Европейските лидери си дадоха 15 дни, за да вземат решение

Европейските лидери си дадоха 15 дни, за да вземат решение ...

Европейските лидери отложиха с 15 дни спешните икономически мерки за COVID-19.



Европейските лидери си дадоха 15 дни, за да вземат решение за икономическите мерки в кризата с коронавируса - след толкова време Еврогрупата (финансовите министри на еврозоната) ще предаде нови предложения за икономическата реакция на кризата с COVID-19. Това каза председателят на Европейския съвет Шарл Мишел след днешния телеконферентен Европейски съвет, който продължи над 6 часа без ясно съгласие заради дълбоките разделения между две групи страни членки - едната около Германия, другата около Италия, Франция и Испания.

Ще се търсят и начини да се даде повече гъвкавост на страните членки да използват европейски ресурси в сектори като земеделие и рибарство, макар че това ще зависи и от дискусиите за бъдещия европейски бюджет (за който продължава да няма съгласие), добави Урсула Фон дер Лайен. Европейската комисия трябва да работи по две стратегии - за излизане от кризата и икономическо възстановяване.

Двамата изтъкнаха приоритетите, обсъждани на Съвета - усилия за ограничаване на вируса, медицинска помощ за страните в блока, съвместни изследвания на COVID-19, връщане на европейски граждани от трети страни и икономическа подкрепа за страните членки. Тъкмо последната точка обаче бе ябълката на раздора, за която двамата дадоха да се разбере, че Съветът не може да вземе решение в момента заради разногласия между страните членки.

Декларацията, публикувана след Съвета, означава, че все още няма общ икономически подход. Нейната 14-а точка гласи: "На този етап приканваме Еврогрупата да ни представи (икономически) предложения до две седмици. Тези предложения трябва да вземат предвид безпрецедентната природа на шока от COVID-19, засягащ всички наши страни и отговорът ни ще бъде подсилен, както е необходимо, с последващи действия по приобщаващ начин, в светлината на развитията, за да дадем всеобхватен отговор."

Рим, Париж и Мадрид срещу Берлин, Виена, Хага и Хелзинки

Задънената улица се очерта, след като италианският премиер Джузепе Конте заяви тази вечер, че страната му отхвърля проектопредложенията, подготвени на Европейския съвет, воден този път с видеовръзка, предаде "Ройтерс".

Общите решения, предложени на проточилия се с часове Европейски съвет обаче, не са достатъчно добри, смята Италия. Кабинетът на Конте публикува съобщение до медиите, според което ЕС има 10 дни, за да потърси по-добро решение. Не се уточнява какво точно ще направи той, ако не се постигне споразумение.

Разделенията са за това какви финансови възможности трябва да използва ЕС срещу пандемията - дали да се използва Европейският стаблизационен механизъм, или паневропейска гаранционна схема. Повечето държави предпочитат ЕСМ, чийто капацитет е 410 млрд. евро или 3.4% от брутния вътрешен продукт на еврозоната, би дал възможност на засегнатите страни за заеми с ниски лихви в размер до 2% от собствения си БВП.

Италия иска друго - Паневропейска гаранционна схема, с която да се отпускат средства на малки и средни предприятия с гаранции от Европейската инвестиционна банка, чийто рейтинг е ААА. Според Рим стъпката би трябвало да включва и емитиране на общ дълг, но Берлин, Париж, Виена и Хелзинки са против. Те смятат, държавите от ЕС така или иначе могат сами да се финансират на дълговия пазар, а и могат да разчитат на одобрените от Европейската централна банка облигации за 750 млрд. евро, одобрени тази седмица.

По-рано председателят на Европейския съвет Шарл Мишел спомена друга идея - за европейски "план Маршал", който по думите му е "вътрешноевропейски план, който трябва да мобилизира капитал от ЕС в рамките на европейския бюджет, който трябва да мобилизира национални фондове и който трябва освен това да мобилизира частния сектор". Мишел каза, че и тази идея ще бъде обсъдена на срещата. "Европейският бюджет е възможен инструмент," но такъв е и "единният европейски пазар," каза той на пресконференцията, имайки предвид стратегията за изход от кризата. Мишел същевременно потвърди, че издаването на коронаоблигации - които също биха означавали емитиране на общ дълг - не среща единодушие у страните в блока.

Конте потвърди пред италианския сенат преди срещата, че би искал да бъдат пуснати европейски "спасителни облигации", с които да се финансира "храбрата икономическа реакция" на заразата. "Европа ще се справи с шока само с извънредни и изключителни мерки," каза премиерът пред депутати, като добави, че целият континент ще бъде ударен от "тежка, сериозна рецесия".

Девет държави искат общ дългов инструмент, с който да се преодолее кризата, и сред тях са Италия, Франция и Испания - три от четирите най-големи европейски икономики. Водещата в този списък обаче, Германия, е против, заедно с Нидерландия, Австрия и Финландия, които са против употребата на общностни ресурси. Испанският колега на Конте, Педро Санчес, е сред тези, които приемат срока от 10 дни. Групата на Конте, Санчес, френския президент Еманюел Макрон и още шестима лидери обаче представлява държави, чийто публичен дълг е общо 72% от този на еврозоната.

"Ел паис" писа, че Конте има още едно съображение - той не желае да се използва ЕСМ и защото той е препратка към времето на финансовата криза, който иска да избегне стигмата на инструмент, който бе замислен за дългови проблеми (и който именно на Италия може да се наложи най-много да използва).

Тежък удар за икономиката

Според "Ройтерс" Конте е заявил пред европейските лидери, че всяка страна ще остане отговор за дълга си в опит да преодолее съпротивата към създаване на общ дългов инструмент.

Италия е най-тежко засегнатата от COVID-19 страна с 8215 жертви за малко повече от месец по данните, публикувани тази вечер. Сериозни обаче ще са и икономическите последици от заболяването. Според министъра на икономиката Роберто Гуалтиери се очава рязък спад в брутния вътрешен продукт за настоящото полугодие и свиване с "няколко процентни пункта" за 2020-а. Източник на "Ройтерс" в правителството твърди, че оценката на финансовото министерство е за спад от 3% през 2020 г. Има и далеч по-мрачни прогнози - тази на "Голдман сакс" гласи, че третата икономика в еврозоната може да се срине с 11.6% тази година.

Блокадата засегна тежко икономиката на Италия и Конте вече обеща пакет за стимули за 25 млрд. евро, одобрен този месец и предвиден за април. Бюджетният дефицит на Италия ще надвиши 4% от БВП, а преди това заложената цел през септември бе 2.2% от БВП. За 2019 г. дефицитът бе 1.6% от БВП - най-ниската стойност от 12 години.

Агенцията за кредитен рейтинг Scope предупреди в петък, че икономическите щети от епидемията може да изстрелят италианския дълг до 145% от БВП.

Всичко, което трябва да знаете за:Коронавирусът (1123)

Източник: dnevnik.bg