Рестартирането на училищата в Европа е ключово за икономиката, но носи рискове
Европейските държавни управления се мъчат да отговорят на един и същи въпрос - по кое време да се отворят още веднъж учебните заведения и детските градини. От една страна, се рискува образованието на милиони деца, както и се затруднява връщането на родителите на работа. От друга, допустимо е да се основат нови условия за разпространяването на ковид, написа Politico.
" Училищата в прочут смисъл са като петриеви панички. Имате всички тези хора, които идват и си отиват и които могат да пренесат болестта вкъщи ", споделя Пер Блок от Oxford University.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Различни подходи
Всяка страна реагира по друг метод. В Италия учебните заведения са затворени до септември, а Испания обмисля да направи същото. Германия, Франция и Белгия ще ги отворят през идващите няколко седмици. В Полша остават затворени най-малко до 24 май, а Англия още не е определила дата. Дания и Норвегия към този момент са ги отворили, а в Швеция образователните заведения за възпитаници под 16 година не са затваряли от самото начало.
Ефектът от затварянето на учебните заведения върху работата на родителите е явна. " За някои родители комбинираната отговорност за работата и за грижата за децата по време на пандемията може да отнеме целия ден ", твърди проучване на английския Институт за фискални проучвания. Но фактът, че страните имат друг метод по тематиката, демонстрира какъв брой е сложен салдото сред потребността от стопански рестарт и евентуалните здравни опасности.
Отварянето на учебните заведения наподобява изключително рисковано в страни, в които децата прекарват доста време с бабите и дядовците си, като да вземем за пример Италия. Учени предизвестяват италианското държавно управление, че отварянето на учебните заведения може да докара до второ въвеждане на карантинни ограничения, до момента в който родители подписват петиция, настояваща точно за това. Същевременно пък в Норвегия 27 хиляди души са се включили към група във Фейсбук, наречена " Моето дете няма да бъде опитна мишка за COVID-19. " Във Франция президентът Еманюел Макрон обезверено желае да върне родителите назад на работа, защото страната публично е в криза. Затова и там следва връщане на учениците в учебно заведение.
Кои възпитаници да се приоритизират
Въпросът дали да се приоритизират по-големите или по-малките възпитаници също е противоречив. В Дания изпратиха назад на учебно заведение децата под 11 година, тъй като считат, че по-големите възпитаници са по-способни да се оправят с отдалеченото образование. Докато в Германия стигат до противоположното умозаключение - детските градини би трябвало да отворят последни, тъй като дребните деца не умеят да съблюдават обществена отдалеченост.
Това накара 40 дами професори да напишат отворено писмо, в което се споделя, че " главната тежест от загубата на институционалната грижа се понася от дамите ". Като доказателство те показват, че дамите с университетски специалности пишат доста по-малко писания по време на карантинните ограничения по отношение на своите сътрудници мъже. Нещата се усложняват даже още повече за самотните майки.
" Училищата в прочут смисъл са като петриеви панички. Имате всички тези хора, които идват и си отиват и които могат да пренесат болестта вкъщи ", споделя Пер Блок от Oxford University.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Различни подходи
Всяка страна реагира по друг метод. В Италия учебните заведения са затворени до септември, а Испания обмисля да направи същото. Германия, Франция и Белгия ще ги отворят през идващите няколко седмици. В Полша остават затворени най-малко до 24 май, а Англия още не е определила дата. Дания и Норвегия към този момент са ги отворили, а в Швеция образователните заведения за възпитаници под 16 година не са затваряли от самото начало.
Ефектът от затварянето на учебните заведения върху работата на родителите е явна. " За някои родители комбинираната отговорност за работата и за грижата за децата по време на пандемията може да отнеме целия ден ", твърди проучване на английския Институт за фискални проучвания. Но фактът, че страните имат друг метод по тематиката, демонстрира какъв брой е сложен салдото сред потребността от стопански рестарт и евентуалните здравни опасности.
Отварянето на учебните заведения наподобява изключително рисковано в страни, в които децата прекарват доста време с бабите и дядовците си, като да вземем за пример Италия. Учени предизвестяват италианското държавно управление, че отварянето на учебните заведения може да докара до второ въвеждане на карантинни ограничения, до момента в който родители подписват петиция, настояваща точно за това. Същевременно пък в Норвегия 27 хиляди души са се включили към група във Фейсбук, наречена " Моето дете няма да бъде опитна мишка за COVID-19. " Във Франция президентът Еманюел Макрон обезверено желае да върне родителите назад на работа, защото страната публично е в криза. Затова и там следва връщане на учениците в учебно заведение.
Кои възпитаници да се приоритизират
Въпросът дали да се приоритизират по-големите или по-малките възпитаници също е противоречив. В Дания изпратиха назад на учебно заведение децата под 11 година, тъй като считат, че по-големите възпитаници са по-способни да се оправят с отдалеченото образование. Докато в Германия стигат до противоположното умозаключение - детските градини би трябвало да отворят последни, тъй като дребните деца не умеят да съблюдават обществена отдалеченост.
Това накара 40 дами професори да напишат отворено писмо, в което се споделя, че " главната тежест от загубата на институционалната грижа се понася от дамите ". Като доказателство те показват, че дамите с университетски специалности пишат доста по-малко писания по време на карантинните ограничения по отношение на своите сътрудници мъже. Нещата се усложняват даже още повече за самотните майки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ