Истинският проблем с негативните лихвени проценти
Европейската централна банка (ЕЦБ) знае, че негативните лихви могат да значат по-слабо кредитиране за банките, само че отдръпването от тази политика носи други опасности.
Централната банка неотдавна удостовери, че негативните лихвени проценти ще останат в действие най-малко до края на тази година и евентуално за по-дълъг интервал. Това може да разстрои вложителите, които от дълго време задават въпроса дали те не нанасят повече щета, в сравнение с изгода, поради спомагателните вреди за банковата система. Вярно е, че запазването на прекомерно ниски ставки може да бъде контрапродуктивно. Но същинският проблем със настоящето състояние не е този, който си мисли пазарът.
Очевидно ЕЦБ е наляла доста пари в процеса на закупуване на облигации за трилиони през последните пет години. Банковият бранш изплаща милиарди всяка година в негативни лихви по тези салда. ЕЦБ би могла да понижи тези директни разноски, без безусловно да понижи въздействието на тласъците, като приложи негативната ставка единствено за част от остатъка в системата. Това обаче е нещо като непряк проблем.
Фундаменталният проблем е, че има нулева долна граница за лихвените проценти по депозитите на дребно. Това значи, че банките считат, че техните клиенти ще създадат ликвидни тези депозити и ще държат пари вместо това, в случай че вкарат негативни лихви. След като лихвените проценти по депозитите доближат тази нулева граница, всяко в допълнение редуциране на лихвите, които банките начисляват върху заемите, просто ще свие доходността. След тази точка банките могат да отпускат заеми по-малко и ставките, по които се отпускат заеми, могат да се разграничат от %, избран от ЕЦБ. Предаването на парични тласъци през банковия канал за кредитиране стартира да избледнява.
Експертите имат техническо име за този феномен - " % на превръщане ". Това е точката, в която съкращенията на лихвените проценти водят банките да понижат кредитирането, с цел да защитят крайния резултат. Има две значими неща, които би трябвало да се отбележат по отношение на % на превръщане и последствията за политиката.
Първо, точката, в която негативните темпове стартират да нарастват, ще зависи от положението и структурата на банковата система, тъй че процентът на превръщане евентуално ще варира в другите страни. Колкото повече банки разчитат на издаване на дълг, с цел да финансират своите кредитни книги, в сравнение с депозити на дребно, толкоз по-нисък ще бъде процентът на превръщане, защото негативните лихви могат да бъдат трансферирани в дългови излъчвания. Колкото по-добре капитализирани са банките, толкоз по-голяма е ценовата им мощ - в това число способността им да начисляват такси за достъп до депозитни сметки - колкото по-добре биха могли да устоят на епизод с негативни темпове. Обратно, колкото повече заеми за следене са основали банките - заеми, при които процентът е договорно привързан с преобладаващите пазарни лихвени проценти - толкоз по-голямо е свиването на лихвения приход от понижаване на лихвите.
Второ, може да има смисъл централната банка да привежда лихвения % под точката на превръщане в някои случаи- изключително в отворени стопански системи с развити финансови пазари. Намалените ставки оттатък тази точка отново ще доближават компании, които
набират средства на финансовите пазари и към момента могат да подтикват стопанската система посредством обезценяване на валутата. Всъщност даже банките ще извлекат някаква изгода от понижаването на лихвения % под точката на превръщане, в случай че тези понижения подтикват стопанската система и понижат евентуалните кредитни загуби. В този случай те ще се възползват непосредствено от финансовите облаги от скъпите бумаги, които имат, и имплицитно, защото има по-малък риск от несъблюдение на кредитните портфейли.
Този месец научихме, че даже някои членове на управителния съвет на ЕЦБ са обезпокоени от резултатите от запазването на ниските ставки прекомерно дълго, само че последните дейности на ЕЦБ и запазването на че процентите на сегашните им равнища със същата вероятност най-малко до края на тази година, както и мненията на гуверньора Марио Драги по време на конференцията подсказват, че той към момента не е паникьосан. Във всеки случай внезапното отдръпване от сегашната политика не е отговорът, или най-малко не изчерпателният. ЕЦБ ще има малко запаси да поддържа стопанската система в този и идващите бизнес цикли. Рецесиите евентуално ще бъдат по-тежки, което може да се окаже по-вредно за банките, в сравнение с негативните лихвени проценти.
Премахването на главната причина за казуса не е елементарно. Ще е належащо време за прекосяване към безкешова стопанска система, където банките ще могат да начисляват негативни лихви по депозитите. Междувременно политиците и регулаторите биха могли да обмислят промени, които да понижат момента на превръщане измежду банковия бранш като цяло или на банките, които са изключително изложени на негативните ставки. Те биха могли да вземем за пример да се поучат от Швеция, където банките са по-зависими от финансиране на едро (например посредством издаване на облигации) и затова по-добре да се оправят с негативните лихви.
Промените в рамката на паричната политика биха могли също по този начин да понижат честотата, с която би трябвало да се привеждат лихвените проценти до точката на превръщане и евентуално оттатък. Очевидният отговор тук е да се увеличи задачата за инфлацията.
По-високата цел ще има наклонност да върви ръка за ръка с по-високите лихвени проценти, когато стопанската система е в равновесие и това оставя повече благоприятни условия за понижаване на лихвените проценти, преди да се доближи точката на превръщане в обстановка на криза. Ако това не стане, централните банкери би трябвало да бъдат по-склонни да купуват по-широк набор от активи и в по-широк мащаб като различен метод за стимулиране на стопанската система.
Хубаво е, че управителният съвет на ЕЦБ разиска изгодите и негативите от отрицателните лихвени проценти на последната среща, само че тези, които се борят засмяна на политиката, би трябвало да предложат надеждна опция, която не включва прекомерно евентуална дефлация, когато дойде идната криза, написа Ричард Баруел за Bloomberg. /money.bg
Централната банка неотдавна удостовери, че негативните лихвени проценти ще останат в действие най-малко до края на тази година и евентуално за по-дълъг интервал. Това може да разстрои вложителите, които от дълго време задават въпроса дали те не нанасят повече щета, в сравнение с изгода, поради спомагателните вреди за банковата система. Вярно е, че запазването на прекомерно ниски ставки може да бъде контрапродуктивно. Но същинският проблем със настоящето състояние не е този, който си мисли пазарът.
Очевидно ЕЦБ е наляла доста пари в процеса на закупуване на облигации за трилиони през последните пет години. Банковият бранш изплаща милиарди всяка година в негативни лихви по тези салда. ЕЦБ би могла да понижи тези директни разноски, без безусловно да понижи въздействието на тласъците, като приложи негативната ставка единствено за част от остатъка в системата. Това обаче е нещо като непряк проблем.
Фундаменталният проблем е, че има нулева долна граница за лихвените проценти по депозитите на дребно. Това значи, че банките считат, че техните клиенти ще създадат ликвидни тези депозити и ще държат пари вместо това, в случай че вкарат негативни лихви. След като лихвените проценти по депозитите доближат тази нулева граница, всяко в допълнение редуциране на лихвите, които банките начисляват върху заемите, просто ще свие доходността. След тази точка банките могат да отпускат заеми по-малко и ставките, по които се отпускат заеми, могат да се разграничат от %, избран от ЕЦБ. Предаването на парични тласъци през банковия канал за кредитиране стартира да избледнява.
Експертите имат техническо име за този феномен - " % на превръщане ". Това е точката, в която съкращенията на лихвените проценти водят банките да понижат кредитирането, с цел да защитят крайния резултат. Има две значими неща, които би трябвало да се отбележат по отношение на % на превръщане и последствията за политиката.
Първо, точката, в която негативните темпове стартират да нарастват, ще зависи от положението и структурата на банковата система, тъй че процентът на превръщане евентуално ще варира в другите страни. Колкото повече банки разчитат на издаване на дълг, с цел да финансират своите кредитни книги, в сравнение с депозити на дребно, толкоз по-нисък ще бъде процентът на превръщане, защото негативните лихви могат да бъдат трансферирани в дългови излъчвания. Колкото по-добре капитализирани са банките, толкоз по-голяма е ценовата им мощ - в това число способността им да начисляват такси за достъп до депозитни сметки - колкото по-добре биха могли да устоят на епизод с негативни темпове. Обратно, колкото повече заеми за следене са основали банките - заеми, при които процентът е договорно привързан с преобладаващите пазарни лихвени проценти - толкоз по-голямо е свиването на лихвения приход от понижаване на лихвите.
Второ, може да има смисъл централната банка да привежда лихвения % под точката на превръщане в някои случаи- изключително в отворени стопански системи с развити финансови пазари. Намалените ставки оттатък тази точка отново ще доближават компании, които
набират средства на финансовите пазари и към момента могат да подтикват стопанската система посредством обезценяване на валутата. Всъщност даже банките ще извлекат някаква изгода от понижаването на лихвения % под точката на превръщане, в случай че тези понижения подтикват стопанската система и понижат евентуалните кредитни загуби. В този случай те ще се възползват непосредствено от финансовите облаги от скъпите бумаги, които имат, и имплицитно, защото има по-малък риск от несъблюдение на кредитните портфейли.
Този месец научихме, че даже някои членове на управителния съвет на ЕЦБ са обезпокоени от резултатите от запазването на ниските ставки прекомерно дълго, само че последните дейности на ЕЦБ и запазването на че процентите на сегашните им равнища със същата вероятност най-малко до края на тази година, както и мненията на гуверньора Марио Драги по време на конференцията подсказват, че той към момента не е паникьосан. Във всеки случай внезапното отдръпване от сегашната политика не е отговорът, или най-малко не изчерпателният. ЕЦБ ще има малко запаси да поддържа стопанската система в този и идващите бизнес цикли. Рецесиите евентуално ще бъдат по-тежки, което може да се окаже по-вредно за банките, в сравнение с негативните лихвени проценти.
Премахването на главната причина за казуса не е елементарно. Ще е належащо време за прекосяване към безкешова стопанска система, където банките ще могат да начисляват негативни лихви по депозитите. Междувременно политиците и регулаторите биха могли да обмислят промени, които да понижат момента на превръщане измежду банковия бранш като цяло или на банките, които са изключително изложени на негативните ставки. Те биха могли да вземем за пример да се поучат от Швеция, където банките са по-зависими от финансиране на едро (например посредством издаване на облигации) и затова по-добре да се оправят с негативните лихви.
Промените в рамката на паричната политика биха могли също по този начин да понижат честотата, с която би трябвало да се привеждат лихвените проценти до точката на превръщане и евентуално оттатък. Очевидният отговор тук е да се увеличи задачата за инфлацията.
По-високата цел ще има наклонност да върви ръка за ръка с по-високите лихвени проценти, когато стопанската система е в равновесие и това оставя повече благоприятни условия за понижаване на лихвените проценти, преди да се доближи точката на превръщане в обстановка на криза. Ако това не стане, централните банкери би трябвало да бъдат по-склонни да купуват по-широк набор от активи и в по-широк мащаб като различен метод за стимулиране на стопанската система.
Хубаво е, че управителният съвет на ЕЦБ разиска изгодите и негативите от отрицателните лихвени проценти на последната среща, само че тези, които се борят засмяна на политиката, би трябвало да предложат надеждна опция, която не включва прекомерно евентуална дефлация, когато дойде идната криза, написа Ричард Баруел за Bloomberg. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ