Брюксел се опасява, че Китай ще превърне Западните Балкани в троянски коне
Европейският съюз изрази паника за ролята на Китай в страните от Западните Балкани, като предизвести, че Пекин може да трансформира страните от района в троянски коне, които един ден ще бъдат част от Общността.
В изявление за европейската редакция на изданието Politico, представено от " Фокус ", комисарят по политиката за съседство и договарянията за разширение Йоханес Хан акцентира, че „ комбинацията от капитализъм и политическа тирания " на Китай може да се хареса на някои водачи в югоизточната част на Стария континент.
Въпреки че през последните години огромна част на паниките на Запада за Балканите бяха фокусирани върху ролята на Русия в район, Хан твърди, че има повече аргументи за терзания по отношение на дейностите на Китай, направил редица обилни вложения в инфраструктурни планове на полуострова.
Запитан за вероятността Пекин да сътвори троянски коне, употребявайки финансовото си въздействие, с цел да получи политическо въздействие върху страните, които се стремят да се причислят към Европейски Съюз, той уточни образеца за автомагистрала в Черна гора, чието създаване и финансиране идва от Пекин.
„ Това е казусът с известната автомагистрала в Черна гора. Това е един тип китайски бизнес модел, да предлага малко или повече по-привлекателни заеми, и в случай че не можете да ги обслужват, да ги трансфорат в капитал ", разяснява австрийският политик.
„ Мисля, че би трябвало да сме наясно със стратегическата идея на Китай и да реагираме по съответен метод. Според мен това ще бъде едно от огромните провокации пред Европа ", отбелязва Хан.
На Черна гора, която влезе в заглавията предходната седмица, откакто президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп допусна, че тя ще вкара американската нация в Трета международна война, бе препоръчано участие в Европейски Съюз не по-рано от 2025 година, въпреки че по думите на Хан графикът е „ много упорит “. Той важи и за прилежаща Сърбия, която стартира договарянията за присъединение към Европейски Съюз през 2014 година
Сърбия и Черна гора са измежду шестте страни, в миналото част от Югославия, която се разпадна във войните от 90-те години на предишния век. Всички „ нови “ страни в този момент се стремят да се причислят към Европейски Съюз през идващите години. Но в членките на Европейски Съюз са разграничени по въпроса за това по какъв начин да откликнат на тези техни желания.
Президентът на Франция Еманюел Макрон се очерта като водещия песимист във връзка с отварянето на Европейски Съюз към нови членове от Западните Балкани. Той настоя, че Брюксел би трябвало да се концентрира върху реформирането на Блока, преди да намерения за разширение.
Френските управляващи се притесняват също, че всеки сигнал, който Европейски Съюз даде на релативно небогати страни с надълбоко вкоренени проблеми като проведена престъпност и корупция, ще бъде подарък за евроскептичните партии на изборите за Европейски парламент през идната година. През юни Париж съумя да наложи решението Албания и Македония да стартират договаряния за участие в Европейски Съюз след изборите през май 2019 година
В изявлението Хан се дистанцира от гледната точка на Макрон. Съгласно думите му, жителите на страните от Западните Балкани „ имат право да станат членки на Европейски Съюз “, а Брюксел е изправен пред избора сред експорт на непоклатимост в района или внасяне на неустойчивост в Блока.
Хан се съгласи с френския президент, че Европейски Съюз би трябвало да се реформира самичък - само че акцентира, че това може да се случи редом с договарянията за участие на страните от Западните Балкани. „ Моята позиция е може би малко по-различна от тази на президента Макрон. Вероятно можем да го убедим, че и двата процеса би трябвало да се извършат редом “, разясни австриецът.
Хан е „ доста убеден ", че договарянията с Албания и Македония може да стартират през идната година, като означи, че процесът на инспекция на готовността на страните за участие към този момент е почнал.
„ Това е всеобхватна работа и се надявам да можем да я приключим за година или до 14 месеца. Целта в действителност е да се получи „ зелена светлина “ от всички държави-членки доникъде на идната година ", изясни Хан.
Към сегашния миг Европейски Съюз оставя две страни от Западните Балкани, Косово и Босна и Херцеговина, даже без краткотраен график за договарянията за участие. Еврокомисарят изясни, че фрагментираната политическа конструкция на Босна и Херцеговина - резултат от Дейтънското съглашение, с което през 1995 година бе комплициран завършек на войната, ще би трябвало да бъде изменена.
„ Те живеят в така наречен логичност на Дейтънското съглашение. Но това не е в сходство с логиката на Брюксел ", безапелационен бе Хан. Все отново той призна, че страната е постигнала прочут прогрес, като е основала комисия с представители на разнообразни етнически групи, с цел да отговори на обстоен въпросник на Европейски Съюз за готовността си за участие.
Една от огромните бариери за участие на Косово в Европейски Съюз е изискването за разрешаване на разногласията ѝ със Сърбия, страната, от която през 2008 година разгласи самостоятелност. Хан означи, че държавното управление в Прищина разчита значително на митническите цени за доходи в бюджета и това би трябвало да се промени, да се причисли страната към единния пазар на Европейски Съюз.
И най-после, Хан предложи планът за разширение на Европейски Съюз да включи всички страни от Западните Балкани като историческа задача на Брюксел. „ Всичко стартира през 1989 година с рухването на Желязната завеса. Огромното разширение през 2004 година беше... първо огромно събитие. И бих споделил, че всичко това ще завърши, откакто шестте страни от Западните Балкани станат членки на Европейски Съюз ".
Редактор: Деница Райкова
В изявление за европейската редакция на изданието Politico, представено от " Фокус ", комисарят по политиката за съседство и договарянията за разширение Йоханес Хан акцентира, че „ комбинацията от капитализъм и политическа тирания " на Китай може да се хареса на някои водачи в югоизточната част на Стария континент.
Въпреки че през последните години огромна част на паниките на Запада за Балканите бяха фокусирани върху ролята на Русия в район, Хан твърди, че има повече аргументи за терзания по отношение на дейностите на Китай, направил редица обилни вложения в инфраструктурни планове на полуострова.
Запитан за вероятността Пекин да сътвори троянски коне, употребявайки финансовото си въздействие, с цел да получи политическо въздействие върху страните, които се стремят да се причислят към Европейски Съюз, той уточни образеца за автомагистрала в Черна гора, чието създаване и финансиране идва от Пекин.
„ Това е казусът с известната автомагистрала в Черна гора. Това е един тип китайски бизнес модел, да предлага малко или повече по-привлекателни заеми, и в случай че не можете да ги обслужват, да ги трансфорат в капитал ", разяснява австрийският политик.
„ Мисля, че би трябвало да сме наясно със стратегическата идея на Китай и да реагираме по съответен метод. Според мен това ще бъде едно от огромните провокации пред Европа ", отбелязва Хан.
На Черна гора, която влезе в заглавията предходната седмица, откакто президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп допусна, че тя ще вкара американската нация в Трета международна война, бе препоръчано участие в Европейски Съюз не по-рано от 2025 година, въпреки че по думите на Хан графикът е „ много упорит “. Той важи и за прилежаща Сърбия, която стартира договарянията за присъединение към Европейски Съюз през 2014 година
Сърбия и Черна гора са измежду шестте страни, в миналото част от Югославия, която се разпадна във войните от 90-те години на предишния век. Всички „ нови “ страни в този момент се стремят да се причислят към Европейски Съюз през идващите години. Но в членките на Европейски Съюз са разграничени по въпроса за това по какъв начин да откликнат на тези техни желания.
Президентът на Франция Еманюел Макрон се очерта като водещия песимист във връзка с отварянето на Европейски Съюз към нови членове от Западните Балкани. Той настоя, че Брюксел би трябвало да се концентрира върху реформирането на Блока, преди да намерения за разширение.
Френските управляващи се притесняват също, че всеки сигнал, който Европейски Съюз даде на релативно небогати страни с надълбоко вкоренени проблеми като проведена престъпност и корупция, ще бъде подарък за евроскептичните партии на изборите за Европейски парламент през идната година. През юни Париж съумя да наложи решението Албания и Македония да стартират договаряния за участие в Европейски Съюз след изборите през май 2019 година
В изявлението Хан се дистанцира от гледната точка на Макрон. Съгласно думите му, жителите на страните от Западните Балкани „ имат право да станат членки на Европейски Съюз “, а Брюксел е изправен пред избора сред експорт на непоклатимост в района или внасяне на неустойчивост в Блока.
Хан се съгласи с френския президент, че Европейски Съюз би трябвало да се реформира самичък - само че акцентира, че това може да се случи редом с договарянията за участие на страните от Западните Балкани. „ Моята позиция е може би малко по-различна от тази на президента Макрон. Вероятно можем да го убедим, че и двата процеса би трябвало да се извършат редом “, разясни австриецът.
Хан е „ доста убеден ", че договарянията с Албания и Македония може да стартират през идната година, като означи, че процесът на инспекция на готовността на страните за участие към този момент е почнал.
„ Това е всеобхватна работа и се надявам да можем да я приключим за година или до 14 месеца. Целта в действителност е да се получи „ зелена светлина “ от всички държави-членки доникъде на идната година ", изясни Хан.
Към сегашния миг Европейски Съюз оставя две страни от Западните Балкани, Косово и Босна и Херцеговина, даже без краткотраен график за договарянията за участие. Еврокомисарят изясни, че фрагментираната политическа конструкция на Босна и Херцеговина - резултат от Дейтънското съглашение, с което през 1995 година бе комплициран завършек на войната, ще би трябвало да бъде изменена.
„ Те живеят в така наречен логичност на Дейтънското съглашение. Но това не е в сходство с логиката на Брюксел ", безапелационен бе Хан. Все отново той призна, че страната е постигнала прочут прогрес, като е основала комисия с представители на разнообразни етнически групи, с цел да отговори на обстоен въпросник на Европейски Съюз за готовността си за участие.
Една от огромните бариери за участие на Косово в Европейски Съюз е изискването за разрешаване на разногласията ѝ със Сърбия, страната, от която през 2008 година разгласи самостоятелност. Хан означи, че държавното управление в Прищина разчита значително на митническите цени за доходи в бюджета и това би трябвало да се промени, да се причисли страната към единния пазар на Европейски Съюз.
И най-после, Хан предложи планът за разширение на Европейски Съюз да включи всички страни от Западните Балкани като историческа задача на Брюксел. „ Всичко стартира през 1989 година с рухването на Желязната завеса. Огромното разширение през 2004 година беше... първо огромно събитие. И бих споделил, че всичко това ще завърши, откакто шестте страни от Западните Балкани станат членки на Европейски Съюз ".
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ