Европа навлиза в ново Просвещение, но едва ли си дава

...
Европа навлиза в ново Просвещение, но едва ли си дава
Коментари Харесай

Ограмотяването на Европа да започне от българския премиер

Европа навлиза в ново Просвещение, само че надали си дава сметка. За образованието й отсега нататък ще се грижи българската еврокомисарка Мария Габриел. Чрез нея ще придобият нов смисъл думите на Иван Вазов " и ний сме дали нещо на светът ". Народният стихотворец е имал поради " вси словене ", които посредством нас са се научили " книга да четат ". Сега задачата ни е по-амбициозна, тъй като вси европейци ще черпят от българския опит. Какво можем да им предложим?

Трудно е да се проникне в мислите на Мария Габриел, тъй като като лидер на листата на ГЕРБ за европейските избори през май 2019 година тя наложително ги криеше зад встъпленията от сорта на: " Както сподели нашият водач господин Борисов ", " както сподели водачът на ГЕРБ " или " както сподели министър председателят Борисов ". Оттам нататък всекидневно следваше негов откъс, който, общо взето, оформяше наличието на нейните изказвания. За да разберем какво следва в Европа, би трябвало да следим не толкоз думите на Мария Габриел, колкото на Бойко Борисов. А неговият най-известен откъс, засягащ личното му и нашето национално културно-просветно ниво, е: " И аз съм елементарен, и вие сте елементарни - по тази причина се разбираме ".

Тази мъдрост минава за вътрешна приложимост, само че дали Европа ще я разбере по същия метод? Когато Мария Габриел стартира да учи на разум и разсъдък другите страни, всяка може да се заинтересува

 

що за интелектуална мощност носи от родината си

 

Позоваванията на Бойко Борисов евентуално ще й създадат неприятна услуга, тъй като изявите му в Брюксел са прекомерно забележими и не могат да бъдат прикрити със загладени цитати. В интернационална среда първото, което събеседниците преценят, е способността за връзка на непознати езици, която несъмнено не е образувана у Борисов. Оправданията му, че е бил жертва на комунистическия режим, звучат неубедително, тъй като негови връстници демонстрират висока езикова просветеност. Само преди половин година той твърдеше не къде да е, а в Европейския парламент в Брюксел: " В село Банкя ни споделяха - британски не би трябвало да се учи, това е буржоазна работа ". В други изявления пък е давал да се разбере, че сред топката и книгата изборът му е падал върху топката.

Образователните неналичия не трябва да се омаловажават, тъй като съпътстват индивида през целия му живот, каквато и кариера да направи. Като министър-председател Борисов ни даде напълно свеж образец в края на август, обяснявайки за какво някогашният началник на антикорупционната комисия Пламен Георгиев има „ задоволителна езикова подготовка “ да стане консул във Валенсия макар основателните подозрения в неговите знания по испански език: " Пламен Георгиев е с няколко образования, хиляди награди, с милиарди арестувани и иззети средства, с няколко езика ”. Вижда се, че просветителните дефицити са освен за персонална сметка, само че и за страната, която се оставя да бъде представлявана от учили-недоучили хора.

Бойко Борисов няма да се захване да работи над себе си единствено тъй като пратената от него в Брюксел еврокомисарка е получила сектор " Иновации и юноша ". В образованието, както и в другите ресори, за които се спекулираше, че могат да бъдат дадени на България,

 

той не вижда друго с изключение на парите

 

Първата му реакция във Facebook гласеше: " Изключително значим и съвременен сектор с бюджет 100 милиарда евро - третото по величина перо в общия бюджет на Европейски Съюз. Мария Габриел ще поеме напълно цифровите умения в образованието, а упованията са бюджетът за обучение да бъде повишен тройно. " Сякаш от обществената мрежа ни гледаше анимационният воин Чичо Скрудж, който рисуват с въртящи се пред очите му жълтици.

За човек с учебен дефицит би трябвало да се посочи, че 100 милиарда евро не са бюджет за обучение, тъй като целият годишен бюджет на Европейски Съюз е 150 милиарда евро, а това е планирана сума за идващия 7-годишен интервал в Многогодишната финансова рамка (2021-2027 г.), която още се разисква. Но даже по този начин сумата не е дребна. Проблемът е, че България няма на какво да се радва, въпреки че на Борисов му се привижда златен дъжд: " Под управлението на Мария Габриел ще бъде програмата " Хоризонт Европа ", от която се обезпечава финансирането на киберсигурността, суперкомпютрите и цифровите хъбове. Вярвам, че Мария Габриел ще управлява сполучливо поверения й сектор, тъй като единствено нововъведенията ще доведат до по-високи заплати и по-конкурентоспособна стопанска система ".

Когато още при комисарството на Кристалина Георгиева, която отговаряше за бюджета, стартира подготовката на новата многогодишна финансова рамка, чистите донори (най-богатите държави) желаеха

 

да се промени философията на финансовата политика на Европейски Съюз,

 

с цел да се подтикват нововъведенията, които да дърпат съюза напред. До този миг се стимулираше повече районната политика, с цел да могат изоставащите региони да догонят по-развитите. Това ставаше посредством кохезионния и структурните фондове, които в името на европейската взаимност помагаха за ускорение на развиването на Източна Европа, и в частност на България. Благодарение на тях у нас се форсира строителството на автомагистрали и жп линии - гордостта на Бойко Борисов.

Както е известно, актуалните нововъведения са по силите на най-развитите страни. Обръщането на финансовата политика значи и превръщане на финансовия поток - парите, които влагат в общия бюджет, ще отиват назад отново при тях, като в сумата ще се прибавят и дължимите дялове от по-бедните страни. Така чистите донори могат да станат чисти получатели по този сектор, а по-бедните ще има да чакат, до момента в който се развият до тяхното ниво. Мария Габриел, която няма да има право да извършва указания от Бойко Борисов - колкото и да му е задължена, - ще играе ролята на разпределител на пари измежду други страни, които ще бъдат в положение да показват високотехнологични планове. В такава конкурентна среда България мъчно ще се вреди с преимуществата си, които нормално акцентира за привличане на задгранични вложения - плосък налог и ниски работни заплати. Удостояването на българската комисарка с новия сектор ще донесе изгода тъкмо толкоз, колкото досегашният й сектор " дигитален пазар " оказа помощ за развиване на електронно ръководство и киберсигурността в страната.

Борисов знае всичко това, тъй като най-малкото са му го споделили по-грамотни хора, само че фанфарната му поза произтича от

 

всекидневните му пропагандни потребности

 

Той е уязвим политик и с цел да оцелява, би трябвало редовно да се къпе в светлината на действителна или мислена популярност. Когато се хвали с приемането на " извънредно значим и съвременен сектор ", той споделя на сънародниците си, че Европа прави оценка България под неговото управление като извънредно значима и съвременна страна, въпреки че явно не е такава.

Интересно е, че за пропагандната мъгла способства и самата Европейска комисия, която в никакъв случай до момента не е била така енигматична. Ресорите на нейните комисари по традиция бяха съпоставими с главните министерства в страните, каквито са и другите формати на Съвета на Европейски Съюз, където се събират министри съгласно нормалните национални ресори. Подобна специализация имат и комисиите в Европейския парламент. Сега обаче новата председателка на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен е вложила художествено мислене, тъй като някои от комисарите ще извършват функционалностите си зад прекомерно обтекаеми понятия: " Демокрация и демография ", " Съхраняване на европейския ни метод на живот ", " Ценности и бистрота ", " Сближаване и промени " и прочие За да не дава доста пояснения, единствено преди две седмици гостуването й в България бе съпроводено с унищожаване на микрофоните в пресцентъра на Министерския съвет, което ускори съмнението, че тя може би не е най-подходящият човек за високия европейски пост.

Борисов се постара да я завоюва със фукане за триумфите на българската просветителна система и тя прекомерно доверчиво повтори думите му: " В България виждам какъв брой огромни са вложенията в университетите и учебните заведения, в заплатите на учителите ".

 

Истината е друга

 

От началото на годината минималната съществена работна заплата на шеф на учебно заведение и детска градина е 1140 лева, на  учител - 920 лева, на старши преподавател - 955 лева Според дaннитe нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт бpyтнaтa мeceчнa paбoтнa зaплaтa в Coфия за юни e 1730 лeвa, а за цялa Бългapия cpeднaтa зaплaтa e 1253 лева С толкоз пари многодетната майка Фон дер Лайен не би могла да прати даже и едно от седемте си деца на учебно заведение.

По тази причина учителската специалност у нас непрекъснато губи прелест. Годишно се пенсионират близо 5000 учители и при започване на образователната година България страда от дефицит на към 1000 учители, от които 600 в София. Особено дефицитни са учителите по математика, осведомителни технологии и физика - все дисциплини, свързани с ресора, който би трябвало да краси облика на страната в Европа. Когато светът означи на 8 септември Международния ден на грамотността, статистиката на ЮНЕСКО подсети, че у нас броят на децата в начална просветителна възраст, които не вървят на учебно заведение, е повишен от 5000 през 2012 до 19 000 през 2016 година Данните съответстват с втория премиерски мандат на Борисов, а за третия ще забележим какви висоти ще отчетем.

Можем да чакаме, че колкото Борисов ще проговори непознати езици, толкоз и Мария Габриел ще способства за модернизирането на България.

 
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР