Това са най-добрите изтребители в света
Еврофайтер „ Тайфун “ – На гребена на евроинтеграцията
Еврофайтерът е типичен образец за интеграция на военно-промишлените комплекси на няколко европейски страни. Той е създаден и създаван от консорциума Eurofighter GmbH, основан през 1986 година от компаниите Alenia Aeronautica, BAE Systems и EADS. Работата по плана стартира още през 1979 година. Първият полет е през 1994 година.
Самолетът е на въоръжение в немските Военновъздушни сили, Военновъздушни сили на Италия, Испания, Англия и Австрия. Саудитска Арабия подписва договор на стойност 4,43 милиарда лири за доставката на 72 самолета, от които 68 са към този момент в употреба. Контракти за доставка имат Кувейт – 28 броя и Оман – 12 броя. На 11.04.2017 година е доставен следващият аероплан за италианските Военновъздушни сили, който е номер 500 от старта на производството. На същата гала е обещано алегорично начало на първия “Еврофайтер” за Кувейт. Цената на една машина варира от 60 до 90 милиона евро според от модификацията и оборудването.
Самолетът е от потомство “4+”, с два мощни мотора и доста положителни индикатори, като скорост, радиус на деяние и таван на полета. Максималната скорост е над 2100 км/ч. Може да носи над 7 тона друго въоръжение.
Ф-18 „ Супер Хорнет “ – Стършелът жили смъртоносно
Разработката на Ф-18 “Хорнет” („ Стършел”) стартира в средата на 70-те с прототипа YF-17 на компанията “Макдонъл Дъглас”. Първият полет е осъществен на 12 април 1980 година, а в идващите години са създадени 340 бройки от същия вид. Това е първият военен изтребител, който употребява мултифункционални екрани, които дават по-големи благоприятни условия на водача по време на въздушен пердах. Двигателите на “Дженерал електрик” са лесни за поддръжка – екип от 4 индивида е в положение да ги демонтира за 20 минути. Освен в Съединени американски щати, самолетът е на въоръжение в Япония, Австралия, Испания, Канада, Кувейт, Малайзия, Швейцария и Финландия. Досега са създадени над 1480 бройки. Единичната цена е сред 29 и 57 милиона $. Максималната скорост е съвсем Mach 2 – 1915 км/ч. Таванът на полета е 15 000 м, бойният радиус на деяние – 537 км.
Въоръжението е внушително – девет точки за окачване под корпуса и крилата разрешават да се употребяват разнообразни типове ракети и бомби. Един от главните палубни изтребители на Военноморски сили на Съединени американски щати.
„ Ченду “ J-10 – Стремителният китайски змей
Този китайски изтребител с съображение претендира да е един от най-хубавите в света. Разработката му стартира в края на 90-те години на предишния век. Първият полет на серийния аероплан е през 2002 година. Произведени са към 300 бройки. Освен в Китай е на въоръжение и в Пакистан. Единичната цена е 28 милиона $, като експортният вид е много по-скъп – 41 милиона $.
На запад назовават машината “Стремителният дракон”. Около нея има куп митове и клюки. Твърди се да вземем за пример, че в създаването са взели участие съветски експерти от ЦАГИ и от компанията “МиГ”, а моторите били дело на съветското обединяване “Сатурн”.
Външно обаче машината наподобява ненапълно на американския Ф-16. Всъщност прототипът е взаимстван от израелския изтребител “Лави”.
Максималната скорост на самолета е два пъти тази на звука, а крейсерската – 1110 км/ч. Практическата отдалеченост на полета е 2000 км без презареждане, бойният радиус е 800 км.
Изтребителят има 11 точки за външно окачване на въоръжение – разнообразни ракети и бомби. Бойният товар е над 7000 кг.
Ф-35 „ Лайтнинг II “ – Най-върховата технология
Ф-35 е едноместен реактивен, многоцелеви стелт-изтребител от пето потомство, създаден от американската компания ”Локхийд Мартин” в три разновидността: за потребностите на Военновъздушни сили на Съединени американски щати (наземно основан с стандартно политане и кацане), ВМФ (палубен изтребител), както и за Корпуса на морската пехота на Съединени американски щати и Кралския военно-морски флот на Англия (късо политане и отвесно приземяване). Самолетът към този момент се изнася за Израел. Името му се превежда като “Мълния”. Целият план се прави оценка на 1,3 трилиона $. Първият полет е през 2006 година До март 2017 година са създадени общо 211 серийни самолета от този вид. Обещанията са, че през 2019 година цената на един изтребител може да падне до към 90 милиона $.
Екипажът е от един човек. Максималната скорост на ниски височини е Mach 1,2 или 1,470 км/ч. На огромни височини данните са за Mach 2+ или 2,414 км/ч.
Бойният радиус на деяние е 550 км. Оперативният таван на полета е 18 000 м, а оптималната отдалеченост без презареждане – 4220 км. Разполага с богат набор от всякакво въоръжение.
Ф-22 „ Раптор “ – Първият от пето потомство
Ф-22 “Раптор” на американската компания “Локхийд Мартин” е първият напълно стелт изтребител, който е на въоръжение към този момент единствено в Съединени американски щати. Началото е през 1981 година, когато Военновъздушни сили на Съединени американски щати афишират конкурс за нов изтребител, който последователно да замести Ф-15 и да противостои на съветските Су-27. Първият “Раптор” („ Хищник”) полита през 2003 година. Досега са създадени 166 бройки, единичната цена през първите години е била над 139 милиона $ на машина.
Екипаж: 1 Дължина: 18,90 м Размах на крилете: 13,56 м Височина: 5,08 м. Площ на крилете: 78,04 кв.м. Тегло – празен: 14 380 кг. Тегло – цялостен: 25 110 кг. Максимално летателно тегло: 36 290 кг. Максимална скорост на огромна височина: 2,25 Маch (2 410 км/ч). Максимална скорост на дребна височина: 1,72 Мach (1 825 км/ч). Максимална дължина на полета без презареждане: 3219 км. Боен радиус: 759 км. Таван на полета: 19 812 м.
Рафал – Френската горделивост лети и ниско над земята
“Рафал”е двудвигателен многоцелеви изтребител от Франция с делтовидна настройка на крилете. Това е последният европейски аероплан, който е изработен без американско присъединяване.Той е конструиран като многоцелеви – да извършва задания по въздушни и земни цели. В началото на 80-те водещите европейски страни – Германия, Франция, Италия, Испания и Англия се договарят за взаимно създаване на нов изтребител. Поради неразбирателства към характерностите на самолета и кой да заема водеща роля в плана, през 1985 година Франция се отдръпва от взаимното начинание и продължава независимо да създава “Рафал”. Изтребителят се създава в няколко модификации. Конструиран е като многоцелеви, да извършва задания по въздушни и земни цели. Има, несъмнено, и палубна трансформация за потребностите на френските Военноморски сили. Максималната му скорост е 1912 км/ч, а далечината на полета към 2000 км. Рафал може да извършва бръснещ полет по комплициран релеф – на 93 м над земята с 900 kм/ч, като заобикаля трудностите в автоматизиран режим. През 2015г. за пръв път Рафал се продава в чужбина, като Египет е поръчал 24 бр., Индия- 36 и Катар – 24. Особено впечатляваща е индийската договорка – 8 милиарда евро за тридесет и шест самолета. Първият полет на изтребителя е на 4 юли 1986г. В постоянна употреба влиза през 2000г. Досега от него са създадени 370 бр.
СУ-35 – по оценка на западни специалисти е най-опасният
Су-35 е съветски високоманеврен многоцелеви изтребител от потомство 4++. (по класификацията на НАТО:Flanker-Е) предопределен за завладяване на предимство във въздуха с огромен радиус на деяние. Авторитетното немско издание Stern и американското The National Interest нарекоха Су-35 най-опасният изтребител в света. Според тях съперник можел да бъде единствено американският му аналог Ф-22. Ако в това има доза пресилване, то не е огромно. По своите бойни благоприятни условия Су-35 има малко противници в света – най-сериозен е американският изтребител Ф-22 “Раптор”.
През 2012 година са създадени първите шест серийни изтребителя за нуждитена на съветските Военновъздушни сили. В продължение на три години – до 2015 година са създадени още 48 самолета. Същата година Китай подписва контракт за 2 милиарда $, съгласно който ще купи 24 изтребителя.
СУ-35 развива оптималната скорост от 2500 км/ч и има отдалеченост на полета 3600 км/ч. Може да носи 12 ракети за въздушен пердах, както и ракети и бомби за поразяване на земни и морски цели- общо 8 тона, повече в сравнение с тежките бомбардировачи през Втората международна война.
Грипен – може да Каца и на шосе
Шведският JAS 39 “Gripen” ( “Грифон”) на компанията СААБ е многоцелеви изтребител. Приет е на въоръжение във Военновъздушни сили на Швеция, Унгария, Чехия, Тайланд и Южна Африка. Предстои приемането му и във военновъздушните сили на Бразилия. Използва се от английската Имперска школа за тестови водачи. “Грипен” е умислен като аероплан, съчетаващ висока успеваемост, еластичност и устойчивост. Съкращението JAS произлиза от думите Jakt (въздушен бой), Attack (наземни удари) и Spaning (разузнаване). Проектът за изтребителя е утвърден през 1982г. Тогава шведското военно министерство взема решение да организира конкурс за основаването на нов аероплан, вместо да купува изтребители втора употреба. Основната идея на “Грипен” е да развива високи скорости и да резервира изключителната си маневреност, без значение от височината на полета. Максималната му скорост е 2410 км/ч. А това е повече от френския “Рафал”, американските Ф-16 блок 50 и Ф-18, както и ето европейският “Еврофайтър”. Изтребителят може да каца на елементарни пътища и автомагистрали, стига да има разстояние 800 м.
Може да каца и на тревни терени в полето. Презарежда се за по-малко от 10 минути с от 5 членен обслужващ личен състав. В полеви условия пък моторът му се сменя за 40 минути. Усъвършенстваната аеродинамика разрешава на “Грипен” да носи товари до 6500 кг. и в това време да резервира високата си маневреност. Първият му полет е на 9 декември 1988г. Досега са създадени 250 изребителя “Грипен”. Бразилия си е поръчала от СААБ 28 бойни и 8 учебнво-бойни самолети.
Ф-16 – 4000 бойни сокола служат още
F-16 “Fighting Falcon”(”боен сокол”) е американски военен аероплан, създаден през 70-те години на 20 век. F-16 е лек и маневрен многоцелеви изтребител за завоюване на въздушно предимство. Той е предопределен да добави признатия по това време тежък изтребител F-15 “Eagle” с минимално тегло и оптимално бойно натоварване. Първият формален полет е на 2 февруари 1974г. А първият предсериен F-16 излетява на 8 декември 1976 година Серийното произвеждане стартира през 1978 година Модификациите на Ф-16 с в допълнение радиооборудване и профилирана навигационна система способстват за чудесно прихващане, съгласуваност и водене на огън по цели на земя, без значение от метеорологичните условия. В такова осъществяване самолетът е добър изтребител-бомбардировач, само че конструктурите регистрират, че това е реализирано с компромис по отношение на маневреността, защото спомагателното съоръжение усилва общото тегло на машината. Ф-16 е на въоръжение в 28 страни, като в 19 от тях е главен тактически изтребител.От него са създадени десетки хиляди бройки, като сега над 4 000 изтребителя Ф-16 са на дейна работа в света. Има близо 10 модификации, като оптималната скорост на една от най-съвременните е 2 145 км/ч и оптималната отдалеченост на полета 3943 км. с спомагателни резервоари. Може да носи до 6 ракети въздух-въздух, също така и ракети въздух-земя/до 4500 кг./, неуправляеми ракети, както и управляеми и неуправляеми бомби. Първото му бойно кръщение е през 1981 година, когато Израел бомбардира с Ф-16 нуклеарна централа в Ирак. От тогава и до през днешния ден взе участие в стотици бойни дейности в горещи точки по света.
МиГ-31 – към този момент е най-бързият
Двуместният свръхзвуков изтребител-прехващач МиГ-31 (според кодификацията на НАТО Foxhound – “Фоксер”) е първият руски военен аероплан от четвърто потомство. За основаването му в края на 60-те години на предишния век е имало две съществени аргументи: външна и вътрешна. От една страна, Съединени американски щати вкарват на въоръжение стратегическите крилати ракети и бомбардировача FB-111. Те са можели, прелитайки през Северния полюс, да доближат границите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики на ниски височини, следвайки релефа на местността, без да попадат в полезрението на съветските спътници. От друга страна, по това време в съветския Север зейва дупка в радиолокационното покритие на границата. Миг-31 е основан точно за отбрана на арктическите региони на Русия. Максималната му скорост на огромна височина е 3000 км/ч, а на малка- 1500 км/ч. Практическият таван на полета е 20,6 км, като може да носи 9 т. военен товар. Всички модерни изтребители, с изключение на тези от пето потомство, не са в цялостна степен свръхзвукови, защото при тях времето за полет при свръхзвукова скорост е лимитирано от градивни особености в границите на от 5 до 15 мин., защото за повече време няма да издържи планера. Продължителността на полета на МиГ-31 със свръхзвукова скорост е лимитирана само от запасите на гориво. Може да лети на max до момента в който му свърши керосина. Нещо повече, той може да премине звуковата преграда в водоравен полет и в режим на набиране на височина, до момента в който множеството свръхзвукови самолети минават на скорост М=1 при косо пикиране. И до през днешния ден остава най-бързият военен аероплан в света. Производство на МиГ-31 стартира през 1981 година Към края на 1994 година са издигнати над 500 бр., след което производството им е спряно. В момента са останали към 150. През 1984 година стартира неговата рационализация. Така е основан МиГ-31М. Много от данните за него към момента са засекретени. По оптималната скорост модификацията изпреварва всички сходни самолети в света с над 500 км/ч.
Еврофайтерът е типичен образец за интеграция на военно-промишлените комплекси на няколко европейски страни. Той е създаден и създаван от консорциума Eurofighter GmbH, основан през 1986 година от компаниите Alenia Aeronautica, BAE Systems и EADS. Работата по плана стартира още през 1979 година. Първият полет е през 1994 година.
Самолетът е на въоръжение в немските Военновъздушни сили, Военновъздушни сили на Италия, Испания, Англия и Австрия. Саудитска Арабия подписва договор на стойност 4,43 милиарда лири за доставката на 72 самолета, от които 68 са към този момент в употреба. Контракти за доставка имат Кувейт – 28 броя и Оман – 12 броя. На 11.04.2017 година е доставен следващият аероплан за италианските Военновъздушни сили, който е номер 500 от старта на производството. На същата гала е обещано алегорично начало на първия “Еврофайтер” за Кувейт. Цената на една машина варира от 60 до 90 милиона евро според от модификацията и оборудването.
Самолетът е от потомство “4+”, с два мощни мотора и доста положителни индикатори, като скорост, радиус на деяние и таван на полета. Максималната скорост е над 2100 км/ч. Може да носи над 7 тона друго въоръжение.
Ф-18 „ Супер Хорнет “ – Стършелът жили смъртоносно
Разработката на Ф-18 “Хорнет” („ Стършел”) стартира в средата на 70-те с прототипа YF-17 на компанията “Макдонъл Дъглас”. Първият полет е осъществен на 12 април 1980 година, а в идващите години са създадени 340 бройки от същия вид. Това е първият военен изтребител, който употребява мултифункционални екрани, които дават по-големи благоприятни условия на водача по време на въздушен пердах. Двигателите на “Дженерал електрик” са лесни за поддръжка – екип от 4 индивида е в положение да ги демонтира за 20 минути. Освен в Съединени американски щати, самолетът е на въоръжение в Япония, Австралия, Испания, Канада, Кувейт, Малайзия, Швейцария и Финландия. Досега са създадени над 1480 бройки. Единичната цена е сред 29 и 57 милиона $. Максималната скорост е съвсем Mach 2 – 1915 км/ч. Таванът на полета е 15 000 м, бойният радиус на деяние – 537 км.
Въоръжението е внушително – девет точки за окачване под корпуса и крилата разрешават да се употребяват разнообразни типове ракети и бомби. Един от главните палубни изтребители на Военноморски сили на Съединени американски щати.
„ Ченду “ J-10 – Стремителният китайски змей
Този китайски изтребител с съображение претендира да е един от най-хубавите в света. Разработката му стартира в края на 90-те години на предишния век. Първият полет на серийния аероплан е през 2002 година. Произведени са към 300 бройки. Освен в Китай е на въоръжение и в Пакистан. Единичната цена е 28 милиона $, като експортният вид е много по-скъп – 41 милиона $.
На запад назовават машината “Стремителният дракон”. Около нея има куп митове и клюки. Твърди се да вземем за пример, че в създаването са взели участие съветски експерти от ЦАГИ и от компанията “МиГ”, а моторите били дело на съветското обединяване “Сатурн”.
Външно обаче машината наподобява ненапълно на американския Ф-16. Всъщност прототипът е взаимстван от израелския изтребител “Лави”.
Максималната скорост на самолета е два пъти тази на звука, а крейсерската – 1110 км/ч. Практическата отдалеченост на полета е 2000 км без презареждане, бойният радиус е 800 км.
Изтребителят има 11 точки за външно окачване на въоръжение – разнообразни ракети и бомби. Бойният товар е над 7000 кг.
Ф-35 „ Лайтнинг II “ – Най-върховата технология
Ф-35 е едноместен реактивен, многоцелеви стелт-изтребител от пето потомство, създаден от американската компания ”Локхийд Мартин” в три разновидността: за потребностите на Военновъздушни сили на Съединени американски щати (наземно основан с стандартно политане и кацане), ВМФ (палубен изтребител), както и за Корпуса на морската пехота на Съединени американски щати и Кралския военно-морски флот на Англия (късо политане и отвесно приземяване). Самолетът към този момент се изнася за Израел. Името му се превежда като “Мълния”. Целият план се прави оценка на 1,3 трилиона $. Първият полет е през 2006 година До март 2017 година са създадени общо 211 серийни самолета от този вид. Обещанията са, че през 2019 година цената на един изтребител може да падне до към 90 милиона $.
Екипажът е от един човек. Максималната скорост на ниски височини е Mach 1,2 или 1,470 км/ч. На огромни височини данните са за Mach 2+ или 2,414 км/ч.
Бойният радиус на деяние е 550 км. Оперативният таван на полета е 18 000 м, а оптималната отдалеченост без презареждане – 4220 км. Разполага с богат набор от всякакво въоръжение.
Ф-22 „ Раптор “ – Първият от пето потомство
Ф-22 “Раптор” на американската компания “Локхийд Мартин” е първият напълно стелт изтребител, който е на въоръжение към този момент единствено в Съединени американски щати. Началото е през 1981 година, когато Военновъздушни сили на Съединени американски щати афишират конкурс за нов изтребител, който последователно да замести Ф-15 и да противостои на съветските Су-27. Първият “Раптор” („ Хищник”) полита през 2003 година. Досега са създадени 166 бройки, единичната цена през първите години е била над 139 милиона $ на машина.
Екипаж: 1 Дължина: 18,90 м Размах на крилете: 13,56 м Височина: 5,08 м. Площ на крилете: 78,04 кв.м. Тегло – празен: 14 380 кг. Тегло – цялостен: 25 110 кг. Максимално летателно тегло: 36 290 кг. Максимална скорост на огромна височина: 2,25 Маch (2 410 км/ч). Максимална скорост на дребна височина: 1,72 Мach (1 825 км/ч). Максимална дължина на полета без презареждане: 3219 км. Боен радиус: 759 км. Таван на полета: 19 812 м.
Рафал – Френската горделивост лети и ниско над земята
“Рафал”е двудвигателен многоцелеви изтребител от Франция с делтовидна настройка на крилете. Това е последният европейски аероплан, който е изработен без американско присъединяване.Той е конструиран като многоцелеви – да извършва задания по въздушни и земни цели. В началото на 80-те водещите европейски страни – Германия, Франция, Италия, Испания и Англия се договарят за взаимно създаване на нов изтребител. Поради неразбирателства към характерностите на самолета и кой да заема водеща роля в плана, през 1985 година Франция се отдръпва от взаимното начинание и продължава независимо да създава “Рафал”. Изтребителят се създава в няколко модификации. Конструиран е като многоцелеви, да извършва задания по въздушни и земни цели. Има, несъмнено, и палубна трансформация за потребностите на френските Военноморски сили. Максималната му скорост е 1912 км/ч, а далечината на полета към 2000 км. Рафал може да извършва бръснещ полет по комплициран релеф – на 93 м над земята с 900 kм/ч, като заобикаля трудностите в автоматизиран режим. През 2015г. за пръв път Рафал се продава в чужбина, като Египет е поръчал 24 бр., Индия- 36 и Катар – 24. Особено впечатляваща е индийската договорка – 8 милиарда евро за тридесет и шест самолета. Първият полет на изтребителя е на 4 юли 1986г. В постоянна употреба влиза през 2000г. Досега от него са създадени 370 бр.
СУ-35 – по оценка на западни специалисти е най-опасният
Су-35 е съветски високоманеврен многоцелеви изтребител от потомство 4++. (по класификацията на НАТО:Flanker-Е) предопределен за завладяване на предимство във въздуха с огромен радиус на деяние. Авторитетното немско издание Stern и американското The National Interest нарекоха Су-35 най-опасният изтребител в света. Според тях съперник можел да бъде единствено американският му аналог Ф-22. Ако в това има доза пресилване, то не е огромно. По своите бойни благоприятни условия Су-35 има малко противници в света – най-сериозен е американският изтребител Ф-22 “Раптор”.
През 2012 година са създадени първите шест серийни изтребителя за нуждитена на съветските Военновъздушни сили. В продължение на три години – до 2015 година са създадени още 48 самолета. Същата година Китай подписва контракт за 2 милиарда $, съгласно който ще купи 24 изтребителя.
СУ-35 развива оптималната скорост от 2500 км/ч и има отдалеченост на полета 3600 км/ч. Може да носи 12 ракети за въздушен пердах, както и ракети и бомби за поразяване на земни и морски цели- общо 8 тона, повече в сравнение с тежките бомбардировачи през Втората международна война.
Грипен – може да Каца и на шосе
Шведският JAS 39 “Gripen” ( “Грифон”) на компанията СААБ е многоцелеви изтребител. Приет е на въоръжение във Военновъздушни сили на Швеция, Унгария, Чехия, Тайланд и Южна Африка. Предстои приемането му и във военновъздушните сили на Бразилия. Използва се от английската Имперска школа за тестови водачи. “Грипен” е умислен като аероплан, съчетаващ висока успеваемост, еластичност и устойчивост. Съкращението JAS произлиза от думите Jakt (въздушен бой), Attack (наземни удари) и Spaning (разузнаване). Проектът за изтребителя е утвърден през 1982г. Тогава шведското военно министерство взема решение да организира конкурс за основаването на нов аероплан, вместо да купува изтребители втора употреба. Основната идея на “Грипен” е да развива високи скорости и да резервира изключителната си маневреност, без значение от височината на полета. Максималната му скорост е 2410 км/ч. А това е повече от френския “Рафал”, американските Ф-16 блок 50 и Ф-18, както и ето европейският “Еврофайтър”. Изтребителят може да каца на елементарни пътища и автомагистрали, стига да има разстояние 800 м.
Може да каца и на тревни терени в полето. Презарежда се за по-малко от 10 минути с от 5 членен обслужващ личен състав. В полеви условия пък моторът му се сменя за 40 минути. Усъвършенстваната аеродинамика разрешава на “Грипен” да носи товари до 6500 кг. и в това време да резервира високата си маневреност. Първият му полет е на 9 декември 1988г. Досега са създадени 250 изребителя “Грипен”. Бразилия си е поръчала от СААБ 28 бойни и 8 учебнво-бойни самолети.
Ф-16 – 4000 бойни сокола служат още
F-16 “Fighting Falcon”(”боен сокол”) е американски военен аероплан, създаден през 70-те години на 20 век. F-16 е лек и маневрен многоцелеви изтребител за завоюване на въздушно предимство. Той е предопределен да добави признатия по това време тежък изтребител F-15 “Eagle” с минимално тегло и оптимално бойно натоварване. Първият формален полет е на 2 февруари 1974г. А първият предсериен F-16 излетява на 8 декември 1976 година Серийното произвеждане стартира през 1978 година Модификациите на Ф-16 с в допълнение радиооборудване и профилирана навигационна система способстват за чудесно прихващане, съгласуваност и водене на огън по цели на земя, без значение от метеорологичните условия. В такова осъществяване самолетът е добър изтребител-бомбардировач, само че конструктурите регистрират, че това е реализирано с компромис по отношение на маневреността, защото спомагателното съоръжение усилва общото тегло на машината. Ф-16 е на въоръжение в 28 страни, като в 19 от тях е главен тактически изтребител.От него са създадени десетки хиляди бройки, като сега над 4 000 изтребителя Ф-16 са на дейна работа в света. Има близо 10 модификации, като оптималната скорост на една от най-съвременните е 2 145 км/ч и оптималната отдалеченост на полета 3943 км. с спомагателни резервоари. Може да носи до 6 ракети въздух-въздух, също така и ракети въздух-земя/до 4500 кг./, неуправляеми ракети, както и управляеми и неуправляеми бомби. Първото му бойно кръщение е през 1981 година, когато Израел бомбардира с Ф-16 нуклеарна централа в Ирак. От тогава и до през днешния ден взе участие в стотици бойни дейности в горещи точки по света.
МиГ-31 – към този момент е най-бързият
Двуместният свръхзвуков изтребител-прехващач МиГ-31 (според кодификацията на НАТО Foxhound – “Фоксер”) е първият руски военен аероплан от четвърто потомство. За основаването му в края на 60-те години на предишния век е имало две съществени аргументи: външна и вътрешна. От една страна, Съединени американски щати вкарват на въоръжение стратегическите крилати ракети и бомбардировача FB-111. Те са можели, прелитайки през Северния полюс, да доближат границите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики на ниски височини, следвайки релефа на местността, без да попадат в полезрението на съветските спътници. От друга страна, по това време в съветския Север зейва дупка в радиолокационното покритие на границата. Миг-31 е основан точно за отбрана на арктическите региони на Русия. Максималната му скорост на огромна височина е 3000 км/ч, а на малка- 1500 км/ч. Практическият таван на полета е 20,6 км, като може да носи 9 т. военен товар. Всички модерни изтребители, с изключение на тези от пето потомство, не са в цялостна степен свръхзвукови, защото при тях времето за полет при свръхзвукова скорост е лимитирано от градивни особености в границите на от 5 до 15 мин., защото за повече време няма да издържи планера. Продължителността на полета на МиГ-31 със свръхзвукова скорост е лимитирана само от запасите на гориво. Може да лети на max до момента в който му свърши керосина. Нещо повече, той може да премине звуковата преграда в водоравен полет и в режим на набиране на височина, до момента в който множеството свръхзвукови самолети минават на скорост М=1 при косо пикиране. И до през днешния ден остава най-бързият военен аероплан в света. Производство на МиГ-31 стартира през 1981 година Към края на 1994 година са издигнати над 500 бр., след което производството им е спряно. В момента са останали към 150. През 1984 година стартира неговата рационализация. Така е основан МиГ-31М. Много от данните за него към момента са засекретени. По оптималната скорост модификацията изпреварва всички сходни самолети в света с над 500 км/ч.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ