Европейската перспектива може да бъде помиряващ фактор за Западните Балкани.

Европейската вероятност може да бъде помиряващ фактор за Западните Балкани. България може да способства за възобновяване на доверието сред Европейския съюз и Турция.

Това съобщи в изявление за БГНЕС Даниел Кадик, шеф за Югоизточна Европа на Фондация за свободата "Фридрих Науман".

[b]БГНЕС:[/b] Защо канцлерът Ангела Меркел е на посещаване в България?

[b]Даниел Кадик:[/b] И за нас това е изненадващо посещаване, изключително откакто се случва с толкоз малко предупреждение. Едно пояснение може да бъде политическата обстановка в Германия сега. След изборите през септември 2017 година към момента няма държавно управление и партията на госпожа Меркел сега приказва за обновяване на обединението със социалдемократическата партия. Въпреки това, в ГСДП има мощна съпротива против възобновяването на обединението и тази събота и неделя ще има партийна конференция по този въпрос. Г-жа Меркел може да желае да бъде отвън светлините на прожекторите на немските медии и в същото време да удостовери своя ангажимент към Европейския съюз, което е значимо и за ГСДП.

[b]БГНЕС:[/b] Подкрепяте ли целта на България за разширението на Европейския съюз със Западните Балкани?

[b]Даниел Кадик:[/b] Отварянето и поддържането на вероятността на страните от Западните Балкани за участие в Европейския съюз е в действителност значим приоритет.[b] Важно е в сърцето на Европа да няма черна дупка. Това е въпрос на непоклатимост и сигурност и по тази причина е в полза на Европейския съюз да има постоянни Западни Балкани. След рухването от власт на ВМРО-ДПМНЕ в Македония наподобява се отваря опция с контракта за другарство с България.[/b] Също и в другите страни е извънредно време, те няма да чакат безпределно. Видяхме мощното присъединяване на Русия в последните години, която подрива проевропейския дневен ред в някои страни, като да вземем за пример Сърбия. Видяхме възхода на национализма и етническите напрежения, които избухват в района.

Европейската вероятност може да бъде помиряващ фактор за всичко това, в случай че се трансформира в обща картина за етносите и другите идентичности, в случай че се трансформира във фактор за по-нататъшно икономическо развиване.

Въпреки всичко, това би трябвало да се приема с доза подозрение, дори две. От една страна, [b]трябва да разгледаме положението на институциите, както и икономическите фактори. Всички страни в Западните Балкани имат сериозен проблем с корупцията и върховенството на закона не по-малко, в сравнение с със своите стопански системи. Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Албания, да вземем за пример, е половината от този в България. Това изисква доста старания както на страните, с цел да се развиват, по този начин и на Европейския съюз, с цел да ги поддържа.[/b]

От друга страна, би трябвало да разгледаме престижа на България. Дори след 10 години участие в Европейския съюз страната е към момента под контролния механизъм на Комисията в региона на върховенството на закона, битката с корупцията и с проведената престъпност. Това би могло да изпрати неверни послания и в същото време акцентира нуждата от по-стриктни механизми за надзор и наказания, в случай че желаеме да реализираме прогрес в интеграцията.

[b]БГНЕС:[/b] Очаквате ли страните от района да получат повече изясненост по време на българското председателство, по кое време могат да се причислят към Европейски Съюз?

[b]Даниел Кадик:[/b] В момента не чакам повече изясненост. [b]Европейският съюз има съществени вътрешни проблеми, с които би трябвало да се оправи преди да продължи с интеграцията. Въпросът с Брекзит към момента не е позволен и изисква вниманието на Комисията. Все още не сме разрешили казуса с бежанците, който разделя Европа. Освен това, имаме полемика с представители на Полша и Унгария за полезностите и върховенството на закона.[/b] Ако вземем тези неща дружно и ги сложим в подтекста на умората от присъединението от страна на старите държави-членки, ще забележим, че действителното присъединение наподобява далечно. Затова без тези точки и без да реализираме прогрес по въпроса какво в действителност би трябвало да съставлява Европейският съюз, не виждам повече изясненост през идващите шест месеца.
Могерини, Юнкер и Борисов при разкриване на българското европредседателство. / БГНЕС
[b]БГНЕС:[/b] Оптимист ли сте за решаването на разногласието за името сред Република Македония и Гърция?

[b]Даниел Кадик:[/b] Разбира се, човек постоянно би трябвало да бъде оптимист, че споровете могат да бъдат позволени. Това включва и тези, които не са били позволени в продължение на 20 години. [b]Преговорите в Ню Йорк и промяната на държавното управление в Македония са сигурно нещо позитивно. Особено откакто години наред ВМРО-ДПМНЕ употребява казуса с името и идентичността, с цел да прикрие своите престъпления.[/b] Зоран Заев би трябвало да реализира народен консенсус в Македония, а министър председателят Алексис Ципрас желае да покаже на западните си сътрудници, че способства за стабилността на района. Това може да е опцията, която сме чакали. Ще бъдат нужни доста старания от двете страни за намиране на компромис, изключително откакто към момента има групи хора, които се пробват да го блокират.

[b]БГНЕС:[/b] Очаквате ли по време на българското председателство да се подобрят връзките сред Европейски Съюз и Турция? България има ли потенциал да играе ролята на медиатор?

[b]Даниел Кадик: Изглежда има придвижване от европейска страна, защото Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск, Антонио Таяни и Бойко Борисов би трябвало да приготвят среща на високо ниво. Независимо от това, спорът не се появява поради държанието на европейците, а поради ръководителите в Анкара.[/b] По-големият проблем е тяхната вътрешна динамичност и ясното отклонение от демократичния път. Това не може да се позволи извън, само че евентуално Турция осъзнава какво рискува с икономическите загуби поради отдръпването на европейски компании и отлива на туристи. Процесът на възобновяване на доверието ще отнеме доста време и в действителност България може да спомогне за това.
Борисов и Ердоган. / БГНЕС
[b]БГНЕС: [/b] Представлява ли Турция опасност за сигурността на Балканите?

[b]Даниел Кадик:[/b] До известна степен да и това се отразява в разнообразни измерения. Ако погледнем намесата на Турция в Сирия или дейностите й в кюрдските провинции, които дестабилизират южните й елементи. Това има последици, изключително в случай че разгледаме заканите на Турция по време на бежанската рецесия, когато съобщи, че ще пуска повече бежанци да минават през границата.

По-пряка опасност е дейното присъединяване на Анкара в политиката и културата на района. Да вземем да вземем за пример метода, по който партия ДОСТ в България беше подкрепена, с цел да завоюва позиции измежду локалното етническо турско население. Това явно беше направено, с цел да има по-голямо политическо въздействие в България в политическия развой.

[b]Подкрепата за религиозните групи и изпращането на имами от турската дирекция по вероизповеданията съставлява различен евентуален мотив за спор при оказването на въздействие върху локалните мюсюлмански общности. Те не са просто религиозни водачи, а също и близки до турското държавно управление. Влиянието им може да има дестабилизиращ резултат, в случай че Анкара реши да го направи.[/b]

Това, че нещата не би трябвало да стават по този метод, бе демонстрирано посредством мироопазването и последвалата стабилизация в някогашна Югославия, когато Турция изигра значима роля. В този случай Турция може да се преглежда като значим вложител, който предизвиква икономическото развиване. /БГНЕС