Паричната политика на ЕЦБ ще е безсилна пред една нова криза
Европейската и в частност българската стопанска система са изправени пред съществени провокации, които нямат ясни, а още по-малко лесни решения. Това стана ясно от изявлението на подуправителя на Българска народна банка, отговарящ за ръководство " Емисионно " Калин Христов по време на форума " Банки и финанси ". Той бе проведен от Клуб " Инвестор " и се организира на 11 юни в столичния хотел " Best Western Plus Hotel Expo Sofia ".
Пред многочислената аудитория от банкови и финансови мениджъри и специалисти подуправителя на Българска народна банка напомни, че след внезапния спад при започване на рецесията преди 10 години е почнало постепенно и трудно възобновяване в Еврозоната. През 2014-а това възобновяване на стопанските системи на пръв взор бе ускорено с прилаганата от ЕЦБ политика на масирани парични тласъци - първо посредством негативни лихвени проценти, а по-късно и посредством количествени удобства и масирани покупки на държавни скъпи бумаги.
" Много хора настояват, че тази политика е избавила Еврозоната и е възстановила растежа. През 2016-а и 2017-а тази политика имаше резултат и през 2018-а към този момент всички започнаха да се готвят за повишение на лихвените нива. Но вместо това пристигна 2019-а, растежа спря, и още веднъж стартира да се приказва за нови количествени тласъци. Оказа се, че Европа е попаднала в обстановка на " японизация " на стопанската система. Това е модел, при който имаме продължителни финансови тласъци и слаб стопански напредък ", сподели Христов.
Той обърна внимание, че възобновяване в Еврозоната не се дължи на увеличение на вложенията, а на ползване и на експорт. Подуправителят на Българска народна банка акцентира, че обстановката в България и във връзка с слабия напредък и във връзка с моторите на растежа - ползване и експорт, а не вложения, е доста сходна с тази в Еврозоната.
" Ние имаме среда на доста ниски равнища на вложения по отношение на историческите нива и въпросът е: Защо това е по този начин? И дали паричната политика е избавила Еврозоната в интервала 2016-а 2019-а и какво би трябвало да чакаме от нея с цел да продължи да подтиква растежа? Отговорът е не. Паричната политика на ЕЦБ не избави Еврозоната. Това което направи ЕЦБ с политиката си на тласъци е да закара лихвените нива до равнището на равновесната рента за стопанските системи в Еврозоната, която се образува от съотношенията на вложенията и спестяванията. Затова политиката на ЕЦБ не докара до увеличение на инфлацията. Структурно се получи обстановка в която има доста спестявания и малко вложения, заради което вътрешното търсене е ниско и основаването на пари не води до потребителска инфлация. Само, че този резултат на паричната политика се изчерпи - лихвите не престават да са ниски, а стопанската система да пораства постепенно. Структурните проблеми остават. При нов проблем е нужна доста огромна алхимия, с цел да може този тласък още веднъж да работи. По-скоро паричната политика ще остане импотентна. С парична политика към този момент не може да се реализира какъвто и да е тласък за стопанската система ", изясни Калин Христов.
Подуправителят на Българска народна банка счита, че поради структурните проблеми лихвите още дълго време ще останат ниски и растежа на стопанската система ще е муден и непосилен. Кои са тези структурни проблеми? Според Калин Христов това е намаляването на раждаемостта и от там свиването на работната мощ. " Този фактор води до увеличение на спестяванията на хората, тъй като те осъзнават, че няма кои да работи за тях, с цел да ги устоя. Това увеличение на спестяванията натиска лихвите надолу. От друга страна при един свиващ се пазар поради намаляващи консуматори бизнесът се замисля какъв брой да влага и дали изобщо да влага. Този развой е годен за цялата Еврозона и за България. За страната ни обаче този резултат е умножен поради миграцията на работоспособното население в чужбина. Нашата работна мощ се свива с 90 хиляди души всяка година ", сподели подуправителя на Българска народна банка.
Втората структурна причина е ниската продуктивност на труда. " Това е общ проблем и за Еврозоната и за нас, само че ние сме на доста по-ниско равнище от това в Еврозоната и с цел да достигнем междинното ниво би трябвало да растем по-бързо. А това очевидно не се случва. ", счита Калин Христов.
Според него България има преимуществото на ниската държавна задлъжнялост, само че потреблението на това преимущество би трябвало да е рационално и само за решение на структурните проблеми като раждаемост и обучение.
Другият систематичен фактор, който не може да се промени е високото равнище не регулация на банките. " Това високо равнище на регулация лимитира банките да поемат спомагателен риск и да финансират повече вложения, което оказва своето отрицателно влияние на равнището на стопански растеж. Освен това свръхрегулирането прави банките по-стабилни само че по-неконкурентни и изважда от тях част от финансовия бизнес, който отива в други промишлености. Това значи, че при продължаващи лихвени проценти приходите на банките се свиват и в търсене на решение те стартират да финансират не вложения, а ползване. Най-лошото за банките е че при дълъг интервал на ниски лихви се размива оценката за това кое е рисково и кое не е. При ниски - близки до нула лихви всичко наподобява, че е ниско рисково, което не по този начин. И това нормално води по-чести проблеми с вземанията по разнообразни типове заеми даже при най-малка отрицателна смяна в икономическата среда ", изясни Калин Христов.
Според него единствения излаз от обстановката е да се намерят устойчиви решения на структурните проблеми. " Този въпрос обаче е политически, а не на паричната политика. За страдание в Европа аз не виждам настройка за решение на тази проблеми и това се вижда от целия стопански цикъл в Еврозоната, изключително в страни с огромна задлъжнялост като Италия. Затова в резюме на всичко казано до тук аз считам, че е доста по-вероятно да имаме нескончаем интервал на угнетен напредък ", сподели подуправителя на Българска народна банка Калин Христов. Той напомни, че след Великата меланхолия в Съединени американски щати, която раздрусва и Европа, има основан масиран тласък за напредък с политиката на президента Франклин Делано Рузвелт. Но през 1939 година той към този момент е привършен и обществата се питат за какво стопанските системи не порастват. " Това което дава тласъка за икономическия взрив на стопанската система на Съединени американски щати тогава е Втората международна война. Това обаче не може да се счита за допустим инструмент ", завърши ревюто си Калин Христов.
Пред многочислената аудитория от банкови и финансови мениджъри и специалисти подуправителя на Българска народна банка напомни, че след внезапния спад при започване на рецесията преди 10 години е почнало постепенно и трудно възобновяване в Еврозоната. През 2014-а това възобновяване на стопанските системи на пръв взор бе ускорено с прилаганата от ЕЦБ политика на масирани парични тласъци - първо посредством негативни лихвени проценти, а по-късно и посредством количествени удобства и масирани покупки на държавни скъпи бумаги.
" Много хора настояват, че тази политика е избавила Еврозоната и е възстановила растежа. През 2016-а и 2017-а тази политика имаше резултат и през 2018-а към този момент всички започнаха да се готвят за повишение на лихвените нива. Но вместо това пристигна 2019-а, растежа спря, и още веднъж стартира да се приказва за нови количествени тласъци. Оказа се, че Европа е попаднала в обстановка на " японизация " на стопанската система. Това е модел, при който имаме продължителни финансови тласъци и слаб стопански напредък ", сподели Христов.
Той обърна внимание, че възобновяване в Еврозоната не се дължи на увеличение на вложенията, а на ползване и на експорт. Подуправителят на Българска народна банка акцентира, че обстановката в България и във връзка с слабия напредък и във връзка с моторите на растежа - ползване и експорт, а не вложения, е доста сходна с тази в Еврозоната.
" Ние имаме среда на доста ниски равнища на вложения по отношение на историческите нива и въпросът е: Защо това е по този начин? И дали паричната политика е избавила Еврозоната в интервала 2016-а 2019-а и какво би трябвало да чакаме от нея с цел да продължи да подтиква растежа? Отговорът е не. Паричната политика на ЕЦБ не избави Еврозоната. Това което направи ЕЦБ с политиката си на тласъци е да закара лихвените нива до равнището на равновесната рента за стопанските системи в Еврозоната, която се образува от съотношенията на вложенията и спестяванията. Затова политиката на ЕЦБ не докара до увеличение на инфлацията. Структурно се получи обстановка в която има доста спестявания и малко вложения, заради което вътрешното търсене е ниско и основаването на пари не води до потребителска инфлация. Само, че този резултат на паричната политика се изчерпи - лихвите не престават да са ниски, а стопанската система да пораства постепенно. Структурните проблеми остават. При нов проблем е нужна доста огромна алхимия, с цел да може този тласък още веднъж да работи. По-скоро паричната политика ще остане импотентна. С парична политика към този момент не може да се реализира какъвто и да е тласък за стопанската система ", изясни Калин Христов.
Подуправителят на Българска народна банка счита, че поради структурните проблеми лихвите още дълго време ще останат ниски и растежа на стопанската система ще е муден и непосилен. Кои са тези структурни проблеми? Според Калин Христов това е намаляването на раждаемостта и от там свиването на работната мощ. " Този фактор води до увеличение на спестяванията на хората, тъй като те осъзнават, че няма кои да работи за тях, с цел да ги устоя. Това увеличение на спестяванията натиска лихвите надолу. От друга страна при един свиващ се пазар поради намаляващи консуматори бизнесът се замисля какъв брой да влага и дали изобщо да влага. Този развой е годен за цялата Еврозона и за България. За страната ни обаче този резултат е умножен поради миграцията на работоспособното население в чужбина. Нашата работна мощ се свива с 90 хиляди души всяка година ", сподели подуправителя на Българска народна банка.
Втората структурна причина е ниската продуктивност на труда. " Това е общ проблем и за Еврозоната и за нас, само че ние сме на доста по-ниско равнище от това в Еврозоната и с цел да достигнем междинното ниво би трябвало да растем по-бързо. А това очевидно не се случва. ", счита Калин Христов.
Според него България има преимуществото на ниската държавна задлъжнялост, само че потреблението на това преимущество би трябвало да е рационално и само за решение на структурните проблеми като раждаемост и обучение.
Другият систематичен фактор, който не може да се промени е високото равнище не регулация на банките. " Това високо равнище на регулация лимитира банките да поемат спомагателен риск и да финансират повече вложения, което оказва своето отрицателно влияние на равнището на стопански растеж. Освен това свръхрегулирането прави банките по-стабилни само че по-неконкурентни и изважда от тях част от финансовия бизнес, който отива в други промишлености. Това значи, че при продължаващи лихвени проценти приходите на банките се свиват и в търсене на решение те стартират да финансират не вложения, а ползване. Най-лошото за банките е че при дълъг интервал на ниски лихви се размива оценката за това кое е рисково и кое не е. При ниски - близки до нула лихви всичко наподобява, че е ниско рисково, което не по този начин. И това нормално води по-чести проблеми с вземанията по разнообразни типове заеми даже при най-малка отрицателна смяна в икономическата среда ", изясни Калин Христов.
Според него единствения излаз от обстановката е да се намерят устойчиви решения на структурните проблеми. " Този въпрос обаче е политически, а не на паричната политика. За страдание в Европа аз не виждам настройка за решение на тази проблеми и това се вижда от целия стопански цикъл в Еврозоната, изключително в страни с огромна задлъжнялост като Италия. Затова в резюме на всичко казано до тук аз считам, че е доста по-вероятно да имаме нескончаем интервал на угнетен напредък ", сподели подуправителя на Българска народна банка Калин Христов. Той напомни, че след Великата меланхолия в Съединени американски щати, която раздрусва и Европа, има основан масиран тласък за напредък с политиката на президента Франклин Делано Рузвелт. Но през 1939 година той към този момент е привършен и обществата се питат за какво стопанските системи не порастват. " Това което дава тласъка за икономическия взрив на стопанската система на Съединени американски щати тогава е Втората международна война. Това обаче не може да се счита за допустим инструмент ", завърши ревюто си Калин Христов.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ