ЦИК: Машинното гласуване е неоправдано скъпо
Европейските избори бяха почтени, спокойни и сполучливи. Такава бе оценката на ръководителят на Централната изборна комисия (ЦИК) Стефка Стоева, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Председателят на ЦИК показа разбор пред депутатите от парламентарната Комисия по правни въпроси по отношение на изборите за членове на Европейския парламент, извършени у нас на 26 май тази година. От данните в разбора стана ясно, че общо на европейските избори са дали своят вот 2 095 575 гласоподаватели, което прави 32,64% изборна интензивност. „ Считаме, че тя е нормална за страната в този тип избори “, посочи Стефка Стоева. Общият брой на действителни гласове в изборите е бил 2 015 341, а на недействителни 80 238. Общият брой на действителни гласове с отбелязване в квадратчето „ Не поддържам никого “ пък са 61 029. В секциите отвън страна са дали своят вот общо 25 709 български гласоподаватели.
Специално място в разбора на ЦИК бе отделено на машинното гласоподаване, каквото се организира в 3000 секции на страната. Оказва се обаче, че едвам 7,59% от всички дали своят вот са пуснали вота си машинно. Данните демонстрират още, че единствено 27,7% от гласоподавателите в секциите с машинно гласоподаване са избрали да го употребяват, а останалите 72,3% са предпочели обичайна хартиена бюлетина.
„ Тези данни сочат, че цената на един глас с машинно гласоподаване, предвид на броя на гласоподавателите и разноските за наемане на машините, узаконяването им, пазарно изследване, образуване на социална поръчка, систематизиране на секциите на инцидентен принцип, както и спомагателното заплащане на членовете на СИК с машинно гласоподаване, възлиза на към 59 лв.. Цената на един глас с хартиена бюлетина е 0,77 лева “ , посочи Стефка Стоева.
Резултатите сочат още, че във 146 секции, избрани за машинно гласоподаване, няма нито един гласоподавател, който да го е предпочел. В 295 от секциите пък машинно са дали своят вот под 10 гласоподаватели. В 77 секции са открити несъответствия сред данните от машинното гласоподаване и попълнените в протокола цифри за разпределението на гласовете по кандидатски листи. 1139 са секциите, с открити същите несъответствия, само че във връзка с разпределението на преференциите. „ Като цяло близо 40% от протоколите на СИК с машинно гласоподаване съдържат неточности при отчитането на действителните гласове или на преференциите. Важното е обаче, че тези несъответствия, в тези избори, изрично не водят до смяна на резултатите от изборите, както при систематизиране на мандатите, по този начин и при пренареждане на кандидатските листи съгласно преференциите “, посочи ръководителят на изборната комисия.
Стефка Стоева бе безапелационна, че ниският % на възползвалите се от машинния избор демонстрира, че тази форма на гласоподаване е безпричинно скъпа. „ Много евентуално е тази цена да е още по-висока за идните локални избори, за които законодателят планува да се гласоподава машинно към този момент в 6 000 секции, или в 67% от секциите в огромните обитаеми места “, добави още тя.
Председателят на ЦИК показа разбор пред депутатите от парламентарната Комисия по правни въпроси по отношение на изборите за членове на Европейския парламент, извършени у нас на 26 май тази година. От данните в разбора стана ясно, че общо на европейските избори са дали своят вот 2 095 575 гласоподаватели, което прави 32,64% изборна интензивност. „ Считаме, че тя е нормална за страната в този тип избори “, посочи Стефка Стоева. Общият брой на действителни гласове в изборите е бил 2 015 341, а на недействителни 80 238. Общият брой на действителни гласове с отбелязване в квадратчето „ Не поддържам никого “ пък са 61 029. В секциите отвън страна са дали своят вот общо 25 709 български гласоподаватели.
Специално място в разбора на ЦИК бе отделено на машинното гласоподаване, каквото се организира в 3000 секции на страната. Оказва се обаче, че едвам 7,59% от всички дали своят вот са пуснали вота си машинно. Данните демонстрират още, че единствено 27,7% от гласоподавателите в секциите с машинно гласоподаване са избрали да го употребяват, а останалите 72,3% са предпочели обичайна хартиена бюлетина.
„ Тези данни сочат, че цената на един глас с машинно гласоподаване, предвид на броя на гласоподавателите и разноските за наемане на машините, узаконяването им, пазарно изследване, образуване на социална поръчка, систематизиране на секциите на инцидентен принцип, както и спомагателното заплащане на членовете на СИК с машинно гласоподаване, възлиза на към 59 лв.. Цената на един глас с хартиена бюлетина е 0,77 лева “ , посочи Стефка Стоева.
Резултатите сочат още, че във 146 секции, избрани за машинно гласоподаване, няма нито един гласоподавател, който да го е предпочел. В 295 от секциите пък машинно са дали своят вот под 10 гласоподаватели. В 77 секции са открити несъответствия сред данните от машинното гласоподаване и попълнените в протокола цифри за разпределението на гласовете по кандидатски листи. 1139 са секциите, с открити същите несъответствия, само че във връзка с разпределението на преференциите. „ Като цяло близо 40% от протоколите на СИК с машинно гласоподаване съдържат неточности при отчитането на действителните гласове или на преференциите. Важното е обаче, че тези несъответствия, в тези избори, изрично не водят до смяна на резултатите от изборите, както при систематизиране на мандатите, по този начин и при пренареждане на кандидатските листи съгласно преференциите “, посочи ръководителят на изборната комисия.
Стефка Стоева бе безапелационна, че ниският % на възползвалите се от машинния избор демонстрира, че тази форма на гласоподаване е безпричинно скъпа. „ Много евентуално е тази цена да е още по-висока за идните локални избори, за които законодателят планува да се гласоподава машинно към този момент в 6 000 секции, или в 67% от секциите в огромните обитаеми места “, добави още тя.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ