Европа ностра, водещата организация за опазване на културното наследство в

Европа ностра, водещата организация за запазване на културното завещание в Европа и Институтът на Европейската капиталова банка оповестиха най-застрашените обекти в Европа за 2018 година: следвизантийските църкви в Москополе и Виткук в Албания, историческият център на Виена в Австрия, паметникът Бузлуджа в България, манастирският комплекс Давид- Гареджа в Грузия, казиното Констанца в Румъния, гръцкото сиропиталище Принкипо на Принцовите острови в Турция и фабриката за лед Гримсби във Англия. Тези бисери на европейското културно завещание са в голяма заплаха, някои заради занемаряване или несъответстващо развиване, други заради липса на експертизи или запаси. В идващите месеци специалисти от Европа ностра и Института на Европейската капиталова банка, дружно с други сътрудници и номинаторите, ще посетят определените 7 обекта и ще се срещнат с главните заинтригувани страни.

Мултидисциплинарните екипи ще дават механически препоръки, ще разпознават вероятните източници на финансиране и ще активизират необятна поддръжка за запазването на тези забележителности. До края на годината експертите ще формулират осъществими проекти за деяние за определените обекти. Този нов лист на „ 7-те най-застрашени “ се афишира по време на Европейската година на културното завещание, която отпразнува общото културно завещание - на европейско, национално, районно и локално ниво - и има за цел да насърчи жителите на Европа да го открият и да се ангажират с него.

Предишните описи бяха оповестени през 2013 година, 2014 година и 2016 година Маестро Пласидо Доминго, президент на Европа ностра, съобщи: „ Най-новият лист на „ 7-те най- застрашени “ се състои от изключителни съкровища на европейското културно завещание, които са в заплаха да бъдат изгубени. Хората в съответните райони са мощно заинтригувани да опазят тези значими образци от нашето общо завещание, само че се нуждаят от по-широка европейска поддръжка. Затова приканвам локалните, районните, националните и европейските заинтригувани страни, както държавни, по този начин и частни, да обединят напъните си, с цел да обезпечат действително бъдеще за обектите.

Франциско де Паула Коело, декан на Института на Европейската капиталова банка, съобщи: „ Настоящата Европейска година на културното завещание дава идеална рамка за стартирането на четвъртия лист на „ 7-те най-застрашени “ обекта. Актуалната оценка сподели впечатляващ прогрес с редица от обектите, определени досега, и потвърди потенциала на вложенията в културното завещание, който може да генерира многочислени изгоди, изключително на социално-икономическо ниво. Затова се надяваме, че с помощта на комбинацията от държавна и частна поддръжка, обектите, включени в новия лист, ще бъдат избавени за бъдещите генерации. “ „ 7-те най-застрашени “ за 2018 година бяха определени от Управителния съвет на Европа ностра всред 12-те обекта, избрани от екип експерти по история, археология, архитектура, реституция, планово анализиране и финанси. Номинациите бяха направени от неправителствени организации или от държавни институции, формиращи част от европейската мрежа от членове и асоциирани организации на Европа ностра.



Паметникът Бузлуджа, България

Паметникът Бузлуджа, ситуиран в планините и в сърцето на България, е величествен образец за архитектурата от 20-ти век. Той е издигнат през 1981 година като Дом-паметник на Българската комунистическа партия. Просъществува единствено 8 години до края на социалистическия режим в България през 1989 година Скоро по-късно постройката е изоставена и се трансформира в жертва на обири, вандализъм и сурови метеорологични условия. Прозорците и покривът са мощно разрушени, излагайки структурата на атмосферните промени целогодишно, в това число на мощните снеговалежи, типични за местността.

Отговорните органи не са взели никакви ограничения за опазването на постройката до този миг. Мозайките в паметника покриват повърхност от над 1000 кв.м. и показват историята на Българска комунистическа партия с художествени похвати в стила на социалистическия натурализъм. Мозайките на вътрешния кръг са направени от смалт, а на външния - от естествени камъни, събрани от реките на България. Днес внушителният образ на архитектурата в жанр брутализъм, тежката символика и цветните мозайки са мощно разрушени, само че паметникът притегля възходящ интерес със своята трагична история, удивителна архитектура и визия на разграбена пищност.

Съдбата му е сходна на няколкостотин други монументи, издигнати по времето на социалистическия режим в България и в целия Източен блок. Най-новото завещание на някогашните социалистически страни постоянно е травматично и непознато на необятната аудитория. Затова е явно смисъла на тази постройка на европейско равнище като „ място наизуст “ (lieu de mémoire).

От една страна, когато става въпрос за запазване, паметникът може да се показа и като място на спор, тъй като влияе на околната среда, изменяйки фрапантно планинския подтекст. Силното идеологическо обръщение, което се предава от самия мащаб на постройката, както и от знаците в нея, слага казуса: по какъв начин тя може да бъде опазена по метод, който не възхвалява или удостоверява несъзнателно политическа идеология. От друга страна, може да се твърди, че оставянето на паметника последователно да се унищожи би било неоценяване на човешкия труд, положен за построяването, на художествените му качества или на символното му смисъла като артефакт на 45 години социализъм в България. Фондация „ Проект Бузлуджа “, която номинира паметника за програмата „ 7-те най-застрашени “ 2018, пази тезата, че като един от шедьоврите на своя интервал, паметника Бузлуджа би могъл да се трансформира в образец за запазване и преосмисляне на сходни обекти на историческо завещание в Централна и Източна Европа. Като най-приложима дълготрайна тактика за спасяването на паметника Бузлуджа са препоръчани консервиране на постройката за подсилване и приготовление за резистентен туризъм.