Евро-атлантическият център за сигурност проведе среща на Общото си събрание

Евро-атлантическият център за сигурност организира среща на Общото си заседание вечерта на 12 ноември, по време на която се състоя спор и бе квалифициран текст на позиция на центъра по отношение на енергийната сигурност на България. Следва цялостният текст на позицията.

Позиция на ЕАЦС по отношение на енергийната сигурност на България

Основните детайли на енергийната сигурност включват сигурни снабдители, налични цени и задоволително равнище на диверсификация, която да реализира три съществени цели:

- еластичност на енергийната система и опция за бърза реакция при нарушавания на салдото сред доставки и търсене;

- конкуренция сред доставчиците, която да обезпечи най-ниските цени въз основа на пазарен принцип;

- непрекъснатост на доставките, обезпечена посредством опцията за подмяна на един източник с различен когато и да е при пораждане на проблем с доставките от първичния източник.

Понастоящем два енергийни плана основават предпоставки за терзание по отношение на въздействието им върху енергийната сигурност на България - „ Турски поток “ и АЕЦ „ Белене “.

Цветанов се срещна с представители на Фондация "Конрад Аденауер " в Берлин

България подписа в рекордно къси периоди контракт за строителството на продължението на „ Турски поток “ през територията на България. За по-малко от 6 месеца се организираха всички процедури, издадоха се всички разрешителни, подписа се контракт и се направи първа копка. Стойността на контракта е над 1.1 милиарда евро. Дължината на трасето е 474 км. Според контракта, строителството ще приключи за рекордните 250 календарни дни за линейната част. Финансиране за плана обаче липсва, а по тръбата ще тече единствено съветски газ. Булгартрансгаз не разполага със средства за строителството на тази инфраструктура. Нито Булгартрансгаз, нито сдружението майка БЕХ могат да изтеглят заем на такава огромна стойност.

Поради тази причина, изискванията на контракта плануват сумата да се заплати от приходите от пренос в период от 10 години след стартирането на тръбата в употреба. Това значи, че обслужването на дълга ще зависи от пренесените количества и цена. Ако Газпром реши да не употребява тръбата и тя остане празна, Булгартрансгаз ще натрупа отговорности, които няма да може да обслужва. Логично е при неплащане кредиторът да опита да придобие сдружението и неговите активи. Тази обстановка основава предпоставки за диспропорционално увеличение на съветското въздействие в политическия и икономическия живот в страната ни, както и риск от цялостна взаимозависимост на българския газов оператор Булгартрансгаз от Газпром. Същевременно плануваните обвързващи контракти за доставка на газ, ще създадат невероятно диверсифицирането на доставките с полутечен природен газ.

Притеснително е и положението на плана за АЕЦ „ Белене “. След предлагането от средата на 2018г. на Министерски съвет да бъде обновен плана, Народното събрание одобри решение, което забрани на държавното управление да дава каквито и да е гаранции или заплащания по този план и акцентира, че реализирането на плана би трябвало да се случи „ на пазарен принцип (без контракти за наложително изкупуване на силата, без преференциални цени, без контракти за разлика, без корпоративни и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията) и без даване на държавна гаранция “. През последните месеци държавното управление даде редица сигнали за обновяване на плана и привличане на съветски и китайски вложители. Важно е в този подтекст да се запази решението на Народното събрание. В противоположен случай, в случай че българското държавно управление даде гаранции за инвестицията на съветската страна, рискуваме българската енергетика да бъде сложена в цялостна взаимозависимост от Русия. Същевременно не трябва да подценяваме обстоятелството, че в областта на атомната енергетика не е толкоз значимо кой има реакторите, а кой има технологията и може да преработва нуклеарния боклук от работата на тези реактори.