Европейските банки все повече прибягват до индивидуални сделки с инвеститори,

Европейските банки от ден на ден прибягват до самостоятелни покупко-продажби с вложители, като хедж фондове, с цел да отстранен част от риска по многомилиардни кредитни портфейли в евро и да подобрят финансовата си мощ, споделиха няколко запознати източника пред " Ройтерс ".Банките, следени от Европейската централна банка (ЕЦБ), най-големите в еврозоната, са сключили рекордните 174 милиарда евро (189 милиарда долара) за такива покупко-продажби предходната година. Тези транзакции за „ прекачване на забележителен риск “ (SRT) не са нови, само че защото нормално са двустранни и частни, данните за тях не са обществени и изискванията им се пазят строго.Чрез разтоварване на част от риска по своите заеми, банките могат доста да понижат какъв брой капитал би трябвало да заделят, с цел да покрият евентуални загуби, съгласно адвокатската адвокатска фирма Clifford Chance.За разлика от обичайна секюритизация, при която активите на банката се реалокират в настрана дружество, което по-късно продава скъпи бумаги на вложителите, SRT постоянно са „ синтетични “ и имитират продажба.Една банка нормално може да трансферира опасности от загуби, еквивалентни на към 7% до 12% от кредитен портфейл, споделиха два източника от пазара.Привличането за вложителя е по-малко променлива възвръщаемост, в сравнение с при доста обществено търгувани активи с закрепен приход, и според от качеството на заемния фонд, по-високи хонорари под формата на ваучър за отбраната, която дават на банката.„ Интересът на вложителите се разшири “, сподели Джейсън Марлоу, ръководещ шеф в екипа за ръководство на корпоративен кредитен портфейл на Barclays.Марлоу сподели, че банките, които в предишното са употребявали SRT един път на всеки три години, в този момент могат да ги употребяват „ един път или даже няколко пъти “ годишно, с цел да освободят кредитни линии, които могат да бъдат употребявани за по-нататъшно кредитиране във все по-ограничена от капитал среда.При синтетичните структури банката трансферира риска посредством кредитни деривати или гаранции, само че продължава да държи базовите експозиции.За да се сведе до най-малко рискът, пред който банката би се изправила, в случай че вложителят не можеше да извърши своята част от договорката, се дава парично поръчителство за покриване на евентуалните загуби, чийто риск е бил трансфериран, което съгласно пазарни източници е основно за банката да получи капитал облекчение от регулатора.