Западът срещу Китай: битка на две системи
Европейската поддръжка за комерсиалната война на президента Доналд Тръмп против Китай и натиска върху компанията Huawei е последица от внезапната смяна на отношението към китайския водач Си Цзинпин и неговата политика.
Кой през днешния ден съставлява най-голяма опасност за демократичния Запад? Си Цзинпин. Във всеки случай по този начин счита Джордж Сорос. В края на януари на Световния стопански конгрес в Давос, той назова генералния секретар на Китайската комунистическа партия и президент на КНР „ най-опасния зложелател на отвореното общество “.
Това нашумяло изказване на известния американски вложител и филантроп е доста показателно, то е на първо място доста симптоматично. В деловите, експертните и журналистически кръгове на западните страни внезапно се промени отношението освен и даже не толкоз към китайския водач, колкото към Китай като цяло.
Отношението към Си Цзинпин се промени внезапно за 2 години
„ Ако Западът не желае единствено да следи, по какъв начин Си Цзинпин прекроява света както му е комфортно, то той би трябвало да му даде отпор “, написа авторитетният немски вестник „ Нойе Цюрихер Цайтунг “, разяснявайки давоската тирада на Сорос. В Съединени американски щати сходни апели са се трансформирали към този момент в нещо обикновено. Сега те все по-често звучат и в Европа. В началото на януари със същото искане „ да се даде отпор на Китай “ - публично се обърна към политиците на Германия и целия Европейски съюз водещата асоциация на немския бизнес BDI.
Радикалната смяна на настроенията настъпи единствено за две години. А през януари 2017 година доста представители на Запада с утвърждение и надали не с екстаз реагираха на едночасовата тирада на Си Цзинпин в същия този Давос. В нея гостът от Пекин нарежда актуален Китай като герой за свободната търговия и срещу протекционизма.
С други думи, китайският водач по всякакъв начин убеждаваше западния бизнеселит, че той е опция на новия преди малко влезнал в Белия дом президент Тръмп, който на всеослушание обещаваше да отбрани Америка с мита и заплашваше целия свят с търговски войни.
“Анти-Тръмп “ - по този начин консервативният немски стопански вестник „ Ханделсблат “ озаглави тогава своя репортаж за речта на Си Цзинпин. А левият демократичен седмичник „ Дер Шпигел “ отбелязваше, въпреки и с огромна доза песимизъм, че „ водачът на комунистическата планова стопанска система се е оповестил за юрист на демократичния стопански ред “.
„ Тръмп е прав в нещо “
Тогава имаше много песимизъм, само че имаше по едно и също време с това, изключително в Германия, огромна вяра, че бързо развиващият се Китай, подчинен от износа не по-малко, в сравнение с Федерална Република Германия, е откровено заинтересуван от демократичните правила на международната търговия, закрепени в договорите под егидата на Световната комерсиална организация.
Тази вяра към този момент не съществува. И ето, че „ Дер Шпигел “ разгласява в края на декември коментар със заглавието „ Тръмп е прав в нещо “, в който известният наблюдаващ на изданието Ян Флейшхауер хвали Тръмп, че той е първият американски президент от 20 години, който е отказал и отсега нататък да търпи „ пренебрежението на Китай към общите правила “ и по този метод забавя превръщането на КНР в нова свръхсила.
А „ Ханделсблат “ в срядата на януари разгласява изявление с австрийския професор Габриел Фелбермайер, който скоро ще оглави Института за международна стопанска система в немския град Кил. Той се афишира за усилване на натиска върху КНР и отбелязва, че „ мнозина европейци и азиатци скрито се радват на твърдия курс на Тръмп по отношение на Китай “. Джордж Сорос, на собствен ред, от Давос предлага: „ Вместо за влиза в комерсиална война с целия свят, президентът Тръмп би трябвало да се концентрира върху Китай “.
Земята, притисната сред две китайски палки за хранене
Защо демократичните западни предприемачи, професори икономисти и журналисти, като цяло много сериозно отнасящи се към работата и възгледите на Доналд Тръмп, внезапно започнаха да хвалят неговата политика по отношение на Китай? Може би това е резултат от загрижеността, от страха, който, наподобява, от ден на ден обгръща Америка и е Европа пред лицето на новия световен съперник?
Простият, само че доста ослепителен прегледен облик на този боязън откри художникът от немския дясно демократичен седмичник „ Фокус “. Главна тематика на неговия скорошен брой бяха връзките с Китай. На обложката на списанието на червен декор, сходен на китайското знаме, е изобразена планетата Земя, която е притисната сред две китайски палки за ястие. Заглавието гласи: „ Китай и ние “. Подзаглавието прецизира тематиката: „ Шанс и заплаха. Какво значи експанзията на тази страна за нашето богатство “.
„ Фокус “ написа за „ големите упоритости “ на Си Цзинпин: „ Китай още веднъж би трябвало да стане център на света – стопански, технологически, политически и боен “. На доста страници с фотографии, карти и диаграми списанието в детайли разказва, по какъв начин Китай върви към тази стратегическа цел. Включително и благодарение на „ вносни западни специалисти “.
Не конкуренция сред страни и блокове, а опълчване на две системи
Може би, американците и европейците просто са се изплашили от китайските съперници? Въпросът не е в това или единствено в това. Та нали Съединени американски щати и Европейски Съюз също са съперници между тях в редица области. Но те вършат това в границите на обща система от правила и полезности. А Китай на драго сърце употребява опциите на тази система, на целеустремено върви в напълно друга посока. Просто Западът осъзна това едвам в този момент.
„ Дълго време изглеждаше, че Китай в хода на интеграцията на международната стопанска система при образуването на своята икономическа система последователно ще се развива в посока на демократична, отворена пазарна стопанска система от западен пример “, призна при започване на януари Федералното обединяване на немската индустрия /BDI/. Но това не се случи.
Точно противоположното Китай интензивно създаваше личен модел на стопанска система, следена от партията и страната. По тази причина основният извод на упоменатия към този момент програмен документ на BDI за бъдещите отношение с Китай се състои в това, че през днешния ден за водачество на планетата и интернационално въздействие се борят не просто разнообразни страни или стопански съюзи, а две системи: западната демократична пазарна стопанска система и китайския комунистически държавен капитализъм. „ Фокус “ също написа, че комерсиалната война сред Съединени американски щати и КНР от дълго време към този момент е прераснала в опълчване на системи.
Пожизненото ръководство на Си Цзинпин дефинитивно отрезви Запада
Но за какво на Запад, и по-конкретно, в Германия, същинската природа на китайския модел и нейните същински цели бяха осъзнати изцяло едвам в този момент? Изглежда, че тук съвпадната няколко фактора едновременно. Ключова роля без подозрение изигра стартирана тъкмо преди година от Тръмп комерсиална война срещу Китай: на западния свят му се наложи да се замисли в причините на вашингтонската администрация.
Освен това, недоволството на западните вложители от дългогодишната дискриминация на китайския пазар, насилствения трансфер на технологии и постоянното нарушение на авторските права доближи сериозна точка. А това неодобрение можеше да се изостри поради темповете на напредък на Брутният вътрешен продукт на КНР, което утежни цялостните условия за правене на бизнес в тази страна.
Но един от решаващите фактори, съдейки по изявленията в медиите, е анулацията на механизма за промяна на властта в Китай, които бяха импортирани през март 2018 година в Китай с корекция в Конституцията. Тя дава право на Си Цзинпин да ръководи пожизнено. Лед това приятните мемоари за неговата давоска тирада дефинитивно се разсеяха, китайската комунистическа система и нейният още веднъж всесилен, както Мао Цзедун, водач демонстрираха същинското си лице.
В тази обстановка Западът стартира по-внимателно да се вглежда в това, по какъв начин китайската комунистическа партия употребява големите достижения на своята в страна в области като цифровизацията и изкуствения разсъдък за надзор над популацията и подсилване на своята еднолична власт.
Много показателно е названието на излязлата през октомври 2018 година в Германия книга на дългогодишния сътрудник в Пекин на левия демократичен вестник „ Зюддойче Цайтунг “ Кай Щритматер: „ Повторното изобретяване на диктатурата. Как Китай основава страна на цялостен дигитален надзор и ни провокира “. Джордж Сорос предупреждаваше в Давос за „ смъртоносната заплаха “ за отворените общества, идваща от потреблението на новите осведомителни технологии от властническите страни.
Какво да прави демократичният Запад в изискванията на възходяща световна агресия на враждебния му китайски модел? Настоящият американски президент има малко по-друг взор, в сравнение с обединяването на немските индустриалци, само че в последна сметка те се намират от едната страна на барикадата и са единни в най-важното: не си коства да се отказваш от съдействието с КНР, само че би трябвало дейно да защитаваш своята система и да повишаваш нейната конкурентоспособност. И никога не би трябвало да бъдеш доверчив.
Да се напипа златната среда и да не се позволен изкривявания няма да бъде по никакъв начин елементарно, само че представителите на демократичния модел към този момент работят по въпроса. За това свидетелства твърдата позиция на Съединени американски щати в комерсиалните договаряния с Китай, и неотдавнашните отводи на китайски вложители в Германия, и растящия в доста западни страни напън върху китайския производител на телекомуникационно съоръжение Huawei. /БГНЕС
---------------------------------------
Андрей Гурков, „ Дойче Веле “.
Кой през днешния ден съставлява най-голяма опасност за демократичния Запад? Си Цзинпин. Във всеки случай по този начин счита Джордж Сорос. В края на януари на Световния стопански конгрес в Давос, той назова генералния секретар на Китайската комунистическа партия и президент на КНР „ най-опасния зложелател на отвореното общество “.
Това нашумяло изказване на известния американски вложител и филантроп е доста показателно, то е на първо място доста симптоматично. В деловите, експертните и журналистически кръгове на западните страни внезапно се промени отношението освен и даже не толкоз към китайския водач, колкото към Китай като цяло.
Отношението към Си Цзинпин се промени внезапно за 2 години
„ Ако Западът не желае единствено да следи, по какъв начин Си Цзинпин прекроява света както му е комфортно, то той би трябвало да му даде отпор “, написа авторитетният немски вестник „ Нойе Цюрихер Цайтунг “, разяснявайки давоската тирада на Сорос. В Съединени американски щати сходни апели са се трансформирали към този момент в нещо обикновено. Сега те все по-често звучат и в Европа. В началото на януари със същото искане „ да се даде отпор на Китай “ - публично се обърна към политиците на Германия и целия Европейски съюз водещата асоциация на немския бизнес BDI.
Радикалната смяна на настроенията настъпи единствено за две години. А през януари 2017 година доста представители на Запада с утвърждение и надали не с екстаз реагираха на едночасовата тирада на Си Цзинпин в същия този Давос. В нея гостът от Пекин нарежда актуален Китай като герой за свободната търговия и срещу протекционизма.
С други думи, китайският водач по всякакъв начин убеждаваше западния бизнеселит, че той е опция на новия преди малко влезнал в Белия дом президент Тръмп, който на всеослушание обещаваше да отбрани Америка с мита и заплашваше целия свят с търговски войни.
“Анти-Тръмп “ - по този начин консервативният немски стопански вестник „ Ханделсблат “ озаглави тогава своя репортаж за речта на Си Цзинпин. А левият демократичен седмичник „ Дер Шпигел “ отбелязваше, въпреки и с огромна доза песимизъм, че „ водачът на комунистическата планова стопанска система се е оповестил за юрист на демократичния стопански ред “.
„ Тръмп е прав в нещо “
Тогава имаше много песимизъм, само че имаше по едно и също време с това, изключително в Германия, огромна вяра, че бързо развиващият се Китай, подчинен от износа не по-малко, в сравнение с Федерална Република Германия, е откровено заинтересуван от демократичните правила на международната търговия, закрепени в договорите под егидата на Световната комерсиална организация.
Тази вяра към този момент не съществува. И ето, че „ Дер Шпигел “ разгласява в края на декември коментар със заглавието „ Тръмп е прав в нещо “, в който известният наблюдаващ на изданието Ян Флейшхауер хвали Тръмп, че той е първият американски президент от 20 години, който е отказал и отсега нататък да търпи „ пренебрежението на Китай към общите правила “ и по този метод забавя превръщането на КНР в нова свръхсила.
А „ Ханделсблат “ в срядата на януари разгласява изявление с австрийския професор Габриел Фелбермайер, който скоро ще оглави Института за международна стопанска система в немския град Кил. Той се афишира за усилване на натиска върху КНР и отбелязва, че „ мнозина европейци и азиатци скрито се радват на твърдия курс на Тръмп по отношение на Китай “. Джордж Сорос, на собствен ред, от Давос предлага: „ Вместо за влиза в комерсиална война с целия свят, президентът Тръмп би трябвало да се концентрира върху Китай “.
Земята, притисната сред две китайски палки за хранене
Защо демократичните западни предприемачи, професори икономисти и журналисти, като цяло много сериозно отнасящи се към работата и възгледите на Доналд Тръмп, внезапно започнаха да хвалят неговата политика по отношение на Китай? Може би това е резултат от загрижеността, от страха, който, наподобява, от ден на ден обгръща Америка и е Европа пред лицето на новия световен съперник?
Простият, само че доста ослепителен прегледен облик на този боязън откри художникът от немския дясно демократичен седмичник „ Фокус “. Главна тематика на неговия скорошен брой бяха връзките с Китай. На обложката на списанието на червен декор, сходен на китайското знаме, е изобразена планетата Земя, която е притисната сред две китайски палки за ястие. Заглавието гласи: „ Китай и ние “. Подзаглавието прецизира тематиката: „ Шанс и заплаха. Какво значи експанзията на тази страна за нашето богатство “.
„ Фокус “ написа за „ големите упоритости “ на Си Цзинпин: „ Китай още веднъж би трябвало да стане център на света – стопански, технологически, политически и боен “. На доста страници с фотографии, карти и диаграми списанието в детайли разказва, по какъв начин Китай върви към тази стратегическа цел. Включително и благодарение на „ вносни западни специалисти “.
Не конкуренция сред страни и блокове, а опълчване на две системи
Може би, американците и европейците просто са се изплашили от китайските съперници? Въпросът не е в това или единствено в това. Та нали Съединени американски щати и Европейски Съюз също са съперници между тях в редица области. Но те вършат това в границите на обща система от правила и полезности. А Китай на драго сърце употребява опциите на тази система, на целеустремено върви в напълно друга посока. Просто Западът осъзна това едвам в този момент.
„ Дълго време изглеждаше, че Китай в хода на интеграцията на международната стопанска система при образуването на своята икономическа система последователно ще се развива в посока на демократична, отворена пазарна стопанска система от западен пример “, призна при започване на януари Федералното обединяване на немската индустрия /BDI/. Но това не се случи.
Точно противоположното Китай интензивно създаваше личен модел на стопанска система, следена от партията и страната. По тази причина основният извод на упоменатия към този момент програмен документ на BDI за бъдещите отношение с Китай се състои в това, че през днешния ден за водачество на планетата и интернационално въздействие се борят не просто разнообразни страни или стопански съюзи, а две системи: западната демократична пазарна стопанска система и китайския комунистически държавен капитализъм. „ Фокус “ също написа, че комерсиалната война сред Съединени американски щати и КНР от дълго време към този момент е прераснала в опълчване на системи.
Пожизненото ръководство на Си Цзинпин дефинитивно отрезви Запада
Но за какво на Запад, и по-конкретно, в Германия, същинската природа на китайския модел и нейните същински цели бяха осъзнати изцяло едвам в този момент? Изглежда, че тук съвпадната няколко фактора едновременно. Ключова роля без подозрение изигра стартирана тъкмо преди година от Тръмп комерсиална война срещу Китай: на западния свят му се наложи да се замисли в причините на вашингтонската администрация.
Освен това, недоволството на западните вложители от дългогодишната дискриминация на китайския пазар, насилствения трансфер на технологии и постоянното нарушение на авторските права доближи сериозна точка. А това неодобрение можеше да се изостри поради темповете на напредък на Брутният вътрешен продукт на КНР, което утежни цялостните условия за правене на бизнес в тази страна.
Но един от решаващите фактори, съдейки по изявленията в медиите, е анулацията на механизма за промяна на властта в Китай, които бяха импортирани през март 2018 година в Китай с корекция в Конституцията. Тя дава право на Си Цзинпин да ръководи пожизнено. Лед това приятните мемоари за неговата давоска тирада дефинитивно се разсеяха, китайската комунистическа система и нейният още веднъж всесилен, както Мао Цзедун, водач демонстрираха същинското си лице.
В тази обстановка Западът стартира по-внимателно да се вглежда в това, по какъв начин китайската комунистическа партия употребява големите достижения на своята в страна в области като цифровизацията и изкуствения разсъдък за надзор над популацията и подсилване на своята еднолична власт.
Много показателно е названието на излязлата през октомври 2018 година в Германия книга на дългогодишния сътрудник в Пекин на левия демократичен вестник „ Зюддойче Цайтунг “ Кай Щритматер: „ Повторното изобретяване на диктатурата. Как Китай основава страна на цялостен дигитален надзор и ни провокира “. Джордж Сорос предупреждаваше в Давос за „ смъртоносната заплаха “ за отворените общества, идваща от потреблението на новите осведомителни технологии от властническите страни.
Какво да прави демократичният Запад в изискванията на възходяща световна агресия на враждебния му китайски модел? Настоящият американски президент има малко по-друг взор, в сравнение с обединяването на немските индустриалци, само че в последна сметка те се намират от едната страна на барикадата и са единни в най-важното: не си коства да се отказваш от съдействието с КНР, само че би трябвало дейно да защитаваш своята система и да повишаваш нейната конкурентоспособност. И никога не би трябвало да бъдеш доверчив.
Да се напипа златната среда и да не се позволен изкривявания няма да бъде по никакъв начин елементарно, само че представителите на демократичния модел към този момент работят по въпроса. За това свидетелства твърдата позиция на Съединени американски щати в комерсиалните договаряния с Китай, и неотдавнашните отводи на китайски вложители в Германия, и растящия в доста западни страни напън върху китайския производител на телекомуникационно съоръжение Huawei. /БГНЕС
---------------------------------------
Андрей Гурков, „ Дойче Веле “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ