Европейският съюз е изправен пред най-голямата криза в историята си.

Европейският съюз е изправен пред най-голямата рецесия в историята си. Но и след изключителната среща на върха Брюксел няма отговор на въпроса, който вълнува всички в Европа: Как да се оправим с бежанската рецесия, отбелязва Роберт Шварц в коментара си за " Дойче веле ". "Още една такава победа и сме изгубени " - това са си помислили несъмнено някои европейски политици, откакто вътрешните министри от Европейски Съюз утвърдиха квотите за разпределение на бежанците не единомислещо, а с болшинство. Вечните пазарлъци към приема на стотиците хиляди обезверени хора, принудени да бягат от войната и мизерията в родните им страни, е срамно. Още повече, че изтъргуваните квоти са напряко оскъдни, като се има поради, че единствено в Германия до края на годината се чака да дойдат стотици хиляди бежанци.

Това следващо единодушие в различието обезсили дотам възвишената европейска концепция, че към този момент никой не знае какво би могло да се случи оттук насетне. Националните ползи не за първи път взривяват европейската взаимност. Примери за това са давали и Англия, и Франция, и Германия.

Този път европейският проект срещна съпротивата на четири от новите страни членки, а отпред на "лошите " застана унгарският министър председател Виктор Орбан, който в действителност би трябвало да прегърне концепцията за квотите, защото правилото за разпределение на бежанците би облекчил доста страната му. Въпреки това обаче Орбан сподели твърдо НЕ. Полша и балтийските републики също се противиха дълго против концепцията, само че в последния миг направиха завой и внезапно се съюзиха с "добрите " в Евросъюза.

В квартета на "лошите ", които гласоподаваха против квотите, са още Румъния, Словакия и Чехия. Румънският президент Клаус Йоханис пропусна огромния късмет да се покаже като уверен европеец. За да опази нежния вътрешен мир в Букурещ, той избра да се включи в дребнавата игра на румънските националисти. А словашкият министър председател Роберт Фицо даже съобщи, че ще апелира решението за квотите пред Европейския съд. И неговият чешки сътрудник се разгласи твърдо срещу квотите, само че даде да се разбере, че няма да подава тъжба. В последна сметка обаче Румъния и Чехия алармираха подготвеност да одобряват решението за квотите. За разлика от Словакия, която продължава да държи на позицията си.

Един от причините на "лошите " е обаче верен и Брюксел би трябвало най-накрая да го осъзнае: няма по какъв начин да изискваш идентични стандарти във връзка с бежанците, без преди този момент да си се погрижил за постигането на еднообразно добър стандарт на живот в обособените европейски страни. Разликите сред богатите и бедните страни в Европейски Съюз са големи и се виждат с просто око - нищо, че на хартия живеем в общ дом. Накратко: в случай че старите страни членки на Европейски Съюз желаят политиката им да бъде подкрепяна от всички страни в Общността, те би трябвало да вземат драговолно освен потребностите на личното си население, само че и проблемите на елементарните хора в новите страни членки.

Още гръцкият срив разклати мощно европейската структура. А настоящата рецесия с бежанците я тласка все по-близо до пропастта. Би било безусловно безконтролно, в случай че Европейски Съюз се концентрира само върху сигурността на външните граници и търсенето на решение за сирийската рецесия, а в това време занемарява ситуацията в личния си дом. Последиците от сходна политика към този момент се виждат: от ден на ден хора губят доверие в политическите елити, разочарованието и гневът обгръщат все по-широки маси, популизмът и екстремизмът срещат все по-голямо утвърждение. Последното нещо, от което се нуждаем сега, е точно рецесия на демокрацията.

"Ще се оправим ", споделя канцлерката Меркел в опит да стимулира сътрудниците си. Само че май никой не знае по какъв начин тъкмо да стане това. Още по-малко пък след тази изключителна среща на върха, която не откри съответно решение на рецесията с бежанците. Европейският безпорядък продължава. И навлиза в напълно нова фаза.