Марио Нава, ЕК: Влизането в еврозоната не е състезание, в него няма медали
Европейската комисия е подготвена да подкрепя с техническа помощ и съвещания държавните институции в България, с цел да създадат нужните промени. От 2017 година насам Брюксел и София са работили по над 45 плана, показва в изявление за Mediapool.bg генералният шеф на Групово дело " Реформи " в Европейска комисия Марио Нава. Дирекцията му е подготвена да спомага на страната и с подготовката за влизането в еврозоната.
Европейска комисия подкрепя България по няколко значими плана за структурни промени. На какъв стадий са плановете за ръководството на държавните предприятия, за киберсигурността на Национална агенция за приходите и за моделирането и прогнозите в региона на климата и енергетиката?
Както знаете, инструментът за техническа помощ е интегрална част от многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз за интервала 2021 – 2027 година Затова той може да се смята за доста значима част от европейския проект за възобновяване. Имаме една генерална цел – да подкрепим икономическото, общественото и териториално доближаване и да поддържаме страните членки да вкарват промени. Тоест, ние не раздаваме пари на страните членки, а им предоставяме висококачествена експертиза, консултантски услуги, с цел да изградим потенциал в страните членки.
Генерална дирекция " Реформи " си сътрудничи с България от 2017 година и от този момент насам сме работили по повече от 45 плана. По отношение на трите плана, за които питате, мога да кажа, че да вземем за пример планът за ръководство на държавните предприятия е фокусиран върху навременното и дейно използване на признатия в края на 2019 година закон за обществените предприятия и подкрепя Агенцията за обществените предприятия и надзор да влезе в пълномощията си.
Смятате ли, че този нов закон е добър?
Моята работа не е да осъждам, а да поддържам. Подкрепата постоянно стартира от това какво страната членка желае да реализира. Фактът, че България одобри този закон, е мощно позитивен съгласно нас. Така че, нашата дирекция може да поддържа България да модернизира обществените си предприятия. Законът си е закон, а не някакви нереални планове. В този смисъл работим с Министерството на финансите и с Агенцията за обществените предприятия и надзор, като изпълняваме този план взаимно с Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). А тя е една от водещите организации в света във връзка с корпоративното ръководство на държавните предприятия.
А какво става с плана за киберзащита на Националната организация за приходите, която мина през тежка хакерска атака през 2019 година?
Председателят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че киберсигурността е тематика от първостепенна значимост. Имаме потребност от европейска политика по киберзащита, имаме и законодателство за единни стандарти по силата на така наречен европейски акт за киберустойчивост. Проектът ни в България цели да засилим мрежата за осведомителна сигурност на Национална агенция за приходите, тъй като те работят с доста сензитивна информация, както и да подсилим потенциала на организацията. Тези ограничения за поддръжка включват също създаването на нова рамка за киберсигурност, което включва и сериозна актуализация на осведомителните политики. Проектът таман стартира през юли тази година и ще продължи към 16 месеца.
А на какъв стадий е планът за моделиране и прогнози в енергетиката и климата?
Този план е доста значим, само че към този момент завърши при започване на 2021 година Основното му достижение е българският Интегриран проект в региона на енергетиката и климата за 2021 – 2030 година Мисля, че допринесохме по един значим метод за изработването на този документ.
Как тъкмо подпомагате българските управляващи и съдействащи ли са те?
Ние подкрепяме освен България, а и всички останали страни членки. Помощта може да започва единствено след поръчка от съответната страна. Впоследствие тази поръчка би трябвало да се пригоди към потребностите на страната. Заедно решаваме кой би могъл да бъде най-хубавият сътрудник измежду съответните институции, да вземем за пример във връзка с държавните предприятия това е Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Целта ни е да имаме явен и съответен резултат от плана – нов закон, нов проект или нещо друго. Всичките ни планове целят трансфер на административен потенциал към страните членки и те не могат да бъдат сполучливи, в случай че страната членка не усеща, че е основател на съответния резултат.
Какво препоръчвате за ръководството на държавните предприятия? В България имаше няколко съществени абсурда през лятото за неприятно ръководство на държавни компании.
Трябва да разграничим две неща. Първото е решението дали е добре да съществуват държавни предприятия в съответния бранш. Това обаче е национално решение. Друг е въпросът, в случай че такива съществуват, по какъв начин да бъдат ръководени. Именно в тази втора част се намесваме ние, тъй че държавните предприятия да дават качествена услуга на жителите посредством увеличение на успеваемостта и пазарната бистрота. Но подчерватам, че двата въпроса са обособени един от различен. Това дали би трябвало да има държавно дружество в даден бранш, е политическо решение на страната членка и не е в компетенциите на Европейска комисия.
Каква е крайната цел на плана Ви за държавните предприятия, в случай че законът е налице?
Да подсигуряваме, че обществените предприятия работят за транспарантни финансови и нефинансови цели, че дават качествени услуги за хората, че са задоволително отчетни. Вече завършихме един план по тематиката, а в този момент работим по втори, чиято цел е правене на политика за държавната благосъстоятелност, за развиването на методология за оценката на бизнес проектите на държавните компании. Доброто ръководство на държавните компании е значима част от всяка добре функционираща стопанска система и по тази причина сме удовлетворени да окажем помощ по тази тематика.
Предишното държавно управление имаше хрумвания страната да навлиза във от ден на ден бизнес сфери (например да направи държавна компания за бензиностанции) - неточност ли бе това?
Както споделих, не е моя работа да върша оценки. Това е решение на държавното управление.
А въпреки всичко по какъв начин Ви се коства ръководството на държавните предприятия в България? Обсъждахте ли с българските управляващи ръководството на Българската банка за развиване и сдружението " Автомагистрали "?
Моята работа не е да върша оценки, а да поддържам. В това отношение ние имаме правила, които прилагаме. Например държавните предприятия би трябвало да се подчиняват на едни и същи правила с частните сдружения. Те не би трябвало да нарушават конкуренцията. Затова е доста значимо да имат самостоятелни надзорни препоръки. Гражданите са притежателите на държавните предприятия, те заплащат за тях и по тази причина държавните предприятия би трябвало да са отчетни пред хората по метода, по който са отчетни обществените компании на фондовата борса.
Предвид богатата Ви финансово-икономическа експертиза, каква е оценката Ви в персонално качество за икономическото показване на България и обществените финанси?
Важното е по какъв начин Европа реагира на сегашната рецесия. Европа реагира посредством правенето на доста значим проект за възобновяване на стойност 750 милиарда евро, с цел да се подсигурява, че тази инвестиция ще се върне в стопанската система и то в сходство с европейските цели – зеления преход, укрепване на здравния бранш и на държавната администрация. Важно е да се разбере, че пандемията е огромна покруса за Европа, само че Европа се опита да извлече оптималното от обстановката, като стане по-силна. Сега сме по-подготвени да се надигнем пред бъдещи рецесии, да се развиваме, пощадявайки естествените запаси.
В България има спор към това дали страната да бърза или да не бърза с влизането в еврозоната. Според Вас бързото влизане в паричния съюз ще способства ли за конверегенцията с Европейски Съюз?
Еврото е доста осезаемо доказателство за европейската интеграция и икономическа мощ на съюза. Когато имаш евро в джоба и плащаш с него, това е нещо доста действително и осезаемо. Много малко неща са толкоз алегорични и мощни като еврото. То сега е валутата на 19 страни, 340 млн. европейци, т.е. повече от американците. То е една от най-важните валути в света. Еврото прави живота на жителите и компаниите по-лесен, тъй като облекчава работата, търговията, пътуванията, живота в чужбина. Договорът планува, че цел на всички страни членки е участието към еврозоната.
В същото време присъединението към еврозоната не е съревнование, в него няма орден, в случай че пристигнеш един месец по-рано или един месец по-късно. Това, което е значимото, е да влезеш квалифициран. Знаете какво споделя договорът – страната първо влеза в ERM II, където валутата ѝ би трябвало да престои най-малко 2 години. Но е значимо, когато одобри еврото, страната да е готова. В това отношение доста се веселя, че нашата генерална дирекция е подкрепяла и може да продължи да поддържа българските управляващи да създадат нужното за присъединението на България към паричния съюз.
Европейска комисия подкрепя България по няколко значими плана за структурни промени. На какъв стадий са плановете за ръководството на държавните предприятия, за киберсигурността на Национална агенция за приходите и за моделирането и прогнозите в региона на климата и енергетиката?
Както знаете, инструментът за техническа помощ е интегрална част от многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз за интервала 2021 – 2027 година Затова той може да се смята за доста значима част от европейския проект за възобновяване. Имаме една генерална цел – да подкрепим икономическото, общественото и териториално доближаване и да поддържаме страните членки да вкарват промени. Тоест, ние не раздаваме пари на страните членки, а им предоставяме висококачествена експертиза, консултантски услуги, с цел да изградим потенциал в страните членки.
Генерална дирекция " Реформи " си сътрудничи с България от 2017 година и от този момент насам сме работили по повече от 45 плана. По отношение на трите плана, за които питате, мога да кажа, че да вземем за пример планът за ръководство на държавните предприятия е фокусиран върху навременното и дейно използване на признатия в края на 2019 година закон за обществените предприятия и подкрепя Агенцията за обществените предприятия и надзор да влезе в пълномощията си.
Смятате ли, че този нов закон е добър?
Моята работа не е да осъждам, а да поддържам. Подкрепата постоянно стартира от това какво страната членка желае да реализира. Фактът, че България одобри този закон, е мощно позитивен съгласно нас. Така че, нашата дирекция може да поддържа България да модернизира обществените си предприятия. Законът си е закон, а не някакви нереални планове. В този смисъл работим с Министерството на финансите и с Агенцията за обществените предприятия и надзор, като изпълняваме този план взаимно с Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). А тя е една от водещите организации в света във връзка с корпоративното ръководство на държавните предприятия.
А какво става с плана за киберзащита на Националната организация за приходите, която мина през тежка хакерска атака през 2019 година?
Председателят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че киберсигурността е тематика от първостепенна значимост. Имаме потребност от европейска политика по киберзащита, имаме и законодателство за единни стандарти по силата на така наречен европейски акт за киберустойчивост. Проектът ни в България цели да засилим мрежата за осведомителна сигурност на Национална агенция за приходите, тъй като те работят с доста сензитивна информация, както и да подсилим потенциала на организацията. Тези ограничения за поддръжка включват също създаването на нова рамка за киберсигурност, което включва и сериозна актуализация на осведомителните политики. Проектът таман стартира през юли тази година и ще продължи към 16 месеца.
А на какъв стадий е планът за моделиране и прогнози в енергетиката и климата?
Този план е доста значим, само че към този момент завърши при започване на 2021 година Основното му достижение е българският Интегриран проект в региона на енергетиката и климата за 2021 – 2030 година Мисля, че допринесохме по един значим метод за изработването на този документ.
Как тъкмо подпомагате българските управляващи и съдействащи ли са те?
Ние подкрепяме освен България, а и всички останали страни членки. Помощта може да започва единствено след поръчка от съответната страна. Впоследствие тази поръчка би трябвало да се пригоди към потребностите на страната. Заедно решаваме кой би могъл да бъде най-хубавият сътрудник измежду съответните институции, да вземем за пример във връзка с държавните предприятия това е Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Целта ни е да имаме явен и съответен резултат от плана – нов закон, нов проект или нещо друго. Всичките ни планове целят трансфер на административен потенциал към страните членки и те не могат да бъдат сполучливи, в случай че страната членка не усеща, че е основател на съответния резултат.
Какво препоръчвате за ръководството на държавните предприятия? В България имаше няколко съществени абсурда през лятото за неприятно ръководство на държавни компании.
Трябва да разграничим две неща. Първото е решението дали е добре да съществуват държавни предприятия в съответния бранш. Това обаче е национално решение. Друг е въпросът, в случай че такива съществуват, по какъв начин да бъдат ръководени. Именно в тази втора част се намесваме ние, тъй че държавните предприятия да дават качествена услуга на жителите посредством увеличение на успеваемостта и пазарната бистрота. Но подчерватам, че двата въпроса са обособени един от различен. Това дали би трябвало да има държавно дружество в даден бранш, е политическо решение на страната членка и не е в компетенциите на Европейска комисия.
Каква е крайната цел на плана Ви за държавните предприятия, в случай че законът е налице?
Да подсигуряваме, че обществените предприятия работят за транспарантни финансови и нефинансови цели, че дават качествени услуги за хората, че са задоволително отчетни. Вече завършихме един план по тематиката, а в този момент работим по втори, чиято цел е правене на политика за държавната благосъстоятелност, за развиването на методология за оценката на бизнес проектите на държавните компании. Доброто ръководство на държавните компании е значима част от всяка добре функционираща стопанска система и по тази причина сме удовлетворени да окажем помощ по тази тематика.
Предишното държавно управление имаше хрумвания страната да навлиза във от ден на ден бизнес сфери (например да направи държавна компания за бензиностанции) - неточност ли бе това?
Както споделих, не е моя работа да върша оценки. Това е решение на държавното управление.
А въпреки всичко по какъв начин Ви се коства ръководството на държавните предприятия в България? Обсъждахте ли с българските управляващи ръководството на Българската банка за развиване и сдружението " Автомагистрали "?
Моята работа не е да върша оценки, а да поддържам. В това отношение ние имаме правила, които прилагаме. Например държавните предприятия би трябвало да се подчиняват на едни и същи правила с частните сдружения. Те не би трябвало да нарушават конкуренцията. Затова е доста значимо да имат самостоятелни надзорни препоръки. Гражданите са притежателите на държавните предприятия, те заплащат за тях и по тази причина държавните предприятия би трябвало да са отчетни пред хората по метода, по който са отчетни обществените компании на фондовата борса.
Предвид богатата Ви финансово-икономическа експертиза, каква е оценката Ви в персонално качество за икономическото показване на България и обществените финанси?
Важното е по какъв начин Европа реагира на сегашната рецесия. Европа реагира посредством правенето на доста значим проект за възобновяване на стойност 750 милиарда евро, с цел да се подсигурява, че тази инвестиция ще се върне в стопанската система и то в сходство с европейските цели – зеления преход, укрепване на здравния бранш и на държавната администрация. Важно е да се разбере, че пандемията е огромна покруса за Европа, само че Европа се опита да извлече оптималното от обстановката, като стане по-силна. Сега сме по-подготвени да се надигнем пред бъдещи рецесии, да се развиваме, пощадявайки естествените запаси.
В България има спор към това дали страната да бърза или да не бърза с влизането в еврозоната. Според Вас бързото влизане в паричния съюз ще способства ли за конверегенцията с Европейски Съюз?
Еврото е доста осезаемо доказателство за европейската интеграция и икономическа мощ на съюза. Когато имаш евро в джоба и плащаш с него, това е нещо доста действително и осезаемо. Много малко неща са толкоз алегорични и мощни като еврото. То сега е валутата на 19 страни, 340 млн. европейци, т.е. повече от американците. То е една от най-важните валути в света. Еврото прави живота на жителите и компаниите по-лесен, тъй като облекчава работата, търговията, пътуванията, живота в чужбина. Договорът планува, че цел на всички страни членки е участието към еврозоната.
В същото време присъединението към еврозоната не е съревнование, в него няма орден, в случай че пристигнеш един месец по-рано или един месец по-късно. Това, което е значимото, е да влезеш квалифициран. Знаете какво споделя договорът – страната първо влеза в ERM II, където валутата ѝ би трябвало да престои най-малко 2 години. Но е значимо, когато одобри еврото, страната да е готова. В това отношение доста се веселя, че нашата генерална дирекция е подкрепяла и може да продължи да поддържа българските управляващи да създадат нужното за присъединението на България към паричния съюз.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ