ЕК обяви, че магистралата през Кресна е излишна
Европейската комисия откри, че строителството на скъпа автомагистрала през Кресненското дефиле всъщност е изцяло ненужно. Данните и прогнозите за трафика, които България е подала в Брюксел като част от документите за построяването на аутобана " Струма ", демонстрират, че в този сектор от пътя е изцяло задоволително да има нормално шосе - с по една лента в двете направления. Това гласи писмо на Европейска комисия, изпратено през октомври до нашето Министерството на превоза. Писмото бе публикувано в понеделник от евродепутата Радан Кънев.
От документа се схваща още, че София се е пробвала да подведе Европейска комисия за броя на тунелите, виадуктите и мостовете, които би трябвало да бъдат построени по автомагистрала " Струма " в най-трудната й част. Освен това българската страна е подценила вредите от строителството за локалните растения и животни, някои от които са изчезващи типове и би трябвало зорко да бъдат защитавани, разкрива кореспонденцията. Говори се и за необяснимо раздуване на разноски. Изграждането на аутобана през дефилето влиза в сериозна фаза, защото поради колосално закъснение планът най-вероятно няма да бъде приключен в период и може да се наложи страната ни да върне цялото усвоено еврофинансиране назад в Брюксел.
В писмото на ЕК се показва, че България на процедура не е обосновала потребността от създаване на многолентов скоростен път през Кресненския пролом. Прогнозата на София за този сектор, прочут и като лот 3.2 от " Струма ", е, че през 2030 година оттова ще минават едвам 12 200 автомобила приблизително в денонощие. За сравнение в най-натоварения пътен сектор в България - автомагистрала " Тракия " между София и Пловдив, за денонощие минават приблизително по 42 614 моторни транспортни средства, а в пиковия 20 юли трафикът е надхвърлил 67 000 МПС-та, показват данните на АПИ за 2018 година По втората по натоварен трафик отсечка - сред София и Ботевград на автомагистрала " Хемус ", междинният поток е 28 230 автомобила на денонощие, освен това без тировете, отклонени по обходен маршрут поради ремонтните действия. Третата по натовареност права е по пътя София - Калотина (бъдещата автомагистрала " Европа " ). Става дума за сектора София - Божурище с 32 877 моторни транспортни средства на денонощие средногодишно. Магистрала " Струма " също попада измежду по-натоварените, само че единствено в сектора Перник-Долна Диканя, сочат данните на пътната организация. А през аутобана, който вероятно ще бъде прокаран през Кресна, даже през далечната 2045 година трафикът ще е под 15 000 МПС-та за денонощие - в случай че се вярва на прогнозата на АПИ.
Такъв трафик минава за слаб и въобще не допуска да се обслужва от автомагистрала. " Този планиран трафик е в границите на потенциала на общоприетоо единично пътно платно (т.е. 1 лента във всяка посока), пишат специалистите на Еврокомисията. В тази връзка те приканват българските управляващи да премислят направения избор за създаване на автомагистрала през Кресна, като акцентират и друга причина за търсене на опция - екологичните ограничавания (проектираното трасе през Кресна на процедура нагазва в предпазената зона " Натура 2000 " ).
Една от най-фрапиращите забележки в писмото от Брюксел е, че има разминавания сред плана на автомагистралата и придружаващата го оценка за влияние върху околната среда (ОВОС). Например съгласно плана ще се строят седем тунела, а в Оценка на въздействието върху околната среда попадат единствено пет. Мостовете в плана са с два повече от прегледаните в екооценката. Същите " грешки " са позволени и при броенето на подлези, надлези, пътни възли и напречни връзки.
Брюксел има рецензии и за графика на строителството и финансирането му. Вместо да показа прогноза за напредъка по години, София е записала, че до 2023 година " финансовото изпълнение " по плана ще е 41 на 100. ЕК показва още, че прокарването на високоскоростен път през дефилето ще е с доста завои, а това създава риск за увеличение на злополуките. Не на последно място са и опасенията за биологичното многообразие в региона. Според Брюксел България подценява бъдещите вреди от строителството и трафика за птици, прилепи, таралежи и др.
РАЗПРИ
Евродепутатът Радан Кънев разгласява във Facebook писмото на Европейска комисия поради враждебни мнения на премиера Бойко Борисов. Премиерът упрекна евродепутата, че пречи на магистралното строителство, като популяризира петиции на " зелените " против " Струма ". Кънев изясни, че в действителност е придвижил петиция до Европейския парламент, само че тя е на хора от Кресна, които се тревожат за бизнеса си. Отдавна се знае, че локалните бизнесмени се притесняват, че с прокарването на автомагистрала трафикът и клиентите ще подминават селата им.
Още по тематиката за автомагистралите - на стр. 9
От документа се схваща още, че София се е пробвала да подведе Европейска комисия за броя на тунелите, виадуктите и мостовете, които би трябвало да бъдат построени по автомагистрала " Струма " в най-трудната й част. Освен това българската страна е подценила вредите от строителството за локалните растения и животни, някои от които са изчезващи типове и би трябвало зорко да бъдат защитавани, разкрива кореспонденцията. Говори се и за необяснимо раздуване на разноски. Изграждането на аутобана през дефилето влиза в сериозна фаза, защото поради колосално закъснение планът най-вероятно няма да бъде приключен в период и може да се наложи страната ни да върне цялото усвоено еврофинансиране назад в Брюксел.
В писмото на ЕК се показва, че България на процедура не е обосновала потребността от създаване на многолентов скоростен път през Кресненския пролом. Прогнозата на София за този сектор, прочут и като лот 3.2 от " Струма ", е, че през 2030 година оттова ще минават едвам 12 200 автомобила приблизително в денонощие. За сравнение в най-натоварения пътен сектор в България - автомагистрала " Тракия " между София и Пловдив, за денонощие минават приблизително по 42 614 моторни транспортни средства, а в пиковия 20 юли трафикът е надхвърлил 67 000 МПС-та, показват данните на АПИ за 2018 година По втората по натоварен трафик отсечка - сред София и Ботевград на автомагистрала " Хемус ", междинният поток е 28 230 автомобила на денонощие, освен това без тировете, отклонени по обходен маршрут поради ремонтните действия. Третата по натовареност права е по пътя София - Калотина (бъдещата автомагистрала " Европа " ). Става дума за сектора София - Божурище с 32 877 моторни транспортни средства на денонощие средногодишно. Магистрала " Струма " също попада измежду по-натоварените, само че единствено в сектора Перник-Долна Диканя, сочат данните на пътната организация. А през аутобана, който вероятно ще бъде прокаран през Кресна, даже през далечната 2045 година трафикът ще е под 15 000 МПС-та за денонощие - в случай че се вярва на прогнозата на АПИ.
Такъв трафик минава за слаб и въобще не допуска да се обслужва от автомагистрала. " Този планиран трафик е в границите на потенциала на общоприетоо единично пътно платно (т.е. 1 лента във всяка посока), пишат специалистите на Еврокомисията. В тази връзка те приканват българските управляващи да премислят направения избор за създаване на автомагистрала през Кресна, като акцентират и друга причина за търсене на опция - екологичните ограничавания (проектираното трасе през Кресна на процедура нагазва в предпазената зона " Натура 2000 " ).
Една от най-фрапиращите забележки в писмото от Брюксел е, че има разминавания сред плана на автомагистралата и придружаващата го оценка за влияние върху околната среда (ОВОС). Например съгласно плана ще се строят седем тунела, а в Оценка на въздействието върху околната среда попадат единствено пет. Мостовете в плана са с два повече от прегледаните в екооценката. Същите " грешки " са позволени и при броенето на подлези, надлези, пътни възли и напречни връзки.
Брюксел има рецензии и за графика на строителството и финансирането му. Вместо да показа прогноза за напредъка по години, София е записала, че до 2023 година " финансовото изпълнение " по плана ще е 41 на 100. ЕК показва още, че прокарването на високоскоростен път през дефилето ще е с доста завои, а това създава риск за увеличение на злополуките. Не на последно място са и опасенията за биологичното многообразие в региона. Според Брюксел България подценява бъдещите вреди от строителството и трафика за птици, прилепи, таралежи и др.
РАЗПРИ
Евродепутатът Радан Кънев разгласява във Facebook писмото на Европейска комисия поради враждебни мнения на премиера Бойко Борисов. Премиерът упрекна евродепутата, че пречи на магистралното строителство, като популяризира петиции на " зелените " против " Струма ". Кънев изясни, че в действителност е придвижил петиция до Европейския парламент, само че тя е на хора от Кресна, които се тревожат за бизнеса си. Отдавна се знае, че локалните бизнесмени се притесняват, че с прокарването на автомагистрала трафикът и клиентите ще подминават селата им.
Още по тематиката за автомагистралите - на стр. 9
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ