Борисов препоръча твърда политика на европейските лидери
Европейските водачи би трябвало да водят твърда външна политика. Това сподели министър председателят Бойко Борисов след среща с норвежкия министър-председател Ерна Солберг.
„ Това, че България се пробва да оказва помощ на Балканите, се прави оценка добре от нашите европейски сътрудници ", акцентира българският министър председател. „ Вариантите са два и през днешния ден говорихме обстойно – или Европейски Съюз и всички ние вършим нужното да придвижваме напред тематиката за Балканите, почвайки с инфраструктурата и надлежно всяка една от страните да си затваря главите и да си покрива критериите, които Европейски Съюз има. Народите на Балканите да видят, че Европейски Съюз ги е прегърнал и всеки с разнообразни стъпки да се планува напред. В противоположен случай, на едно мнение сме – популацията на Балканите застарява, няма кой да заплаща пенсии, идват популистки партии и тук става една територия на въздействие на Великите сили, една територия, която става парадайс за трафик на хора, опиати и всичко останало ", разяснява Борисов.
„ Лека бавно най-уважаваните сътрудници в Брюксел, а и тези, които употребяват общия пазар, като Норвегия, която е една от силите и най-развитите демократични страни в Европа, също се заинтересуваха, с цел да пристигна през днешния ден министър председателят на Норвегия и да се запознае с това, което вършим и да ни поддържа по всички и тематики – и за Турция, и за връзките по линия на НАТО, и за това, което се случва на Балканите, както и миграционния развой ", уточни министър председателят.
По думите му има три благоприятни условия, по които да се работи във връзка с мигрантския напън от страна на Европейски Съюз и те би трябвало да се отстояват от европейските водачи. „ На първо място ние сме длъжни да водим твърда външна политика и за процесите в света, които с гневна мощ сега се развиват, европейските ни водачи, освен да са доста твърди, само че и да вземат участие във взиманията на решения. Не може тези решения и войни да се водят отвън Европа, а всички пасиви да дойдат най-после в Европа ", уточни Борисов. „ На тези, които бягат от войните, ние като най-хуманната част на света, като същински демократи, сме длъжни да им окажем помощ. И трето – тези, които са стопански емигранти - да бъдат признати там, където ще са мечтани, където има потребност от тях ", добави той. „ По тази тематика с сътрудника министър председателят на Норвегия имаме цялостно схващане. Не може да се вкарват служащи или мигранти, от които при кучешки условия и минимално възнаграждение да се облагодетелстват трети страни. Това нито е хуманно, нито е признато за нас ", разяснява още министър председателят. „ Работим по тематиката, имаме подписани съглашения, само че още по-твърдо и по-съвместно ще се работи по нея ", увери той.
Българския министър председател напомни, че по стратегиите по Норвежкия механизъм страната ни получава 210 милиона евро. „ Близо половин милион, не са малко пари, и то поставени тук-там, където фактически най-добре да се усвоят от съответните институции ", означи той.
„ Това, че България се пробва да оказва помощ на Балканите, се прави оценка добре от нашите европейски сътрудници ", акцентира българският министър председател. „ Вариантите са два и през днешния ден говорихме обстойно – или Европейски Съюз и всички ние вършим нужното да придвижваме напред тематиката за Балканите, почвайки с инфраструктурата и надлежно всяка една от страните да си затваря главите и да си покрива критериите, които Европейски Съюз има. Народите на Балканите да видят, че Европейски Съюз ги е прегърнал и всеки с разнообразни стъпки да се планува напред. В противоположен случай, на едно мнение сме – популацията на Балканите застарява, няма кой да заплаща пенсии, идват популистки партии и тук става една територия на въздействие на Великите сили, една територия, която става парадайс за трафик на хора, опиати и всичко останало ", разяснява Борисов.
„ Лека бавно най-уважаваните сътрудници в Брюксел, а и тези, които употребяват общия пазар, като Норвегия, която е една от силите и най-развитите демократични страни в Европа, също се заинтересуваха, с цел да пристигна през днешния ден министър председателят на Норвегия и да се запознае с това, което вършим и да ни поддържа по всички и тематики – и за Турция, и за връзките по линия на НАТО, и за това, което се случва на Балканите, както и миграционния развой ", уточни министър председателят.
По думите му има три благоприятни условия, по които да се работи във връзка с мигрантския напън от страна на Европейски Съюз и те би трябвало да се отстояват от европейските водачи. „ На първо място ние сме длъжни да водим твърда външна политика и за процесите в света, които с гневна мощ сега се развиват, европейските ни водачи, освен да са доста твърди, само че и да вземат участие във взиманията на решения. Не може тези решения и войни да се водят отвън Европа, а всички пасиви да дойдат най-после в Европа ", уточни Борисов. „ На тези, които бягат от войните, ние като най-хуманната част на света, като същински демократи, сме длъжни да им окажем помощ. И трето – тези, които са стопански емигранти - да бъдат признати там, където ще са мечтани, където има потребност от тях ", добави той. „ По тази тематика с сътрудника министър председателят на Норвегия имаме цялостно схващане. Не може да се вкарват служащи или мигранти, от които при кучешки условия и минимално възнаграждение да се облагодетелстват трети страни. Това нито е хуманно, нито е признато за нас ", разяснява още министър председателят. „ Работим по тематиката, имаме подписани съглашения, само че още по-твърдо и по-съвместно ще се работи по нея ", увери той.
Българския министър председател напомни, че по стратегиите по Норвежкия механизъм страната ни получава 210 милиона евро. „ Близо половин милион, не са малко пари, и то поставени тук-там, където фактически най-добре да се усвоят от съответните институции ", означи той.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ