Европейската комисия прие правила, благодарение на които електронните плащания в

Европейската комисия одобри правила, с помощта на които електронните заплащания в магазините и по интернет ще станат по-сигурни. Потребителите ще употребяват новаторските услуги, предлагани от трети страни — така наречен финансово-технологични сдружения, като в същото време се резервират прецизните ограничения за отбрана на данните и сигурност за потребителите и сдруженията в Европейски Съюз. Услугите включват способи за заплащане, както и принадлежности за ръководство на персоналните финанси посредством сливане на информация от разнообразни сметки.

Една от главните цели на Втората инструкция на Европейски Съюз за платежните услуги (ДПУ2) е да се усъвършенства равнището на сигурност на електронните заплащания, както и на доверието на потребителите при тяхното осъществяване. По-конкретно, доставчиците на платежни услуги са длъжни да правят така наречен задълбочено определяне на идентичността на клиента.

За осъществяването на заплащане ще се употребява композиция от минимум два самостоятелни детайла, да вземем за пример физически притежател — карта или мобилен телефон — и ключова дума или биометрични данни, да вземем за пример пръстови отпечатъци.

В ДПУ2 е включена и нормативна уредба за даването на нови услуги, свързани с платежните сметки на потребителите, да вземем за пример така наречен иницииране на заплащане или даване на информация за сметка. Тези новаторски услуги към този момент се оферират в доста страни от Европейски Съюз, само че с помощта на ДПУ2 потребителите в целия Европейски Съюз ще могат да се възползват от тях при строги условия за сигурност. С днешните правила се дефинират условия за общи и сигурни стандарти за връзка сред банките и финансово-технологичните сдружения.

След като Комисията одобри Регулаторните механически стандарти, Европейският парламент и Съветът ще разполагат с три месеца, с цел да ги прегледат. След приключването на периода за разглеждане новите правила ще бъдат оповестени в Официален вестник на Европейски Съюз. Впоследствие банките и другите снабдители на платежни услуги ще могат в период от 18 месеца да приложат на процедура ограниченията за сигурност и инструментите за връзка.

Регулаторните механически стандарти са създадени от Европейския банков орган в тясно съдействие с Европейската централна банка. С тях се дефинира по какъв начин ще се прави еднаквост на клиентазадълбоченото определяне на идентичността на клиента. Отсега нататък въвеждането на ключова дума или на данни, забележими върху кредитната карта, в множеството случаи към този момент няма да е задоволително за осъществяването на заплащане. В някои случаи, с изключение на другите два самостоятелни детайла, ще бъде нужен и код, който ще е годен единствено за съответната интервенция. Целта е да се понижи значително настоящето ниво на измами при всички способи на заплащане, изключително при онлайн заплащанията, и да се отбрани поверителността на финансовите данни на ползвателите.

Съгласно разпоредбите обаче, с изключение на посредством потреблението на двата самостоятелни детайла, изисквани за задълбоченото определяне на идентичността на клиента, в някои случаи задоволително равнище на сигурност на заплащанията би могло да бъде реализирано и по различен метод. Например, доставчиците
на платежни услуги могат да бъдат освободени от това условие, в случай че разполагат с метод да оценят рисковете при интервенциите и по този начин да разпознават интервенциите за машинация. Освобождаване може да се даде и за безконтактните заплащания и интервенциите с ниска стойност,
както и при някои характерни типове заплащания, да вземем за пример за градски превоз или паркинг. Благодарение на плануваните случаи на освобождение доставчиците на платежни услуги могат да оферират комфортни способи за заплащане, без да е застрашена сигурността на заплащанията.

В разпоредбите се дефинират отговорностите на банките, както и на доставчиците на новаторски платежни решения и принадлежности за даване на информация за сметки. Банките не могат да попречат на потребителите, които желаят, да употребяват тези нови услуги. Всички банки, предлагащи онлайн достъп до сметки, ще би трябвало да си сътрудничат с финансово-технологичните сдружения или с други банки, предоставящи такива нови услуги. За тази цел банките би трябвало да разполагат със сигурни канали за връзка при предаването на данни и инициирането на заплащания.

Потребителите ще се възползват от по-голям избор и повече конкуренция при заплащанията за артикули и услуги, добити онлайн. Те ще могат също по този начин по-ефективно да ръководят персоналните си финанси посредством приложения, които сплотяват информация от сметките им в разнообразни банки.