България да събира данъци на Щвеция?
Еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.
© Francois Lenoir Още по тематиката
Европейската комисия ще предложи промени къде онлайн фирмите да заплащат Данък добавена стойност
от Дневник,4 окт 2017
Съдът на Европейски Съюз: Компаниите имат право на Данък добавена стойност заем и за обществена инфраструктура
Досега българските данъчни и магистрати постоянно отказваха връщането на налога при дарения към общини или страна
1 окт 2017
Европейската комисия предлага основна смяна в режима на Данък добавена стойност в Европейския съюз, която цели да се отстранен огромна част от измамите с налог добавена стойност. Според данни на самата Европейска комисия поради досегашния режим при вътрешнообщностните доставки годишно страните членки губят по 50 милиарда евро данъчни доходи.
" Настоящата система беше призната през 1993 година като краткотрайна след основаването на Единния пазар, практиката обаче се сподели крушение. Тя коства повече от 1 милиарда евро годишно на компаниите, с цел да я ползват, а измамите се костват по 100 евро на всеки европейски жител ", сподели през днешния ден еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси
Европейска комисия предлага да се промени на метода на начисляване на Данък добавена стойност при търговията сред страните членки, тъй че да се отстрани опцията за така наречен " изчезнал търговец ". В момента когато една стока се изнася към друга страна членка, тя е освободена от Данък добавена стойност. Данъкът се начислява при продажбата й в страната, за която е предопределена. Това обаче основава опция компании еднодневки да внасят артикули без Данък добавена стойност, по-късно да ги продават с налог, само че да пропущат да внесат налога като банкрутират или просто изчезват. " Представете си в случай че имате проблем в страните членки, където е допустимо незабавно да ревизирате дали ДДС-то е импортирано, какво се случва на равнище Европейски Съюз, където инспекцията става след няколко месеца ", сподели чиновник на Европейската комисия.
Заради съмнения в сходна скица през 2015 година в Италия за малко беше задържан представителят на съвета на шефовете на " Техномаркет " и " К и К Електроникс " Николай Китов. Обвинението на италианската прокуратура беше, че българската компания е продавала на италиански компании еднодневки стока, която те по-късно са препродавали на огромни локални търговци. След като са изтегляли данъчния заем, медиаторите са банкрутирали. Делото против Китов и хипотетичните му италиански съучастници в Италия към момента продължава.
В някои схеми, известни както " Данък добавена стойност въртележки " стоката се препродава неведнъж през границите на страните членки. Практиката е толкоз публикувана, че даже някогашният водач на " Ал Кайда " Осама Бин Ладен е взел участие в сходни схеми в Италия (документи за това бяха открити в пакистанското му скривалище).
Сега Европейска комисия предлага при експорт на артикули в границите на Европейски Съюз, Данък добавена стойност да се начислява в страната на генезис, като ставката ще бъде на страната адресат. След като се реализира износът, страната, която е събрала налога ще превежда парите на страната адресат. На процедура, страните членки ще събират налозите си едни на други. Така се заобикаля появяването на " изчезнали търговци ", защото стоките ще пътуват с начислени налози.
Компаниите, които получат специфичен документ за надеждност пък ще могат да продължат да работят по актуалната Данък добавена стойност система. От Европейска комисия настояват, че предлаганото " единно европейско гише ", в което търговците ще могат да подават заявления и заплащания съществено ще улесни търговията в границите на Европейски Съюз. Подобен механизъм беше въведен преди време при трансграничната търговия с он-лайн услуги.
Големият проблем пред системата, която другояче наподобява разумно е, че в другите страни членки има обилни разлики в събираемостта. Например, така наречен " Данък добавена стойност дупка ", т.е. разликата сред предстоящите и действително получените данъчни доходи е съвсем нула в Швеция, само че над 30% в Малта, Румъния или Италия. За България дупката през 2014 година е била 20%, което е било близо 2 милиарда лева пропуснати доходи за бюджета. Естествено българската приходна администрация ще има огромен интерес нейното Данък добавена стойност да бъде събирано в Швеция или Германия, само че надали шведската и немската данъчни служби са очаровани от опцията българските им сътрудници да събират техните налози.
© Francois Lenoir Още по тематиката
Европейската комисия ще предложи промени къде онлайн фирмите да заплащат Данък добавена стойност
от Дневник,4 окт 2017
Съдът на Европейски Съюз: Компаниите имат право на Данък добавена стойност заем и за обществена инфраструктура
Досега българските данъчни и магистрати постоянно отказваха връщането на налога при дарения към общини или страна
1 окт 2017
Европейската комисия предлага основна смяна в режима на Данък добавена стойност в Европейския съюз, която цели да се отстранен огромна част от измамите с налог добавена стойност. Според данни на самата Европейска комисия поради досегашния режим при вътрешнообщностните доставки годишно страните членки губят по 50 милиарда евро данъчни доходи.
" Настоящата система беше призната през 1993 година като краткотрайна след основаването на Единния пазар, практиката обаче се сподели крушение. Тя коства повече от 1 милиарда евро годишно на компаниите, с цел да я ползват, а измамите се костват по 100 евро на всеки европейски жител ", сподели през днешния ден еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси
Европейска комисия предлага да се промени на метода на начисляване на Данък добавена стойност при търговията сред страните членки, тъй че да се отстрани опцията за така наречен " изчезнал търговец ". В момента когато една стока се изнася към друга страна членка, тя е освободена от Данък добавена стойност. Данъкът се начислява при продажбата й в страната, за която е предопределена. Това обаче основава опция компании еднодневки да внасят артикули без Данък добавена стойност, по-късно да ги продават с налог, само че да пропущат да внесат налога като банкрутират или просто изчезват. " Представете си в случай че имате проблем в страните членки, където е допустимо незабавно да ревизирате дали ДДС-то е импортирано, какво се случва на равнище Европейски Съюз, където инспекцията става след няколко месеца ", сподели чиновник на Европейската комисия.
Заради съмнения в сходна скица през 2015 година в Италия за малко беше задържан представителят на съвета на шефовете на " Техномаркет " и " К и К Електроникс " Николай Китов. Обвинението на италианската прокуратура беше, че българската компания е продавала на италиански компании еднодневки стока, която те по-късно са препродавали на огромни локални търговци. След като са изтегляли данъчния заем, медиаторите са банкрутирали. Делото против Китов и хипотетичните му италиански съучастници в Италия към момента продължава.
В някои схеми, известни както " Данък добавена стойност въртележки " стоката се препродава неведнъж през границите на страните членки. Практиката е толкоз публикувана, че даже някогашният водач на " Ал Кайда " Осама Бин Ладен е взел участие в сходни схеми в Италия (документи за това бяха открити в пакистанското му скривалище).
Сега Европейска комисия предлага при експорт на артикули в границите на Европейски Съюз, Данък добавена стойност да се начислява в страната на генезис, като ставката ще бъде на страната адресат. След като се реализира износът, страната, която е събрала налога ще превежда парите на страната адресат. На процедура, страните членки ще събират налозите си едни на други. Така се заобикаля появяването на " изчезнали търговци ", защото стоките ще пътуват с начислени налози.
Компаниите, които получат специфичен документ за надеждност пък ще могат да продължат да работят по актуалната Данък добавена стойност система. От Европейска комисия настояват, че предлаганото " единно европейско гише ", в което търговците ще могат да подават заявления и заплащания съществено ще улесни търговията в границите на Европейски Съюз. Подобен механизъм беше въведен преди време при трансграничната търговия с он-лайн услуги.
Големият проблем пред системата, която другояче наподобява разумно е, че в другите страни членки има обилни разлики в събираемостта. Например, така наречен " Данък добавена стойност дупка ", т.е. разликата сред предстоящите и действително получените данъчни доходи е съвсем нула в Швеция, само че над 30% в Малта, Румъния или Италия. За България дупката през 2014 година е била 20%, което е било близо 2 милиарда лева пропуснати доходи за бюджета. Естествено българската приходна администрация ще има огромен интерес нейното Данък добавена стойност да бъде събирано в Швеция или Германия, само че надали шведската и немската данъчни служби са очаровани от опцията българските им сътрудници да събират техните налози.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ