Законът за цифровите услуги на ЕС се изправя срещу Силиконовата долина
Европейският съюз е най-голямата регулаторна суперсила в света. Като мощен административен орган, ръководещ втория по величина търговски пазар в световен мащаб, Европейски Съюз дефинира стандартите за регулации на доста сериозни промишлености. Това важи изключително за цифровите технологии, където Европейски Съюз се трансформира в нормален пионер на световното софтуерно законодателство.
2022 година се оказа решаваща година в връзките сред Брюксел и Силициевата котловина, а с предстоящите нови законодателни начинания и обещанието да се намеси в промените на Илон Мъск в Twitter, Европейски Съюз се обрисува да играе още по-голяма роля в световното софтуерно ръководство през 2023 година, счита Уилям Р. Шварц, стажант по Програмата за световна Европа в Международния център за учени към Wilson Center.
Според него софтуерните компании би трябвало да отделят повече запаси във връзка с взаимоотношението си със законодателните органи на Европейски Съюз, с цел да избегнат политическите капани и да засилят представителството си в регулаторния развой. В същото време, Съединени американски щати би трябвало да обмислят софтуерна тактика, която да отбрани американските ползи в една промишленост, която става все по-регулирана в границите на Европейски Съюз.
Законът за цифровите услуги на ЕС
Влезлият в действие в края на предходната година Закон за цифровите услуги на Европейски Съюз (DSA) дава обещание да пренапише историята на модерирането на онлайн платформите. Той контролира „ посреднически услуги “ като обществени медии, онлайн пазари и търсачки и включва разпореждания, ориентирани към попречване на практиките за таргетирана реклама, профилиращи малцинствени групи, минимизиране на противозаконното наличие и речта на омразата в интернет и отбрана на малолетните от неуместно онлайн наличие.
Според Шварц DSA е планиран „ асиметрично “, което значи, че по-големите посреднически платформи с по-широко публично въздействие ще бъдат обект на по-строги разпореждания. Този норматив е обнародван дружно със Закона за цифровите пазари (DMA), който би трябвало да насърчи конкуренцията, като попречи на огромните софтуерни компании да злоупотребяват с пазарното си състояние. Този законодателен пакет ще дефинира световния дигитален пазар за години напред, счита създателят.
Европейското законодателство влиза в действие в решителен миг от историята на софтуерните колоси. „ Превземането на Twitter от страна на Илон Мъск очерта сериозни въпроси към комплицираната връзка сред свободата на словото и сигурността в интернет. Мъск даде обещание да трансформира Twitter в „ общ цифров градски площад “, където потребителите имат безспорна независимост на изложение и наличието съвсем не се модерира. Лидерите на Европейски Съюз обаче побързаха да бележит, че промените му ще бъдат лимитирани и Twitter въпреки всичко ще би трябвало да съблюдава законодателството на Европейски Съюз ”, акцентира Шварц.
Еврокомисарят по конкуренцията на Европейски Съюз Маргрете Вестагер предизвести Мъск, че би трябвало да се преценява с регулаторната рамка и че пренебрегването ѝ ще докара до „ гонене “ на Twitter.
„ Тази опасност е изключително значима, откакто DSA влезе в действие. Ако се откри, че някоя компания е нарушила законодателството, тя може да бъде санкционирана с до 6% от годишните си световни доходи. През 2021 година Twitter заплати санкция от 300 млн. $, което потвърждава, че нарушаването на правото на Европейски Съюз има последици ”, безапелационен е специалистът.
Първо беше GDPR
Той е на мнение, че DSA е последната итерация на дългогодишната скица на Европейски Съюз за установяване на разпоредбите на световната цифрова стопанска система. Преди това Общият правилник за отбрана на данните (GDPR) от 2016 година закрепи правата за дискретност на персоналните данни в интернет. Законодателството задължава софтуерните компании да вкарат транспарантни практики за потребление на персонална информация и дава на потребителите повече надзор върху нея.
„ Историята на GDPR е образец за феномен, наименуван Брюкселски резултат - размерът на пазара на Европейски Съюз и желанието за прецизно контролиране му разрешават да постанова стандарти под формата на интернационалните разпореждания. По създание, макар че има пълномощия единствено върху данните на поданици на Европейски Съюз, GDPR е използван, без значение къде е записана организацията. Тъй като е вторият по величина потребителски пазар в света, доста малко компании могат да си разрешат да прескочат Европейски Съюз, когато оферират на пазара свои артикули ”, разяснява още Шварц и разкрива за какво това е по този начин - вместо да вземат скъпото решение да основат два обособени бизнес модела, те са склонни да се придържат към най-строгите разпореждания – нормално тези на Европейски Съюз.
И GDPR потвърди това. Регламентът имаше сериозен резултат - софтуерните компании по целия свят приспособиха своите политики за дискретност на персоналните данни в благозвучие с него. Шварц е безапелационен, че това би трябвало да се чака и във връзка с DSA.
Както стана ясно, макар че законодателството визира единствено данните на европейските консуматори, компании като Twitter и Meta ще би трябвало да съблюдават стандартите на закона за модериране на наличие, с цел да избегнат суровите санкции. Това може да се трансформира в проблем за Мъск, да вземем за пример, който е покровител на неограниченото онлайн изложение, защото сходна политика може да се окаже правно несъстоятелна в близко бъдеще. Той към този момент изрази готовността си да съблюдава законодателството на Европейски Съюз, само че занапред би трябвало да съчетае това заричане с съответни промени в политиките за модериране на наличие и реклама на обществената платформа.
Опит за съдействие
Европейски Съюз може да наподобява антагонистично надъхан към Силициевата котловина, само че в реалност блокът непрекъснато се пробва да ускори съдействието си с американската софтуерна промишленост. Това включва обещания за вложения в нови цифрови технологии, а неотдавна и основаването на публична дипломатическа задача, импровизирано наречена „ Голямото софтуерно посолство “, в Сан Франциско. Тя би трябвало да съкрати дистанцията сред европейските законодатели и софтуерните водачи на тяхната територия.
" Големите софтуерни компании също би трябвало да дават отговор на ентусиазма на Брюксел с повече предпочитание за съдействие. Европейски Съюз откри липса на ръководство в интернационалната софтуерна сфера и просто се намеси, с цел да запълни този вакуум. В този развой те запечатват цифровия свят със своята визия за по-справедлив, по-безопасен и по-демократичен интернет – подобен, който пази правото на дискретност, предотвратява дезинформацията и предизвиква конкурентния пазар. Но политиката в софтуерния бранш не би трябвало да бъде доминирана от Европейски Съюз. Съединени американски щати би трябвало да вкарат по-стриктно законодателство, което да ръководи огромните софтуерни компании ”, отбелязва още създателят на Wilson Center.
Той показва, че макар забележителната двупартийна поддръжка, американското законодателство в бранша – най-много Законът за американските нововъведения и онлайн избор – са в застой в Конгреса. По думите му Съединените щати би трябвало да се захванат с него, в случай че желаят да възстановят контрола върху личната си софтуерна промишленост.
" Европейски Съюз не би трябвало да бъде единственият софтуерен регулатор в света. Ако Брюксел, Вашингтон и Силициевата котловина работят дружно, с цел да ръководят интернет, потребителите по целия свят биха спечелили ", акцентира Уилям Р. Шварц.
2022 година се оказа решаваща година в връзките сред Брюксел и Силициевата котловина, а с предстоящите нови законодателни начинания и обещанието да се намеси в промените на Илон Мъск в Twitter, Европейски Съюз се обрисува да играе още по-голяма роля в световното софтуерно ръководство през 2023 година, счита Уилям Р. Шварц, стажант по Програмата за световна Европа в Международния център за учени към Wilson Center.
Според него софтуерните компании би трябвало да отделят повече запаси във връзка с взаимоотношението си със законодателните органи на Европейски Съюз, с цел да избегнат политическите капани и да засилят представителството си в регулаторния развой. В същото време, Съединени американски щати би трябвало да обмислят софтуерна тактика, която да отбрани американските ползи в една промишленост, която става все по-регулирана в границите на Европейски Съюз.
Законът за цифровите услуги на ЕС
Влезлият в действие в края на предходната година Закон за цифровите услуги на Европейски Съюз (DSA) дава обещание да пренапише историята на модерирането на онлайн платформите. Той контролира „ посреднически услуги “ като обществени медии, онлайн пазари и търсачки и включва разпореждания, ориентирани към попречване на практиките за таргетирана реклама, профилиращи малцинствени групи, минимизиране на противозаконното наличие и речта на омразата в интернет и отбрана на малолетните от неуместно онлайн наличие.
Според Шварц DSA е планиран „ асиметрично “, което значи, че по-големите посреднически платформи с по-широко публично въздействие ще бъдат обект на по-строги разпореждания. Този норматив е обнародван дружно със Закона за цифровите пазари (DMA), който би трябвало да насърчи конкуренцията, като попречи на огромните софтуерни компании да злоупотребяват с пазарното си състояние. Този законодателен пакет ще дефинира световния дигитален пазар за години напред, счита създателят.
Европейското законодателство влиза в действие в решителен миг от историята на софтуерните колоси. „ Превземането на Twitter от страна на Илон Мъск очерта сериозни въпроси към комплицираната връзка сред свободата на словото и сигурността в интернет. Мъск даде обещание да трансформира Twitter в „ общ цифров градски площад “, където потребителите имат безспорна независимост на изложение и наличието съвсем не се модерира. Лидерите на Европейски Съюз обаче побързаха да бележит, че промените му ще бъдат лимитирани и Twitter въпреки всичко ще би трябвало да съблюдава законодателството на Европейски Съюз ”, акцентира Шварц.
Еврокомисарят по конкуренцията на Европейски Съюз Маргрете Вестагер предизвести Мъск, че би трябвало да се преценява с регулаторната рамка и че пренебрегването ѝ ще докара до „ гонене “ на Twitter.
„ Тази опасност е изключително значима, откакто DSA влезе в действие. Ако се откри, че някоя компания е нарушила законодателството, тя може да бъде санкционирана с до 6% от годишните си световни доходи. През 2021 година Twitter заплати санкция от 300 млн. $, което потвърждава, че нарушаването на правото на Европейски Съюз има последици ”, безапелационен е специалистът.
Първо беше GDPR
Той е на мнение, че DSA е последната итерация на дългогодишната скица на Европейски Съюз за установяване на разпоредбите на световната цифрова стопанска система. Преди това Общият правилник за отбрана на данните (GDPR) от 2016 година закрепи правата за дискретност на персоналните данни в интернет. Законодателството задължава софтуерните компании да вкарат транспарантни практики за потребление на персонална информация и дава на потребителите повече надзор върху нея.
„ Историята на GDPR е образец за феномен, наименуван Брюкселски резултат - размерът на пазара на Европейски Съюз и желанието за прецизно контролиране му разрешават да постанова стандарти под формата на интернационалните разпореждания. По създание, макар че има пълномощия единствено върху данните на поданици на Европейски Съюз, GDPR е използван, без значение къде е записана организацията. Тъй като е вторият по величина потребителски пазар в света, доста малко компании могат да си разрешат да прескочат Европейски Съюз, когато оферират на пазара свои артикули ”, разяснява още Шварц и разкрива за какво това е по този начин - вместо да вземат скъпото решение да основат два обособени бизнес модела, те са склонни да се придържат към най-строгите разпореждания – нормално тези на Европейски Съюз.
И GDPR потвърди това. Регламентът имаше сериозен резултат - софтуерните компании по целия свят приспособиха своите политики за дискретност на персоналните данни в благозвучие с него. Шварц е безапелационен, че това би трябвало да се чака и във връзка с DSA.
Както стана ясно, макар че законодателството визира единствено данните на европейските консуматори, компании като Twitter и Meta ще би трябвало да съблюдават стандартите на закона за модериране на наличие, с цел да избегнат суровите санкции. Това може да се трансформира в проблем за Мъск, да вземем за пример, който е покровител на неограниченото онлайн изложение, защото сходна политика може да се окаже правно несъстоятелна в близко бъдеще. Той към този момент изрази готовността си да съблюдава законодателството на Европейски Съюз, само че занапред би трябвало да съчетае това заричане с съответни промени в политиките за модериране на наличие и реклама на обществената платформа.
Опит за съдействие
Европейски Съюз може да наподобява антагонистично надъхан към Силициевата котловина, само че в реалност блокът непрекъснато се пробва да ускори съдействието си с американската софтуерна промишленост. Това включва обещания за вложения в нови цифрови технологии, а неотдавна и основаването на публична дипломатическа задача, импровизирано наречена „ Голямото софтуерно посолство “, в Сан Франциско. Тя би трябвало да съкрати дистанцията сред европейските законодатели и софтуерните водачи на тяхната територия.
" Големите софтуерни компании също би трябвало да дават отговор на ентусиазма на Брюксел с повече предпочитание за съдействие. Европейски Съюз откри липса на ръководство в интернационалната софтуерна сфера и просто се намеси, с цел да запълни този вакуум. В този развой те запечатват цифровия свят със своята визия за по-справедлив, по-безопасен и по-демократичен интернет – подобен, който пази правото на дискретност, предотвратява дезинформацията и предизвиква конкурентния пазар. Но политиката в софтуерния бранш не би трябвало да бъде доминирана от Европейски Съюз. Съединени американски щати би трябвало да вкарат по-стриктно законодателство, което да ръководи огромните софтуерни компании ”, отбелязва още създателят на Wilson Center.
Той показва, че макар забележителната двупартийна поддръжка, американското законодателство в бранша – най-много Законът за американските нововъведения и онлайн избор – са в застой в Конгреса. По думите му Съединените щати би трябвало да се захванат с него, в случай че желаят да възстановят контрола върху личната си софтуерна промишленост.
" Европейски Съюз не би трябвало да бъде единственият софтуерен регулатор в света. Ако Брюксел, Вашингтон и Силициевата котловина работят дружно, с цел да ръководят интернет, потребителите по целия свят биха спечелили ", акцентира Уилям Р. Шварц.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ