Елена Йончева: С резолюцията за свободата на медиите настоявам за защита на разследващите журналисти
Европейският парламент одобри резолюция за подсилване на свободата на медиите, на която евродепутатът Елена Йончева е съдокладчик от името на групата на социалистите и демократите. Документът получи утвърждението на голямо болшинство от 553-ма евродепутати.
По гледище на Елена Йончева с резолюцията се приканва за упорит бюджет на Европейски Съюз, в който има средства в поддръжка на самостоятелната публицистика, изключително на проверяващите публицисти. Тя изисква европейското финансиране да бъде разпределяно не от държавните управления, а от самостоятелни европейски организации.
„ Разследващата публицистика в последно време отсъства. Скоростта, с която се популяризира информацията стана по-важна от качеството й. Журналистическите следствия са скъпо и рисково начинание “, разяснява Йончева след гласуването. За нея от първостепенна значимост са две неща – отбраната на проверяващите публицисти и финансирането на работата им, тъй че да са самостоятелни от националните държавни управления.
Умишлено нито една държава-членка не е упомената поименно в документа, тъй като задачата е да се одобри законодателство, което да се отнася за целия Европейски съюз – рамка, която сега липсва. С нея Европейската комисия ще би трябвало да уточни съответни решения, които да бъдат съобразени с правилата, записани в резолюцията.
В документа, по предложение на Елена Йончева, се изисква повече бистрота във финансирането на медиите, освен в тяхната благосъстоятелност. Според нея разпоредбите за посочването на крайните притежатели постоянно се заобикалят или се съблюдават официално, до момента в който, когато финансовите потоци за издръжката на медиите са известни, читателите могат да се ориентират за обективността на информацията в тях. С документа се осъжда и всеки опит за монополизиране на медиите и практикуване на политическо въздействие върху тях.
По гледище на българския евродепутат се приканва и за създаване на европейско законодателство, което да пази публицистите от правосъдни каузи, които се образуват за да бъдат сплашени или дискредитирани така наречен SLAPP каузи. Това не значи, че тези, които под предлог, че са публицисти, разгласяват неистини и клюки, ще бъдат предпазени от правосъдно гонене. „ Това са две разнообразни писти. Целта е да не се преследват публицисти за това, че са изразили позиция “, разяснява евродепутатът.
Елена Йончева получи поддръжка и за още няколко оферти:
• Да се вкарат стандарти и отличителни характерности за медийна независимост в целия Европейски съюз, защото в този момент съществуват огромни другия сред държавите-членки - в класациите има съвсем 100 пункта разлика сред страните от Европейски Съюз, които се показват най-добре и тези на дъното. България е на последното място от държавите-членки на Европейски Съюз по независимост на медиите – 111-то в международната класация за 2019 година, направена от „ Репортери без граници “.
• Управляващите да обезпечат бистрота на активността си. Държавите-членки да подсигуряват достъп на публицистите и медиите до парламентарните диспути, членовете на Народното събрание и висшите държавни чиновници, до информация от обществен интерес и до обществени събития, конференции, изключително с присъединяване на представители на държавното управление.
• Публичните персони и ръководещите да се въздържат от очернянето на публицисти. Държавите-членки да обезпечат отбраната на медиите при отразяването на митинги и демонстрации, с цел да могат публицистите да правят работата си без боязън
• Жените публицисти да получат спомагателна отбрана, защото те са изключително уязвими на тормоз и закани
• Компаниите, които ръководят медийни обществени платформи да се включат в Кодекса на държание, показан от Европейската комисия, в който има правила против езика на омразата. Европейската комисия и държавите-членки да събират по-достоверни данни за степента на разпространяване на езика на омразата и на закононарушенията от ненавист.
• Потребителите да имат опция да алармират за евентуална дезинформация, с цел да може да се улесни по-бързото й поправяне, като в това време да се разреши и инспекция на обстоятелствата от самостоятелна, трета страна, с цел да не се позволява неправилно потребление на този инструмент.
• Европейската комисия и държавите-членки да подкрепят просветителна политика, която усилва медийната и осведомителната просветеност, да дава опция на жителите да мислят сериозно и да им оказва помощ да откриват дезинформацията.
В резолюцията се плануват и ограничения в поддръжка на медиите, които пострадаха от пандемията поради COVID-19.
Евродепутатите приканват Европейската комисия и държавите-членки да приложат незабавни помощи за възобновяване и отбрана на работните места, както и за издръжката на публицистите и работещите в медиите, за подкрепяне на компании и за финансиране на публични медии през икономическия проект за възобновяване от COVID-19, като изцяло се съобразят с разпоредбите на конкуренцията в Европейски Съюз. Те напомнят предлагането си за основаване на непрекъснат фонд за публицистика като част от Многогодишната финансова рамка (2021-2027), който да подкрепи превъзмогването на рецесията поради COVID-19, в това число посредством директна финансова помощ за самостоятелни публицисти и медии, за публицисти на свободна процедура и самонаети медийни служащи.
По гледище на Елена Йончева с резолюцията се приканва за упорит бюджет на Европейски Съюз, в който има средства в поддръжка на самостоятелната публицистика, изключително на проверяващите публицисти. Тя изисква европейското финансиране да бъде разпределяно не от държавните управления, а от самостоятелни европейски организации.
„ Разследващата публицистика в последно време отсъства. Скоростта, с която се популяризира информацията стана по-важна от качеството й. Журналистическите следствия са скъпо и рисково начинание “, разяснява Йончева след гласуването. За нея от първостепенна значимост са две неща – отбраната на проверяващите публицисти и финансирането на работата им, тъй че да са самостоятелни от националните държавни управления.
Умишлено нито една държава-членка не е упомената поименно в документа, тъй като задачата е да се одобри законодателство, което да се отнася за целия Европейски съюз – рамка, която сега липсва. С нея Европейската комисия ще би трябвало да уточни съответни решения, които да бъдат съобразени с правилата, записани в резолюцията.
В документа, по предложение на Елена Йончева, се изисква повече бистрота във финансирането на медиите, освен в тяхната благосъстоятелност. Според нея разпоредбите за посочването на крайните притежатели постоянно се заобикалят или се съблюдават официално, до момента в който, когато финансовите потоци за издръжката на медиите са известни, читателите могат да се ориентират за обективността на информацията в тях. С документа се осъжда и всеки опит за монополизиране на медиите и практикуване на политическо въздействие върху тях.
По гледище на българския евродепутат се приканва и за създаване на европейско законодателство, което да пази публицистите от правосъдни каузи, които се образуват за да бъдат сплашени или дискредитирани така наречен SLAPP каузи. Това не значи, че тези, които под предлог, че са публицисти, разгласяват неистини и клюки, ще бъдат предпазени от правосъдно гонене. „ Това са две разнообразни писти. Целта е да не се преследват публицисти за това, че са изразили позиция “, разяснява евродепутатът.
Елена Йончева получи поддръжка и за още няколко оферти:
• Да се вкарат стандарти и отличителни характерности за медийна независимост в целия Европейски съюз, защото в този момент съществуват огромни другия сред държавите-членки - в класациите има съвсем 100 пункта разлика сред страните от Европейски Съюз, които се показват най-добре и тези на дъното. България е на последното място от държавите-членки на Европейски Съюз по независимост на медиите – 111-то в международната класация за 2019 година, направена от „ Репортери без граници “.
• Управляващите да обезпечат бистрота на активността си. Държавите-членки да подсигуряват достъп на публицистите и медиите до парламентарните диспути, членовете на Народното събрание и висшите държавни чиновници, до информация от обществен интерес и до обществени събития, конференции, изключително с присъединяване на представители на държавното управление.
• Публичните персони и ръководещите да се въздържат от очернянето на публицисти. Държавите-членки да обезпечат отбраната на медиите при отразяването на митинги и демонстрации, с цел да могат публицистите да правят работата си без боязън
• Жените публицисти да получат спомагателна отбрана, защото те са изключително уязвими на тормоз и закани
• Компаниите, които ръководят медийни обществени платформи да се включат в Кодекса на държание, показан от Европейската комисия, в който има правила против езика на омразата. Европейската комисия и държавите-членки да събират по-достоверни данни за степента на разпространяване на езика на омразата и на закононарушенията от ненавист.
• Потребителите да имат опция да алармират за евентуална дезинформация, с цел да може да се улесни по-бързото й поправяне, като в това време да се разреши и инспекция на обстоятелствата от самостоятелна, трета страна, с цел да не се позволява неправилно потребление на този инструмент.
• Европейската комисия и държавите-членки да подкрепят просветителна политика, която усилва медийната и осведомителната просветеност, да дава опция на жителите да мислят сериозно и да им оказва помощ да откриват дезинформацията.
В резолюцията се плануват и ограничения в поддръжка на медиите, които пострадаха от пандемията поради COVID-19.
Евродепутатите приканват Европейската комисия и държавите-членки да приложат незабавни помощи за възобновяване и отбрана на работните места, както и за издръжката на публицистите и работещите в медиите, за подкрепяне на компании и за финансиране на публични медии през икономическия проект за възобновяване от COVID-19, като изцяло се съобразят с разпоредбите на конкуренцията в Европейски Съюз. Те напомнят предлагането си за основаване на непрекъснат фонд за публицистика като част от Многогодишната финансова рамка (2021-2027), който да подкрепи превъзмогването на рецесията поради COVID-19, в това число посредством директна финансова помощ за самостоятелни публицисти и медии, за публицисти на свободна процедура и самонаети медийни служащи.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ