Politico: ЕС го няма никакъв по казуса с Украйна, а може да е иначе
Европейските водачи постоянно се оказват в сянката на Съединените американски щати що се отнася до използването на твърда мощ. Но това преди не е било препъникамък за Брюксел да играе значима роля за разрешаването на сагата с Украйна. Всеобхватното комерсиално съглашение сред Европейския съюз и Украйна беше на процедура геостратегически ход на блока, който раздразни Москва евентуално даже повече от обещанието Украйна (и Грузия) един ден да станат част от НАТО.
Сега обаче Европа не е на авансцената. Вместо нея основни функции в драмата имат Русия и Съединени американски щати. На този стадий Европейски Съюз е спокойна, че преориентацията на Вашингтон към Китай не значи автоматизирано загърбване на остарелия континент. Но има нещо надълбоко тревожно във обстоятелството, че въпрос, който е в квинтесенцията на европейската сигурност (каквото в действителност е напрежението по границата сред Русия и Украйна) се преглежда извънредно и единствено от другата страна на океана.
Въпросът е за какво.
Вътре в рамките на Общността пандемията даде на Европейски Съюз нова цел. Блокът се оказа надалеч по-малко деен във връзка с външната политика спрямо предходни години, макар че тогава бе разкъсван от финансова и мигрантска рецесия, Brexit. Освен желанието на Путин да се ангажира с Вашингтон, какво изяснява пасивността на Европа по отношение на Украйна и европейската сигурност?
Част от отговора е явен - външнополитическите войни и институционалната уязвимост на Брюксел. Не оказа помощ и фактът, че блокът е в интервал на преход, когато става въпрос за водачество, с установяването на новото немско държавно управление, очертаващите се президентски избори във Франция. Дебатите за идващия президент в Италия също нажежяват пристрастеностите и основават безредици.
И да, това са аргументи. Но не са извинения.
Европейският съюз не може да си разреши да отсъства в подобен значим спешен миг. Време е водачите да излязат на напред във времето и да дадат своя принос за разрешаването на рецесията по своята лична граница.
Как да се случи това? На първо място би трябвало да има възкръсване и разширение на формата за последничество, който се занимаваше напълно наскоро с спора в Украйна - по този начин нареченият " Нормандски формат ". Там са делегирани представители на Франция и Германия, Украйна и Русия. Важно е да се включат дипломати от Съединени американски щати, Обединеното кралство и Италия, с които Вашингтон публично се съветва по въпроса с рецесията.
Важното е Киев публично да бъде част от договарянията, а не да бъде съветван по отношение на връзките на други с Москва – това беше най-голямата полезност на Нормандския формат. Независимо от резултата от договарянията, значимо е да се показва недвусмислено, че Украйна е суверенна страна, чиято орис се дефинира от самата Украйна.
Сега обаче Европа не е на авансцената. Вместо нея основни функции в драмата имат Русия и Съединени американски щати. На този стадий Европейски Съюз е спокойна, че преориентацията на Вашингтон към Китай не значи автоматизирано загърбване на остарелия континент. Но има нещо надълбоко тревожно във обстоятелството, че въпрос, който е в квинтесенцията на европейската сигурност (каквото в действителност е напрежението по границата сред Русия и Украйна) се преглежда извънредно и единствено от другата страна на океана.
Въпросът е за какво.
Вътре в рамките на Общността пандемията даде на Европейски Съюз нова цел. Блокът се оказа надалеч по-малко деен във връзка с външната политика спрямо предходни години, макар че тогава бе разкъсван от финансова и мигрантска рецесия, Brexit. Освен желанието на Путин да се ангажира с Вашингтон, какво изяснява пасивността на Европа по отношение на Украйна и европейската сигурност?
Част от отговора е явен - външнополитическите войни и институционалната уязвимост на Брюксел. Не оказа помощ и фактът, че блокът е в интервал на преход, когато става въпрос за водачество, с установяването на новото немско държавно управление, очертаващите се президентски избори във Франция. Дебатите за идващия президент в Италия също нажежяват пристрастеностите и основават безредици.
И да, това са аргументи. Но не са извинения.
Европейският съюз не може да си разреши да отсъства в подобен значим спешен миг. Време е водачите да излязат на напред във времето и да дадат своя принос за разрешаването на рецесията по своята лична граница.
Как да се случи това? На първо място би трябвало да има възкръсване и разширение на формата за последничество, който се занимаваше напълно наскоро с спора в Украйна - по този начин нареченият " Нормандски формат ". Там са делегирани представители на Франция и Германия, Украйна и Русия. Важно е да се включат дипломати от Съединени американски щати, Обединеното кралство и Италия, с които Вашингтон публично се съветва по въпроса с рецесията.
Важното е Киев публично да бъде част от договарянията, а не да бъде съветван по отношение на връзките на други с Москва – това беше най-голямата полезност на Нормандския формат. Независимо от резултата от договарянията, значимо е да се показва недвусмислено, че Украйна е суверенна страна, чиято орис се дефинира от самата Украйна.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ