Емил Радев, евродепутат ГЕРБ/ЕНП, пред „Труд“: Финансовото разузнаване ще следи анонимните сейфове и криптовалутите
Европейският парламент стяга контрола върху финансовите интервенции поради прането на пари. Доставчиците на услуги с виртуални валути в Съюза към този момент ще се лицензират. Въвежда се и прецизен надзор при прекосяването от виртуални към действителни валути. За това, по какъв начин ще се отрази петата инструкция за битка с пране на пари и финансирането на тероризма, беседваме с Емил Радев , докладчик по документа и заместител на Комисията за цивилен свободи, правораздаване и вътрешен ред на Европейския парламент (LIBE).
– Господин Радев, какво ще промени петата инструкция за прането на пари и финансирането на тероризма в европейското законодателство?
– Петата инструкция за битка против изпирането на пари и финансирането на тероризма вкарва доста нови промени в европейското законодателство, и надлежно в националните законодателства. На първо място се усъвършенства прозрачността на собствеността върху сдружения и доверителни фондове посредством даване на по-широк достъп до регистрите за действителните притежатели, притежаващи над 25% от акциите на обещано сдружение. По-точно, се планува обществен достъп до информацията в регистъра за действителните притежатели на дружества; достъп въз основа на “легитимен интерес ” до информация за действителния притежател на доверителни фондове и сходни правни договорености, като понятието “легитимен интерес ” следва да бъде дефинирано в националните законодателства на държавите-членки; и публичен достъп след документално искане до информация за действителния притежател на доверителни фондове, които имат компания, която не е записана в Европейски Съюз. Това е доста огромна смяна спрямо четвъртата инструкция, където да вземем за пример достъпът до информация за действителните притежатели на сдружения е въз основата на законен интерес, без понятието да е ясно написано в законодателството. Друга огромна смяна е обвързвана с предплатените карти и виртуалните валути. Прагът за идентифициране на държателите на предплатени карти ще бъде понижен от 250 евро на 150 евро и се уголемяват условията за идентифициране на клиентите. За първи път платформите за продан на виртуални валути с елементарни пари и доставчиците на портфейлни услуги ще би трябвало да бъдат регистрирани и ще би трябвало да упражняват надзор върху клиентите си, което приключва анонимността, асоциирана до момента с тях. Директивата също по този начин вкарва определение за виртуални валути, каквото до момента в европейското законодателство не съществува.
Други прелюдия в директивата, които за благополучие в България прилагаме от известно време, са задължението държавите-членки да основат централизирани регистри за банкови и разплащателни сметки и сейфове, достъп до които ще имат Звената за финансово разузнаване. Така те ще могат да разпознават дали и в кои банки обещано лице разполага с банкова сметка. Искам да подчертая, че тази информация никога няма да бъде обществено притежание. Също по този начин ще бъдат неразрешени анонимните банкови сейфове.
– Колко време лиши приемането и договарянията с Комисията и Съвета?
– Преговорите продължиха доста дълго време. Започнахме ги през март 2017 година, като в началото концепцията беше да бъдат завършени до края на малтийското председателство на Съвета на Европейски Съюз, само че продължиха и по време на естонското председателство. Последният трилог беше в средата на декември 2017 година и завърши в два часа сутринта след 10 часа интензивна работа.
– Какви са действителните принадлежности за следене криптовалутите?
– Един от най-сигурните принадлежности за следене на криптвалутите е когато те са преобръщани във фиатни, т.е. “нормални пари ”, и по тази причина платформите за продан бяха включени в охвата на петата инструкция за битка против изпирането на пари. Доколкото знам Европейската комисия обмисля също по какъв начин да включи криптовалутите в обсега на Директивата за платежните услуги. През 2016 година Европейският парламент одобри отчет по лична самодейност за нуждата за предприемане на спомагателни ограничения за надзор върху криптовалутите, само че имайте поради, че от техническа позиция това към момента съставлява предизвикателство за регулаторите. Но работим в тази тенденция.
– Как ще попречва новата инструкция финансирането на тероризма?
– Новата инструкция ще подкрепи битката против финансирането на тероризма по няколко метода. На първо място ще даде повече пълномощия на Звената за финансово разузнаване да получават информация за държателите на банкови сметки и за съмнителни финансови транзакции, както и да обменят информация по сред си в границите на Европейски Съюз. Засилват се ограниченията за идентифициране на притежателите на предплатени принадлежности като предплатени карти посредством намаляването на прага на идентификация от 250 евро на 150 евро. Дори включването в обсега на директивата на обменните платформи сред виртуални и фиатни валути е от огромна изгода за битката против финансирането на тероризма, тъй като в последна сметка колкото и високотехнологични да са някои терористи, на тях им трябват действителни пари за закупуване на оръжия и експлозиви.
– Европарламентът сложи във фокуса на Комисията премахването на промяната тутакси. Защо сте песимист за премахването на лятното часово време?
– Лятното часово време е измислено и въведено за понижаване на енергийната консумация през лятото посредством изкуствено “закъснение ” на залеза на слънцето. Според редица проучвания, това в действителност се случва и ние фактически потребление по-малко ток и сила като цяло през лятото. Освен това лятното часово време има позитивен резултат върху туризма, защото хората са по-склонни да стоят на открито по заведения и места за забавление, като е по-светло до по-късно. В дълготраен проект се понижават пътнотранспортните катастрофи в час пик, защото е ярко тъкмо когато хората отиват или се връщат от работа. В същото време не считам, че терзанията за здравето на хората и за резултата върху техния сън са обосновани от позиция на това, че промяната на един час, било то от зимно към лятно или от лятно към зимно време, няма чак подобен дълготраен резултат. Той е като прекосяването от една към друга часова зона – да вземем за пример след премиване от България към Сърбия и назад отново би трябвало да сменим часовника. Затова съм песимист за целия този спор, който се води от известно време в Европейския парламент. Смятам, че имаме доста по-важни и незабавни тематики, върху които би трябвало да се съсредоточим като да вземем за пример мигрантската рецесия, сигурността в Европа, идната многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз и излизането на Англия от Европейски Съюз.
– Какъв е отзвукът от визитата на холандския министър председател Рюте измежду сътрудниците ви евродепутати? Кога е реалистично да минем в “сектора по въздух за Шенген ”?
– Моите сътрудници евродепутати постоянно са подкрепяли приемането на България и Румъния в Шенген, като тази позиция е заявявана неведнъж в общественото пространство, по време на съвещания на парламентарните комисии, в пленарна зала, както и посредством резолюции на Европейския парламент. Както и ръководителят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер съобщи на няколко пъти, България от дълго време е изпълнила всички механически критерии – единствените законови критерии – за пълноправно участие. Парадоксалното е, че макар че публично няма решение за повдигане на граничния надзор и за допускането на България в Шенген, ние действително сме шенгенска страна и то с поддръжката на всички тези страни, които ни блокират на политическо равнище – влязохме в обсега на Европейската гранична и брегова защита, влязохме в обсега и ще прилагаме новосъздаваната система Вход/изход на границите, получихме въздържан достъп до Визовата осведомителна система, интензивно използваме Шенгенската осведомителна система (ШИС) още от 2010 година
По отношение на ШИС дори бих желал да осведомявам Вашите читатели, че сега има единствено две разпореждания, които не прилагаме – задължението за отричане на влизане или престояване на българска територия на жители на трети страни, за които е публикуван сигнал от друга страна членка за задачите на отвод на влизане или престояване, и задължението да се въздържаме от издаване на сигнали и въвеждане на спомагателна информация, както и от продан на спомагателна информация по отношение на жители на трети страни за задачите на отвод на влизане или престояване. На 12 януари т.г. обаче държавите-членки в границите на Съвета са взели решение това ограничаване да отпадне и откакто Европейският парламент даде своето единодушие, което имам вяра ще се случи, имайки поради необятната поддръжка за страната ни, България ще ползва на 100% Шенгенската осведомителна система. Т.е. ние прилагаме цялото шенгенско законодателство и използваме всички налични системи за отбрана на границите, само че публично не сме част от Шенген. Това в действителност е парадоксално, само че и потвърждава, че само вътрешно политически аргументи в избрани страни възспират нашето участие в Шенген.
– Станахте дипломат за безвреден интернет в Европейски Съюз – по какъв начин бихте степенували проблемите в и от мрежата през днешния ден? Фалшивите вести, анонимността, тролските войни, хакерските офанзиви..
– Да, фактически имах удоволствието да стана първият български дипломат за по-безопасен интернет в Европейски Съюз, акция, инициирана от българския еврокомисар Мария Габриел. Заплахите в интернет са многочислени в наше време и засягат освен възрастните консуматори, само че извънредно доста децата и наше обвързване като родители, преподаватели, политици и даже чисто и просто като по-възрастни хора с опит е да научим децата да се оправят с тези проблеми. По данни на Европейската комисия, един от трима консуматори на Интернет по света е дете, а в това време към половината от децата на възраст сред 11 и 16 години в Европейски Съюз са били подложени на най-малко един риск в Интернет, като например излагане на нездравословно или смущаващо наличие, предумишлено сприятеляване с дете за полова корист, кибертормоз. Затова и фокусът на акцията е върху децата, които би трябвало да се научат да разпознават и да се оправят с всички закани и по тази причина и не мога да ги градуирам. Тук желая да споделя за две съществени начинания в границите на акцията, които се надявам да привлекат интереса на българските жители да вземат участие в тях – европейско съревнование за експерти, учители и младежи за по-добър Интернет, както и всеобщ отворен онлайн курс за образование на учители и действия за поддръжка на преподаването на онлайн сигурност и киберхигиена.
Нашият посетител
Емил Радев е правист, лекар по право и евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. Заместник е на Комисията за цивилен свободи, правораздаване и вътрешен ред на Европейския парламент (LIBE), както и на специфичната Комисия за битка с тероризма. Член на комисията по правни въпроси в Екологичен потенциал. Един от най-активните български политици по тематиката за разширението и укрепването на Шенгенското пространство с приемането на България и Румъния.
– Господин Радев, какво ще промени петата инструкция за прането на пари и финансирането на тероризма в европейското законодателство?
– Петата инструкция за битка против изпирането на пари и финансирането на тероризма вкарва доста нови промени в европейското законодателство, и надлежно в националните законодателства. На първо място се усъвършенства прозрачността на собствеността върху сдружения и доверителни фондове посредством даване на по-широк достъп до регистрите за действителните притежатели, притежаващи над 25% от акциите на обещано сдружение. По-точно, се планува обществен достъп до информацията в регистъра за действителните притежатели на дружества; достъп въз основа на “легитимен интерес ” до информация за действителния притежател на доверителни фондове и сходни правни договорености, като понятието “легитимен интерес ” следва да бъде дефинирано в националните законодателства на държавите-членки; и публичен достъп след документално искане до информация за действителния притежател на доверителни фондове, които имат компания, която не е записана в Европейски Съюз. Това е доста огромна смяна спрямо четвъртата инструкция, където да вземем за пример достъпът до информация за действителните притежатели на сдружения е въз основата на законен интерес, без понятието да е ясно написано в законодателството. Друга огромна смяна е обвързвана с предплатените карти и виртуалните валути. Прагът за идентифициране на държателите на предплатени карти ще бъде понижен от 250 евро на 150 евро и се уголемяват условията за идентифициране на клиентите. За първи път платформите за продан на виртуални валути с елементарни пари и доставчиците на портфейлни услуги ще би трябвало да бъдат регистрирани и ще би трябвало да упражняват надзор върху клиентите си, което приключва анонимността, асоциирана до момента с тях. Директивата също по този начин вкарва определение за виртуални валути, каквото до момента в европейското законодателство не съществува.
Други прелюдия в директивата, които за благополучие в България прилагаме от известно време, са задължението държавите-членки да основат централизирани регистри за банкови и разплащателни сметки и сейфове, достъп до които ще имат Звената за финансово разузнаване. Така те ще могат да разпознават дали и в кои банки обещано лице разполага с банкова сметка. Искам да подчертая, че тази информация никога няма да бъде обществено притежание. Също по този начин ще бъдат неразрешени анонимните банкови сейфове.
– Колко време лиши приемането и договарянията с Комисията и Съвета?
– Преговорите продължиха доста дълго време. Започнахме ги през март 2017 година, като в началото концепцията беше да бъдат завършени до края на малтийското председателство на Съвета на Европейски Съюз, само че продължиха и по време на естонското председателство. Последният трилог беше в средата на декември 2017 година и завърши в два часа сутринта след 10 часа интензивна работа.
– Какви са действителните принадлежности за следене криптовалутите?
– Един от най-сигурните принадлежности за следене на криптвалутите е когато те са преобръщани във фиатни, т.е. “нормални пари ”, и по тази причина платформите за продан бяха включени в охвата на петата инструкция за битка против изпирането на пари. Доколкото знам Европейската комисия обмисля също по какъв начин да включи криптовалутите в обсега на Директивата за платежните услуги. През 2016 година Европейският парламент одобри отчет по лична самодейност за нуждата за предприемане на спомагателни ограничения за надзор върху криптовалутите, само че имайте поради, че от техническа позиция това към момента съставлява предизвикателство за регулаторите. Но работим в тази тенденция.
– Как ще попречва новата инструкция финансирането на тероризма?
– Новата инструкция ще подкрепи битката против финансирането на тероризма по няколко метода. На първо място ще даде повече пълномощия на Звената за финансово разузнаване да получават информация за държателите на банкови сметки и за съмнителни финансови транзакции, както и да обменят информация по сред си в границите на Европейски Съюз. Засилват се ограниченията за идентифициране на притежателите на предплатени принадлежности като предплатени карти посредством намаляването на прага на идентификация от 250 евро на 150 евро. Дори включването в обсега на директивата на обменните платформи сред виртуални и фиатни валути е от огромна изгода за битката против финансирането на тероризма, тъй като в последна сметка колкото и високотехнологични да са някои терористи, на тях им трябват действителни пари за закупуване на оръжия и експлозиви.
– Европарламентът сложи във фокуса на Комисията премахването на промяната тутакси. Защо сте песимист за премахването на лятното часово време?
– Лятното часово време е измислено и въведено за понижаване на енергийната консумация през лятото посредством изкуствено “закъснение ” на залеза на слънцето. Според редица проучвания, това в действителност се случва и ние фактически потребление по-малко ток и сила като цяло през лятото. Освен това лятното часово време има позитивен резултат върху туризма, защото хората са по-склонни да стоят на открито по заведения и места за забавление, като е по-светло до по-късно. В дълготраен проект се понижават пътнотранспортните катастрофи в час пик, защото е ярко тъкмо когато хората отиват или се връщат от работа. В същото време не считам, че терзанията за здравето на хората и за резултата върху техния сън са обосновани от позиция на това, че промяната на един час, било то от зимно към лятно или от лятно към зимно време, няма чак подобен дълготраен резултат. Той е като прекосяването от една към друга часова зона – да вземем за пример след премиване от България към Сърбия и назад отново би трябвало да сменим часовника. Затова съм песимист за целия този спор, който се води от известно време в Европейския парламент. Смятам, че имаме доста по-важни и незабавни тематики, върху които би трябвало да се съсредоточим като да вземем за пример мигрантската рецесия, сигурността в Европа, идната многогодишна финансова рамка на Европейски Съюз и излизането на Англия от Европейски Съюз.
– Какъв е отзвукът от визитата на холандския министър председател Рюте измежду сътрудниците ви евродепутати? Кога е реалистично да минем в “сектора по въздух за Шенген ”?
– Моите сътрудници евродепутати постоянно са подкрепяли приемането на България и Румъния в Шенген, като тази позиция е заявявана неведнъж в общественото пространство, по време на съвещания на парламентарните комисии, в пленарна зала, както и посредством резолюции на Европейския парламент. Както и ръководителят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер съобщи на няколко пъти, България от дълго време е изпълнила всички механически критерии – единствените законови критерии – за пълноправно участие. Парадоксалното е, че макар че публично няма решение за повдигане на граничния надзор и за допускането на България в Шенген, ние действително сме шенгенска страна и то с поддръжката на всички тези страни, които ни блокират на политическо равнище – влязохме в обсега на Европейската гранична и брегова защита, влязохме в обсега и ще прилагаме новосъздаваната система Вход/изход на границите, получихме въздържан достъп до Визовата осведомителна система, интензивно използваме Шенгенската осведомителна система (ШИС) още от 2010 година
По отношение на ШИС дори бих желал да осведомявам Вашите читатели, че сега има единствено две разпореждания, които не прилагаме – задължението за отричане на влизане или престояване на българска територия на жители на трети страни, за които е публикуван сигнал от друга страна членка за задачите на отвод на влизане или престояване, и задължението да се въздържаме от издаване на сигнали и въвеждане на спомагателна информация, както и от продан на спомагателна информация по отношение на жители на трети страни за задачите на отвод на влизане или престояване. На 12 януари т.г. обаче държавите-членки в границите на Съвета са взели решение това ограничаване да отпадне и откакто Европейският парламент даде своето единодушие, което имам вяра ще се случи, имайки поради необятната поддръжка за страната ни, България ще ползва на 100% Шенгенската осведомителна система. Т.е. ние прилагаме цялото шенгенско законодателство и използваме всички налични системи за отбрана на границите, само че публично не сме част от Шенген. Това в действителност е парадоксално, само че и потвърждава, че само вътрешно политически аргументи в избрани страни възспират нашето участие в Шенген.
– Станахте дипломат за безвреден интернет в Европейски Съюз – по какъв начин бихте степенували проблемите в и от мрежата през днешния ден? Фалшивите вести, анонимността, тролските войни, хакерските офанзиви..
– Да, фактически имах удоволствието да стана първият български дипломат за по-безопасен интернет в Европейски Съюз, акция, инициирана от българския еврокомисар Мария Габриел. Заплахите в интернет са многочислени в наше време и засягат освен възрастните консуматори, само че извънредно доста децата и наше обвързване като родители, преподаватели, политици и даже чисто и просто като по-възрастни хора с опит е да научим децата да се оправят с тези проблеми. По данни на Европейската комисия, един от трима консуматори на Интернет по света е дете, а в това време към половината от децата на възраст сред 11 и 16 години в Европейски Съюз са били подложени на най-малко един риск в Интернет, като например излагане на нездравословно или смущаващо наличие, предумишлено сприятеляване с дете за полова корист, кибертормоз. Затова и фокусът на акцията е върху децата, които би трябвало да се научат да разпознават и да се оправят с всички закани и по тази причина и не мога да ги градуирам. Тук желая да споделя за две съществени начинания в границите на акцията, които се надявам да привлекат интереса на българските жители да вземат участие в тях – европейско съревнование за експерти, учители и младежи за по-добър Интернет, както и всеобщ отворен онлайн курс за образование на учители и действия за поддръжка на преподаването на онлайн сигурност и киберхигиена.
Нашият посетител
Емил Радев е правист, лекар по право и евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. Заместник е на Комисията за цивилен свободи, правораздаване и вътрешен ред на Европейския парламент (LIBE), както и на специфичната Комисия за битка с тероризма. Член на комисията по правни въпроси в Екологичен потенциал. Един от най-активните български политици по тематиката за разширението и укрепването на Шенгенското пространство с приемането на България и Румъния.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ