Европейските лидери си дадоха 15 дни, за да вземат решение

...
Европейските лидери си дадоха 15 дни, за да вземат решение
Коментари Харесай

Европейските лидери отложиха с 15 дни спешните икономически мерки за COVID-19

Европейските водачи си дадоха 15 дни, с цел да вземат решение за икономическите ограничения в рецесията с ковид - след толкоз време Еврогрупата (финансовите министри на еврозоната) ще съобщи нови оферти за икономическата реакция на рецесията с COVID-19. Това сподели ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел след днешния телеконферентен Европейски съвет, който продължи над 6 часа без ясно единодушие поради дълбоките разделения сред две групи страни членки - едната към Германия, другата към Италия, Франция и Испания.

Ще се търсят и способи да се даде повече еластичност на страните членки да употребяват европейски запаси в браншове като земеделие и риболовство, въпреки че това ще зависи и от полемиките за бъдещия европейски бюджет (за който продължава да няма съгласие), добави Урсула Фон дер Лайен. Европейската комисия би трябвало да работи по две тактики - за излизане от рецесията и икономическо възобновяване.

Двамата акцентираха целите, обсъждани на Съвета - старания за ограничение на вируса, здравна помощ за страните в блока, взаимни проучвания на COVID-19, връщане на европейски жители от трети страни и икономическа поддръжка за страните членки. Тъкмо последната точка обаче бе ябълката на раздора, за която двамата дадоха да се разбере, че Съветът не може да вземе решение сега поради различия сред страните членки.

Декларацията, оповестена след Съвета, значи, че към момента няма общ стопански метод. Нейната 14-а точка гласи: " На този стадий приканваме Еврогрупата да ни показа (икономически) оферти до две седмици. Тези оферти би трябвало да вземат поради невижданата природа на шока от COVID-19, засягащ всички наши страни и отговорът ни ще бъде заздравен, както е належащо, с следващи дейности по приобщаващ метод, в светлината на развитията, с цел да дадем изчерпателен отговор. "

Рим, Париж и Мадрид против Берлин, Виена, Хага и Хелзинки

Задънената улица се очерта, откакто италианският министър председател Джузепе Конте съобщи довечера, че страната му отхвърля проектопредложенията, готови на Европейския съвет, воден този път с видеовръзка, съобщи " Ройтерс ".

Общите решения, препоръчани на проточилия се с часове Европейски съвет обаче, не са задоволително положителни, счита Италия. Кабинетът на Конте разгласява известие до медиите, съгласно което Европейски Съюз има 10 дни, с цел да потърси по-добро решение. Не се прецизира какво тъкмо ще направи той, в случай че не се реализира съглашение.

Разделенията са за това какви финансови благоприятни условия би трябвало да употребява Европейски Съюз против пандемията - дали да се употребява Европейският стаблизационен механизъм , или паневропейска гаранционна скица. Повечето страни избират ЕСМ, чийто потенциал е 410 милиарда евро или 3.4% от брутния вътрешен артикул на еврозоната, би дал опция на засегнатите страни за заеми с ниски лихви в размер до 2% от личния си Брутният вътрешен продукт.

Италия желае друго - Паневропейска гаранционна скица , с която да се отпускат средства на дребни и междинни предприятия с гаранции от Европейската капиталова банка, чийто рейтинг е ААА. Според Рим стъпката би трябвало да включва и издаване на общ дълг, само че Берлин, Париж, Виена и Хелзинки са срещу. Те считат, страните от Европейски Съюз по този начин или другояче могат сами да се финансират на дълговия пазар, а и могат да разчитат на утвърдените от Европейската централна банка облигации за 750 милиарда евро, утвърдени тази седмица.

По-рано ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел загатна друга концепция - за европейски " проект Маршал ", който по думите му е " вътрешноевропейски проект, който би трябвало да активизира капитал от Европейски Съюз в границите на европейския бюджет, който би трябвало да активизира национални фондове и който би трябвало също така да активизира частния бранш ". Мишел сподели, че и тази концепция ще бъде разисквана на срещата. " Европейският бюджет е вероятен инструмент, " само че подобен е и " единният европейски пазар, " сподели той на конференцията, имайки поради тактиката за излаз от рецесията. Мишел в същото време удостовери, че издаването на коронаоблигации - които също биха означавали издаване на общ дълг - не среща единогласие у страните в блока.

Конте удостовери пред италианския сенат преди срещата, че би желал да бъдат пуснати европейски " избавителни облигации ", с които да се финансира " храбрата икономическа реакция " на болестта. " Европа ще се оправи с шока единствено с изключителни и изключителни ограничения, " сподели министър председателят пред депутати, като добави, че целият континент ще бъде ударен от " тежка, сериозна криза ".

Девет страни желаят общ дългов инструмент , с който да се преодолее рецесията, и измежду тях са Италия, Франция и Испания - три от четирите най-големи европейски стопански системи. Водещата в този лист обаче, Германия, е срещу, дружно с Нидерландия, Австрия и Финландия, които са срещу използването на общностни запаси. Испанският сътрудник на Конте, Педро Санчес, е измежду тези, които одобряват периода от 10 дни. Групата на Конте, Санчес, френския президент Еманюел Макрон и още шестима водачи обаче съставлява страни, чийто обществен дълг е общо 72% от този на еврозоната.

" Ел паис " писа, че Конте има още едно основание - той не желае да се употребява ЕСМ и тъй като той е отпратка към времето на финансовата рецесия, който желае да избегне стигмата на инструмент, който бе умислен за дългови проблеми (и който точно на Италия може да се наложи най-вече да използва).

Тежък удар за стопанската система

Според " Ройтерс " Конте е декларирал пред европейските водачи, че всяка страна ще остане отговор за дълга си в опит да преодолее съпротивата към основаване на общ дългов инструмент.

Италия е най-тежко засегнатата от COVID-19 страна с 8215 жертви за малко повече от месец по данните, оповестени довечера. Сериозни обаче ще са и икономическите последствия от болестта. Според министъра на стопанската система Роберто Гуалтиери се очава внезапен спад в брутния вътрешен артикул за актуалното полугодие и стесняване с " няколко процентни пункта " за 2020-а. Източник на " Ройтерс " в държавното управление твърди, че оценката на финансовото министерство е за спад от 3% през 2020 година Има и надалеч по-мрачни прогнози - тази на " Голдман сакс " гласи, че третата стопанска система в еврозоната може да се срине с 11.6% тази година.

Блокадата засегна тежко стопанската система на Италия и Конте към този момент даде обещание пакет за тласъци за 25 милиарда евро, утвърден този месец и очакван за април. Бюджетният недостиг на Италия ще надвиши 4% от Брутният вътрешен продукт, а преди този момент заложената цел през септември бе 2.2% от Брутният вътрешен продукт. За 2019 година дефицитът бе 1.6% от Брутният вътрешен продукт - най-ниската стойност от 12 години.

Агенцията за кредитен рейтинг Scope предизвести в петък, че икономическите вреди от епидемията може да изстрелят италианския дълг до 145% от Брутният вътрешен продукт.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1123)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР