Европейските и след това местните избори изпиха енергията ни, заяви

Европейските и по-късно локалните избори изпиха силата ни, съобщи пред БНР вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя е безапелационна, че би трябвало да създадем по този начин, че в идващите години да не се получава по този начин, че да имаме два избора в една година.

„ Политическото противоборство и надскачане на персони, ажиотаж и полемики за това по какъв начин се вършат избори, кой кой е – като че ли накараха страната да спре. Много малко като страна сме постигнали. 2019 година няма да се запомни с кой знае какво – нито една промяна в нито сфера, година, в която повече говорихме за политика и по-малко за личното си развиване като общество и страна. Има отчуждаване на хората от политиката, макар двата избора. Изборите останах горе в политическата върхушка. Това, че локалната власт се избра с 1/3 от българските жители може би е най-сериозната диагноза в това отношение “, разяснява тя в изявление за предаването „ Неделя 150 “ на стратегия „ Хоризонт “.

Общо е чувството, че 30 години по-късно няма правдивост и неравенствата са прекомерно високи, акцентира със страдание Илияна Йотова.

Най-тревожното съгласно нея е отводът на хората от присъединяване в публичния живот.

„ Не считам, че имаме потребност от президент, който стои, мълчи, преглъща – както беше в предходния мандат, и слуша това, което му споделя изпълнителната власт “, безапелационна бе Илияна Йотова. По думите ѝ президентската двойка извършва уговорката си към българските жители.

„ Ние имаме най-силното пълномощие – да споделяме това, което мислим. Когато не са удачни решенията, когато не са правилни решенията, когато те са против всички нас – този глас няма по какъв начин да бъде спрян “.

В политиката не би трябвало да се приказва с доста страст, а с повече студен разсъдък, предложи вицепрезидентът.

„ На фона на ниските индикатори – това е разбор, изработен от нас, въз основа на който би трябвало да се каже по какъв начин се развива България до 2030 година – документ, който е оповестен и е много слаб и бледен. Ако това ще бъде развиването на страната ни до 2030 година – от всичко и най-после нищо – това значи, че тази „ непоклатимост “ е по скоро стабилността на примирението, която да продължава и идващите години “, уточни тя.

Вицепрезидентът предложи на ръководещите измененията в Конституцията за наблюдаващ прокурор да бъдат подложени на необятна социална полемика:

„ Не може това нещо да се вземе на едно съвещание, надали не на крайник в събота. Това са съществени неща, които влекат след себе си доста последици. Тази полемика има потребност от една доста по-сериозна социална полемика, с цел да може фактически българските жители да са уверени, че в случай че се направи такава смяна, тя е за положително, с цел да получават правдивост. Иначе когато я пандизите отново в един парник, хората споделят – „ Ето отново си направиха някакви закони, които удовлетворяват някого, само че никога те не удовлетворяват мен “.

Тя чака скоро да бъде препоръчана цялостна проверка на Закона за българското поданство.

„ Не съм от хората, които считат, че през днешния ден – 30 години по-късно, разочарованието господства. Трябва ясно да си дадем сметка какъв брой доста неща в позитивна посока се трансформираха в тези 30 години

На 30-ата година хората към този момент не се задоволяват единствено да кажат, че живеят в народна власт. Българското общество е задоволително взискателно към това по какъв начин наподобява демокрацията 30 години по-късно. Тя не е нещо, което идва с магическа пръчка. Демокрацията е нещо, за което би трябвало да се води война всеки ден, другояче ще дърпат шалтери, ще продължава общественото разслоение, ще не престават двойните стандарти на европейско равнище, ще продължава възприятието в доста хора за това, че са втора употреба “.