Климат, бюджет, Брекзит: Лидерите на ЕС ще обсъдят теми с взривоопасен потенциал
Европа да бъде първият безпристрастен във връзка с климата континент до 2050 година Дългосрочният бюджет на Европейския съюз да дава отговор на ползите и на чистите платци, и на главните бенефициенти на еврофондове. И, несъмнено, какви ще са връзките с Англия след Брекзит.
Темите на последния за годината Европейски съвет, който към този момент няма да бъде управляван от Доналд Туск, имат капацитет да доведат до огромни разногласия и се организират в основен ден за Обединеното кралство.
В съвещанието ще вземат участие водачите на 27 страни членки на Европейски Съюз: английският министър председател Борис Джонсън няма да пътува до Брюксел поради предварителните парламентарни избори в страната му.
Дневният ред на Шарл Мишел, новият ръководител на Европейския съвет, и Урсула фон дер Лайен, която ще отстоява позицията на Европейската комисия, дава обещание разгорещени полемики по въпроси, за които няма единогласие.
За климата – би трябвало още работа
Лидерите на Европейски Съюз се приготвят за разгорещени полемики за климата по време на срещата на върха в Брюксел.
Във вторник Шарл Мишел съобщи, че е " нужна още политическа работа ", с цел да могат водачите да поддържат задачата за климатично безпристрастен Европейски Съюз до 2050 година, което значи оптимално редуциране на излъчванията на въглероден диоксид и компенсиране на оставащите посредством попиване (от почвите, горите и технологията).
През юни страните членки на Европейски Съюз не съумяха да реализират единогласие. Три страни, които към момента са много подвластни от изкопаемите горива, изключително от въглищата, се опълчиха поради опасенията си от сложен енергиен преход, изключително от общественото му измерение: Полша, Унгария и Чехия.
Дебатът ще се води ден след представянето на " Зелената договорка " от Европейската комисия, която бе обещана от Урсула фон дер Лайен преди да бъде определена за ръководител на Европейска комисия и която през идващите месеци ще стане част от няколко законодателни начинания (повече четете тук).
Според дипломати и документи, представени от " Ройтерс ", и в този момент Полша, Унгария и Чехия са изразили възражения против уговорката за климатична индиферентност на Европейски Съюз до 2050 година
Бюджетът – разделянето продължава
Всъщност битката с климатичните промени зависи от финансирането, което Европейски Съюз ще отдели за нея. Но полемиката за бюджета за интервала 2021-2027 година едвам стартира и дава обещание бурни диспути на утрешното съвещание. Между страните членки има съществени разлики.
Първоначално задачата беше до края на годината да има съглашение, като за начална точка се употребява плана на Европейската комисия за бюджет на стойност 1.13 трилиона евро. Дълбоките разлики по чувствителни въпроси като размера на бюджета и орязването на обичайни политики, наред с Брекзит и забавянето на встъпването в служба на новата Европейска комисия, изместиха крайния период в идната година.
Битката за бюджета обичайно е една от най-ожесточените в Брюксел. Тя също така се води в доста измерения. Страните може да се съюзят към отбраната на селскостопанските дотации, да вземем за пример, само че да са на разнообразни отзиви за размера на бюджета за районно развиване. Франция и Германия са на една страна що се отнася до въвеждането на връзка сред финансирането и зачитането на върховенството на закона, само че са в доста разнообразни лагери, когато стане въпрос за парите за фермерите (повече четете тук).
© Reuters
Шарл Мишел
Страните - привърженички на икономиите, водени от Германия, упорстват бюджетът да се задържи на едвам 1% от брутния народен приход на Европейски Съюз – под предложенията на Еврокомисията за 1.11% и тези на Европейския парламент (1.3%).
Финландия, която до края на годината е ротацинен ръководител на Съвета на Европейски Съюз, предложи при започване на декември компромисен вид - 1.07% от Разузнавателна служба на ФРГ на блока.
Той обаче е малко евентуално да помогне за излизане от задънената улица. Урсула фон дер Лайен съобщи, че е " обезпокоена " от препоръчаните в него " фрапантни орязвания " на бюджета в браншове, които могат да бъдат наранени като да вземем за пример " Фронтекс " (службата за защита на границите на ЕС), защитата, цифровите технологии и " напъните за озеленяване на стопанската система ".
Освен това Германия и други по-богати страни заемат твърди позиции пред натиска да се откажат от така наречен рабати, или " корекции ", отстъпки, които смекчават разноските им за еврочленство.
В документ, забелязан от " Файненшъл таймс ", те предизвестяват, че " натоварването на дребен брой страни членки с увеличаваща се финансова тежест няма да бъде задоволително за нашите жители " и че Брекзит ще усили непропорционално техния дял финансиране за бюджета на Европейски Съюз.
© Reuters
Ангела Меркел и Еманюел Макрон
Техните съперници, от Франция до Испания и Полша и Литва, упорстват, че отстъпките за богатите страни членки към този момент не могат да бъдат оправдани.
Орязването на средствата за кохезионната политика и предлагането те да се отпускат единствено в случай че се съблюдава върховенството на закона също разделят страните членки.
По време на Европейския съвет през октомври министър председателят Бойко Борисов сподели, че при определянето на идващия дълголетен бюджет на Европейски Съюз България ще отстоява позицията за предел от 1.3% от съвкупния брутен народен артикул на 27-те страни (повече четете тук). България също така е групата " Приятели на кохезията ", формирана от страни най-вече от Източна и Южна Европа, която се бори за опазване на финансирането за районно развиване.
Брекзит - към момента неопределеност
На втория ден от срещата си (13 декември) водачите ще обсъдят Брекзит и подготовката за идните договаряния за бъдещите връзки с Англия след излизането ѝ от Европейски Съюз. В петък би трябвало да станат известни окончателните резултати от предварителните избори в страната, които се организират през днешния ден.
Предвид обстоятелството, че Брекзит е плануван за края на януари, а договорът за излизане от Европейски Съюз към момента чака да бъде утвърден, европейските водачи деликатно ще наблюдават резултата. Освен това в петък е плануван спор, на който да бъдат избрани целите на 27-те в бъдещите договаряния с Лондон, изключително в областта на търговията.
Според проектозаключение, забелязано от " Франс прес ", 27-те ще призоват Комисията да стартира разискванията " неотложно " след Брекзит.
" Трябва да успеем бързо да продължим напред след " тези избори, съобщи в сряда френският президент Еманюел Макрон след среща с Шарл Мишел в Париж. Той уточни, че би трябвало да бъде " съхранен следваният до момента способ: единение на 27-те, водене на договарянията само от Мишел Барние, неотстъпчивост при отстояването на нашите ползи без да се подаваме на напън и спазвайки, дружно с Англия, изискванията на почтена конкуренция ".
Наскоро английският министър председател Борис Джонсън съобщи, че в случай че неговата Консервативна партия завоюва парламентарните избори другата седмица, то обществото може скоро да спре да приказва за Брекзит.
Темите на последния за годината Европейски съвет, който към този момент няма да бъде управляван от Доналд Туск, имат капацитет да доведат до огромни разногласия и се организират в основен ден за Обединеното кралство.
В съвещанието ще вземат участие водачите на 27 страни членки на Европейски Съюз: английският министър председател Борис Джонсън няма да пътува до Брюксел поради предварителните парламентарни избори в страната му.
Дневният ред на Шарл Мишел, новият ръководител на Европейския съвет, и Урсула фон дер Лайен, която ще отстоява позицията на Европейската комисия, дава обещание разгорещени полемики по въпроси, за които няма единогласие.
За климата – би трябвало още работа
Лидерите на Европейски Съюз се приготвят за разгорещени полемики за климата по време на срещата на върха в Брюксел.
Във вторник Шарл Мишел съобщи, че е " нужна още политическа работа ", с цел да могат водачите да поддържат задачата за климатично безпристрастен Европейски Съюз до 2050 година, което значи оптимално редуциране на излъчванията на въглероден диоксид и компенсиране на оставащите посредством попиване (от почвите, горите и технологията).
През юни страните членки на Европейски Съюз не съумяха да реализират единогласие. Три страни, които към момента са много подвластни от изкопаемите горива, изключително от въглищата, се опълчиха поради опасенията си от сложен енергиен преход, изключително от общественото му измерение: Полша, Унгария и Чехия.
Дебатът ще се води ден след представянето на " Зелената договорка " от Европейската комисия, която бе обещана от Урсула фон дер Лайен преди да бъде определена за ръководител на Европейска комисия и която през идващите месеци ще стане част от няколко законодателни начинания (повече четете тук).
Според дипломати и документи, представени от " Ройтерс ", и в този момент Полша, Унгария и Чехия са изразили възражения против уговорката за климатична индиферентност на Европейски Съюз до 2050 година
Бюджетът – разделянето продължава
Всъщност битката с климатичните промени зависи от финансирането, което Европейски Съюз ще отдели за нея. Но полемиката за бюджета за интервала 2021-2027 година едвам стартира и дава обещание бурни диспути на утрешното съвещание. Между страните членки има съществени разлики.
Първоначално задачата беше до края на годината да има съглашение, като за начална точка се употребява плана на Европейската комисия за бюджет на стойност 1.13 трилиона евро. Дълбоките разлики по чувствителни въпроси като размера на бюджета и орязването на обичайни политики, наред с Брекзит и забавянето на встъпването в служба на новата Европейска комисия, изместиха крайния период в идната година.
Битката за бюджета обичайно е една от най-ожесточените в Брюксел. Тя също така се води в доста измерения. Страните може да се съюзят към отбраната на селскостопанските дотации, да вземем за пример, само че да са на разнообразни отзиви за размера на бюджета за районно развиване. Франция и Германия са на една страна що се отнася до въвеждането на връзка сред финансирането и зачитането на върховенството на закона, само че са в доста разнообразни лагери, когато стане въпрос за парите за фермерите (повече четете тук).
© Reuters
Шарл Мишел
Страните - привърженички на икономиите, водени от Германия, упорстват бюджетът да се задържи на едвам 1% от брутния народен приход на Европейски Съюз – под предложенията на Еврокомисията за 1.11% и тези на Европейския парламент (1.3%).
Финландия, която до края на годината е ротацинен ръководител на Съвета на Европейски Съюз, предложи при започване на декември компромисен вид - 1.07% от Разузнавателна служба на ФРГ на блока.
Той обаче е малко евентуално да помогне за излизане от задънената улица. Урсула фон дер Лайен съобщи, че е " обезпокоена " от препоръчаните в него " фрапантни орязвания " на бюджета в браншове, които могат да бъдат наранени като да вземем за пример " Фронтекс " (службата за защита на границите на ЕС), защитата, цифровите технологии и " напъните за озеленяване на стопанската система ".
Освен това Германия и други по-богати страни заемат твърди позиции пред натиска да се откажат от така наречен рабати, или " корекции ", отстъпки, които смекчават разноските им за еврочленство.
В документ, забелязан от " Файненшъл таймс ", те предизвестяват, че " натоварването на дребен брой страни членки с увеличаваща се финансова тежест няма да бъде задоволително за нашите жители " и че Брекзит ще усили непропорционално техния дял финансиране за бюджета на Европейски Съюз.
© Reuters
Ангела Меркел и Еманюел Макрон
Техните съперници, от Франция до Испания и Полша и Литва, упорстват, че отстъпките за богатите страни членки към този момент не могат да бъдат оправдани.
Орязването на средствата за кохезионната политика и предлагането те да се отпускат единствено в случай че се съблюдава върховенството на закона също разделят страните членки.
По време на Европейския съвет през октомври министър председателят Бойко Борисов сподели, че при определянето на идващия дълголетен бюджет на Европейски Съюз България ще отстоява позицията за предел от 1.3% от съвкупния брутен народен артикул на 27-те страни (повече четете тук). България също така е групата " Приятели на кохезията ", формирана от страни най-вече от Източна и Южна Европа, която се бори за опазване на финансирането за районно развиване.
Брекзит - към момента неопределеност
На втория ден от срещата си (13 декември) водачите ще обсъдят Брекзит и подготовката за идните договаряния за бъдещите връзки с Англия след излизането ѝ от Европейски Съюз. В петък би трябвало да станат известни окончателните резултати от предварителните избори в страната, които се организират през днешния ден.
Предвид обстоятелството, че Брекзит е плануван за края на януари, а договорът за излизане от Европейски Съюз към момента чака да бъде утвърден, европейските водачи деликатно ще наблюдават резултата. Освен това в петък е плануван спор, на който да бъдат избрани целите на 27-те в бъдещите договаряния с Лондон, изключително в областта на търговията.
Според проектозаключение, забелязано от " Франс прес ", 27-те ще призоват Комисията да стартира разискванията " неотложно " след Брекзит.
" Трябва да успеем бързо да продължим напред след " тези избори, съобщи в сряда френският президент Еманюел Макрон след среща с Шарл Мишел в Париж. Той уточни, че би трябвало да бъде " съхранен следваният до момента способ: единение на 27-те, водене на договарянията само от Мишел Барние, неотстъпчивост при отстояването на нашите ползи без да се подаваме на напън и спазвайки, дружно с Англия, изискванията на почтена конкуренция ".
Наскоро английският министър председател Борис Джонсън съобщи, че в случай че неговата Консервативна партия завоюва парламентарните избори другата седмица, то обществото може скоро да спре да приказва за Брекзит.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ