ЕК критикува София заради ниски енергийни цели
Европейската комисия разкритикува българския план на народен интегрирнан проект " Енергетика и климат " до 2030 година като нечестолюбив, поставящ по-ниски от европейските цели за повишение на възобновимите енергийни източници и енергийната успеваемост в Общността и прекомерно общи цели за решение на климатичните проблеми. Дори и тези цели обаче не са подплатени с съответни капиталови проекти с оценка за нужните инвестиции за повишение на енергийната сигурност на страната, а безредно са нахвърляни благоприятни условия за европейско финансиране и то единствено до края на 2020 година Правителството не е предложило явен проект за прекъсване на субсидирането на бранша и за подкрепяне на обществено слабите в прехода към по-чиста, само че и по-скъпа сила.
Това се показва в отчет на Европейската комисия за адекватността на българския план на проекта " Енергетика и климат ", оповестен във вторник. Оценени са и разновидностите на документи на останалите страни членки и са отправени препоръки към страните за премахване на минусите.
Препоръките към България са 10 и до края на декември 2019 година държавното управление има време са ги отрази в окончателните проекти, с цел да бъдат утвърдени те от Европейската комисия.
Общи приказки
В Брюксел са недоволни от това, че България залага 25 % дял на възобновимата сила в общото ползване на страната до 2030 година. Това е под плануваните 27% ВЕИ в Парижкото съглашение за дейности против климатичните промени. Иска се повишение и на задачата за енергийна успеваемост, която от София са планували да е 27 на 100, само че съгласно Еврокомисията е незадоволително. Критика има и против това, че документът не дава визия по какъв начин България ще реализира задачите си за дял на ВЕИ в отоплението и охлаждането и не е регистриран съответно резултатът на превоза върху замърсяването на въздуха и климатичните промени. В отчета се обръща внимание на това, че страната е повишила с 53 % изхвърляните от превоза въглеродни излъчвания по отношение на равнищата от 1990 година и би трябвало да се набележат ограничения за решение на този проблем.
Това се показва в отчет на Европейската комисия за адекватността на българския план на проекта " Енергетика и климат ", оповестен във вторник. Оценени са и разновидностите на документи на останалите страни членки и са отправени препоръки към страните за премахване на минусите.
Препоръките към България са 10 и до края на декември 2019 година държавното управление има време са ги отрази в окончателните проекти, с цел да бъдат утвърдени те от Европейската комисия.
Общи приказки
В Брюксел са недоволни от това, че България залага 25 % дял на възобновимата сила в общото ползване на страната до 2030 година. Това е под плануваните 27% ВЕИ в Парижкото съглашение за дейности против климатичните промени. Иска се повишение и на задачата за енергийна успеваемост, която от София са планували да е 27 на 100, само че съгласно Еврокомисията е незадоволително. Критика има и против това, че документът не дава визия по какъв начин България ще реализира задачите си за дял на ВЕИ в отоплението и охлаждането и не е регистриран съответно резултатът на превоза върху замърсяването на въздуха и климатичните промени. В отчета се обръща внимание на това, че страната е повишила с 53 % изхвърляните от превоза въглеродни излъчвания по отношение на равнищата от 1990 година и би трябвало да се набележат ограничения за решение на този проблем.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ