Европейската сметна палата проверява строителството на пътища в България, Чехия, Полша и Испания
Европейската счете палата стартира инспекция на еврофинансирането за мрежата от пътища в България, Чехия, Полша и Испания. Одиторите ще прегледат дали дейностите на Европейската комисия (ЕК) и отпуснатите средства обезпечават прогрес на страните членки към навременно довеждане докрай на мрежата и по-добра съгласуваност за жителите, излиза наяве от известие на институцията.
Пътният превоз към момента е главната форма на сухоземен превоз на хора и артикули в Европейски Съюз и се чака да резервира тази позиция в обозримо бъдеще, показват инспекторите. Изграждането на пътища и подобряването на тяхната досегаемост има значение и за стимулирането на стопански напредък. Към 2016 година в транспортния бранш работят повече от 11 млн. души - над 5% от работната ръка в Европейски Съюз.
През 90-те години Европейска комисия си слага за цел да създаде трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T), която включва и пътна инфраструктура. Нейната цел е до 2030 година да бъдат приключени девет съществени коридора с дължина към 40 хиляди км. от Балтийско море до Атлантика и от Скандинавия до Средиземноморието.
Тези коридори имат съставляват по-голямата част от главната мрежа. Освен това е сложена цел за довеждане докрай на широкообхватната мрежа до 2050 година, която ще обезпечи досегаемост и съгласуваност на всички райони в Европа.
Финансирането от Европейски Съюз за пътна инфраструктура в интервала 2007-2020 година възлиза на към 82 милиарда евро, половината от които са изразходвани за главната и широкообхватната мрежа. Основните получатели на това финансиране са централно- и източноевропейските страни членки.
„ Съществува риск цялата съществена мрежа на Европейски Съюз да не бъде приключена в точния момент “, разяснява Джордже Пуфан, членът на Европейската счете палата, който дава отговор за одита.
Завършената пътна мрежа сред страните членки и техните райони може да редуцира времето за превоз на пасажери и артикули, като в същото време усили потенциала и усъвършенства пътищата.
Пътната мрежа за целия Европейски Съюз обаче към момента е непълна. Държавите членки в Централна и Източна Европа да вземем за пример не са добре обслужени от връзки изток-запад, нито са свързани между тях.
Одиторите ще прегледат дали главната мрежа за Европейски Съюз напредва според плануваното, както и дали Комисията следи за осъществяването на следните въпроси:
- националните пътни проекти да дават приоритет на завършването на главната мрежа в точния момент и тя да бъде поддържана в положително състояние;
- финансирането от Европейски Съюз за пътища да е ориентирано към целта за довеждане докрай на главната мрежа.
Ще бъдат осъществени инспекции в България, Чешката република, Полша и Испания. Очаква се одитният отчет да бъде оповестен при започване на 2020 година
Деветте транспортни коридора са: Атлантически, Балтийско-адриатически, Средиземноморски, Северно море - Балтийско море, Северно море-Средиземно море, Изток-Източно Средиземноморие, Рейнско-алпийски, Рейнско-Дунавски, Скандинавско-средиземноморски.
Пътният превоз към момента е главната форма на сухоземен превоз на хора и артикули в Европейски Съюз и се чака да резервира тази позиция в обозримо бъдеще, показват инспекторите. Изграждането на пътища и подобряването на тяхната досегаемост има значение и за стимулирането на стопански напредък. Към 2016 година в транспортния бранш работят повече от 11 млн. души - над 5% от работната ръка в Европейски Съюз.
През 90-те години Европейска комисия си слага за цел да създаде трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T), която включва и пътна инфраструктура. Нейната цел е до 2030 година да бъдат приключени девет съществени коридора с дължина към 40 хиляди км. от Балтийско море до Атлантика и от Скандинавия до Средиземноморието.
Тези коридори имат съставляват по-голямата част от главната мрежа. Освен това е сложена цел за довеждане докрай на широкообхватната мрежа до 2050 година, която ще обезпечи досегаемост и съгласуваност на всички райони в Европа.
Финансирането от Европейски Съюз за пътна инфраструктура в интервала 2007-2020 година възлиза на към 82 милиарда евро, половината от които са изразходвани за главната и широкообхватната мрежа. Основните получатели на това финансиране са централно- и източноевропейските страни членки.
„ Съществува риск цялата съществена мрежа на Европейски Съюз да не бъде приключена в точния момент “, разяснява Джордже Пуфан, членът на Европейската счете палата, който дава отговор за одита.
Завършената пътна мрежа сред страните членки и техните райони може да редуцира времето за превоз на пасажери и артикули, като в същото време усили потенциала и усъвършенства пътищата.
Пътната мрежа за целия Европейски Съюз обаче към момента е непълна. Държавите членки в Централна и Източна Европа да вземем за пример не са добре обслужени от връзки изток-запад, нито са свързани между тях.
Одиторите ще прегледат дали главната мрежа за Европейски Съюз напредва според плануваното, както и дали Комисията следи за осъществяването на следните въпроси:
- националните пътни проекти да дават приоритет на завършването на главната мрежа в точния момент и тя да бъде поддържана в положително състояние;
- финансирането от Европейски Съюз за пътища да е ориентирано към целта за довеждане докрай на главната мрежа.
Ще бъдат осъществени инспекции в България, Чешката република, Полша и Испания. Очаква се одитният отчет да бъде оповестен при започване на 2020 година
Деветте транспортни коридора са: Атлантически, Балтийско-адриатически, Средиземноморски, Северно море - Балтийско море, Северно море-Средиземно море, Изток-Източно Средиземноморие, Рейнско-алпийски, Рейнско-Дунавски, Скандинавско-средиземноморски.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ