Европейският град, който обича да не прави нищо: как Би Би Си описва Пловдив |
Европейският град, който обича да не прави нищо. Под това заглавие Би Би Си споделя за Пловдив в рубриката си BBC Travel. Авторът стартира с препъни-камък думата " айляк ", за която признава, че е прочти непреведима. Обяснява на читателите си, че тя е нещо като манифест на отхвърли на човек да бъде заловен в " клопката " на безкрайните напразни старания за достигането на някакви достижения, награди и авторитет. Тя показва също скептицизма към изключителния труд, изяснява Бил Бъкингам.
" Българският втори по величина град в България - Пловдив - е горделив с репутацията си, че прави нещата по собствен личен метод. Щом слезете от рейса, дошъл от столицата София, може да почувствате смяната в ритъма на живот. Хората вървят по-бавно. Изглежда, че разполагат с повече време. Трафикът не е по този начин под напрежение. Докато вървите към градския център през парка, където възрастни хора се събират да играят шах, други се излежават и си приказват под сянката на остарели дървета, усещате, че Пловдив е друг. Има някакво равнодушие, нещо, което едновременно незабавно става явно, само че и мъчно може да се разбере.
В централния квартал Капана кафенетата и питейните заведения по пешеходните улици преливат от хора. Под блестящо нарисувани фрески по стените групи младежи се мотаят, флиртуват и ревизират телефоните си. В кафене до Джумая джамия в градския център хората си седят с часове, отпивайки от чаши с турско кафе. Дори котките по калдъръмените улици на остарелия град наподобяват по-лениви от другаде. Протягат се и мъркат, по-късно се прибират да спят. Ако попитате хората тук за какво градът е толкоз спокоен, хората ще ви кажат: Пловдив, както се споделя, е айляк ", написа усещания създател.
Оттук нататък той се пробва са изясни що за дума е " айляк ". Разяснява, че не е доста известна отвън града, макар че може да се откри в български речници от 19-и век. Допълва, че идва от турска дума, която може да се преведе като " бездействие " и " скитане ".
Авторът толкоз се заинтересувал от смисъла, че се свързал с шефа на Къща за литература и превод в София Яна Генова, съгласно която истинското значение на " айляк " сочи към някой, който се хваща на работа месец за месец. Оттук Бъкингам стига и до думата " бича ", която също се пробва да изясни на английския четец. В последна сметка - обобщи той - " в случай че желаете да практикувате айляк, би трябвало да отделите време за себе си. Трябва да поемете самодейността да се откъснете от ежедневните си грижи ".
" Но какъвто и да е произходът на думата, в актуалния Пловдив " айляк " е придобила собствен личен смисъл и значимост - написа създателят - нещо, което не може толкоз да се преведе, едвам се изживее. Когато помолите хора да ви обяснят какво значи, те в множеството случаи ще се пошегуват ето по този начин: " Испанец пита пловдивчанин какво е " айляк ". Българинът се замисля за миг и споделя: " Нещо като " маняна, маняна ", само че без целия този стрес. "
Бил Бъкингам е любопитен какво мислят софиянци за " айляк " и открива, че те са по-скоро скептични, дават отговор, че това не е нищо друго, с изключение на брандиране на столицата на културата Пловдив. Неубеденият в това създател хваща рейса за Пловдив, където се среща с доктор Светослава Манчева, антрополог и шеф на Асоциация за просвета, етнология и антропология „ Медиатор “. Родом от Кърджали, Светослава живее в Пловдив от 10 години и няма желание да го напуща. " Много хора идват да живеят тук тъкмо тъй като е айляк ", споделя тя. Разказва и за историята му, връщайки я към времето на Османската империя. От всички градове в империята Пловдив е вторият след Истанбул и е бил дом на евреи, гърци, българи, арменци, роми, които препълвали улиците и кафенетата. В отговор на предизвикването да живееш измежду толкоз доста непознати се появява айлякът - счита тя и изяснява: " Става въпрос за това да намериш своето лично място в града ". За нея основата на смисъла на тази дума е общуването. " Няма потребност да се харесвате. Това, което има значение, е желанието да говорите, да се разберете ".
Историческите сведения за кафенетата на Пловдив от 19-и век ги разказват като места, където се смесват занаятчии и търговци, където времето тече постепенно. Поетът Христо Данов с отрицание написа по какъв начин хората прекарват по през целия ден в кафенетата. Отиват там, с цел да пишат, да пушат, да пият кафе и " нетърпеливо чакат слънцето да залезе, с цел да могат да преминат на сливова ракия ".
Айляк е да откриеш място за себе си. Да откриеш миг в забързания ден, с цел да пиеш кафе. Става въпрос за това да намериш кътче в града - алеи, паркове, пейки - където можеш да се разхождаш с другари, да слушаш музика, да пиеш бира и да си приказвате. Да осигуриш място, независимост на другите да поддържате връзка - продължава създателят.
" След няколко дни в Пловдив изгубих скептицизма си и се научих по какъв начин да " бича айляк " - написа с горделивост той на финала. - Разхождах се по улиците. Карах я по-спокойно. И, необичайно, открих, че не съм приключил по-малко работа, просто съм я приключил с по-малко стрес. "
В последния си следобяд в Пловдив той към този момент седи в кафене пред Джумая джамия, поръчал турско кафе и десерт, без часовник, без ангажименти и без да ревизира телефона си, уверен, че разполага с цялото време на света.
" Българският втори по величина град в България - Пловдив - е горделив с репутацията си, че прави нещата по собствен личен метод. Щом слезете от рейса, дошъл от столицата София, може да почувствате смяната в ритъма на живот. Хората вървят по-бавно. Изглежда, че разполагат с повече време. Трафикът не е по този начин под напрежение. Докато вървите към градския център през парка, където възрастни хора се събират да играят шах, други се излежават и си приказват под сянката на остарели дървета, усещате, че Пловдив е друг. Има някакво равнодушие, нещо, което едновременно незабавно става явно, само че и мъчно може да се разбере.
В централния квартал Капана кафенетата и питейните заведения по пешеходните улици преливат от хора. Под блестящо нарисувани фрески по стените групи младежи се мотаят, флиртуват и ревизират телефоните си. В кафене до Джумая джамия в градския център хората си седят с часове, отпивайки от чаши с турско кафе. Дори котките по калдъръмените улици на остарелия град наподобяват по-лениви от другаде. Протягат се и мъркат, по-късно се прибират да спят. Ако попитате хората тук за какво градът е толкоз спокоен, хората ще ви кажат: Пловдив, както се споделя, е айляк ", написа усещания създател.
Оттук нататък той се пробва са изясни що за дума е " айляк ". Разяснява, че не е доста известна отвън града, макар че може да се откри в български речници от 19-и век. Допълва, че идва от турска дума, която може да се преведе като " бездействие " и " скитане ".
Авторът толкоз се заинтересувал от смисъла, че се свързал с шефа на Къща за литература и превод в София Яна Генова, съгласно която истинското значение на " айляк " сочи към някой, който се хваща на работа месец за месец. Оттук Бъкингам стига и до думата " бича ", която също се пробва да изясни на английския четец. В последна сметка - обобщи той - " в случай че желаете да практикувате айляк, би трябвало да отделите време за себе си. Трябва да поемете самодейността да се откъснете от ежедневните си грижи ".
" Но какъвто и да е произходът на думата, в актуалния Пловдив " айляк " е придобила собствен личен смисъл и значимост - написа създателят - нещо, което не може толкоз да се преведе, едвам се изживее. Когато помолите хора да ви обяснят какво значи, те в множеството случаи ще се пошегуват ето по този начин: " Испанец пита пловдивчанин какво е " айляк ". Българинът се замисля за миг и споделя: " Нещо като " маняна, маняна ", само че без целия този стрес. "
Бил Бъкингам е любопитен какво мислят софиянци за " айляк " и открива, че те са по-скоро скептични, дават отговор, че това не е нищо друго, с изключение на брандиране на столицата на културата Пловдив. Неубеденият в това създател хваща рейса за Пловдив, където се среща с доктор Светослава Манчева, антрополог и шеф на Асоциация за просвета, етнология и антропология „ Медиатор “. Родом от Кърджали, Светослава живее в Пловдив от 10 години и няма желание да го напуща. " Много хора идват да живеят тук тъкмо тъй като е айляк ", споделя тя. Разказва и за историята му, връщайки я към времето на Османската империя. От всички градове в империята Пловдив е вторият след Истанбул и е бил дом на евреи, гърци, българи, арменци, роми, които препълвали улиците и кафенетата. В отговор на предизвикването да живееш измежду толкоз доста непознати се появява айлякът - счита тя и изяснява: " Става въпрос за това да намериш своето лично място в града ". За нея основата на смисъла на тази дума е общуването. " Няма потребност да се харесвате. Това, което има значение, е желанието да говорите, да се разберете ".
Историческите сведения за кафенетата на Пловдив от 19-и век ги разказват като места, където се смесват занаятчии и търговци, където времето тече постепенно. Поетът Христо Данов с отрицание написа по какъв начин хората прекарват по през целия ден в кафенетата. Отиват там, с цел да пишат, да пушат, да пият кафе и " нетърпеливо чакат слънцето да залезе, с цел да могат да преминат на сливова ракия ".
Айляк е да откриеш място за себе си. Да откриеш миг в забързания ден, с цел да пиеш кафе. Става въпрос за това да намериш кътче в града - алеи, паркове, пейки - където можеш да се разхождаш с другари, да слушаш музика, да пиеш бира и да си приказвате. Да осигуриш място, независимост на другите да поддържате връзка - продължава създателят.
" След няколко дни в Пловдив изгубих скептицизма си и се научих по какъв начин да " бича айляк " - написа с горделивост той на финала. - Разхождах се по улиците. Карах я по-спокойно. И, необичайно, открих, че не съм приключил по-малко работа, просто съм я приключил с по-малко стрес. "
В последния си следобяд в Пловдив той към този момент седи в кафене пред Джумая джамия, поръчал турско кафе и десерт, без часовник, без ангажименти и без да ревизира телефона си, уверен, че разполага с цялото време на света.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ