„Файненшъл таймс“: ЕС не трябва да се отказва от Балканите
Европейският съюз не би трябвало да се отхвърля от Балканите, а неизпълнените обещания за участие могат да отслабят умерените и реформистки течения в района.
Европейският съюз е рисково покрай осъществяването на друга историческа неточност на Балканите.
Правителствата на страните-членки на Европейски Съюз би трябвало да вземат решение на срещата на високо ниво през юни дали да одобрят започването на договаряния за участие с Албания и Северна Македония. Решението следва да бъде взето единомислещо, с цел да бъде изпълнено. Няколко държавни управления, в това число Франция и Холандия, демонстрират отвращение за идващ стадий от разширението на Европейски Съюз. Те вършат това значително, с цел да се предпазят от рецензиите на съперниците в техните страни.
Франция желае Европейски Съюз да се концентрира върху вътрешните промени и укрепването на еврозоната, като заобикаля стъпките, които биха могли да усилят поддръжката в Европа на десни и популисти, които се борят против елита. Но в случай че съперниците съумеят в желанията си, тогава съществува риск от поощряване на напрежението.
Този мотив е изключително изразен в Северна Македония. Премиерът Зоран Заев и сътрудниците му отхвърлиха ултранационализма на своите прародители. Те демонстрираха голяма храброст, с цел да намерят решение на разногласието за името на страната, което утежни връзките със прилежаща Гърция от началото на 90-те години. На Балканите, които имат фамозна известност още от Първата международна война заради сложни етнически, религиозни и териториални разногласия, решението е в действителност необичаен образец за рационален компромис, изработен по кротичък метод.
С право жителите на Македония ще стартират да се чудят дали Европейски Съюз в миналото ще отвори порти, в случай че смелата дипломация и експертното ръководство на вътрешното измерение на разногласието за името не бъдат възнаградени с началото на договарянията за участие. Всяко забавяне би могло да бъде удар за промените в Македония и по този метод да навреди на битката с корупцията и проведената престъпност, ще се насърчи и македонският национализъм.
Най-лошото е, че ще разочарова етническите албанци, които съставляват към една четвърт от популацията. Няма даже 20 години след експлоадирането на албанското въстание в Македония, което провокира бърза интервенция на НАТО. Една от аргументите за относителното успокоение, което последва, беше уверяването на главните албански водачи да не губят религия в Европейски Съюз, чието участие за тях е гаранция за цивилен права и заричане за разцвет.
Ако вратата на Европейски Съюз остане затворена, репутацията и доверието на тези центристи ще пострадат. Но има и друга заплаха, както някои предвиждат в района, в случай че Европейски Съюз стартира договарянията за присъединение за Северна Македония и задържи Албания в чакалнята.
Този ход ще добави масло в огъня на паналбанския шовинизъм, поставяйки политици и деятели от Албания и Косово пред прелъщение да се откажат от очакванията си за присъединение към Европейски Съюз и по-силно да одобряват идеята на Велика Албания. В подмяна на това ще заличи устрема за разрешаване на разногласието сред Сърбия и Косово и понижаване на напрежението сред бошняци, сърби и хървати в Босна и Херцеговина.
В случай на възходяща неустойчивост в района заради нежеланието на Европейски Съюз, ще бъде основана плодородна почва за интервенция от чужбина. Балканите са сцена на конкуренция сред външни сили, включващи Русия, Турция и Китай в един ъгъл на Европа, който е бил повлиян значително от Европейски Съюз и Съединените щати след войните в Югославия.
Руските сътрудници стоят зад опита за прелом през 2016 година в Черна гора и бяха заети с Гърция и Северна Македония, пробвайки се да провалят решението на разногласието за името. Турция финансира политическия ислям в района. Тя е дейна измежду мюсюлманите бошняци и етническите албанци в Косово, Македония и Албания. Китай разшири въздействието си посредством обилни вложения по самодейността “Един пояс, веднъж ”.
За да ограничи упоритостите на Русия и Китай, Вашингтон просто чака да работи с Европейски Съюз за отбрана на ползите на Запада. Брюксел би трябвало да бъде благополучен, че Балканите са един от дребното райони в света, които не са наранени от търкания в американско-европейската външна политика под управлението на Доналд Тръмп. Европейски Съюз и Америка добре се съчетаха, допринасяйки за разрешаването на разногласието сред Гърция и Македония.
Критиците на разширението са прави, когато споделят, че качеството на демокрацията и върховенството на закона в страните на Балканите са под европейските стандарти.
Но доверието на района в Европейски Съюз и ентусиазмът на хората за сложните промени, нужни за обезпечаване на участие, ще бъдат понижени, в случай че няма позитивен сигнал от срещата на върха идващия месец. Всичко останало би тласнало Балканите в безредици и ще навреди на Европейски Съюз, който още веднъж ще се простреля в крайници. /БГНЕС
———–
Анализ на “Файненшъл таймс ”.
Европейският съюз е рисково покрай осъществяването на друга историческа неточност на Балканите.
Правителствата на страните-членки на Европейски Съюз би трябвало да вземат решение на срещата на високо ниво през юни дали да одобрят започването на договаряния за участие с Албания и Северна Македония. Решението следва да бъде взето единомислещо, с цел да бъде изпълнено. Няколко държавни управления, в това число Франция и Холандия, демонстрират отвращение за идващ стадий от разширението на Европейски Съюз. Те вършат това значително, с цел да се предпазят от рецензиите на съперниците в техните страни.
Франция желае Европейски Съюз да се концентрира върху вътрешните промени и укрепването на еврозоната, като заобикаля стъпките, които биха могли да усилят поддръжката в Европа на десни и популисти, които се борят против елита. Но в случай че съперниците съумеят в желанията си, тогава съществува риск от поощряване на напрежението.
Този мотив е изключително изразен в Северна Македония. Премиерът Зоран Заев и сътрудниците му отхвърлиха ултранационализма на своите прародители. Те демонстрираха голяма храброст, с цел да намерят решение на разногласието за името на страната, което утежни връзките със прилежаща Гърция от началото на 90-те години. На Балканите, които имат фамозна известност още от Първата международна война заради сложни етнически, религиозни и териториални разногласия, решението е в действителност необичаен образец за рационален компромис, изработен по кротичък метод.
С право жителите на Македония ще стартират да се чудят дали Европейски Съюз в миналото ще отвори порти, в случай че смелата дипломация и експертното ръководство на вътрешното измерение на разногласието за името не бъдат възнаградени с началото на договарянията за участие. Всяко забавяне би могло да бъде удар за промените в Македония и по този метод да навреди на битката с корупцията и проведената престъпност, ще се насърчи и македонският национализъм.
Най-лошото е, че ще разочарова етническите албанци, които съставляват към една четвърт от популацията. Няма даже 20 години след експлоадирането на албанското въстание в Македония, което провокира бърза интервенция на НАТО. Една от аргументите за относителното успокоение, което последва, беше уверяването на главните албански водачи да не губят религия в Европейски Съюз, чието участие за тях е гаранция за цивилен права и заричане за разцвет.
Ако вратата на Европейски Съюз остане затворена, репутацията и доверието на тези центристи ще пострадат. Но има и друга заплаха, както някои предвиждат в района, в случай че Европейски Съюз стартира договарянията за присъединение за Северна Македония и задържи Албания в чакалнята.
Този ход ще добави масло в огъня на паналбанския шовинизъм, поставяйки политици и деятели от Албания и Косово пред прелъщение да се откажат от очакванията си за присъединение към Европейски Съюз и по-силно да одобряват идеята на Велика Албания. В подмяна на това ще заличи устрема за разрешаване на разногласието сред Сърбия и Косово и понижаване на напрежението сред бошняци, сърби и хървати в Босна и Херцеговина.
В случай на възходяща неустойчивост в района заради нежеланието на Европейски Съюз, ще бъде основана плодородна почва за интервенция от чужбина. Балканите са сцена на конкуренция сред външни сили, включващи Русия, Турция и Китай в един ъгъл на Европа, който е бил повлиян значително от Европейски Съюз и Съединените щати след войните в Югославия.
Руските сътрудници стоят зад опита за прелом през 2016 година в Черна гора и бяха заети с Гърция и Северна Македония, пробвайки се да провалят решението на разногласието за името. Турция финансира политическия ислям в района. Тя е дейна измежду мюсюлманите бошняци и етническите албанци в Косово, Македония и Албания. Китай разшири въздействието си посредством обилни вложения по самодейността “Един пояс, веднъж ”.
За да ограничи упоритостите на Русия и Китай, Вашингтон просто чака да работи с Европейски Съюз за отбрана на ползите на Запада. Брюксел би трябвало да бъде благополучен, че Балканите са един от дребното райони в света, които не са наранени от търкания в американско-европейската външна политика под управлението на Доналд Тръмп. Европейски Съюз и Америка добре се съчетаха, допринасяйки за разрешаването на разногласието сред Гърция и Македония.
Критиците на разширението са прави, когато споделят, че качеството на демокрацията и върховенството на закона в страните на Балканите са под европейските стандарти.
Но доверието на района в Европейски Съюз и ентусиазмът на хората за сложните промени, нужни за обезпечаване на участие, ще бъдат понижени, в случай че няма позитивен сигнал от срещата на върха идващия месец. Всичко останало би тласнало Балканите в безредици и ще навреди на Европейски Съюз, който още веднъж ще се простреля в крайници. /БГНЕС
———–
Анализ на “Файненшъл таймс ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ