Европейската зелена сделка – утопия с икономически последствия
Европейският съюз (EС) си слага все по-амбициозни цели във връзка с енергийната политика. Колкото по-амбициозни стават те обаче, толкоз по-налудничаво звучат ограниченията за тяхното реализиране. През последните няколко години изключително настоящо е говоренето за постигането на „ въглеродна индиферентност “. Намаляването на въглеродните излъчвания стои в основата на всички стратегически документи, очертаващи дълготрайните хоризонти на развиване на европейската енергетика, написа в специфичен разбор за икономистът .
Такъв е пакетът от енергийни ограничения Clean Energy For All Europeans (Чиста сила за всички европейци). Първият вид на този проект е признат още през 2016 година, като главните му цели могат да бъдат систематизирани в 3 подточки:
• Енергийна ефективност;
• Глобално енергийно лидерство;
• Справедлива цена за потребителите.
На пръв взор тези цели звучат доста идеалистично и галят ухото. Но на процедура с този проект Европейски Съюз не може да реализира личните си енергийни планове. Самото заглавие на този пакет приканва към потреблението на чиста сила, само че в документа на никое място не излиза наяве мястото и бъдещето на нуклеарната сила, като най-нискоемисионен и благонадежден източник. Нещо повече – с новия състав на Европейската комисия (ЕК) и увеличаващото се въздействие на зелените придвижвания както в националните парламенти, по този начин и в Eвропейския, вероятностите пред развиването на нуклеарната енергетика понижават доста.
Понастоящем нуклеарната енергетика е най-регулираният енергиен бранш в Европейски Съюз, като възможностите това да се промени в посока облекчение регулаторните режими, са оскъдни. Създаването на спомагателни административни процедури подготвят към една все по-тежка бюрократична среда, която е неспособна да притегля инвеститорски интерес – по този начин, както от страните като икономически единици, по този начин и от водещите компании в бранша на нуклеарната енергетика. В резултат на това се основават предпоставки за съществено софтуерно закъснение, тъй като реализирането на планове по създаване на нови нуклеарни мощности ще стане извънредно скъпо и времеемко начинание.
За постигането на заветния „ въглероден неутралитет “ Европейски Съюз съвсем извънредно се е фокусирал върху експанзията на възобновимите енергийни източници. Според разнообразни прогнози, плануваните вложения във ВЕИ бранша възлизат на 180 милиарда евро, а общия дял на възобновимите източници би трябвало да доближи 27% до 2030 година За страдание, това фокусиране напълно върху един вид технология може да сътвори съществени несъответствия в енергийната система както на националните страни, по този начин и на Европейския съюз като цяло. Изключването на нуклеарната сила като най-нискоемисионния енергиен източник съвсем несъмнено ще докара до растеж в потреблението на фосилни горива като неин главен сурогат. Това към този момент се случва в Германия, която усилва потреблението на природен газ, като това в немалка степен се дължи на отхвърли на страната от нуклеарната сила.
Неясното бъдеще на нуклеарната сила в енергийния микс на Европейски Съюз основава предпоставки за загуба на конкурентни преимущества и лимитира опцията за стъпване на нови енергийни пазари като тези в Африка и Азия. В резултат на застоя, редица водещи европейски компании са изправени пред действителната заплаха от загуба на софтуерен ноу-хау, което пък от своя страна ще докара до цялостна загуба на нуклеарни познания. Това ще повлияе негативно върху цялостния развой по възобновяване на европейския нуклеарен парк и ще сътвори капацитет за увеличение енергийната взаимозависимост – дали посредством доставки на непозната реакторна технология, или напряко посредством заменяне с други енергоносители като природен газ, въглища и петрол. Последните, с изключение на зависимости, ще „ спомогнат “ за неизпълнението на поставените от самия Европейски Съюз климатични цели.
През последните няколко месеца в Европейската комисия интензивно стартира да се приказва за „ Европейска зелена договорка “. Идеята се препокрива с проекта New Green Deal на Демократическата партия в Съединени американски щати, който зове за цялостно отричане от изкопаемите горива и 100% възобновими източници. И до момента в който в Съединени американски щати този проект надали ще получи държавна поддръжка в обозримо бъдеще, предвид на политиките на администрацията на Тръмп, то в Европейския съюз „ зелената договорка “ има изгледи да бъде подпечатана институционално.
В своята тирада на 27 ноември пред Европейския парламент в Страсбург, някогашният немски министър на защитата и новоизбран Еврокомисар - Урсула фон дер Лайен изложи проекта за „ европейската зелена договорка “. На този стадий към момента формален документ, който регламентира политиките в региона на енергетиката, не съществува, само че може да се допусна, че „ зелената договорка “ на Европейски Съюз ще е продължение на политиките, прокламирани в до момента съществуващите пакети от ограничения и наставления. По разнообразни оценки на институции като Европейската капиталова банка (ЕИБ) сходно начинание ще коства към 450 милиарда евро.
Ден по-късно европейските депутати гласоподаваха резолюция, с която оповестиха изключително климатично състояние. За благополучие тя няма никакъв обвързващ темперамент, само че издава насоката в мисленето на доста от политическите партии в Европейския парламент. Приемането на резолюцията напълно естествено бе самобитен успех зелените придвижвания и в немалка част подкрепящите ги социалистически партии. Тонът, с който водачите им посрещнаха резолюцията, бе колкото вдъхновен, толкоз и алармистки – изцяло в духа на традициите на „ зеленото “ говорене.
Мерките за справяне с същинските проблеми в енергетиката би трябвало да бъдат ориентирани не към затваряне на производства и елиминиране на цели промишлени браншове. Нужни са вложения в подобряването екологичния профил на централите, употребяващи фосилни горива, а не преждевременното им затваряне. Ако в Европейски Съюз в действителност желаят да се случи някаква енергийна промяна, то би трябвало да бъдат положени основите за нея. Енергетиката не може да се трансформира от през днешния ден за на следващия ден. За страдание, сетивата на европейските бюрократи са ориентирани в тотално друга посока. Мобилизацията на подобен голям финансов запас и пренасочването му към строго избрана посока (възобновяемите източници) основава предпоставки за големи несъответствия и дефицити освен в енергийната, само че и в икономическата система. Не би трябвало да пропущаме обстоятелството, че единствено преди няколко седмици финансовите министри на 28-те страни членки приканиха за прекъсване на финансирането на планове за изкопаеми горива. Това е следващото доказателство за тоталната некомпетентност на общите политики в Европейски Съюз по повод посоката на развиване на енергетиката.
Все отново положителните образци би трябвало да бъдат маркирани. Те надали ще бъдат поощрени, тъй като мъчно биха се вписали в идейната рамка, прокарвана от новия състав на Комисията.
Страните от Източна Европа изненадващо демонстрират резистентност по отношение на енергийните политики, спускани от Брюксел. Държави като България, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния не престават да разчитат на нуклеарната сила като главен дирек в енергетиката. Нещо повече – към този самобитен източноевропейски нуклеарен клуб счита да се причисли и Полша.
Във Варшава от дълго време желаят да диверсифицират освен доставчиците, само че и енергоносителите и нуклеарната енергетика има всички нужни достолепия за осъществяването на този проект. Преди няколко седмици полското министерство на енергетиката обявява проектите за вложения от порядъка на 60 милиарда $ в построяването и развиването на нуклеарен потенциал. Унгария пък продължава с проектите за разширение на нуклеарната централа в Пакш, въпреки и мъчно по чисто политически аргументи. Ядрената енергетика в тези страни ги прави доста по-устойчиви на външно политическо въздействие.
Трудно е да се предвижда до каква степен биха стигнали тези страни в проектите си за развиване на нуклеарната енергетика, защото националната им политика би влезнала в несъгласие с общата енергийна политика на съюза. В Брюксел не биха се поколебали да употребяват всички принадлежности за политически напън, в случай че тези страни не престават да не „ съблюдават “ общия дискурс. Все отново страните в Източна Европа могат да се надяват на поддръжката на единствената огромна нуклеарна страна в съюза след напускането на Англия – Франция. В Париж ясно си дадоха сметка, че тръгването по пътя на Германия няма да им донесе никакви позитиви както за енергийната сигурност, по този начин и за стопанската система на страната. Тъкмо по тази линия може да се търси политическа поддръжка що се касае до приемането на значими решения за бъдещето на нуклеарната енергетика – както на национално, по този начин и на европейско равнище.
Без включването на нуклеарната сила в стратегическата визия на Европейски Съюз за развиването на енергетиката няма по какъв начин да реализирани задачите по реализиране на енергийна самостоятелност и понижаване на излъчванията. Няма по какъв начин да чакаме постигането на устойчиви резултати в емисионната политика, щом най-нискоемисионният енергиен източник е изключен от проектите за енергийно развиване.
Нещо повече, отстраняването на нуклеарната енергетика от енергийния микс на Европа води до все по-засилваща се импортна взаимозависимост на фосилни горива. Подобно развиване на процесите в енергетиката няма да помогне на Европейски Съюз да бъде световен енергиен водач, в противен случай – то ще ограничи вероятностите и ще лиши Европа от капацитета, който има. При една по-различна и реалистична политика във връзка с енергийните източници, Европейски Съюз има доста по-голям късмет да осъществя капацитета си, какъвто безспорно има. Просто някой би трябвало да разсъни спящата Европа.
Такъв е пакетът от енергийни ограничения Clean Energy For All Europeans (Чиста сила за всички европейци). Първият вид на този проект е признат още през 2016 година, като главните му цели могат да бъдат систематизирани в 3 подточки:
• Енергийна ефективност;
• Глобално енергийно лидерство;
• Справедлива цена за потребителите.
На пръв взор тези цели звучат доста идеалистично и галят ухото. Но на процедура с този проект Европейски Съюз не може да реализира личните си енергийни планове. Самото заглавие на този пакет приканва към потреблението на чиста сила, само че в документа на никое място не излиза наяве мястото и бъдещето на нуклеарната сила, като най-нискоемисионен и благонадежден източник. Нещо повече – с новия състав на Европейската комисия (ЕК) и увеличаващото се въздействие на зелените придвижвания както в националните парламенти, по този начин и в Eвропейския, вероятностите пред развиването на нуклеарната енергетика понижават доста.
Понастоящем нуклеарната енергетика е най-регулираният енергиен бранш в Европейски Съюз, като възможностите това да се промени в посока облекчение регулаторните режими, са оскъдни. Създаването на спомагателни административни процедури подготвят към една все по-тежка бюрократична среда, която е неспособна да притегля инвеститорски интерес – по този начин, както от страните като икономически единици, по този начин и от водещите компании в бранша на нуклеарната енергетика. В резултат на това се основават предпоставки за съществено софтуерно закъснение, тъй като реализирането на планове по създаване на нови нуклеарни мощности ще стане извънредно скъпо и времеемко начинание.
За постигането на заветния „ въглероден неутралитет “ Европейски Съюз съвсем извънредно се е фокусирал върху експанзията на възобновимите енергийни източници. Според разнообразни прогнози, плануваните вложения във ВЕИ бранша възлизат на 180 милиарда евро, а общия дял на възобновимите източници би трябвало да доближи 27% до 2030 година За страдание, това фокусиране напълно върху един вид технология може да сътвори съществени несъответствия в енергийната система както на националните страни, по този начин и на Европейския съюз като цяло. Изключването на нуклеарната сила като най-нискоемисионния енергиен източник съвсем несъмнено ще докара до растеж в потреблението на фосилни горива като неин главен сурогат. Това към този момент се случва в Германия, която усилва потреблението на природен газ, като това в немалка степен се дължи на отхвърли на страната от нуклеарната сила.
Неясното бъдеще на нуклеарната сила в енергийния микс на Европейски Съюз основава предпоставки за загуба на конкурентни преимущества и лимитира опцията за стъпване на нови енергийни пазари като тези в Африка и Азия. В резултат на застоя, редица водещи европейски компании са изправени пред действителната заплаха от загуба на софтуерен ноу-хау, което пък от своя страна ще докара до цялостна загуба на нуклеарни познания. Това ще повлияе негативно върху цялостния развой по възобновяване на европейския нуклеарен парк и ще сътвори капацитет за увеличение енергийната взаимозависимост – дали посредством доставки на непозната реакторна технология, или напряко посредством заменяне с други енергоносители като природен газ, въглища и петрол. Последните, с изключение на зависимости, ще „ спомогнат “ за неизпълнението на поставените от самия Европейски Съюз климатични цели.
През последните няколко месеца в Европейската комисия интензивно стартира да се приказва за „ Европейска зелена договорка “. Идеята се препокрива с проекта New Green Deal на Демократическата партия в Съединени американски щати, който зове за цялостно отричане от изкопаемите горива и 100% възобновими източници. И до момента в който в Съединени американски щати този проект надали ще получи държавна поддръжка в обозримо бъдеще, предвид на политиките на администрацията на Тръмп, то в Европейския съюз „ зелената договорка “ има изгледи да бъде подпечатана институционално.
В своята тирада на 27 ноември пред Европейския парламент в Страсбург, някогашният немски министър на защитата и новоизбран Еврокомисар - Урсула фон дер Лайен изложи проекта за „ европейската зелена договорка “. На този стадий към момента формален документ, който регламентира политиките в региона на енергетиката, не съществува, само че може да се допусна, че „ зелената договорка “ на Европейски Съюз ще е продължение на политиките, прокламирани в до момента съществуващите пакети от ограничения и наставления. По разнообразни оценки на институции като Европейската капиталова банка (ЕИБ) сходно начинание ще коства към 450 милиарда евро.
Ден по-късно европейските депутати гласоподаваха резолюция, с която оповестиха изключително климатично състояние. За благополучие тя няма никакъв обвързващ темперамент, само че издава насоката в мисленето на доста от политическите партии в Европейския парламент. Приемането на резолюцията напълно естествено бе самобитен успех зелените придвижвания и в немалка част подкрепящите ги социалистически партии. Тонът, с който водачите им посрещнаха резолюцията, бе колкото вдъхновен, толкоз и алармистки – изцяло в духа на традициите на „ зеленото “ говорене.
Мерките за справяне с същинските проблеми в енергетиката би трябвало да бъдат ориентирани не към затваряне на производства и елиминиране на цели промишлени браншове. Нужни са вложения в подобряването екологичния профил на централите, употребяващи фосилни горива, а не преждевременното им затваряне. Ако в Европейски Съюз в действителност желаят да се случи някаква енергийна промяна, то би трябвало да бъдат положени основите за нея. Енергетиката не може да се трансформира от през днешния ден за на следващия ден. За страдание, сетивата на европейските бюрократи са ориентирани в тотално друга посока. Мобилизацията на подобен голям финансов запас и пренасочването му към строго избрана посока (възобновяемите източници) основава предпоставки за големи несъответствия и дефицити освен в енергийната, само че и в икономическата система. Не би трябвало да пропущаме обстоятелството, че единствено преди няколко седмици финансовите министри на 28-те страни членки приканиха за прекъсване на финансирането на планове за изкопаеми горива. Това е следващото доказателство за тоталната некомпетентност на общите политики в Европейски Съюз по повод посоката на развиване на енергетиката.
Все отново положителните образци би трябвало да бъдат маркирани. Те надали ще бъдат поощрени, тъй като мъчно биха се вписали в идейната рамка, прокарвана от новия състав на Комисията.
Страните от Източна Европа изненадващо демонстрират резистентност по отношение на енергийните политики, спускани от Брюксел. Държави като България, Чехия, Унгария, Словакия и Румъния не престават да разчитат на нуклеарната сила като главен дирек в енергетиката. Нещо повече – към този самобитен източноевропейски нуклеарен клуб счита да се причисли и Полша.
Във Варшава от дълго време желаят да диверсифицират освен доставчиците, само че и енергоносителите и нуклеарната енергетика има всички нужни достолепия за осъществяването на този проект. Преди няколко седмици полското министерство на енергетиката обявява проектите за вложения от порядъка на 60 милиарда $ в построяването и развиването на нуклеарен потенциал. Унгария пък продължава с проектите за разширение на нуклеарната централа в Пакш, въпреки и мъчно по чисто политически аргументи. Ядрената енергетика в тези страни ги прави доста по-устойчиви на външно политическо въздействие.
Трудно е да се предвижда до каква степен биха стигнали тези страни в проектите си за развиване на нуклеарната енергетика, защото националната им политика би влезнала в несъгласие с общата енергийна политика на съюза. В Брюксел не биха се поколебали да употребяват всички принадлежности за политически напън, в случай че тези страни не престават да не „ съблюдават “ общия дискурс. Все отново страните в Източна Европа могат да се надяват на поддръжката на единствената огромна нуклеарна страна в съюза след напускането на Англия – Франция. В Париж ясно си дадоха сметка, че тръгването по пътя на Германия няма да им донесе никакви позитиви както за енергийната сигурност, по този начин и за стопанската система на страната. Тъкмо по тази линия може да се търси политическа поддръжка що се касае до приемането на значими решения за бъдещето на нуклеарната енергетика – както на национално, по този начин и на европейско равнище.
Без включването на нуклеарната сила в стратегическата визия на Европейски Съюз за развиването на енергетиката няма по какъв начин да реализирани задачите по реализиране на енергийна самостоятелност и понижаване на излъчванията. Няма по какъв начин да чакаме постигането на устойчиви резултати в емисионната политика, щом най-нискоемисионният енергиен източник е изключен от проектите за енергийно развиване.
Нещо повече, отстраняването на нуклеарната енергетика от енергийния микс на Европа води до все по-засилваща се импортна взаимозависимост на фосилни горива. Подобно развиване на процесите в енергетиката няма да помогне на Европейски Съюз да бъде световен енергиен водач, в противен случай – то ще ограничи вероятностите и ще лиши Европа от капацитета, който има. При една по-различна и реалистична политика във връзка с енергийните източници, Европейски Съюз има доста по-голям късмет да осъществя капацитета си, какъвто безспорно има. Просто някой би трябвало да разсъни спящата Европа.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ