Евродепутатът Александър Йорданов се е заразил с коронавирус и e

Евродепутатът Александър Йорданов се е заразил с ковид и e минал през същински пъкъл. За това заяви самият той посредством профила си във Facebook. Йорданов раказа за ужаса, който е претърпял в последните 16 дни.

Публикацията му озаглавена "Благодарствени думи " е извънредно прочувствена. В нея той назовава ковид-19 "вирус палач " и споделя разочарованието си от българите, които отхвърлят съществуването на ковид.

Ето целия му коментар:

"Скъпи другари, пиша с вярата, че съм минал през най-лошото. Поне краткотрайно. Шестнадесет дни бях на легло в Инфекциозна клиника на ВМА. Симптомите на вируса палач са към този момент добре известни.

Опознах ги чудесно. Четири дни бях на кислородно дишане, преляха ми кръвна плазма. Прочутият ремдисивир не съм приемал.



Снимката, която обявявам е от дванадесетия ден в болничното заведение, когато към този момент стартира, по този начин си мисля, подобрението. Сега съм си към този момент вкъщи. Следвам предписанията за така наречен възобновяване.

Докато съм жив ще бъда признателен и благодарен на лекарския екип на клиниката: проф. Камен Плочев, доцент доктор Райничка Михайлова - Гарнизова, на останалите лекари, на медицинските сестри, на доброволците.

За мен те бяха ангели спасители. Благодаря им за професионализма! Благодаря им за добротата!

В болничната стая става транспарантно ясно какви безумци са всички, които отричаха и не престават да отхвърлят заплахата от Covid-19. Имам поради ненормалниците, които крещяха, че маските им отнемали свободата. Не! Не маските, а тяхното безумство лиши свободата и живота на доста български жители. И това е грубо, отвратително.

Гади ми се от политическото двуличие, проявено от така наречен протестиращи и техните отровени от ненавист „ лидери”.

Отвратен съм от тях, тъй като те демонстрираха обществено, че за тях по-важна е битката за власт, в сравнение с човешкият живот. Показаха, че могат да употребяват и в действителност използваха нещастието предизвиквана от пандемията, с цел да извличат политически дивиденти, да „ натрупат рейтинг”.

И тук не ги разделям –БСП, „ Демократична България”, „ Отровно трио”, Манолова и шоумена Славчо, копейкиновци и всички останали, които са на техния ум. Във всички тях като че ли не бе останала и капка човечност, най-обикновено човешко съчувствие към близък.

Надеждата ми е, че въпреки всичко не са доста, тъй като в противоположен случай България е в заплаха. Те са политически ковид.

Отвратен съм от всички безхаберници – по кръчми и нощни заведения, по игрища, които демонстративно отказваха и не престават да отхвърлят да съблюдават безусловно естествените ограничения за предотвратяване на себе си и на близките.

За страдание сред такива хора ще би трябвало да съществуваме, страдайки даже и за самите тях, измъчвайки ни тяхното незнание и дивотия.

Много публицисти в тези дни на тестване омаскариха достойната специалност. Те станаха част от лъжата и дезинформацията в българското общество. И лъжеха освен за броя на така наречен протестиращи.

Лъжеха за ограниченията подхванати от държавното управление за справяне с пандемията, изопачаваха казани думи, отправени предизвестия от Националния действен щаб. За тях бе значимо да приказват постоянно противоположното, да „ мангъреят”, както към този момент се споделя за държание като тяхното.

Тази „ противоположна журналистика” също е част от антидемократичните практики и опити за създадване на безпорядък в страната, на които сме очевидци от пролетта до през днешния ден. И всичко това, с цел да угодят на опозицията.

Те подложиха на оскърбление почтени персони като проф. Венцислав Мутафчийски. А истината е, че този доктор и Човек в точния момент ни предизвести за всичко, което ще се случи, в случай че празноглавието победи в нашето общество.

Без да го познавам персонално аз му благодаря за отличната организация на работа, която е основана в ръководената от него болница. Видях това с очите си. Видях, че грижата за болните е денонощна.

В болничното заведение времето тече по различен метод. Може би и по тази причина не можах да схвана дали проруският ни президент назначи служебно държавно управление? Минаха ли предварителните избори? Изобщо какво става с проекта на „ опозиционния сценарий”?

У дома е най-хубаво. Същевременно от през вчерашния ден се пробвам да вляза в работен темп. Присъствам отдалечено на пленарната седмица в Брюксел.

Не пропущам гласоподаване. Но не преставам да си мисля по тази причина, че в случай че едно общество ампутира добрината и човещината в себе си, то за него свободата и демокрацията ще останат единствено кухи думи. Още по-жалко е, когато всичко се пресмята единствено в пари.

А той, животът нежен, няма цена. Отидоха си без време доста хора. Почернени бяха доста домове. Страданието стана наше всекидневие. Хората с белите престилки през днешния ден са нашата вяра.

Не знам докога ще продължава злокобната пандемия. Но знам, че незабавно, в този миг, в този момент, без повече отсрочване, е належащо да бъдем солидарни като народ. Да бъдем положителни хора.

Защото всеки човек с изключение на права има и дълг към обществото. И главен негов дълг е да твори положително. Да бъде добър. Задълженията на индивида са този етичен кодекс, който никой не ни принуждава да изпълняваме, само че без който не е допустимо да съществува положителното на този свят.

Всеки човек носи отговорност за общото положително. А това ще рече и за здравето, за живота. Добра страна се прави от положителни, а не от зли хора.

Впрочем, още преди двадесет години в Гданск, група световноизвестни интелектуалци като Анджей Вайда, Кшиштоф Зануси, Сергей Корольов, проф. Норман Дейвис и други прокламираха първата в Европа „ Харта за дълга на човека”.

В основата й бяха 21 от постулатите на полския „ август 80” и есетата от „ Етиката на „ Солидарност” на Йозеф Тишнер. В Хартата става дума за нашия дълг към положителното.

Става дума и по тази причина да не се визира достолепието на индивида. Да почитаме живота и фамилията, децата и възрастните, да оказваме помощ на всички, които се нуждаят от помощ. Не е мъчно, не е комплицирано.

Просто се желае да бъдем положителни хора. А политиката няма да свърши, няма да избяга. Ще продължат да се люпят като пилци партиите у нас. Ще скиторят по улиците и идващите Манолова и Иванов, и идващ доктор Мангъров ще има, за жалост. Но наш дълг е да останем положителни хора. И да си помогнем взаимно в бедата. Просто, с цел да сме живи!

Благодаря на всички другари които, научавайки за положението ми, откриха добра дума да ми кажат, кураж да ми дадат! Няма да не помни! "