Биляна Дудова: Защо да не участвам на още една-две олимпиади?
Европейската шампионка в битката Биляна Дудова гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Тя заслужи наградата за най-резултатната състезателка на шампионата в Букурещ, откакто не даде нито една точка на съперничките си, а женският ни народен отбор по битка ликува с второ място в Европа след отвоювани 4 медала на шампионата на Стария континент в румънската столица. Дудова е единствено на 21 години, само че към този момент има три следващи европейски трофеи в 3 разнообразни категории. Уникално достижение за родната битка, която, както добре е известно, е най-успешният наш спорт и има пребогата история от герои и върхове.
- Здравей, Биляна! Позволи ли си някакви капризи по време на празниците и изобщо имаше ли отмора?
- Не, още веднъж продължаваме с подготовката. На лагер сме в Сливен, не толкоз тежък, само че би трябвало да се поддържа форма, тъй като няма време за разпределяне.
- Колелото отново се завъртя на бързи обороти. Разбрахме, че ще пътувате за лагер в Япония. Какви са първите ти усещания от тази страна?
- Между 3 и 6 май ще пътуваме за Япония. Това ще бъде огромна стъпка напред за нас, тъй като отиваме при едни от най-хубавите в света в женската битка – японките. Мисля, че ще се подготвим доста добре за идващите надпревари. Миналата година ми направи много положително усещане нашето посещаване в Япония, защото бяхме посрещнати по извънредно топъл метод. Навсякъде изискванията бяха страхотни, нищо не ни липсваше и се чувствахме като вкъщи си. Направихме много добра подготовка и се надявам тази година още веднъж да бъде по този начин.
- Имаше ли доста публицисти, както по надпреварите, където по 30 представители на медиите вървят след всяка състезателка на Япония?
- Да, имаше публицисти, само че не бяха толкоз натрапчиви. Понякога, когато имахме срещи, ни правеха дарове. Обърнаха ни извънредно огромно внимание.
- Отминаха ли страстите от шампионата в Букурещ?
- Да, към този момент малко по малко отминава еуфорията. Беше извънредно огромна страст за мен като се прибрах тук и видях какъв брой доста хора съм зарадвала и съм ги предиздвикала да се гордеят с мен. Беше голямо благополучие, само че към този момент всичко отминава. Отново се завърнах на тепиха и ме чака доста труд.
- По десетобалната канара до каква степен доближи желанието ти за реванш против китайката Ронг на идното през септември международно в Казахстан? Да напомним, че ти отстъпи след 3:3 и по-лоши индикатори във финала в Будапеща…
- Да, беше огромно отчаяние за мен там, само че в последна сметка упрекнах себе си, тъй като аз съм най-големият провинен, че съм изгубила от нея. Просто си споделих, че ще упражнявам по този начин, че да не може съдиите да управляват битките ми. Със сигурност към момента не съм подготвена за международното състезание. Чака ни доста дълга подготовка до тогава, само че се надявам, че този път ще съумея да победя безапелационно. Може би сега съм подготвена някъде сред 60 и 70% за борбата с нея.
- Кажи нещо за тази разходка в другите категории – 55, 57, 59 кг. Не си ли играеш с риска по този начин и за какво го правиш?
- Да, това е много забавно за всички, само че заради стекли се условия съм взела участие в разнообразни категории. Първата година към момента не бях при дамите, бях по-малка, само че треньорите ми дадоха късмет, за което съм им признателна. Участвах в тази категория, съумях да се потвърдя и да взема златната купа. С всяка последваща година трябваше да я пазя. На идната година за 57 кг сама бях решила, че желая да вземам участие в тази категория. Радвам се доста, че съумях да потвърдя на хората, които бяха до мен, че съм взела вярно решение. Тази година също заради стекли се условия се сборих в горната категория. Изключително съм щастлива, че и при по-тежките потвърдих, че мога да ги победя.
- Олимпийската категория е 57 кг. Предполагам, че към този момент там ще акцентираш?
- Да, отсам отсега нататък. Имах контузия, която лекувах. Надявам се до един месец изцяло да съм се възстановила и да мога да не преставам да се сготвям. Наистина ще се стремя към кат. 57 кг. Очакват ни доста подготвителни лагери и шампионати. След това ще се дефинира кой ще бъде участник на 57 кг от българските състезателки. Надявам се, че ще съумея да се приготвя добре и аз да съм тази участничка, като се завърна в категорията си.
- Имаш ли проблеми в свалянето на килограми? Колко ти е върхът за един ден? Използваш ли някакви секрети за бързо стопяване на килограмите?
- Много мъчно – не. Преди съм имала проблеми, когато свалях повече. Сега смъквам сред 3 и 4 кг, когато вземам участие при 57-килограмовите. Просто се лимитирам от някои храни и течности. Зависи от тренировката, само че когато си облека сауна-костюма, мога да смъква и към 2 кг.
- Родена си във Враца, учила си в Самоков, в този момент се състезаваш за клуб Юнак (Русе). Този клуб се подкрепя финансово от легендата в битката Валентин Йорданов и от другари. Той ли те притегли там?
- Да, по този начин се стекоха събитията, че съм била в доста клубове в разнообразни градове. Сега съм извънредно признателна за всичките ми триумфи на Валентин Йорданов и всички хора около мен от клуба Юнак-Локомотив. Не мога да кажа, че нещо ми липсва. Осигурили са ми най-хубавите условия, които мога да имам. Щастлива съм, че във всяко съревнование им потвърждавам, че си заслужава това, което вършат за мен. Чувствам се добре в Русе, където виждам, че също ме оцениха. Тази година ме направиха и състезател номер 1 на града. Чувствам се ужасно там и съм признателна на всички хора, които ме поддържат.
- В кариерата си имаш нещо като моето норвежко премеждие – разкажи ни за скандинавския ти период…
- Да, преди години бях решила да се откажа от битката. Беше още първоначално, само че един треньор Асен Куманов ме върна в залата. За първи път той ме направи републиканска шампионка. Но трябваше да замине за Норвегия, където да бъде треньор, заради финансови аргументи. Бяха ме харесали там, бяхме снимали клип по какъв начин упражнявам. Хората незабавно желаеха да отида там, да ме видят. Почти две години изкарах там – упражнявах, живеех, ходех на учебно заведение, даже научих езика. Беше едно ужасно прекарване за мен, тъй като видях по какъв начин живеят хората в една страна с най-голям стандарт в света. Беше извънредно забавно.
- Имаше ли оферти да останеш в Норвегия да се състезаваш в тази страна?
- Бях доста дребна тогава и нямаше някакво съответно предложение. Но хората несъмнено желаеха да остана, тъй като на всяко съревнование взимах медали, трупах трофеи и ги мачках крепко. Но се завърнах в България и съвсем целогодишно трябваше да съм на лагери с националния тим. Просто прекратих визитите ми в Норвегия, тъй като нямах свободно време.
- Наистина ли знаеш норвежки език и за какъв брой време го научи?
- Да, знам го, само че към този момент малко по малко не помня някои неща, защото няма с кого да си споделям на норвежки. Понякога на надпреварите, като се срещам с мои приятелки или другари от Норвегия, си приказваме, само че малко съм го позабравила.
- Какво казваш на тези, които настояват, че битката не е за дами?
- Аз не разделям спорта на мъжки и женски. Според мен всеки има лично предпочитание. Аз да вземем за пример се усещам ужасно в този спорт. Смятам, че имам такива качества за тъкмо този спорт.
- Сега си трикратна европейска шампионка, само че правилно ли е, че на първото си съревнование при девойките се класираш последна от три състезателки в категорията?
- Да, беше на един шампионат в Самоков. От три състезателки станах трета и беше доста занимателно. Но с всяко последващо съревнование имах по-голям хъс за победа.
- Преди битката се пробваш в каратето – за какво не продължи? Твърдят, че си имала доста мощни умения с краката.
- Като бях дребна пробвах, само че единствено за един месец. Наистина бях усъвършенствала една техника с краката, само че просто не ми хареса. Разбрах, че не е моят спорт и не продължих.
- Как попадна в залата по битка? Звучи необикновено, само че някъде прочетох, че първият ти спаринг-партньор в тренировките е бил Кирил Милов, актуалният вицешампион на света и на Европа при 97-килограмовите в класическия жанр. Истина ли е това?
- Да. Чичо ми има доста познати борци и треньори. Заведе ме в залата и ми сподели, че в случай че ми хареса, ще продължа. Естествено, още от първия път треньорът ме хареса. Каза: „ Супер си, тъкмо за този спорт! “ На мен също доста ми хареса. Наистина за пръв път тренирахме с Кирил Милов. Дори той ми го подсети предходната година като бяхме на международното състезание. Спомням си какъв брой бяхме дребни. Сега възприятието да сме един до друг и измежду най-хубавите в света е извънредно.
- Твои съотборнички те издадоха, че описваш всяка твоя подготовка в тетрадка. Така ли е в действителност и какъв брой натрупа към този момент?
- Вече имам три такива тетрадки. Записвам си всяка една подготовка, всеки един лагер къде е, какви победи имам в надпреварите, по какъв начин съм спечелила и по какъв начин съм изгубила. По-важните неща си ги означавам и от време на време си ги поглеждам. Припомням си какво би трябвало да върша и какво не.
- На 21 години си, само че да не мислиш още занапред за треньорска кариера?
- Не, към момента не мисля за треньорска кариера. В момента съм студентка в Югозападния университет „ Треньорски профил “. Но знае ли се? Защо пък след време да не съм и треньор по битка?
- Тетрадките водят в тази посока.
- Може да са ми от помощ някой ден.
- Повечето спортисти имат ритуали преди съревнование – при теб по какъв начин е?
- Аз също имам такива ритуали. Винаги си нося някои неща, които ми носят шанс. Мога да разкрия, че постоянно се боря с чорапи на БФ Борба и със знамето на България.
- Разбрахме, че заниманието ти са танците…
- Да, още от доста дребна няколко години се занимавах с разнообразни типове танци. Най-вече ми харесват националните танци. Но колкото повече пониквам, все по-напрегнато е всекидневието ми. Вглъбила съм се единствено в битката и моите цели. Нямам доста свободно време да се занимавам с танци, за жал. Но в действителност това е едно от моите занимания – националните танци.
- Казват, че си сантиментална и склонна да помагаш даже на непознати хора – по този начин ли е?
- Да, обичам да оказвам помощ на хората с каквото мога. Знам какво е да нямаш и какво е когато имаш. Затова постоянно, когато мога да оказа помощ, просто се приписвам на индивида, който има потребност от помощ. Вярвам, че положителното се връща постоянно.
- Дала си кецове за битка на непознато момиче…
- Да, предходната година едно момиче се свърза с мен по Интернет и ме пита от кое място да си купи „ борцовки “. Просто взех решение, че ще направя един жест. Спомних си първоначално, като започнах да упражнявам, че нямах опция за кецове за битка. Тренирах с гуменки, както всеки един дребен герой, без значение момиче или момче. Просто взех решение да направя един жест на това дете и да се зарадва.
- Имаш малко загуби, само че бързо ли ги забравяш или ти въздействат?
- Влияят ми доста загубите, доста мъчно ги претърпявам. Просто не обичам да изгубвам, без значение дали на тепиха или на подготовка, когато играем баскетбол или футбол. Не се помирявам със загубите.
- Какво най-вече те стимулира в спорта и изобщо в живота, който е една огромна битка?
- Най-много ме стимулира това, че съм си сложила цел. Аз се боря за моята умряла майка. Всяка една купа и всеки един орден обричам на нея.
- Каква е атмосферата в националния тим през днешния ден? Колко рисково става за ситуацията, когато половин дузина свръх амбициозни шампионки са в залата? Как се оправяте, въпреки всичко българската битка стана втора в Европа?
- Не е елементарно, само че с множеството девойки, да не кажа с всички, сме израснали и към този момент повече от 7-8 години сме дружно по лагери. Свикнали сме една с друга. Всяка знае задачата си и си я преследва. Тренираме дружно, оказваме помощ си с каквото можем. Всяка се труди извънредно доста и ето го и резултата. Когато се е трудила всяка, взимаме медалите, а в последна сметка спечелихме и тази отборна премия.
- Изглеждахте като доста мощен колектив. Противно на упованията, че с толкоз свръх амбициозни дами ще има проблематична конюнктура, само че очевидно не е така…
- Понякога има различия, само че това е за малко. Вече сме огромни и знаем какво желаеме. Всеки си гледа неговото и да си оказваме помощ с каквото можем.
- Разкажи нещо за съперничките – за какво японките са най-силни? Какво прави мощни украинките, скандинавките? Защо Франция отстъпва?
- Винаги и аз съм се чудила за какво японките са толкоз положителни. Като цяло като тим са доста положителни. Примерно от 10 състезателки са правели по 8-9, даже 10 шампионки. Като отидохме там, разбрах защо става въпрос. Просто видях, че имат изключителна дисциплинираност, техен жанр на битка и най-важното – изключителна конкуренция. Бяхме в един дребен град, отидохме в 4-5 учебни заведения и университети. На всяко място имаше зала по битка, а във всяка зала по доста състезатели. Имат голяма конкуренция в самата страна. Мисля, че това ги прави толкоз сполучливи. За украинките някой от нашите треньори беше попитал техния треньор: „ Как сте толкоз положителни? “ А отговорът беше: „ Тренировки и работа. “ Това е ключът към триумфа и съгласно мен.
- Какво си забраняваш поради спорта? Пазиш ли се от нещо?
- Честно казано, не си не разрешавам нищо. Най-вече внимавам какви лекарства одобрявам, защото непрестанно имаме допинг надзор. Може без да искаш и инцидентно да излезе нещо от лекарство. Например, в случай че имаш хрема и нещо си настинал, не може да приемаш всеки един тип лекарство.
- Имаш ли проекти за персонален живот, за семейство или на 21 години това е скандално рано?
- Все още ми е доста рано, само че си бленувам някой ден да имам лично семейство.
- Колко е дълъг описът с фантазиите ти?
- Дълъг е дотолкоз, че преди всичко към този момент съм си сложила за цел да взема международна и олимпийска купа.
- А докога се виждаш на тепиха? Вече дефинираха, че олимпиадата през 2028 година ще бъде в Лос Анджелис…
- Не знам докога се виждам на тепиха, само че несъмнено към момента е доста рано да го кажа това нещо. Просто се надявам да бъда здрава и да мога да упражнявам. Да нямам контузии, които да ме изкарват от строя за по-дълго време. Защо пък да не вземам участие на още една-две олимпиади?
- Здравей, Биляна! Позволи ли си някакви капризи по време на празниците и изобщо имаше ли отмора?
- Не, още веднъж продължаваме с подготовката. На лагер сме в Сливен, не толкоз тежък, само че би трябвало да се поддържа форма, тъй като няма време за разпределяне.
- Колелото отново се завъртя на бързи обороти. Разбрахме, че ще пътувате за лагер в Япония. Какви са първите ти усещания от тази страна?
- Между 3 и 6 май ще пътуваме за Япония. Това ще бъде огромна стъпка напред за нас, тъй като отиваме при едни от най-хубавите в света в женската битка – японките. Мисля, че ще се подготвим доста добре за идващите надпревари. Миналата година ми направи много положително усещане нашето посещаване в Япония, защото бяхме посрещнати по извънредно топъл метод. Навсякъде изискванията бяха страхотни, нищо не ни липсваше и се чувствахме като вкъщи си. Направихме много добра подготовка и се надявам тази година още веднъж да бъде по този начин.
- Имаше ли доста публицисти, както по надпреварите, където по 30 представители на медиите вървят след всяка състезателка на Япония?
- Да, имаше публицисти, само че не бяха толкоз натрапчиви. Понякога, когато имахме срещи, ни правеха дарове. Обърнаха ни извънредно огромно внимание.
- Отминаха ли страстите от шампионата в Букурещ?
- Да, към този момент малко по малко отминава еуфорията. Беше извънредно огромна страст за мен като се прибрах тук и видях какъв брой доста хора съм зарадвала и съм ги предиздвикала да се гордеят с мен. Беше голямо благополучие, само че към този момент всичко отминава. Отново се завърнах на тепиха и ме чака доста труд.
- По десетобалната канара до каква степен доближи желанието ти за реванш против китайката Ронг на идното през септември международно в Казахстан? Да напомним, че ти отстъпи след 3:3 и по-лоши индикатори във финала в Будапеща…
- Да, беше огромно отчаяние за мен там, само че в последна сметка упрекнах себе си, тъй като аз съм най-големият провинен, че съм изгубила от нея. Просто си споделих, че ще упражнявам по този начин, че да не може съдиите да управляват битките ми. Със сигурност към момента не съм подготвена за международното състезание. Чака ни доста дълга подготовка до тогава, само че се надявам, че този път ще съумея да победя безапелационно. Може би сега съм подготвена някъде сред 60 и 70% за борбата с нея.
- Кажи нещо за тази разходка в другите категории – 55, 57, 59 кг. Не си ли играеш с риска по този начин и за какво го правиш?
- Да, това е много забавно за всички, само че заради стекли се условия съм взела участие в разнообразни категории. Първата година към момента не бях при дамите, бях по-малка, само че треньорите ми дадоха късмет, за което съм им признателна. Участвах в тази категория, съумях да се потвърдя и да взема златната купа. С всяка последваща година трябваше да я пазя. На идната година за 57 кг сама бях решила, че желая да вземам участие в тази категория. Радвам се доста, че съумях да потвърдя на хората, които бяха до мен, че съм взела вярно решение. Тази година също заради стекли се условия се сборих в горната категория. Изключително съм щастлива, че и при по-тежките потвърдих, че мога да ги победя.
- Олимпийската категория е 57 кг. Предполагам, че към този момент там ще акцентираш?
- Да, отсам отсега нататък. Имах контузия, която лекувах. Надявам се до един месец изцяло да съм се възстановила и да мога да не преставам да се сготвям. Наистина ще се стремя към кат. 57 кг. Очакват ни доста подготвителни лагери и шампионати. След това ще се дефинира кой ще бъде участник на 57 кг от българските състезателки. Надявам се, че ще съумея да се приготвя добре и аз да съм тази участничка, като се завърна в категорията си.
- Имаш ли проблеми в свалянето на килограми? Колко ти е върхът за един ден? Използваш ли някакви секрети за бързо стопяване на килограмите?
- Много мъчно – не. Преди съм имала проблеми, когато свалях повече. Сега смъквам сред 3 и 4 кг, когато вземам участие при 57-килограмовите. Просто се лимитирам от някои храни и течности. Зависи от тренировката, само че когато си облека сауна-костюма, мога да смъква и към 2 кг.
- Родена си във Враца, учила си в Самоков, в този момент се състезаваш за клуб Юнак (Русе). Този клуб се подкрепя финансово от легендата в битката Валентин Йорданов и от другари. Той ли те притегли там?
- Да, по този начин се стекоха събитията, че съм била в доста клубове в разнообразни градове. Сега съм извънредно признателна за всичките ми триумфи на Валентин Йорданов и всички хора около мен от клуба Юнак-Локомотив. Не мога да кажа, че нещо ми липсва. Осигурили са ми най-хубавите условия, които мога да имам. Щастлива съм, че във всяко съревнование им потвърждавам, че си заслужава това, което вършат за мен. Чувствам се добре в Русе, където виждам, че също ме оцениха. Тази година ме направиха и състезател номер 1 на града. Чувствам се ужасно там и съм признателна на всички хора, които ме поддържат.
- В кариерата си имаш нещо като моето норвежко премеждие – разкажи ни за скандинавския ти период…
- Да, преди години бях решила да се откажа от битката. Беше още първоначално, само че един треньор Асен Куманов ме върна в залата. За първи път той ме направи републиканска шампионка. Но трябваше да замине за Норвегия, където да бъде треньор, заради финансови аргументи. Бяха ме харесали там, бяхме снимали клип по какъв начин упражнявам. Хората незабавно желаеха да отида там, да ме видят. Почти две години изкарах там – упражнявах, живеех, ходех на учебно заведение, даже научих езика. Беше едно ужасно прекарване за мен, тъй като видях по какъв начин живеят хората в една страна с най-голям стандарт в света. Беше извънредно забавно.
- Имаше ли оферти да останеш в Норвегия да се състезаваш в тази страна?
- Бях доста дребна тогава и нямаше някакво съответно предложение. Но хората несъмнено желаеха да остана, тъй като на всяко съревнование взимах медали, трупах трофеи и ги мачках крепко. Но се завърнах в България и съвсем целогодишно трябваше да съм на лагери с националния тим. Просто прекратих визитите ми в Норвегия, тъй като нямах свободно време.
- Наистина ли знаеш норвежки език и за какъв брой време го научи?
- Да, знам го, само че към този момент малко по малко не помня някои неща, защото няма с кого да си споделям на норвежки. Понякога на надпреварите, като се срещам с мои приятелки или другари от Норвегия, си приказваме, само че малко съм го позабравила.
- Какво казваш на тези, които настояват, че битката не е за дами?
- Аз не разделям спорта на мъжки и женски. Според мен всеки има лично предпочитание. Аз да вземем за пример се усещам ужасно в този спорт. Смятам, че имам такива качества за тъкмо този спорт.
- Сега си трикратна европейска шампионка, само че правилно ли е, че на първото си съревнование при девойките се класираш последна от три състезателки в категорията?
- Да, беше на един шампионат в Самоков. От три състезателки станах трета и беше доста занимателно. Но с всяко последващо съревнование имах по-голям хъс за победа.
- Преди битката се пробваш в каратето – за какво не продължи? Твърдят, че си имала доста мощни умения с краката.
- Като бях дребна пробвах, само че единствено за един месец. Наистина бях усъвършенствала една техника с краката, само че просто не ми хареса. Разбрах, че не е моят спорт и не продължих.
- Как попадна в залата по битка? Звучи необикновено, само че някъде прочетох, че първият ти спаринг-партньор в тренировките е бил Кирил Милов, актуалният вицешампион на света и на Европа при 97-килограмовите в класическия жанр. Истина ли е това?
- Да. Чичо ми има доста познати борци и треньори. Заведе ме в залата и ми сподели, че в случай че ми хареса, ще продължа. Естествено, още от първия път треньорът ме хареса. Каза: „ Супер си, тъкмо за този спорт! “ На мен също доста ми хареса. Наистина за пръв път тренирахме с Кирил Милов. Дори той ми го подсети предходната година като бяхме на международното състезание. Спомням си какъв брой бяхме дребни. Сега възприятието да сме един до друг и измежду най-хубавите в света е извънредно.
- Твои съотборнички те издадоха, че описваш всяка твоя подготовка в тетрадка. Така ли е в действителност и какъв брой натрупа към този момент?
- Вече имам три такива тетрадки. Записвам си всяка една подготовка, всеки един лагер къде е, какви победи имам в надпреварите, по какъв начин съм спечелила и по какъв начин съм изгубила. По-важните неща си ги означавам и от време на време си ги поглеждам. Припомням си какво би трябвало да върша и какво не.
- На 21 години си, само че да не мислиш още занапред за треньорска кариера?
- Не, към момента не мисля за треньорска кариера. В момента съм студентка в Югозападния университет „ Треньорски профил “. Но знае ли се? Защо пък след време да не съм и треньор по битка?
- Тетрадките водят в тази посока.
- Може да са ми от помощ някой ден.
- Повечето спортисти имат ритуали преди съревнование – при теб по какъв начин е?
- Аз също имам такива ритуали. Винаги си нося някои неща, които ми носят шанс. Мога да разкрия, че постоянно се боря с чорапи на БФ Борба и със знамето на България.
- Разбрахме, че заниманието ти са танците…
- Да, още от доста дребна няколко години се занимавах с разнообразни типове танци. Най-вече ми харесват националните танци. Но колкото повече пониквам, все по-напрегнато е всекидневието ми. Вглъбила съм се единствено в битката и моите цели. Нямам доста свободно време да се занимавам с танци, за жал. Но в действителност това е едно от моите занимания – националните танци.
- Казват, че си сантиментална и склонна да помагаш даже на непознати хора – по този начин ли е?
- Да, обичам да оказвам помощ на хората с каквото мога. Знам какво е да нямаш и какво е когато имаш. Затова постоянно, когато мога да оказа помощ, просто се приписвам на индивида, който има потребност от помощ. Вярвам, че положителното се връща постоянно.
- Дала си кецове за битка на непознато момиче…
- Да, предходната година едно момиче се свърза с мен по Интернет и ме пита от кое място да си купи „ борцовки “. Просто взех решение, че ще направя един жест. Спомних си първоначално, като започнах да упражнявам, че нямах опция за кецове за битка. Тренирах с гуменки, както всеки един дребен герой, без значение момиче или момче. Просто взех решение да направя един жест на това дете и да се зарадва.
- Имаш малко загуби, само че бързо ли ги забравяш или ти въздействат?
- Влияят ми доста загубите, доста мъчно ги претърпявам. Просто не обичам да изгубвам, без значение дали на тепиха или на подготовка, когато играем баскетбол или футбол. Не се помирявам със загубите.
- Какво най-вече те стимулира в спорта и изобщо в живота, който е една огромна битка?
- Най-много ме стимулира това, че съм си сложила цел. Аз се боря за моята умряла майка. Всяка една купа и всеки един орден обричам на нея.
- Каква е атмосферата в националния тим през днешния ден? Колко рисково става за ситуацията, когато половин дузина свръх амбициозни шампионки са в залата? Как се оправяте, въпреки всичко българската битка стана втора в Европа?
- Не е елементарно, само че с множеството девойки, да не кажа с всички, сме израснали и към този момент повече от 7-8 години сме дружно по лагери. Свикнали сме една с друга. Всяка знае задачата си и си я преследва. Тренираме дружно, оказваме помощ си с каквото можем. Всяка се труди извънредно доста и ето го и резултата. Когато се е трудила всяка, взимаме медалите, а в последна сметка спечелихме и тази отборна премия.
- Изглеждахте като доста мощен колектив. Противно на упованията, че с толкоз свръх амбициозни дами ще има проблематична конюнктура, само че очевидно не е така…
- Понякога има различия, само че това е за малко. Вече сме огромни и знаем какво желаеме. Всеки си гледа неговото и да си оказваме помощ с каквото можем.
- Разкажи нещо за съперничките – за какво японките са най-силни? Какво прави мощни украинките, скандинавките? Защо Франция отстъпва?
- Винаги и аз съм се чудила за какво японките са толкоз положителни. Като цяло като тим са доста положителни. Примерно от 10 състезателки са правели по 8-9, даже 10 шампионки. Като отидохме там, разбрах защо става въпрос. Просто видях, че имат изключителна дисциплинираност, техен жанр на битка и най-важното – изключителна конкуренция. Бяхме в един дребен град, отидохме в 4-5 учебни заведения и университети. На всяко място имаше зала по битка, а във всяка зала по доста състезатели. Имат голяма конкуренция в самата страна. Мисля, че това ги прави толкоз сполучливи. За украинките някой от нашите треньори беше попитал техния треньор: „ Как сте толкоз положителни? “ А отговорът беше: „ Тренировки и работа. “ Това е ключът към триумфа и съгласно мен.
- Какво си забраняваш поради спорта? Пазиш ли се от нещо?
- Честно казано, не си не разрешавам нищо. Най-вече внимавам какви лекарства одобрявам, защото непрестанно имаме допинг надзор. Може без да искаш и инцидентно да излезе нещо от лекарство. Например, в случай че имаш хрема и нещо си настинал, не може да приемаш всеки един тип лекарство.
- Имаш ли проекти за персонален живот, за семейство или на 21 години това е скандално рано?
- Все още ми е доста рано, само че си бленувам някой ден да имам лично семейство.
- Колко е дълъг описът с фантазиите ти?
- Дълъг е дотолкоз, че преди всичко към този момент съм си сложила за цел да взема международна и олимпийска купа.
- А докога се виждаш на тепиха? Вече дефинираха, че олимпиадата през 2028 година ще бъде в Лос Анджелис…
- Не знам докога се виждам на тепиха, само че несъмнено към момента е доста рано да го кажа това нещо. Просто се надявам да бъда здрава и да мога да упражнявам. Да нямам контузии, които да ме изкарват от строя за по-дълго време. Защо пък да не вземам участие на още една-две олимпиади?
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ