Анализатори обясняват: Може ли да бъде предотвратена рецесията в Европа и на каква цена
Европейската централна банка още веднъж стартира да налива пари в стопанските системи на 19-те страни от еврозоната с вярата, че този път ще подтиква растежа и ще предотврати криза. Франкфурт понижи рекордно ниската депозитна рента до минус 0,5 на 100, против което има остро неодобрение от немските банки. Може ли рецесията да бъде предотвратена и на каква цена?
Най-остра реакция против модерния вид на отпечатване на пари имаше от Германия и Холандия - банкери от двете стопански системи цяла седмица предупреждаваха, че понижаването на към този момент негативната депозитна рента ще има отрицателен резултат върху бизнеса им, а без здрави банки, няма здрава стопанска система.
Коментарите пристигнаха в седмицата, когато редица авторитетни стопански институти предвидиха скорошна криза в Германия, най-голямата стопанска система в Европейския съюз.
Пред БНР проф. Александър Криволузки от Германския институт за международна стопанска система съобщи: „ Европейската централна банка нямаше друга опция с изключение на да преотвори програмата за количествени удобства. Причината е доста ясна - инфлацията още веднъж съвсем замръзна в еврозоната, което е доста надалеч от задачата покрай два %, а рецесията постепенно пълзи към еврозоната, изключително към Германия.
Алтернативата е да не направи нищо. А в случай че не се нарави нищо, еврозоната просто ще изпадне в криза. Засега не се виждат фискални ограничения, с които да се подтиква стопанската система. Възможността да се изпадне в криза би коствала доста повече даже и на Европейската централна банка, тъй като е по-добре да вземеш ограничения, с цел да не изпаднеш, в сравнение с да търсиш избавление, откакто към този момент си в дълбока криза “.
„ Първо, не е несъмнено, че рецесията идва. Има сигнали, че може би тя ще пристигна. Напълно допустимо е да има криза единствено в някои елементи на Европа, само че не е изключен сюжетът тя да бъде на всички места.
Все отново в световен мащаб ние сме в комерсиална война, имаме Брекзит и редица други предпоставки, които да влошат стопанската система - затова да доведат до спад и криза “, добави шефът на изследователския център SAFE във Франкфрт Ян Кранен.
В четвъртък Европейската централна банка понижи депозитната рента от минус 0,4 на минус 0,5 на 100 и разгласи, че ще налива по 20 милиарда евро месечно от 1 ноември - в действителност датата, от която новият гуверньор Кристин Лагард ще седне в кабинета на Марио Драги.
„ Това би трябвало да докара до увеличение на кредиторането от банките. Намаляването на депозитната рента, която така и така беше негативна, удря немските банки. Вярно е. Причината по тази причина е, че в доста случаи в Германия е гратис да имаш банкова сметка.
Парите, които банките получават под формата на депозити на компании и жители, се държат на депозитни сметки в ЕЦБ и комерсиалните банки губят от негативните лихви. В същото време поради свитото кредитиране, те не могат да ги употребяват за разпределяне на заеми, от чиито лихви да печелят най-малко малко. Това е в основата на казуса.
Те обаче могат да работят и да вкарат такси, с цел да се поддържа депозитна сметка на крайни консуматори в тях. Изобщо не виждам за какво това би блъснало немската стопанска система в случай, че съществува и в доста други страни “.
На доктрина ниската депозитна рента би трябвало да докара до извънредно положителни условия за заемите на крайните консуматори, само че те усещат, че протичащото се в еврозоната не е здравословно и по тази причина отхвърлят да теглят заем съвсем без оскъпяване, опонира Ян Кранен. Той е уверен, че този път Европейската централна банка е направила неправилна стъпка.
„ От една страна лихвите се намаляват в допълнение, само че от друга - това не докара нито до усилване на кредитирането, нито до потреблението на повече финансови запаси в стопанската система, нито до увеличение на цените - т.е. постигане до целевото ниво на инфлацията. В същото време дългът, който се изваждат от пазара посредством покупката на дълговите бумаги от ЕЦБ, може да „ изкриви “ действителната обстановка и да сътвори повече проблеми, в сравнение с да реши.
Ето за какво доста икономисти, изключително в Западна Европа, са уверени, че Франкфурт не би трябвало да продължава с програмата за количествени удобства. Този мотив бе изречен на всеослушание и аз считам, че той е много рационален, тъй като явно ЕЦБ не може да подтиква стопанската система посредством наливането на пари в нея по този метод “, сподели той.
И двамата икономисти са безапелационни, че е време държавните управления да работят с фискални ограничения - т.е. посредством финансови разноски и вложения в избрани сфери, които ще доведат до стопански напредък.
„ Драги на няколко пъти повтори, че в този момент е моментът за фискални ограничения от страна на управляващите, в случай че желаеме да избегнем рецесията. Много от мненията му на конференцията посочваха изрично, че ние сме на ръба на рецесията и паричната политика не е верният инструмент, с който да се предпазим от рухването от него.
Говорим за бюджетни ограничения, а това към този момент не се е случило “, разяснява Ян Кранен, съгласно който и опитите за стимулиране на стопанската система посредством по-ниски лихви и наливането на пари посредством изкупуване на дълг са изцяло привършен инструмент, нещо против което опонира Александър Криволузки.
„ Нашите проучвания демонстрираха, че програмата за количествени удобства докара до понижаване на лихвите, изключително дълготрайните, в еврозоната; до повече вложения и до понижаване на безработицата в еврозоната. Именно по тази причина съм уверен, че е вярната стъпка от страна на ЕЦБ да възобнови програмата “, уточни той.
И въпреки всичко - решенията към този момент са факт, а през ноември следва цялостна преоценка на обстановката, напомни Кранен: „ Това оставя всички благоприятни условия отворени сега за Кристин Лагард и нейния екип, които ще влязат в Европейската централна банка доста скоро, да оценят обстановката и да решат дали да запазят същите цели и принадлежности.
Това е нещо, което самата Лагард към този момент анонсира. Тя не е длъжна да продължава политиките на Марио Драги, а може да избере - или да резервира курса, или да го промени. Честно казано, мисля, че има доста огромна възможност тя да направи промени “.
„ Мисля, че Кристин Лагард ще продължи политиката на Марио Драги. Това, което тя може да направи, е да направи промени в инфлационната цел. Знаете, че има спекулации по този въпрос. Очаквам да видя какво би могла да направи Лагард. Сигурен съм обаче, че тя сигурно няма да спре програмата за изкупуване на активи и няма стартира да повишава лихви “, добави Криволузки.
И двамата анализатори са безапелационни, че идната седмица Федералният запас, който е подложен на извънреден напън от американския президент Доналд Тръмп да понижи лихвите, най-вероятно няма да го направи, само че ще даде явен сигнал, че сходна мярка следва скоро.
Най-остра реакция против модерния вид на отпечатване на пари имаше от Германия и Холандия - банкери от двете стопански системи цяла седмица предупреждаваха, че понижаването на към този момент негативната депозитна рента ще има отрицателен резултат върху бизнеса им, а без здрави банки, няма здрава стопанска система.
Коментарите пристигнаха в седмицата, когато редица авторитетни стопански институти предвидиха скорошна криза в Германия, най-голямата стопанска система в Европейския съюз.
Пред БНР проф. Александър Криволузки от Германския институт за международна стопанска система съобщи: „ Европейската централна банка нямаше друга опция с изключение на да преотвори програмата за количествени удобства. Причината е доста ясна - инфлацията още веднъж съвсем замръзна в еврозоната, което е доста надалеч от задачата покрай два %, а рецесията постепенно пълзи към еврозоната, изключително към Германия.
Алтернативата е да не направи нищо. А в случай че не се нарави нищо, еврозоната просто ще изпадне в криза. Засега не се виждат фискални ограничения, с които да се подтиква стопанската система. Възможността да се изпадне в криза би коствала доста повече даже и на Европейската централна банка, тъй като е по-добре да вземеш ограничения, с цел да не изпаднеш, в сравнение с да търсиш избавление, откакто към този момент си в дълбока криза “.
„ Първо, не е несъмнено, че рецесията идва. Има сигнали, че може би тя ще пристигна. Напълно допустимо е да има криза единствено в някои елементи на Европа, само че не е изключен сюжетът тя да бъде на всички места.
Все отново в световен мащаб ние сме в комерсиална война, имаме Брекзит и редица други предпоставки, които да влошат стопанската система - затова да доведат до спад и криза “, добави шефът на изследователския център SAFE във Франкфрт Ян Кранен.
В четвъртък Европейската централна банка понижи депозитната рента от минус 0,4 на минус 0,5 на 100 и разгласи, че ще налива по 20 милиарда евро месечно от 1 ноември - в действителност датата, от която новият гуверньор Кристин Лагард ще седне в кабинета на Марио Драги.
„ Това би трябвало да докара до увеличение на кредиторането от банките. Намаляването на депозитната рента, която така и така беше негативна, удря немските банки. Вярно е. Причината по тази причина е, че в доста случаи в Германия е гратис да имаш банкова сметка.
Парите, които банките получават под формата на депозити на компании и жители, се държат на депозитни сметки в ЕЦБ и комерсиалните банки губят от негативните лихви. В същото време поради свитото кредитиране, те не могат да ги употребяват за разпределяне на заеми, от чиито лихви да печелят най-малко малко. Това е в основата на казуса.
Те обаче могат да работят и да вкарат такси, с цел да се поддържа депозитна сметка на крайни консуматори в тях. Изобщо не виждам за какво това би блъснало немската стопанска система в случай, че съществува и в доста други страни “.
На доктрина ниската депозитна рента би трябвало да докара до извънредно положителни условия за заемите на крайните консуматори, само че те усещат, че протичащото се в еврозоната не е здравословно и по тази причина отхвърлят да теглят заем съвсем без оскъпяване, опонира Ян Кранен. Той е уверен, че този път Европейската централна банка е направила неправилна стъпка.
„ От една страна лихвите се намаляват в допълнение, само че от друга - това не докара нито до усилване на кредитирането, нито до потреблението на повече финансови запаси в стопанската система, нито до увеличение на цените - т.е. постигане до целевото ниво на инфлацията. В същото време дългът, който се изваждат от пазара посредством покупката на дълговите бумаги от ЕЦБ, може да „ изкриви “ действителната обстановка и да сътвори повече проблеми, в сравнение с да реши.
Ето за какво доста икономисти, изключително в Западна Европа, са уверени, че Франкфурт не би трябвало да продължава с програмата за количествени удобства. Този мотив бе изречен на всеослушание и аз считам, че той е много рационален, тъй като явно ЕЦБ не може да подтиква стопанската система посредством наливането на пари в нея по този метод “, сподели той.
И двамата икономисти са безапелационни, че е време държавните управления да работят с фискални ограничения - т.е. посредством финансови разноски и вложения в избрани сфери, които ще доведат до стопански напредък.
„ Драги на няколко пъти повтори, че в този момент е моментът за фискални ограничения от страна на управляващите, в случай че желаеме да избегнем рецесията. Много от мненията му на конференцията посочваха изрично, че ние сме на ръба на рецесията и паричната политика не е верният инструмент, с който да се предпазим от рухването от него.
Говорим за бюджетни ограничения, а това към този момент не се е случило “, разяснява Ян Кранен, съгласно който и опитите за стимулиране на стопанската система посредством по-ниски лихви и наливането на пари посредством изкупуване на дълг са изцяло привършен инструмент, нещо против което опонира Александър Криволузки.
„ Нашите проучвания демонстрираха, че програмата за количествени удобства докара до понижаване на лихвите, изключително дълготрайните, в еврозоната; до повече вложения и до понижаване на безработицата в еврозоната. Именно по тази причина съм уверен, че е вярната стъпка от страна на ЕЦБ да възобнови програмата “, уточни той.
И въпреки всичко - решенията към този момент са факт, а през ноември следва цялостна преоценка на обстановката, напомни Кранен: „ Това оставя всички благоприятни условия отворени сега за Кристин Лагард и нейния екип, които ще влязат в Европейската централна банка доста скоро, да оценят обстановката и да решат дали да запазят същите цели и принадлежности.
Това е нещо, което самата Лагард към този момент анонсира. Тя не е длъжна да продължава политиките на Марио Драги, а може да избере - или да резервира курса, или да го промени. Честно казано, мисля, че има доста огромна възможност тя да направи промени “.
„ Мисля, че Кристин Лагард ще продължи политиката на Марио Драги. Това, което тя може да направи, е да направи промени в инфлационната цел. Знаете, че има спекулации по този въпрос. Очаквам да видя какво би могла да направи Лагард. Сигурен съм обаче, че тя сигурно няма да спре програмата за изкупуване на активи и няма стартира да повишава лихви “, добави Криволузки.
И двамата анализатори са безапелационни, че идната седмица Федералният запас, който е подложен на извънреден напън от американския президент Доналд Тръмп да понижи лихвите, най-вероятно няма да го направи, само че ще даде явен сигнал, че сходна мярка следва скоро.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ