Финансовите перспективи пред Западните Балкани разгледани на престижният форум Euromoney
Европейската вероятност за страните от Западните Балкани минава и през редица стопански промени и стабилизиране на финансовата система. Подобна е картината и в други страни от Източна Европа. Затова техните триумфи и провали бяха измежду главните тематики на най-престижния европейски финансов конгрес - Euromoney, провеждан годишно във Виена.
Ние платихме прекомерно висока цена, с цел да реализираме политическа непоклатимост. Сега би трябвало да я използваме, с цел да реализираме по-добра стопанска система и за интеграцията на страната ни, означи македонският финансов министър Драган Тевдовски. Преди седмица страната пое дълг от интернационалните финансови пазари на стойност от половин милиард евро, с който ще покрие недостига в бюджета си и ще заплати остарели отговорности. Емисията е на доста добра цена, което македонското държавно управление разчита като сигурен знак, че е на прав път към евроинтеграцията си. Рейтинговата агения „ Стандард енд Пуърс ” също дефинира вероятността пред Македония като „ постоянна ” и добавя, че оценката е уравновесена сред евентуалния напредък на държавния дълг и опитите за реализиране на политическа непоклатимост.
Подобна е обстановката и в Сърбия. В някои материали страната се дефинира като „ икономическо знамение ”, тъй като от ден на ден вложители гледат към нея. Сръбският финансов министър Душан Вуйович изясни за какво това е по този начин:
Това е миг, в който стопанската система пораства, а рейтинговите организации усъвършенстват оценките си за нас. Вдигнахме стопанската система си от колапс до устойчиво положение. това се случи с помощта на нашата политика, която назоваваме " стимулиране посредством ограничения ". Въпросът е, че когато към този момент имаме постоянна политика и можем да образуваме остатъци, би трябвало да устоим на изкушенията.
Очаква се тази година Сърбия да подписа съглашение с Международния валутен фонд, което е обвързвано с подкрепяне на структурните промени и икономическия напредък, само че няма да има финансови измерения. Страната към този момент има тригодишно кредитно съглашение с фонда, само че то изтича тази година. До 2020-а година Сърбия има намерение да понижи дълга си до под 60 % от брутния вътрешен артикул, с което да покрие европейските критерии.
Хърватия, която членува в Европейския съюз от 2013-а година, също се стреми към понижаване на дълга, само че към този момент като част от пътя й към участие в еврозоната. Тази година страната чака остатък, който множеството анализатори отдават на положителния туристически сезон. В последния отчет на Световната банка се обръща внимание, че стопанската система на страната е прекомерно подвластна от бранша на туризма. Хърватският финансов министър Здравко Марич разяснява:
От позиция на туризма, аз съм склонен със заключението, че той дава много огромна част от брутния ни вътрешен артикул. Това обаче не е проблем на туризма, а на структурата на стопанската система ни. Ето за какво, фокусът ни е в това да насърчаваме разнообразни стопански браншове. Туризмът обаче към момента има сериозен капацитет.
Здравко Марич признава, че участието в Европейския съюз е асъдействало за по-големия експорт. Еврофондовете също подкрепят развиването на страната, която желае в границите на идващите седем-осем години да се одобри еврото. Засега обаче анализаторите й предлагат по-ефективно да събира налозите си и да харчи по-малко от бюджета. /bnr.bg
Ние платихме прекомерно висока цена, с цел да реализираме политическа непоклатимост. Сега би трябвало да я използваме, с цел да реализираме по-добра стопанска система и за интеграцията на страната ни, означи македонският финансов министър Драган Тевдовски. Преди седмица страната пое дълг от интернационалните финансови пазари на стойност от половин милиард евро, с който ще покрие недостига в бюджета си и ще заплати остарели отговорности. Емисията е на доста добра цена, което македонското държавно управление разчита като сигурен знак, че е на прав път към евроинтеграцията си. Рейтинговата агения „ Стандард енд Пуърс ” също дефинира вероятността пред Македония като „ постоянна ” и добавя, че оценката е уравновесена сред евентуалния напредък на държавния дълг и опитите за реализиране на политическа непоклатимост.
Подобна е обстановката и в Сърбия. В някои материали страната се дефинира като „ икономическо знамение ”, тъй като от ден на ден вложители гледат към нея. Сръбският финансов министър Душан Вуйович изясни за какво това е по този начин:
Това е миг, в който стопанската система пораства, а рейтинговите организации усъвършенстват оценките си за нас. Вдигнахме стопанската система си от колапс до устойчиво положение. това се случи с помощта на нашата политика, която назоваваме " стимулиране посредством ограничения ". Въпросът е, че когато към този момент имаме постоянна политика и можем да образуваме остатъци, би трябвало да устоим на изкушенията.
Очаква се тази година Сърбия да подписа съглашение с Международния валутен фонд, което е обвързвано с подкрепяне на структурните промени и икономическия напредък, само че няма да има финансови измерения. Страната към този момент има тригодишно кредитно съглашение с фонда, само че то изтича тази година. До 2020-а година Сърбия има намерение да понижи дълга си до под 60 % от брутния вътрешен артикул, с което да покрие европейските критерии.
Хърватия, която членува в Европейския съюз от 2013-а година, също се стреми към понижаване на дълга, само че към този момент като част от пътя й към участие в еврозоната. Тази година страната чака остатък, който множеството анализатори отдават на положителния туристически сезон. В последния отчет на Световната банка се обръща внимание, че стопанската система на страната е прекомерно подвластна от бранша на туризма. Хърватският финансов министър Здравко Марич разяснява:
От позиция на туризма, аз съм склонен със заключението, че той дава много огромна част от брутния ни вътрешен артикул. Това обаче не е проблем на туризма, а на структурата на стопанската система ни. Ето за какво, фокусът ни е в това да насърчаваме разнообразни стопански браншове. Туризмът обаче към момента има сериозен капацитет.
Здравко Марич признава, че участието в Европейския съюз е асъдействало за по-големия експорт. Еврофондовете също подкрепят развиването на страната, която желае в границите на идващите седем-осем години да се одобри еврото. Засега обаче анализаторите й предлагат по-ефективно да събира налозите си и да харчи по-малко от бюджета. /bnr.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ