Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) (на английски: European

...
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) (на английски: European
Коментари Харесай

Създаден е Европейският съд по правата на човека

Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) (на британски: European Court of Human Rights, на френски: Cour européenne des droits de l’homme) е правораздавателна институция на Съвета на Европа, основана с Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи от 1950 година (наричана още Европейска спогодба по правата на човека). Седалището е в Страсбург, Франция.
Европейски съд по правата на човека е орган към Съвета на Европа, юрисдикцията на който се популяризира върху всички държави-членки на Съвета на Европа, утвърдили Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи и включва всички въпроси, отнасящи се до тълкуването и приемането на Конвенцията по отношение на интернационалните каузи и тъжби на обособени лица.
Има правото, въпреки и непублично и неявно да разузнава на територията на утвърдилите Европейска конвенция за правата на човека.
История и конструкция
Съдът е основан на 1 ноември 1998 година, замествайки съществуващите по това време механизми, които включват Европейската комисия по правата на индивида (създадена през 1954 г.) и Европейския съд по правата на индивида, основан през 1959 година. Новият формат на Съда е резултат от ратификацията на Протокол 11, изменение на Конвенцията, която е утвърдена през ноември 1998 година. Новите съдии са определени след това от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Първият ръководител на съда е Луциус Вилдхабер.
От момента, в който Протокол № 11 влиза в действие на 1 ноември 1998 година, установявайки Съд на цялостно работно време и отваряйки директен достъп за 800 милиона европейци, Съдът е постановил 837 правосъдни решения. До края на 2005 година са получени 5968 правосъдни решения. Всички държави-членки на Съвета на Европа би трябвало да подпишат и ратифицират Конвенцията. Съдът се състои от избран брой съдии, еднакъв на броя на договарящите се страни, които сега са 47. Всеки арбитър е определен от името на една от договарящите се страни от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Въпреки това, обаче, не съществуват условия за народност за съдиите (например швейцарски жител може да бъде определен като представител на Лихтенщайн). Предполага се, че съдиите са по-скоро безпристрастни арбитри, в сравнение с ревностни представители на своята страна. Съдиите се избират за шест-годишен мандат и могат да бъдат преизбирани.
Съдът е разграничен на пет „ секции “ (отдела), във всяка от които изборът на съдии е географски и полово уравновесен. Съдът избира ръководител, както и обособени ръководители на петте „ секции “, двама от които служат и като заместник-председатели на Съда. Всички се избират за период от три години. Всеки отдел си избира Камара, която се състои от ръководител и шест други съдии, които се избират на ротационен принцип. Съдът също по този начин съдържа 17-членна Голяма камара, която се състои от ръководител, заместник-председателите и ръководителите на отделите, в допълнение с ротационен избор на съдии от една от двете уравновесени групи. Подборът на съдиите се трансформира в групите на всеки 9 месеца.
Между 2006 и 2010 година Русия е единствената от 47-те участнички, която отхвърля да ратифицира Протокол №14, който има за цел да форсира работата на съда, частично посредством понижаване броя на съдиите, вземащи значими решения. През 2010 година Русия стопира да се опълчва на протокола, в подмяна на гаранция, че съветските съдии ще бъдат включени по време на разглеждане на недоволствата против Русия.
Начин на деяние
Жалбите за нарушавания от страна на държавите-членки се подават в Страсбург и се разпределят в един раздел. Неоснователните тъжби се отхвърлят от комисия от трима съдии с единомислещо гласоподаване. Значимите тъжби се преглеждат от Камарата. Решения от по-голямо значение могат да се апелират пред Голямата камара. Всяко решение на съда е обвързано със страните-членки и би трябвало да бъде съобразено с тях.
Това е работата на Комитета на министрите на Съвета на Европа за надзор на осъществяването на правосъдни решения. Този орган не може да принуди страните да се преценяват и крайната глоба за несъблюдение е изключване от Съвета на Европа.
През 1999 година Съдът е натрупал ресурс от 60 000 каузи, които нарастват до 100 000 през 2007 година В началото на 2010 година съдът е натрупал над 120 000 каузи, а в листата на чакащите има каузи за години напред. Около 1 на всеки 20 случая, показани в Съда, се смята за позволен. През 2007 година Съдът произнася 1503 присъди. При настоящия ритъм на деяние, на Съда би му лишило 46 години, с цел да навакса изоставането.
Съдии и отдели
Съдът има 5 отдела и 47 съдии, определени от държавите-членки на Съвета на Европа. Пленарният съд избира секретаря и един или повече заместник-секретари. Секретарят е началник на службата по регистрация, която прави правни и административни задания и създава правосъдните решения от името на Сметната палата. Секретар и заместник-секретар, считано от 4 януари 2007 година, са:
Ерик Фриберг, секретар (Швеция)
Майкъл Обойл, заместник-секретар (Република Ирландия)
Реформа
С увеличението на осведомеността на европейските жители по отношение на техните права по силата на Конвенцията, Съдът става жертва на личния си триумф. Някои от случаите са отнемали до пет години преди да бъдат позволени и това го довежда до голямо закъснение. Например, в сходство с Информационен бюлетин за правата на индивида (издаден от Съвета на Европа), сред 1 ноември 2003 година и 29 февруари 2004 година в Съда са прегледани 7315 каузи, от които 6255 са оповестени като неспособни да оказват помощ за понижаване на изоставането.
За 2008 година Съдът регистрира, че е издал 1543 правосъдни решения и че над 32 000 случая са оповестени за неприемливи. С над 94% от оценените случаи, оповестени за неприемливи, Съдът де факто се отдалечава от своята задача за отбрана на самостоятелните права на индивида и се концентрира върху въпроса за на по-широка правна значителност. Работейки на правилото, че „ отлаганото правораздаване е отказано правораздаване “, Съветът на Европа основава работна група, която да прегледа методите за възстановяване на успеваемостта на Съда. Това води до изменение на Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи, протокол № 14. Този нов протокол, който изисква всеобщо одобрение от всички държави-членки на Съвета на Европа, с цел да влезе в действие, прави редица промени:
Един арбитър може да вземе решение по отношение на допустимостта на подобаващ случай (в момента трима съдии решават).
Когато случаите в общи линии са сходни на тези, подадени по-рано пред съда и се дължат основно на обстоятелството, че някоя държава-членка не е съумяла да промени националното си законодателство, с цел да се поправи не е нужно казусът са се позволява от Камара, състояща се от седем съдии, както до момента. Случаят може да се реши от трима съдии.
Даден случай може да не се смята да позволен, в случай че се смята, че жалбоподателят не е в „ доста неподходящо състояние “.
Държава-членка може да бъде изправена пред Съда от Комитета на министрите, в случай че тази страна откаже да извърши решение.
Комитетът на министрите може да изиска от Съда на „ пояснение “ на правосъдно решение, с цел да дефинира най-хубавият метод за държава-членка да го съблюдава.
Разлика от Съда на Европейски Съюз
Съдът на Европейския съюз (СЕО) е орган на Европейски Съюз и не е обвързван с Европейския съд по правата на индивида. Въпреки това, откакто всички членки на Европейски Съюз са членове и на Съвета на Европа и са подписали Конвенцията за правата на индивида, се повдига въпросът за съгласуваността в правосъдната процедура сред двете съдилища. Поради това Съдът на Европейския съюз следи правосъдната процедура на Съда по правата на индивида и смята Конвенцията за правата на индивида като към част от правната система на Европейски Съюз. Въпреки че неговите членове са се включили към нея, самият Европейски съюз като юридически индивид не е. Въпреки това, институциите на Европейски Съюз са задължени по силата на член 6 от Договора от Ница на Европейски Съюз да съблюдават човешките права по силата на Конвенцията. Още повече, че откогато Договорът от Лисабон е в действие от 1 декември 2009 година, се чака Европейски Съюз да подпише Конвенцията.
Връзка с националните правни системи
Повечето от договарящите се страни по Европейската спогодба за правата на индивида са присъединили Конвенцията в личните си национални правни системи посредством конституционна наредба, правилник или правосъдно решение. Това включване, взаимно с влизането в действие на Протокол № 11, фрапантно усъвършенстват статута на Конвенцията, както и въздействието на правосъдната процедура на Европейския съд по правата на индивида. Национални съдии, определени представители и админи са под непрестанен напън да създадат Конвенцията ефикасна в границите на националните системи.
Важни решения
Съдът е издал редица значими правосъдни решения по каузи, свързани с бежанците, отнасяне на физически лица и така нататък Взетото през декември 1977 година решение по случая Ирландия / Обединеното кралство (5310/71) се счита за „ основно решение “ на съда. Съдът постановява, че държавното управление на Обединеното кралство е отговорно за „ нечовешкото и унизително отношение “ към мъжете, интернирани без правосъден развой вследствие на делото, заведено от Република Ирландия (Дело № 5310/71).
Правила на Европейския съд по правата на индивида
На 1 ноември 1998 година виза в действие протокол №11, който добавя и променя Европейската Конвенция за отбрана на правата на индивида и главните свободи. Протокол №11 вкарва основни промени в производството по тъжби, основаващи се на контролните институции. ЕК по правата на индивида престава да съществува. Делата пред Европейския Съд по правата на индивида по равило се преглеждат от Камари (съдебни състави) от 7 съдии, а изключително значимите въпроси се вземат решение от Голямата Камара от 17 съдии, която включва Председателя и Заместник-председателите на Съда, както и Председателите на отделения. Лицата, неправителствените организации и групите получават директен достъп до Европейския Съд по правата на индивида. Преди това Протокол №9 планува право за тези субекти да внесат делото пред Европейския Съд, единствено когато ответник е страната утвърдила този протокол. В останалите случаи делото може да бъде импортирано пред Европейския Съд или от ЕК, или от страна страна по Конвенцията. В съответсвтие с това съществуват два правилника в Съда – „ А “ и „ Б “. По тези аргументи Европейския Съд приема свои Правила, които са съобразени с изменената процедура. Правилата влизат в действие от 1 ноември 1998 година и са 104 на брой като са разграничени на 4 раздела.
В първото предписание са дадени избрания за термините „ Конвенция “, „ Отделение “, „ Камара “, „ Комитет “, „ Съд “, „ арбитър “, „ Деловодител “, „ страна “, „ предходен съд “ и „ комисия “, както и за изразите „ пленарен Съд “, „ Голяма Камара “, „ арбитър ad hoc “, „ арбитър докладчик “, „ трета страна “, „ Комитет на Министрите “.
Общи правила
Процесуалните разпореждания, уреждащи производството пред Европейския Съд по правата на индивида, са признати от самия Съд. Те не подлежат на одобрение от страните, които са страни от Европейската спогодба.
Публичност на производството
Откритите правосъдни съвещания, както и документите по делата, са налични за публиката. Принципът за гласност има по-широко приложение, в сравнение с в нашия цивилен развой. Ограничена гласност се позволява единствено в полза на положителните нрави, публичния ред или националната сигурност, в полза на подрастващите или на закрилата на частния живот, както и при положение, че публичността би навредила на ползите на правораздаването.
Език на производството
Официалните езици на Съда са британският и френският. Допустимоста на потреблението на друг език от формалните е уредена друго предвид на двете етапи на производството – по допустимостта и всъщност. В производството по допустимостта е позволено потреблението и на различен език, стига това да е един от формалните езици на страните страни от Конвенцията.
Процесуално посланичество
Държавите страни по Конвенцията се предствляват от сътрудници, които могат да бъдат подпомагани от юристи или съветници. Лицата, неправитествените организации и групите от човеци, които настояват, че са жертва на нарушаване на някое от правата, открити в Конвенцията или протоколите към нея, могат в началото да показват жалбите си персонално или посредством представител.
Характерно за уредбата на процесуалното посланичество е, че при започване на производството то е въпрос на преценка от страна на жалбоподавателя, само че в последващите стадии е по предписание наложително. Това е специфичност на производството пред Европейския Съд по правата на индивида, която го отличава от поризводството пред националните съдилища. Основанието за това условие е практическата неспособност един човек без юридическо обучение да се отбрани съответно и ефикасно.
Поредност на делата
По предписание делата се преглеждат по реда на подаването им. Камарата може да реши да прегледа дадена тъжба с преимущество, когато спазването на нормалната последователност и по-късното ѝ разглеждане биха довели до прекомерено тежки вреди за жалбоподавателя, които ускореното разглеждане на делото може да предотврати.
Срокове
Сроковете са подаване на писмени съображения, както и за показване на други документи, се дефинират от Председателя на Камарата или от съдията-докладчик. Срокът се счита за спазен, в случай че документът е изпратен по пощата преди неговото приключване и в случай че изпращането е удостоверено с пощенско клеймо. Ако документът не е изпратен с предложено писмо, срокът ще бъде спазен, единствено в случай че то дойде преди приключването на периода.
Мерки за събиране на доказателства
Камарата може да събира доказателства, както по искане на една от страните или трета страна, по този начин и по силата на служебното начало. Възможността Съдът да събира доказателства и по собствен метод е разследване на задължението му по член 19 от Конвенцията да обезпечава спазването на отговорностите, поети от страните по нея.
Начало на произвеждане
Жалбата би трябвало да бъде подадена в писмена форма и да бъде подписана от жалбоподавателя или неговия представител. В случай на посланичество е нужно да се показа адвокатско пълномощие или документално пълномощие, формуляр от което се изпраща от Съда. Ако жалбоподавателят е неправителствена организация подписът би трябвало да бъде положен от лицето или лицата, които я съставляват. Ако жалбата се предата от група човеци, които не са обединени в организация, учредена в сходство с вътрешното законодателство, те би трябвало да я подпишат поотделно.
Производство по допустимостта
Основания за недопустимост:
анонимност;
предишно произвеждане пред Европейския Съд по тъжба със същия предмет или съществуване на друго произвеждане на интернационално следствие или споразумяване на разногласието, когато жалбата не съдържа нова информация от голяма важност за делото;
несевместимост с наредбите на Конвенцията;
очевидна необвързаност;
корист с правото на жалба;
неизчерпване на вътрешноправните средства за защита;
пропускане на 6-месечния период от окончателното вътрешноправно решение;
противоречие на подадената тъжба с условията за нейното наличие.
Производство:
Когато Съдията-докладчик реши, че жалбата е очевидно неприемлива, той прави стимулирано предложение до тричленен Комитет за оповестяване на недопустимост. Комитетът може с единогласие да разгласи жалбата за неприемлива или да я извади от листата на делата.
Отношения на Европейски съд по правата на човека с България
Дирекция „ Процесуално посланичество на Република България пред Европейския съд по правата на индивида “ при Министерството на правораздаването реализира процесуалното посланичество на Република България пред Европейски съд по правата на човека.
Решенията на Европейски съд по правата на човека по допустимост и всъщност се разгласяват на страницата на съда
Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи е в действие от 1992 година в България, когато страната го ратифицира. България е преди всичко по подадени тъжби на глава от популацията. Първият, осъдил България в Европейския съд по правата на индивида през 1997 година, е Андрей Луканов (посмъртно) поради правосъден произвол. Много банкери, съдени за банкови банкрути на Балканбанк, Агробизнесбанк, Капиталбанк също печелят делата. Най-многобройна група извоювани каузи против страната е обвързвана с нарушено право на благосъстоятелност и реституционни компенсации. Чешката компания " ЗЛИНСАТ” получава 360 000 евро обезщетение, тъй като не е въведена във притежание на хотел при извоювана приватизационна договорка. Юристите изясняват многочислените каузи с неналичието на право за самостоятелна тъжба пред Конституционния съд, както и на правото да се получи заслужено обезщетение в България.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР