Тенденция: Защо автомобилите са предпочитани пред влаковете в Европа?
Eвропа систематично избира колите пред влаковете, като за три десетилетия са изхарчени 66% повече средства за автомобилни пътища, в сравнение с за ЖП линии.
Европейските страни непрекъснато неглижират железопътния превоз и жителите ѝ на процедура са принудени да имат коли, с цел да могат да се придвижват обикновено.
Същото важи с цялостна мощ за България.
Нов отчет на „ Грийнпийс “ демонстрира, че от 1995 година насам страните от Европейски Съюз, Норвегия, Швейцария и Англия са вложили приблизително 66% повече в разширението и обновяването на автомобилни пътища, в сравнение с железопътни линии.
Първите световни задължения за понижаване на парниковите газове са направени още през 90-те на предишния век. Оттогава обаче страните са изхарчили забележителните 1.5 трилиона евро за автопътища и единствено 930 милиарда евро за железопътни линии.
Така те са подтикнали частните моторни транспортни средства за сметка на устойчивия и наличен публичен превоз.
От 1995 година насам дължината на европейските автомагистрали е повишена с над 300 000 километра, т.е. с 60%. Търсенето на моторни транспортни средства се е нараснало с 29% до 2019 година – а те дават отговор за 72% от увреждащите климата транспортни излъчвания (от влаковете идват единствено 0,4%).
От 1995 година насам цялата европейска влакова мрежа е намаляла с 6,5% – или с 15 650 км. (за България 6%).
За страдание, данните за България не са по-добри
и демонстрират, че нашите държавни управления са се провалили в насърчаването на устойчивия превоз и са обрекли страната на все по-голяма взаимозависимост от изкопаемите горива. За да се придвижват обикновено, българите постоянно са принудени да употребяват леки коли (с всички произлизащи от това спомагателни разходи) или различен авто превоз.
Между 1995 и 2021 година България влага към 9,6 милиарда евро в автомагистрали, само че в железопътни линии – единствено 2,4 милиарда евро.От 1995 година насам автомагистралите в България са се нараснали със забележителните 157% (от 314 на 806 км). В същото време дължината на железопътната мрежа е намаляла с 6% (263 км).Липсата на вложения в българската железопътна система вървят ръка за ръка с унищожаването на районната железопътна мрежа. От 1995 година 13 районни железопътни линии с обща дължина 348 километра са били затворени за пътнически превоз, отрязвайки хиляди хора от достъп до влаковете.За страдание, релсите по всички закрити линии са били демонтирани
или пък са оставени в такова положение, че не могат да бъдат употребявани още веднъж без огромна инвестиция.
Европа систематично губи районните си и локални железопътни мрежи, оставя ги в запуснато положение в доста райони и в това време налива солидни пари в пътища за коли, които подхранват климатичната рецесия “ – разкрива Хервиг Шустър от „ Грийнпийс “. – „ Днес виждаме следствията – Европа се бори с климатичния безпорядък, а милиони хора в селските региони се борят да получат същински достъп до публичен превоз и на процедура са принудени да имат кола, или да си седят у дома. “
От 2018 година насам междинната разлика във финансирането на шосейния и железопътния превоз в Европа понижава от 66% на 34%.
Въпреки спомагателните вложения в железопътен превоз обаче доста страни, в това число България, не престават да затварят ЖП линии и гари, и да възнамеряват построяването на нови автомагистрали и разширения на летища.
„ Ако Европа желае да има стабилно и заслужено бъдеще, то държавните управления и Европейски Съюз би трябвало да спрат да затварят районни влакови линии и гари, да вкарат още веднъж в приложимост неизползваната железопътна инфраструктура и внезапно да пренасочат финансирането от авто и въздушен към железопътен превоз “ – акцентира Шустър. – „ Само по този начин биха могли да подсигуряват понижаване на парниковите излъчвания и еднакъв достъп до резистентен превоз за всички. Крайно време е европейските държавни управления да спрат да фаворизират колите. “
Европейските жители, отрязани от достъп до постоянен публичен превоз, са все по-принудени да имат коли, даже и да нямат такова предпочитание.
Транспортната политика на Европа (и България включително) трансформира колите в нужда –
с всички съответни последици за чистотата на въздуха в градовете и за околната среда като цяло.
Преди европейските държавни управления да си наредят бюджетите за идната година, „ Грийнпийс “ ги приканва най-накрая да трансформират целите си за финансиране от автомобилни пътища към ЖП линии.
Също по този начин е належащо финансиране и с цел да се обезпечат налични цени на билетите за публичен превоз за вътрешни и интернационалните пътувания в границите на Европа. И още – за модернизиране на железопътната инфраструктура, тъй че влаковете да бъдат качествена опция на колите – както за интернационалните пътувания, по този начин и в границите на селските региони.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Европейските страни непрекъснато неглижират железопътния превоз и жителите ѝ на процедура са принудени да имат коли, с цел да могат да се придвижват обикновено.
Същото важи с цялостна мощ за България.
Нов отчет на „ Грийнпийс “ демонстрира, че от 1995 година насам страните от Европейски Съюз, Норвегия, Швейцария и Англия са вложили приблизително 66% повече в разширението и обновяването на автомобилни пътища, в сравнение с железопътни линии.
Първите световни задължения за понижаване на парниковите газове са направени още през 90-те на предишния век. Оттогава обаче страните са изхарчили забележителните 1.5 трилиона евро за автопътища и единствено 930 милиарда евро за железопътни линии.
Така те са подтикнали частните моторни транспортни средства за сметка на устойчивия и наличен публичен превоз.
От 1995 година насам дължината на европейските автомагистрали е повишена с над 300 000 километра, т.е. с 60%. Търсенето на моторни транспортни средства се е нараснало с 29% до 2019 година – а те дават отговор за 72% от увреждащите климата транспортни излъчвания (от влаковете идват единствено 0,4%).
От 1995 година насам цялата европейска влакова мрежа е намаляла с 6,5% – или с 15 650 км. (за България 6%).
За страдание, данните за България не са по-добри
и демонстрират, че нашите държавни управления са се провалили в насърчаването на устойчивия превоз и са обрекли страната на все по-голяма взаимозависимост от изкопаемите горива. За да се придвижват обикновено, българите постоянно са принудени да употребяват леки коли (с всички произлизащи от това спомагателни разходи) или различен авто превоз.
Между 1995 и 2021 година България влага към 9,6 милиарда евро в автомагистрали, само че в железопътни линии – единствено 2,4 милиарда евро.От 1995 година насам автомагистралите в България са се нараснали със забележителните 157% (от 314 на 806 км). В същото време дължината на железопътната мрежа е намаляла с 6% (263 км).Липсата на вложения в българската железопътна система вървят ръка за ръка с унищожаването на районната железопътна мрежа. От 1995 година 13 районни железопътни линии с обща дължина 348 километра са били затворени за пътнически превоз, отрязвайки хиляди хора от достъп до влаковете.За страдание, релсите по всички закрити линии са били демонтирани
или пък са оставени в такова положение, че не могат да бъдат употребявани още веднъж без огромна инвестиция.
Европа систематично губи районните си и локални железопътни мрежи, оставя ги в запуснато положение в доста райони и в това време налива солидни пари в пътища за коли, които подхранват климатичната рецесия “ – разкрива Хервиг Шустър от „ Грийнпийс “. – „ Днес виждаме следствията – Европа се бори с климатичния безпорядък, а милиони хора в селските региони се борят да получат същински достъп до публичен превоз и на процедура са принудени да имат кола, или да си седят у дома. “
От 2018 година насам междинната разлика във финансирането на шосейния и железопътния превоз в Европа понижава от 66% на 34%.
Въпреки спомагателните вложения в железопътен превоз обаче доста страни, в това число България, не престават да затварят ЖП линии и гари, и да възнамеряват построяването на нови автомагистрали и разширения на летища.
„ Ако Европа желае да има стабилно и заслужено бъдеще, то държавните управления и Европейски Съюз би трябвало да спрат да затварят районни влакови линии и гари, да вкарат още веднъж в приложимост неизползваната железопътна инфраструктура и внезапно да пренасочат финансирането от авто и въздушен към железопътен превоз “ – акцентира Шустър. – „ Само по този начин биха могли да подсигуряват понижаване на парниковите излъчвания и еднакъв достъп до резистентен превоз за всички. Крайно време е европейските държавни управления да спрат да фаворизират колите. “
Европейските жители, отрязани от достъп до постоянен публичен превоз, са все по-принудени да имат коли, даже и да нямат такова предпочитание.
Транспортната политика на Европа (и България включително) трансформира колите в нужда –
с всички съответни последици за чистотата на въздуха в градовете и за околната среда като цяло.
Преди европейските държавни управления да си наредят бюджетите за идната година, „ Грийнпийс “ ги приканва най-накрая да трансформират целите си за финансиране от автомобилни пътища към ЖП линии.
Също по този начин е належащо финансиране и с цел да се обезпечат налични цени на билетите за публичен превоз за вътрешни и интернационалните пътувания в границите на Европа. И още – за модернизиране на железопътната инфраструктура, тъй че влаковете да бъдат качествена опция на колите – както за интернационалните пътувания, по този начин и в границите на селските региони.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ