Икономисти: Европа избегна енергийната криза, но се появиха други рискове
Европа съумя да избегне най-лошият сюжет на внезапен стопански спад не с помощта на прецизното обмисляне на централните банки, а тъй като управляващите на Европейски Съюз изразходиха общо съвсем трилион $, с цел да защитят семействата и да компенсират следствията от отхвърли от съветски природен газ (и енергийна криза), написа наблюдаващият от Bloomberg Лионел Лоран. Сега Европейският съюз е заплашен обаче от нова криза, предизвестява той.
Наблюдателят отбелязва, че има поради " горчивото хапче " за Европа под формата на повишение на главните лихви от " нервните " централни банки. Основната инфлация в еврозоната доближи през февруари рекордните 5,6% и Европейската централна банка към този момент се е подготвила надлежно да увеличи главните лихви до рекордните 4%. Лоран се притеснява, че без такива ограничения по стягане на парично-кредитната политика, ще стартира нов " циничен цикъл " от повишаване на цените, " подклаждан " от нарастването на заплатите.
Макар че стопанската система на еврозоната като цяло (засега) съумява да избегне рецесията, обаче не се следи и напредък, както означиха към този момент икономисти от Barclays Plc. Съставният показател на покупателната дарба съвсем не се покачва.
Така да вземем за пример, в Германия икономическият спад в края на предходната година беше 0,4% - повече от предстоящото. Равнището на безработицата в Европейски Съюз като цяло са покрай рекордно ниски равнища, само че то се повишава в някои страни, в това число Испания и Италия.
И въпреки че шефът на ЕЦБ Кристин Лагард твърди, че задачата на повдигането на главните лихви не е " да се унищожи стопанската система ", към този момент се виждат първите " пукнатини ".
Последното, от което Европа се нуждае в този момент, е стопански спад, предизвикан от ЕЦБ, написа в публикацията на Bloomberg. Посочва се, въз основата на мненията на икономисти, че прецизните и чувствителни принадлежности на държавните политики, биха били доста по-ефективни от " чука " на нападателните нараствания на главните лихви, които дружно с инфлацията биха могли да разбият " на пух и прахуляк " вложенията и икономическия напредък в Европа.
" Сега, когато Вашингтон отваря своя " дълбок портфейл ", готвейки се да изразходи съвсем 400 милиарда $ за " зелени " дотации, а Китай още малко и ще излезе на второ място в света по експорт на леки коли, Европа би трябвало да влага, с цел да компенсира загубите от " изгубеното " десетилетие, а през идващото десетилетие да не загуби водачеството си ", се обобщава в разбора.
Наблюдателят отбелязва, че има поради " горчивото хапче " за Европа под формата на повишение на главните лихви от " нервните " централни банки. Основната инфлация в еврозоната доближи през февруари рекордните 5,6% и Европейската централна банка към този момент се е подготвила надлежно да увеличи главните лихви до рекордните 4%. Лоран се притеснява, че без такива ограничения по стягане на парично-кредитната политика, ще стартира нов " циничен цикъл " от повишаване на цените, " подклаждан " от нарастването на заплатите.
Макар че стопанската система на еврозоната като цяло (засега) съумява да избегне рецесията, обаче не се следи и напредък, както означиха към този момент икономисти от Barclays Plc. Съставният показател на покупателната дарба съвсем не се покачва.
Така да вземем за пример, в Германия икономическият спад в края на предходната година беше 0,4% - повече от предстоящото. Равнището на безработицата в Европейски Съюз като цяло са покрай рекордно ниски равнища, само че то се повишава в някои страни, в това число Испания и Италия.
И въпреки че шефът на ЕЦБ Кристин Лагард твърди, че задачата на повдигането на главните лихви не е " да се унищожи стопанската система ", към този момент се виждат първите " пукнатини ".
Последното, от което Европа се нуждае в този момент, е стопански спад, предизвикан от ЕЦБ, написа в публикацията на Bloomberg. Посочва се, въз основата на мненията на икономисти, че прецизните и чувствителни принадлежности на държавните политики, биха били доста по-ефективни от " чука " на нападателните нараствания на главните лихви, които дружно с инфлацията биха могли да разбият " на пух и прахуляк " вложенията и икономическия напредък в Европа.
" Сега, когато Вашингтон отваря своя " дълбок портфейл ", готвейки се да изразходи съвсем 400 милиарда $ за " зелени " дотации, а Китай още малко и ще излезе на второ място в света по експорт на леки коли, Европа би трябвало да влага, с цел да компенсира загубите от " изгубеното " десетилетие, а през идващото десетилетие да не загуби водачеството си ", се обобщава в разбора.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ