Европейският съюз не ни поставя срок да затворим въглищните централи
Европейският съюз не слага условие пред България да затваря въглищните си централи до избран период. Това още веднъж съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която взе участие във конгрес за обществения разговор в бранша, проведен от КНСБ.
"Основният акцент в енергийния бранш е да се понижи производството на електрическа сила, такава, която генерира излъчвания. Никой не е споделил, че би трябвало да бъдат закрити тези централи и Европейската комисия доста ясно споделя, че тези мощности могат да бъдат подпомагани от държавите-членки до 2025-а година. След тази дата централите би трябвало да работят на пазарен принцип, да продават своята сила, само че никой не е споделил, че тези мощности би трябвало да спрат да работят. Такова нещо няма ", безапелационна бе Петкова.
В профила си във "Фейсбук ", министърът съобщи, че заетите в енергийния бранш у нас са хиляди.
"За нас най-важният капитал са хората и за това напъните ни са ориентирани на първо място към обезпечаване на съответно възнаграждение, безвредни условия на труд и поддържане квалификацията на чиновниците ", написа още енергийният ни министър.
Теменужка Петкова акцентира, че с помощта на тристранния разговор и ролята на синдикалните организации "сме постигнали всички значими решения за българската енергетика ". "Уверена съм, че и отсега нататък разговорът ще продължи, в това число и по отношение на провокациите по Зелената договорка и прехода към нисковъглеродна стопанска система ", добави тя.
Според отчет, направен през месец май т.г. от Центъра за проучване на демокрацията взаимно с Регионалния център за проучвания на енергийни политики, Унгария, Техническия университет във Виена и други Раздялата с въглищата на България, Румъния и Гърция (които "дават " 9% от производството на ток от въглища в ЕС) би коствало общо 4.5 милиарда евро. Конкретно за България сумата е 892 млн. евро и включва разноските за вложения в браншове с по-висока добавена стойност, които да наемат една част от хората, останали без работа. Тези средства биха могли да дойдат по линия на Фонда за обективен преход на Европейска комисия, който е на стойност 100 милиарда евро, се показва още в отчета.
Както към този момент стана ясно, все още България не възнамеряват закриване на въглищните електроцентрали.
Световният потенциал за произвеждане на електрическа енергия от въглищни централи е намалял през първата половина на 2020 година за първи път в историята поради пандемията от COVID-19 и усилването на рестриктивните мерки. Това сочат данни от разбор на английския уебсайт Карбън брийф (Carbon Brief).
От 1 януари до 30 юни са влезнали в употреба нови централи с обща мощ 18,3 гигавата, а са затворени обекти, произвеждащи 21,2 гигавата. Това е чист спад в международен проект от 2,9 гигавата до 2,047 гигавата.
"Основният акцент в енергийния бранш е да се понижи производството на електрическа сила, такава, която генерира излъчвания. Никой не е споделил, че би трябвало да бъдат закрити тези централи и Европейската комисия доста ясно споделя, че тези мощности могат да бъдат подпомагани от държавите-членки до 2025-а година. След тази дата централите би трябвало да работят на пазарен принцип, да продават своята сила, само че никой не е споделил, че тези мощности би трябвало да спрат да работят. Такова нещо няма ", безапелационна бе Петкова.
В профила си във "Фейсбук ", министърът съобщи, че заетите в енергийния бранш у нас са хиляди.
"За нас най-важният капитал са хората и за това напъните ни са ориентирани на първо място към обезпечаване на съответно възнаграждение, безвредни условия на труд и поддържане квалификацията на чиновниците ", написа още енергийният ни министър.
Теменужка Петкова акцентира, че с помощта на тристранния разговор и ролята на синдикалните организации "сме постигнали всички значими решения за българската енергетика ". "Уверена съм, че и отсега нататък разговорът ще продължи, в това число и по отношение на провокациите по Зелената договорка и прехода към нисковъглеродна стопанска система ", добави тя.
Според отчет, направен през месец май т.г. от Центъра за проучване на демокрацията взаимно с Регионалния център за проучвания на енергийни политики, Унгария, Техническия университет във Виена и други Раздялата с въглищата на България, Румъния и Гърция (които "дават " 9% от производството на ток от въглища в ЕС) би коствало общо 4.5 милиарда евро. Конкретно за България сумата е 892 млн. евро и включва разноските за вложения в браншове с по-висока добавена стойност, които да наемат една част от хората, останали без работа. Тези средства биха могли да дойдат по линия на Фонда за обективен преход на Европейска комисия, който е на стойност 100 милиарда евро, се показва още в отчета.
Както към този момент стана ясно, все още България не възнамеряват закриване на въглищните електроцентрали.
Световният потенциал за произвеждане на електрическа енергия от въглищни централи е намалял през първата половина на 2020 година за първи път в историята поради пандемията от COVID-19 и усилването на рестриктивните мерки. Това сочат данни от разбор на английския уебсайт Карбън брийф (Carbon Brief).
От 1 януари до 30 юни са влезнали в употреба нови централи с обща мощ 18,3 гигавата, а са затворени обекти, произвеждащи 21,2 гигавата. Това е чист спад в международен проект от 2,9 гигавата до 2,047 гигавата.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ