Великобритания и Европа след Брекзит - предизвикателства и алтернативи
Европа към този момент две години и половина живее под знака на Брекзит и въпреки сакралната дата 29 март 2019 година, когато Англия би трябвало да напусне Европейски Съюз, да наближава, драмата към нейното бъдеще освен не се обяснява, а с всеки минал ден от ден на ден се заплита, както демонстрираха и събитията от последните дни и седмици, предава Българска телеграфна агенция.
След като сагата към договарянията сред Лондон и Брюксел създаваше напрежение цяла година, в този момент, когато проектоспоразумението е към този момент на масата, стана ясно, че проблемите на бъдещите връзки на Обединеното кралство с Европейския съюз са доста по-дълбоки. Целият развой на развода към този момент поставя бездънен отпечатък както върху напускащата страна, по този начин и върху ориста на самия съюз, който за първи път в историята си няма да се уголемява, а ще се свива - нещо прекомерно нелогично и неестествено за неговите далечни упоритости, а и индикатор за рисковете, пред които е изправен и в непосредствен, и в по-далечен проект.
Дебатите и пристрастеностите към Брекзит доведоха Англия до незапомнена от десетилетия вътрешнополитическа рецесия и невъзможност. Британското общество се оказа надълбоко разграничено, както в никакъв случай до момента, и то по несклоняем метод. По силата на личната им история измежду британците, изключително от по-старите генерации, остава насадено възприятието за изключителност на страната, което води и до избрана степен на изолационизъм. Затова там намират почва демагогските причини и чистите спекулации на антиевропеистите, така наречен брекзитиъри, които развяват плашилото на " безконтролната миграция ", или издигат лозунги, като " да си върнем контрола " от Брюксел. Те обаче не изясняват какви са следствията, а и не поемат отговорност за това, което ще се случи след напускането.
Привържениците на Брекзит виреят най-много в средите на консервативната партия, само че както към този момент стана ясно, разломът минава не по обичайните политически линии, а вътре в самите партии, сред поколенията, постоянно и вътре в самите фамилии. И това е повода за патовата обстановка, в която е изпаднал политическият хайлайф на страната.
Нито една от нормалните и налични варианти в границите на непоклатимата английска народна власт с нейните изпитани политически механизми не подсигурява сполучлив излаз от тази обстановка, който да бъде признат от английското общество с присъщото му до момента почитание към закона и мнението на болшинството.
Видя се, че последователите на Брекзита в консервативната партия не могат да смъкват Тереза Мей от лидерския, а затова и от премиерския й пост. С несполучливия избор на съмнение против нея те й подсигуряваха най-малко една година без нови опити за оборване на водачеството й.
Ако тя самата реши да подаде оставка - това също не е излаз, тъй като брекзитиърите не са в положение да слагат собствен последовател отпред на партията. Те към този момент имаха този късмет, откакто тяхната идея надви в референдума и след оставката на Дейвид Камерън, само че те тогава се изпокриха и избягаха от отговорност, очевидно разбирайки в каква непостижима обстановка са вкарали страната и до каква степен ще я докара това мъчително разкъсване на връзките с Европа. И оставиха да вади кестените от огъня човек като Тереза Мей, която не бе гласувала за Брекзит.
Предсрочни парламентарни избори също не наподобяват решение. Първо, до тях мъчно ще се стигне, тъй като консерваторите и северноирландските юнионисти, които крепят настоящето държавно управление, няма да гласоподават за свалянето му, колкото и да недоволстват против съглашението с Европейски Съюз, реализирано от Мей, страхувайки се от идване на власт на лейбъристкия водач Джереми Корбин. Второ, даже и лейбъристите да дойдат на власт, тяхната партия също е разединена по въпроса за излизане от Европейски Съюз. Възгледите и изказванията на самия Корбин по въпроса са много уклончиви.
Все повече се приказва за втори референдум за бъдещите връзки с Европейски Съюз. Но резултатът от него също е непредсказуем. Първо, мъчно е да се каже по какъв начин тъкмо би трябвало да бъде дефиниран въпросът този път - дали по същия метод, или за утвърждение на съглашението, което към този момент е на масата. Второ, в случай че допреди няколко месеца изглеждаше, че този път британците добре са размислили и ще отхвърлят Брекзит, тъй като хаосът, до който той ще докара, все по-ясно се обрисува, в този момент нещата още веднъж наподобяват на кантар. Позициите на брекзитиърите в медиите явно са доста мощни и при една нова акция пристрастеностите още веднъж ще пламнат с непредсказуема мощ и ще засилят още повече рисковата поляризация. Това към този момент проличава по улиците на английските градове и най-много в Лондон, където демонстрациите в интерес на едната или другата идея са всекидневие.
Така или другояче, дали заради политическа непросветеност или по други аргументи, въпросът за Брекзит разцепи страната и там към този момент липсва център, чезнат предпоставките за политически разговор и рационален компромис - неща, които до неотдавна бяха присъща традиция в английския публичен и политически живот.
Накърнена е и националната горделивост на британците, които виждат, че Брюксел води договарянията от позиция на силата - което в тази ситуация е естествено, и че Лондон не може да се опълчи на това. А може би тази безкомпромисна линия на Брюксел преследва точно тази цел - да разбие илюзиите на всички, които вероятно биха се изкушили да тръгнат по пътя на Обединеното кралство. Защото е ясно, че Европейски Съюз не може да отстъпи от своите основополагащи правила, като свободно придвижване на хора, пари, артикули и капитали, в случай че държи да резервира главния си смисъл и своето е най-голямо достижение досега, към този момент е одобрено като табиет, от който елементарните европейци не желаят да се откажат.
Дали обаче тази линия, която в съответния случай дава резултати и на този стадий наподобява напълно уместна, няма да се окаже бомба със закъснител?
Очевидно е, че Европейският съюз претърпява най-острата вътрешна рецесия в историята си, която заплашва самата европейска концепция, и че са наложителни дълбоки промени в него, с цел да не загуби окончателно доверието на европейските жители.
И в случай че Англия, - една огромна страна с мощна стопанска система - успее, макар катаклизмите на Брекзита, да се стабилизира, а в дълготраен проект и да просперира, нейният образец може да се окаже инфекциозен, изключително за по-големите страни в Евросъюза. Ето, че в Италия, където на власт пристигнаха така наречен популисти, държавното управление изрично отхвърля да одобри диктата на Брюксел за ограничение на бюджетните си разноски и счита да тръгне към повишение на приходите, с цел да се избегне обществен гърмеж и да се вдъхне живот на стопанската система.
В друга степен на икономическа, обществена и икономическа дестабилизация са двете основни страни в Европейски Съюз - Германия и Франция. В Германия се размиват границите сред ляво и дясно, обичайните два политически полюса се топят, а на напред във времето излизат несистемни партии и сили. Меркел съумя да наложи съмишленица за собствен правоприемник, само че никой не може да подсигурява, че Анегрет Крамп-Каренбауер ще следва нейните стъпки, в случай че я наследи и на канцлерския пост.
А френският президент Еманюел Макрон, който единствено допреди няколко месеца бе считан за индивида, което може да поеме водачеството на Европейски Съюз поради разтърсените позиции на Меркел, през днешния ден е изправен пред обществен протест и се пробва да го гаси с непредвидено нарастване на приходите, връщайки Франция още веднъж в алената зона на бюджетния недостиг, т.е. отказвайки се от промените, които бе заречен.
Самото овакантяване на Обединеното кралство към този момент нарушава салдото на силите вътре в Европейски Съюз. Всъщност, едно от нещата, което Лондон по този начин и не можа да одобри, с цел да остане в Европейски Съюз, бе преобладаващата роля на Германия в него. При съществуването на " новите " страни членки от Източна Европа, обичайният френско-германски съюз като мотор на европейската интеграция едва ли ще може да извършва тази роля. Защото и в страните от Централна и Източна Европа зрее неодобрение от тяхната доминация, от това, че те дърпат чергата към себе си, трансформирайки в заблуда един от главните правила на Европейски Съюз за взаимност и помощ за по-изостаналите за бързото равнене или най-малко приближаване на стандартите на живот.
Безконтролното приключване на мозъци и на работна ръка от Източна към Западна Европа кара от ден на ден хора в новите страни членки да се питат дали изгодите от участието компенсират това обезкървяване от човешки капитал, което заплашва самото им национално битие. Недоволство напоследък провокира и промяната на интернационалните транспортни транспорти, при който Германия и Франция постановиха своите ползи в ущърб на превозвачите от Източна Европа.
Така че в случай че Европейски Съюз не се прероди на нова основа, при която да се регистрират националните ползи, изключително на по-слабите членки, да се преодолее голямата и все по-нарастваща бездна сред небогати и богати хора, заплашваща със обществен гърмеж, да се канализират миграционните потоци (които прочее са неизбежни), да се върне доверието на жителите, че всичко се прави в отбрана на техните ползи, бъдещето му не е розово.
Все по-сложно става и мястото и ситуацията на Европейски Съюз на световната сцена. С напускането на Англия, съюзът ще се окаже ограден от два мощни полюса със свои стопански и политически ползи - Лондон и Москва. И в случай че с Обединеното кралство някаква формула за тясно съдействие в последна сметка несъмнено ще се откри, то съществуването на огромния и сложен съветски противник на Изток от ден на ден се трансформира в екзистенциален проблем за Европейски Съюз. Защото Русия е част от Европа и в исторически, и в стопански проект. Несъмнено е, че руснаците, или най-малко голямото болшинство от тях, считат себе си за европейци и биха желали да бъдат част от общия европейски дом.
След като сагата към договарянията сред Лондон и Брюксел създаваше напрежение цяла година, в този момент, когато проектоспоразумението е към този момент на масата, стана ясно, че проблемите на бъдещите връзки на Обединеното кралство с Европейския съюз са доста по-дълбоки. Целият развой на развода към този момент поставя бездънен отпечатък както върху напускащата страна, по този начин и върху ориста на самия съюз, който за първи път в историята си няма да се уголемява, а ще се свива - нещо прекомерно нелогично и неестествено за неговите далечни упоритости, а и индикатор за рисковете, пред които е изправен и в непосредствен, и в по-далечен проект.
Дебатите и пристрастеностите към Брекзит доведоха Англия до незапомнена от десетилетия вътрешнополитическа рецесия и невъзможност. Британското общество се оказа надълбоко разграничено, както в никакъв случай до момента, и то по несклоняем метод. По силата на личната им история измежду британците, изключително от по-старите генерации, остава насадено възприятието за изключителност на страната, което води и до избрана степен на изолационизъм. Затова там намират почва демагогските причини и чистите спекулации на антиевропеистите, така наречен брекзитиъри, които развяват плашилото на " безконтролната миграция ", или издигат лозунги, като " да си върнем контрола " от Брюксел. Те обаче не изясняват какви са следствията, а и не поемат отговорност за това, което ще се случи след напускането.
Привържениците на Брекзит виреят най-много в средите на консервативната партия, само че както към този момент стана ясно, разломът минава не по обичайните политически линии, а вътре в самите партии, сред поколенията, постоянно и вътре в самите фамилии. И това е повода за патовата обстановка, в която е изпаднал политическият хайлайф на страната.
Нито една от нормалните и налични варианти в границите на непоклатимата английска народна власт с нейните изпитани политически механизми не подсигурява сполучлив излаз от тази обстановка, който да бъде признат от английското общество с присъщото му до момента почитание към закона и мнението на болшинството.
Видя се, че последователите на Брекзита в консервативната партия не могат да смъкват Тереза Мей от лидерския, а затова и от премиерския й пост. С несполучливия избор на съмнение против нея те й подсигуряваха най-малко една година без нови опити за оборване на водачеството й.
Ако тя самата реши да подаде оставка - това също не е излаз, тъй като брекзитиърите не са в положение да слагат собствен последовател отпред на партията. Те към този момент имаха този късмет, откакто тяхната идея надви в референдума и след оставката на Дейвид Камерън, само че те тогава се изпокриха и избягаха от отговорност, очевидно разбирайки в каква непостижима обстановка са вкарали страната и до каква степен ще я докара това мъчително разкъсване на връзките с Европа. И оставиха да вади кестените от огъня човек като Тереза Мей, която не бе гласувала за Брекзит.
Предсрочни парламентарни избори също не наподобяват решение. Първо, до тях мъчно ще се стигне, тъй като консерваторите и северноирландските юнионисти, които крепят настоящето държавно управление, няма да гласоподават за свалянето му, колкото и да недоволстват против съглашението с Европейски Съюз, реализирано от Мей, страхувайки се от идване на власт на лейбъристкия водач Джереми Корбин. Второ, даже и лейбъристите да дойдат на власт, тяхната партия също е разединена по въпроса за излизане от Европейски Съюз. Възгледите и изказванията на самия Корбин по въпроса са много уклончиви.
Все повече се приказва за втори референдум за бъдещите връзки с Европейски Съюз. Но резултатът от него също е непредсказуем. Първо, мъчно е да се каже по какъв начин тъкмо би трябвало да бъде дефиниран въпросът този път - дали по същия метод, или за утвърждение на съглашението, което към този момент е на масата. Второ, в случай че допреди няколко месеца изглеждаше, че този път британците добре са размислили и ще отхвърлят Брекзит, тъй като хаосът, до който той ще докара, все по-ясно се обрисува, в този момент нещата още веднъж наподобяват на кантар. Позициите на брекзитиърите в медиите явно са доста мощни и при една нова акция пристрастеностите още веднъж ще пламнат с непредсказуема мощ и ще засилят още повече рисковата поляризация. Това към този момент проличава по улиците на английските градове и най-много в Лондон, където демонстрациите в интерес на едната или другата идея са всекидневие.
Така или другояче, дали заради политическа непросветеност или по други аргументи, въпросът за Брекзит разцепи страната и там към този момент липсва център, чезнат предпоставките за политически разговор и рационален компромис - неща, които до неотдавна бяха присъща традиция в английския публичен и политически живот.
Накърнена е и националната горделивост на британците, които виждат, че Брюксел води договарянията от позиция на силата - което в тази ситуация е естествено, и че Лондон не може да се опълчи на това. А може би тази безкомпромисна линия на Брюксел преследва точно тази цел - да разбие илюзиите на всички, които вероятно биха се изкушили да тръгнат по пътя на Обединеното кралство. Защото е ясно, че Европейски Съюз не може да отстъпи от своите основополагащи правила, като свободно придвижване на хора, пари, артикули и капитали, в случай че държи да резервира главния си смисъл и своето е най-голямо достижение досега, към този момент е одобрено като табиет, от който елементарните европейци не желаят да се откажат.
Дали обаче тази линия, която в съответния случай дава резултати и на този стадий наподобява напълно уместна, няма да се окаже бомба със закъснител?
Очевидно е, че Европейският съюз претърпява най-острата вътрешна рецесия в историята си, която заплашва самата европейска концепция, и че са наложителни дълбоки промени в него, с цел да не загуби окончателно доверието на европейските жители.
И в случай че Англия, - една огромна страна с мощна стопанска система - успее, макар катаклизмите на Брекзита, да се стабилизира, а в дълготраен проект и да просперира, нейният образец може да се окаже инфекциозен, изключително за по-големите страни в Евросъюза. Ето, че в Италия, където на власт пристигнаха така наречен популисти, държавното управление изрично отхвърля да одобри диктата на Брюксел за ограничение на бюджетните си разноски и счита да тръгне към повишение на приходите, с цел да се избегне обществен гърмеж и да се вдъхне живот на стопанската система.
В друга степен на икономическа, обществена и икономическа дестабилизация са двете основни страни в Европейски Съюз - Германия и Франция. В Германия се размиват границите сред ляво и дясно, обичайните два политически полюса се топят, а на напред във времето излизат несистемни партии и сили. Меркел съумя да наложи съмишленица за собствен правоприемник, само че никой не може да подсигурява, че Анегрет Крамп-Каренбауер ще следва нейните стъпки, в случай че я наследи и на канцлерския пост.
А френският президент Еманюел Макрон, който единствено допреди няколко месеца бе считан за индивида, което може да поеме водачеството на Европейски Съюз поради разтърсените позиции на Меркел, през днешния ден е изправен пред обществен протест и се пробва да го гаси с непредвидено нарастване на приходите, връщайки Франция още веднъж в алената зона на бюджетния недостиг, т.е. отказвайки се от промените, които бе заречен.
Самото овакантяване на Обединеното кралство към този момент нарушава салдото на силите вътре в Европейски Съюз. Всъщност, едно от нещата, което Лондон по този начин и не можа да одобри, с цел да остане в Европейски Съюз, бе преобладаващата роля на Германия в него. При съществуването на " новите " страни членки от Източна Европа, обичайният френско-германски съюз като мотор на европейската интеграция едва ли ще може да извършва тази роля. Защото и в страните от Централна и Източна Европа зрее неодобрение от тяхната доминация, от това, че те дърпат чергата към себе си, трансформирайки в заблуда един от главните правила на Европейски Съюз за взаимност и помощ за по-изостаналите за бързото равнене или най-малко приближаване на стандартите на живот.
Безконтролното приключване на мозъци и на работна ръка от Източна към Западна Европа кара от ден на ден хора в новите страни членки да се питат дали изгодите от участието компенсират това обезкървяване от човешки капитал, което заплашва самото им национално битие. Недоволство напоследък провокира и промяната на интернационалните транспортни транспорти, при който Германия и Франция постановиха своите ползи в ущърб на превозвачите от Източна Европа.
Така че в случай че Европейски Съюз не се прероди на нова основа, при която да се регистрират националните ползи, изключително на по-слабите членки, да се преодолее голямата и все по-нарастваща бездна сред небогати и богати хора, заплашваща със обществен гърмеж, да се канализират миграционните потоци (които прочее са неизбежни), да се върне доверието на жителите, че всичко се прави в отбрана на техните ползи, бъдещето му не е розово.
Все по-сложно става и мястото и ситуацията на Европейски Съюз на световната сцена. С напускането на Англия, съюзът ще се окаже ограден от два мощни полюса със свои стопански и политически ползи - Лондон и Москва. И в случай че с Обединеното кралство някаква формула за тясно съдействие в последна сметка несъмнено ще се откри, то съществуването на огромния и сложен съветски противник на Изток от ден на ден се трансформира в екзистенциален проблем за Европейски Съюз. Защото Русия е част от Европа и в исторически, и в стопански проект. Несъмнено е, че руснаците, или най-малко голямото болшинство от тях, считат себе си за европейци и биха желали да бъдат част от общия европейски дом.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ