Меркел: Трябва да се разберем за парите до есента
Европейските водачи няма да се схванат на срещата си на 19 юни за дълготрайния европейски бюджет, само че би трябвало да реализират съглашение преди есента, сподели немската канцлерка Ангела Меркел, представена от брюкселското издание " Политико ". Нейният коментар се появи незабавно след оповестяването през вчерашния ден пред Европарламента от председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен на възстановителния проект от 750 милиарда евро, който провокира противоположни реакции.
В този проект е включена самодейността на Меркел и френския президент Еманюел Макрон за набиране посредством общи заеми на 500 милиарда евро, които да бъдат разпределени от Европейска комисия безплатно сред страните, нуждаещи се от помощ поради пандемията. За да успокои " стиснатата четворка " (Австрия, Холандия, Дания и Швеция), която излезе с контрапредложение за разпределяне на преференциални заеми, само че не и на грантове, Фон дер Лайен добави в проекта си и 250 милиарда евро заеми. Така страните ще получават смесена помощ - безплатна и възмездна - според от провалите на стопанските системи си, които са понесли и съгласно общото си положение. Отделно те би трябвало да се схванат за идващия 7-годишен бюджет на Европейски Съюз, който стартира от 2021 година и вероятно ще възлезе на 1,1 трлн. евро. За да има време за разискването му в Европарламента до края на тази година, държавните управления би трябвало да му дадат зелена светлина до есента.
Според работния проект на Европейска комисия България може да получи 15 милиарда евро против вноска в общия фонд от 3,3 милиарда евро, само че безвъзмездната помощ ще бъде 10 милиарда евро, а другите 5 милиарда евро ще бъдат заем. Парите ще се провиснал за съответни планове, които дават отговор на предпочитаните политики на Европейски Съюз - зелена стопанска система, цифровизация, отбрана на работните места, опазване на здравето и прочие Националните проекти би трябвало да бъдат утвърдени от квалифицирано болшинство от страните членки (най-малко 15 страни членки, представляващи 65% от популацията на ЕС).
Най-големи бенефициенти ще бъдат мощно засегнатите страни в Южна Европа. Италия ще получи 82 милиарда евро безплатни помощи и 91 милиарда евро нисколихвени заеми. Испания ще вземе 77 милиарда евро помощи и 63 милиарда евро заеми. Германия, която има най-силна стопанска система в Европейски Съюз, ще получи единствено заеми в размер на близо 52 милиарда евро, а вноската й във фонда ще бъде 185 милиарда евро.
Европейски Съюз не разполага с препоръчаните 750 милиарда евро и има намерение да ги набере на финансовите пазари при преференциални условия, като за гаранция ще служи фондът с вноските на страните. Това ще значи колективизация на дълга, само че Европейска комисия деликатно заобикаля да използва думата еврооблигации, която провокира непримирими разногласия от 10 години. Според Фон дер Лайен пари могат да се акумулират по два метода: посредством увеличение вноската на страните от 1,1% на 2% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, плюс спомагателни директни европейски налози (върху нездравословните излъчвания и приходите на огромните печеливши от единния пазар), както и посредством редуциране на разноските в многогодишния бюджет.
Така да вземем за пример, значимите за България кохезионни стратегии ще понижат ресурса си за 7 години от препоръчаните през 2018 година 330 милиарда евро на 323 милиарда евро. Но там ще се прибавят 50 милиарда евро от финансовите пазари като заеми. Същата интервенция ще бъде осъществена и по отношение на програмата за нововъведения " Хоризонт Европа ", за която личните средства ще се понижат от в началото препоръчаното, само че ще получи добавка от 13,5 милиарда евро заеми.
В този проект е включена самодейността на Меркел и френския президент Еманюел Макрон за набиране посредством общи заеми на 500 милиарда евро, които да бъдат разпределени от Европейска комисия безплатно сред страните, нуждаещи се от помощ поради пандемията. За да успокои " стиснатата четворка " (Австрия, Холандия, Дания и Швеция), която излезе с контрапредложение за разпределяне на преференциални заеми, само че не и на грантове, Фон дер Лайен добави в проекта си и 250 милиарда евро заеми. Така страните ще получават смесена помощ - безплатна и възмездна - според от провалите на стопанските системи си, които са понесли и съгласно общото си положение. Отделно те би трябвало да се схванат за идващия 7-годишен бюджет на Европейски Съюз, който стартира от 2021 година и вероятно ще възлезе на 1,1 трлн. евро. За да има време за разискването му в Европарламента до края на тази година, държавните управления би трябвало да му дадат зелена светлина до есента.
Според работния проект на Европейска комисия България може да получи 15 милиарда евро против вноска в общия фонд от 3,3 милиарда евро, само че безвъзмездната помощ ще бъде 10 милиарда евро, а другите 5 милиарда евро ще бъдат заем. Парите ще се провиснал за съответни планове, които дават отговор на предпочитаните политики на Европейски Съюз - зелена стопанска система, цифровизация, отбрана на работните места, опазване на здравето и прочие Националните проекти би трябвало да бъдат утвърдени от квалифицирано болшинство от страните членки (най-малко 15 страни членки, представляващи 65% от популацията на ЕС).
Най-големи бенефициенти ще бъдат мощно засегнатите страни в Южна Европа. Италия ще получи 82 милиарда евро безплатни помощи и 91 милиарда евро нисколихвени заеми. Испания ще вземе 77 милиарда евро помощи и 63 милиарда евро заеми. Германия, която има най-силна стопанска система в Европейски Съюз, ще получи единствено заеми в размер на близо 52 милиарда евро, а вноската й във фонда ще бъде 185 милиарда евро.
Европейски Съюз не разполага с препоръчаните 750 милиарда евро и има намерение да ги набере на финансовите пазари при преференциални условия, като за гаранция ще служи фондът с вноските на страните. Това ще значи колективизация на дълга, само че Европейска комисия деликатно заобикаля да използва думата еврооблигации, която провокира непримирими разногласия от 10 години. Според Фон дер Лайен пари могат да се акумулират по два метода: посредством увеличение вноската на страните от 1,1% на 2% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, плюс спомагателни директни европейски налози (върху нездравословните излъчвания и приходите на огромните печеливши от единния пазар), както и посредством редуциране на разноските в многогодишния бюджет.
Така да вземем за пример, значимите за България кохезионни стратегии ще понижат ресурса си за 7 години от препоръчаните през 2018 година 330 милиарда евро на 323 милиарда евро. Но там ще се прибавят 50 милиарда евро от финансовите пазари като заеми. Същата интервенция ще бъде осъществена и по отношение на програмата за нововъведения " Хоризонт Европа ", за която личните средства ще се понижат от в началото препоръчаното, само че ще получи добавка от 13,5 милиарда евро заеми.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ