Дали страхът ще спаси ЕС?
Европейските гласоподаватели са комплицирани и уплашени - и това може да бъде добра вест за Европейския съюз.
Ново изследване сподели, че поддръжката за участие в Европейски Съюз е най-високата от 1983 година насам. Но също по този начин е открито, че огромен брой гласоподаватели от целия Европейски Съюз се притесняват, че Европейски Съюз може да рухне през идващите десетилетия. Някои даже считат, че това може би е последният път, когато гласоподават на избори за Европейски парламент.
Това може и да не наподобява като нещо, на което да се радваме. Но за проевропейските политици от Европейски Съюз това е значима опция.
Страхът е мощен мотиватор. Популистите сполучливо трансформират страховете на гласоподавателите - от имигрантите, от смяната, от другите - в гласове. Сега е време проевропейците да употребяват паниката на континента и да намерят безапелационни решения.
Те няма да стартират от нулата. На континента към момента има мощна проевропейска база: две трети от европейците имат позитивни усеща към Европейски Съюз съгласно изследване, проведено от Европейския съвет за външни връзки и YouGov.
Значителна част от гласоподавателите се дефинират като "оптимистични " в Германия (32%), Полша (31%), Испания (29%), Австрия (38%) и Румъния (46%). В Дания и Швеция гласоподавателите се разпознават преди всичко като щастливи (37%) и надлежно като чувстващи сигурност (35%).
Това са гласоподавателите, към които одобрените партии са насочили предизборната си акция: тези, които са най-отворени към обичайните проевропейски послания.
Но има и друга част от електората, която не трябва да се подценява: гласоподавателите, които се тревожат за бъдещето на Европейски Съюз.
Мнозинството в 11 от 14-те изследвани страни - Франция (58%), Германия (51%), Италия (58%), Холандия (52%), Полша (58%), Румъния (58%) и Словакия (66%) %) - считат, че Европейски Съюз може да се рухне през идващите 20 години. Испания е една от страните с най-нисък резултат, като към 40% от интервюираните се опасяват от раздробяване.
Големи малцинства от гласоподаватели във Франция (36%), Чехия (35%) и Словакия (31%) признават, че се опасяват за бъдещето на Европейски Съюз, демонстрира изследването. В политически нестабилните и стопански нежни страни като Гърция и Италия сред 30% и 50% от интервюираните се дефинират като "стресирани ".
Сривът на Европейски Съюз е нещо, което голямото болшинство не би приветствало: девет от 10 респондента считат, че ще бъдат по-зле, в случай че Европейски Съюз се разпадне.
Запитани какво ще им липсва най-вече, хората споделят, че се тревожат дали ще могат да търгуват свободно (38%), пътуват свободно (37%), живеят и работят свободно (35%) в цяла Европа. Те също показват угриженост поради неналичието на съдействие в сигурността и защитата (28%) и неуспеха на блока да бъде контраст на свръхсили като Съединени американски щати и Китай (25%). Едва 8% декларират, че не считат, че ще изгубят доста, в случай че Европейски Съюз престане да съществува.
Данните от анкетите рисуват прочувствена карта на континента, която е смущаваща, само че и завладяваща. В доста връзки изборите за Европейски парламент ще бъдат избори на разграничен екран - с оптимистични гласоподаватели, които виждат Европейски Съюз като сфера на съдействие, и песимистичните гласоподаватели, опасяващи се, че той ще се срине или ще бъде опустошен от спорове.
Утвърдените партии в този момент имат опцията да канализират тази всеобща паника, да излязат отвън кръга на главните си гласоподаватели и да покажат на несигурните европейци, че схващат новия политически пейзаж.
Все още не е прекомерно късно да се направи това - при този неустойчив европейски електорат има до 97 милиона гласоподаватели, които към момента могат да бъдат уверени да гласоподават за други партии.
Както е видно от разкаянието на гласоподавателите, което обхвана частично Англия след референдума за Брексит, хората са склонни да не ценят Европейски Съюз, до момента в който не се сблъскат с концепцията да го изгубят. Същото се отнася и за други елементи на блока. Докато политическата неразбория се разпростира от другата страна на Ламанша, европейските гласоподаватели желаят да им бъдат дадени учредения да продължат да имат вяра в Европейски Съюз.
Изборите за Европейски парламент тази година са моментът, в който проевропейската секта да активизира безмълвното европейско болшинство и да направи по този начин, че освен партиите срещу статуквото да имат думата на 26 май.
Марк Ленард е шеф на Европейския съвет за интернационалните връзки.
Ново изследване сподели, че поддръжката за участие в Европейски Съюз е най-високата от 1983 година насам. Но също по този начин е открито, че огромен брой гласоподаватели от целия Европейски Съюз се притесняват, че Европейски Съюз може да рухне през идващите десетилетия. Някои даже считат, че това може би е последният път, когато гласоподават на избори за Европейски парламент.
Това може и да не наподобява като нещо, на което да се радваме. Но за проевропейските политици от Европейски Съюз това е значима опция.
Страхът е мощен мотиватор. Популистите сполучливо трансформират страховете на гласоподавателите - от имигрантите, от смяната, от другите - в гласове. Сега е време проевропейците да употребяват паниката на континента и да намерят безапелационни решения.
Те няма да стартират от нулата. На континента към момента има мощна проевропейска база: две трети от европейците имат позитивни усеща към Европейски Съюз съгласно изследване, проведено от Европейския съвет за външни връзки и YouGov.
Значителна част от гласоподавателите се дефинират като "оптимистични " в Германия (32%), Полша (31%), Испания (29%), Австрия (38%) и Румъния (46%). В Дания и Швеция гласоподавателите се разпознават преди всичко като щастливи (37%) и надлежно като чувстващи сигурност (35%).
Това са гласоподавателите, към които одобрените партии са насочили предизборната си акция: тези, които са най-отворени към обичайните проевропейски послания.
Но има и друга част от електората, която не трябва да се подценява: гласоподавателите, които се тревожат за бъдещето на Европейски Съюз.
Мнозинството в 11 от 14-те изследвани страни - Франция (58%), Германия (51%), Италия (58%), Холандия (52%), Полша (58%), Румъния (58%) и Словакия (66%) %) - считат, че Европейски Съюз може да се рухне през идващите 20 години. Испания е една от страните с най-нисък резултат, като към 40% от интервюираните се опасяват от раздробяване.
Големи малцинства от гласоподаватели във Франция (36%), Чехия (35%) и Словакия (31%) признават, че се опасяват за бъдещето на Европейски Съюз, демонстрира изследването. В политически нестабилните и стопански нежни страни като Гърция и Италия сред 30% и 50% от интервюираните се дефинират като "стресирани ".
Сривът на Европейски Съюз е нещо, което голямото болшинство не би приветствало: девет от 10 респондента считат, че ще бъдат по-зле, в случай че Европейски Съюз се разпадне.
Запитани какво ще им липсва най-вече, хората споделят, че се тревожат дали ще могат да търгуват свободно (38%), пътуват свободно (37%), живеят и работят свободно (35%) в цяла Европа. Те също показват угриженост поради неналичието на съдействие в сигурността и защитата (28%) и неуспеха на блока да бъде контраст на свръхсили като Съединени американски щати и Китай (25%). Едва 8% декларират, че не считат, че ще изгубят доста, в случай че Европейски Съюз престане да съществува.
Данните от анкетите рисуват прочувствена карта на континента, която е смущаваща, само че и завладяваща. В доста връзки изборите за Европейски парламент ще бъдат избори на разграничен екран - с оптимистични гласоподаватели, които виждат Европейски Съюз като сфера на съдействие, и песимистичните гласоподаватели, опасяващи се, че той ще се срине или ще бъде опустошен от спорове.
Утвърдените партии в този момент имат опцията да канализират тази всеобща паника, да излязат отвън кръга на главните си гласоподаватели и да покажат на несигурните европейци, че схващат новия политически пейзаж.
Все още не е прекомерно късно да се направи това - при този неустойчив европейски електорат има до 97 милиона гласоподаватели, които към момента могат да бъдат уверени да гласоподават за други партии.
Както е видно от разкаянието на гласоподавателите, което обхвана частично Англия след референдума за Брексит, хората са склонни да не ценят Европейски Съюз, до момента в който не се сблъскат с концепцията да го изгубят. Същото се отнася и за други елементи на блока. Докато политическата неразбория се разпростира от другата страна на Ламанша, европейските гласоподаватели желаят да им бъдат дадени учредения да продължат да имат вяра в Европейски Съюз.
Изборите за Европейски парламент тази година са моментът, в който проевропейската секта да активизира безмълвното европейско болшинство и да направи по този начин, че освен партиите срещу статуквото да имат думата на 26 май.
Марк Ленард е шеф на Европейския съвет за интернационалните връзки.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ