Европейската интеграция на Западните Балкани ще продължи да бъде сред

Европейската интеграция на Западните Балкани ще продължи да бъде измежду главните външнополитически цели на България, защото тя е инструмент за реализиране на непоклатимост, мир и разцвет в района. Оценяваме мощно декларирания ангажимент от страна на идното Хърватско председателство за последователност по тематиката от нашето председателство. Това съобщи министър председателят Бойко Борисов в Загреб по време на срещата си с премиера на Хърватия Андрей Пленкович. Двамата разговаряха в границите на работното посещаване на българския министър председател в Хърватия.

Във фокуса на срещата бяха консултациите по целите на идното Хърватско председателство на Съвета на Европейски Съюз през първата половина на 2020 година, което ще продължи да работи за европейския път на шестте страни от района. Темата бе сложена високо в дневния ред на Европейски Съюз от Българското председателство и бе продължена от австрийското, румънското и настоящето финландско председателство. Бъдещето на Западните Балкани е в Европейски Съюз, безапелационни бяха министър председателите Борисов и Пленкович.

„ Не е допустимо да реализираме обществено и икономическо доближаване в Европа, в случай че не подобрим транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура в района и целия Европейски Съюз “, означи министър председателят пред Пленкович и приветства приемствеността сред нашето и идното Хърватско председателство по основни тематики от европейския дневен ред, както и по този толкоз значим въпрос – инфраструктурната съгласуваност.

„ От изключително значение е да се оправим с приключването на мозъци от нашия район. По тази причина високо правя оценка самодейностите за младежите и за основаването на по-добри условия за работа и образование в техните страни “, уточни министър председателят Бойко Борисов и съобщи поддръжката на страната ни за предпочитаните тематики на Хърватското председателство като договарянията за новия бюджет на Европейски Съюз, задълбочаването на Единния пазар и цифровизацията, вложението в образованието и нововъведенията, които са в основата на нашата конкурентоспособност в глобализирания свят.

Двамата министър-председатели разискаха задълбочаването на комерсиалното и икономическото съдействие сред България и Хърватия, както и капацитета за поощряване на вложенията и привличането на взаимни вложители. Перспективни области за партньорство сред българските и хърватските компании са инфраструктурните планове, туризма, хранителната индустрия, осведомителните и телекомуникационните технологии, енергетиката.

„ Споделяме общи ползи във връзка с районните инфраструктурни планове. Затова считаме, че построяването на транспортния Коридор № 8 ще бъде от изгода за целия район, в това число и за Хърватия, защото ще даде различен маршрут до Черно море – и по-нататък към Каспийския район и Централна Азия “, сподели още министър председателят Борисов.

Бойко Борисов акцентира, че двете страни взаимно би трябвало да поддържат европейската политика за подсилване на енергийната инфраструктура и развиването на планове, имащи за цел диверсификация на маршрутите и източниците на природен газ.

„ Разглеждаме като еднообразно значими плановете за интерконекторна връзка Гърция-България и терминала за полутечен природен газ на хърватския остров Кърк “, очерта министър председателят Борисов. В същия подтекст планът за създаване на газов хъб на територията на България има за цел да сътвори нужната инфраструктура, свързваща газовите пазари на Европейски Съюз със страните от Енергийната общественост (Сърбия, Република Северна Македония, Босна и Херцеговина).

В рамките на диалога Борисов и Пленкович дадоха висока оценка също на възходящата наклонност в двустранното културно и просветително съдействие.