ЕЦБ намали прогнозите за инфлация и растеж на страните от еврозоната
Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи прогнозите си за страните от еврозоната, свързани с икономическия напредък за 2019 и 2020 година и за инфлацията през идващите три години, откакто даде нов пакет тласъци, разгласен по-рано денем.
Председателят на ЕЦБ Марио Драги сподели на конференция, че рисковете за стопанската система на еврозоната остават насочени в низходяща посока, заради геополитическата неустановеност, възходящата опасност от протекционизъм и накърнимост при разрастващите се пазари.
Очаква се стопанската система на страните от валутния съюз да нарасне с 1.1% през тази година. Това е намаляване на прогнозата, откакто при започване на годината централната банка очакваше стопански напредък от 1.7%. За 2020 година се предвижда едва усъвършенстване на икономическия напредък до 1.2%, само че под упованията, обявени от ЕЦБ през юни за растеж от 1,4%. За 2021 година банката продължава да предвижда напредък на Брутният вътрешен продукт на еврозоната от 1,4%.
Централната банка понижи прогнозата си и за потребителската инфлация. От трезора чакат тазгодишна инфлация от 1,2% по отношение на юнската прогноза от 1,3%. Това значи, че плануваната инфлация се отдалечава още повече от целевото равнище от малко под 2%. За 2020 година се предвижда даже още по-ниска инфлация от едвам 1% по отношение на предходните упования от 1,4%. За 2021 година се чака растежът на потребителската инфлация да се форсира до 1,5%, само че още веднъж под юнската прогноза - покачване с 1,6%. В средносрочен проект инфлацията в еврозоната се чака да остане под целевото равнище на ЕЦБ от малко под 2 на 100.
С световната комерсиална война, която тежи на доверието, индустриалното произвеждане и износът към този момент се сринаха, изостряйки се от поредност от вътрешни компликации, от битките на немската промишленост до забавянето на растежа на заетостта и намаляващото доверие.
ЕЦБ актуализира прогнозите един път на тримесечие.
Председателят на ЕЦБ Марио Драги сподели на конференция, че рисковете за стопанската система на еврозоната остават насочени в низходяща посока, заради геополитическата неустановеност, възходящата опасност от протекционизъм и накърнимост при разрастващите се пазари.
Очаква се стопанската система на страните от валутния съюз да нарасне с 1.1% през тази година. Това е намаляване на прогнозата, откакто при започване на годината централната банка очакваше стопански напредък от 1.7%. За 2020 година се предвижда едва усъвършенстване на икономическия напредък до 1.2%, само че под упованията, обявени от ЕЦБ през юни за растеж от 1,4%. За 2021 година банката продължава да предвижда напредък на Брутният вътрешен продукт на еврозоната от 1,4%.
Централната банка понижи прогнозата си и за потребителската инфлация. От трезора чакат тазгодишна инфлация от 1,2% по отношение на юнската прогноза от 1,3%. Това значи, че плануваната инфлация се отдалечава още повече от целевото равнище от малко под 2%. За 2020 година се предвижда даже още по-ниска инфлация от едвам 1% по отношение на предходните упования от 1,4%. За 2021 година се чака растежът на потребителската инфлация да се форсира до 1,5%, само че още веднъж под юнската прогноза - покачване с 1,6%. В средносрочен проект инфлацията в еврозоната се чака да остане под целевото равнище на ЕЦБ от малко под 2 на 100.
С световната комерсиална война, която тежи на доверието, индустриалното произвеждане и износът към този момент се сринаха, изостряйки се от поредност от вътрешни компликации, от битките на немската промишленост до забавянето на растежа на заетостта и намаляващото доверие.
ЕЦБ актуализира прогнозите един път на тримесечие.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ