Роден е Евлоги Георгиев
Евлоги Георгиев Недев е български бизнесмен, считан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19 век.
Прекарва по-голямата част от живота си (60 г.) в чужбина, само че не престава да се усеща надълбоко обвързван със ориста на своя народ. Брат на Христо Георгиев.
Биография
Роден е на 3 октомври 1819 в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а по-късно в Пловдив, като след привършване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 отпътува за Галац, където двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев – имат компания за търговия с ориз. На 1 март 1839 година тримата подписват общ протокол за комерсиална активност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000. Скоро в Галац идва и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята стартират съдействие с гръцката компания „ Теолого “ в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. В 1852 година равносметката на съдружниците е: Хр. Пулиев – 445 386 гроша, Н. Пулиев – 222 482, Ев. и Хр. Георгиеви – 613 671, Стефан Василев – 42 390, Иван Пулиев – 30 785. Братята откриват и тайните на банкерството – наблюдават лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 година 90% от приходите им са от банкерски интервенции. Ако съпоставим капиталите на компанията през 1839 година (145 000) и 1878 година (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то нарастването е над 95 пъти. При гибелта на Евлоги положението му е 23 милиона.
През 1880 година Евлоги Георгиев е определен за народен представител във II Обикновено национално заседание, само че изборът му е касиран, защото не е български, а съветски жител.
Благотворителност
Той и брат му Христо Георгиев вземат участие в голям брой благотворителни начинания със обилни суми. В продължение на доста години Евлоги Георгиев подкрепя издръжката на небогати възпитаници в чужбина, разнообразни сдружения, читалища, народополезни придвижвания, учебни заведения и други Сред по-крупните негови дарения са:
на болничното заведение в Галац – 100 000 лева
на университета " Карол I” – 200 000 лева
на Българско девическо учебно заведение в Солун – 50 000. лева
на Българска болница в Цариград – 120 000 лева
Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лева
Венец на филантропската му активност е постройката на Софийския университет. Откритото през 1888 първо и само Висше учебно заведение в Княжеството се нуждае от личен дом. През 1896 той подарява на българската страна 800 хиляди лева за изграждане постройка на университета и дава имот от 10 134 m2 в центъра на София (на стойност 200 хиляди лв).
С дарени от него средства е издигнато и приблизително техническо учебно заведение и фабрика в родния му град Карлово.
Евлоги и Христо Георгиеви са заровени в гробището Белу в Букурещ, Румъния, а гробницата им е приета за архитектурен монумент от румънската страна.
Завещание
Завещанието на Евлоги Георгиев е отворено на 9 юли, два дни след гибелта му през 1897, в Илфовския областен съд в Букурещ. Близките му, изключително наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, само че откакто юристът им прочита наследството, излиза наяве, че Евлоги Георгиев подарява:
На българската църква в Букурещ 20 000 лв..
" Да се поддържа учебното заведение „ Кирил и Методий “ – 200 000 лв. пък са предопределени за Букурещкия университет, „ с цел да се устоят бедните, само че прилежни студенти. “
На общината в Галац са завещани 30 000 лв..
6 000 000 лв. подарява за изграждане на Висше учебно заведение в България.
20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
За приюта „ Елена “ и букурещкото ръководство на лечебните заведения.
Три години преди гибелта си той е купил постройка в Солун за българска община.
На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лв., които по-късно трансформира на 40 000.
Още по 4000 лв. дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
На вуйна си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ дружно с покъщнината, конете и недвижимите парцели към тях.
За повсеместен реализатор на наследството на Евлоги Георгиев е избран Иван Евстратиев Гешов.
В наследството си той написа: „ Само вярата ми, че ще мога и аз да вземам участие в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра умерено “. С прагматизма на настоятелен човек той знае, че просперитетът на българското общество е невъобразим без висше учебно заведение, в което да се преподават предмети „ преди всичко от позитивните науки с приложение към промишлеността ". За тази цел той дава 6 млн. лева от цялото му положение и с прихода от тях да се основе и поддържа такова учебно заведение.
Оспорване
Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев (сменил дребното си име на Горан) оспорва наследството и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 умира, само че делата не престават синовете Богдан, Христо и Драган и щерка му Елисавета Караминкова. Процесът се политизира. Министърът на правораздаването Панайодов внася първата искова молба за подправяне наследството на Евлоги Георгиев. На 2 март 1907 министърът на финансите Лазар Паяков внася различен иск за 16 000 000 лв.. Тези пари Евлоги Георгиев сякаш заречен за освободителната битка в Македония, които пък от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър обаче те принадлежали на България.
Правителството, в което петима министри са адвокати – Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е Иван Евстратиев Гешов. Макар да е страна в разногласието, министър-председателят Д. Петков резервира сдържаност: „ Правителството няма да завоюва пари и чест в това дело. “ То губи процеса макар разпита на многочислени очевидци. Според очевидеца Н. Бакърджиев още приживе Евлоги Георгиев споделил: „ Аз ще постъпя по подобен метод, щото никой да не може да нападна наследството и да посегне на парцела ми. “ Не съумява и българското държавно управление.
Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Вайс. Те се произнасят: „ Как е допустима сходна полуда от едно държавно управление? “
Съдебният развой забавя основаването на Висше учебно заведение, каквото планува член 13 от наследството на Евлоги Георгиев. През 1896 той е дарил 800 хиляди лева и място от 10,5 дка на улиците „ Дондуков “ и „ Цариградско шосе “. Желанието му било учебното заведение да се споделя „ Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово “.
Решение на съда
През 1911 се взема решение с парите, които към този момент са станали над 13 млн, да се строи и университет, и висше техническо учебно заведение, библиотека, музей и техническо учебно заведение в Карлово. Това опонира на волята на донора, взема решение обаче Народното събрание през 1915.
Едва през 1934 от основания от Евлоги Георгиев фонд на първо време е издигнат днешният ректорат на Софийски университет, а по-късно се построяват и другите 2 крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.
Прекарва по-голямата част от живота си (60 г.) в чужбина, само че не престава да се усеща надълбоко обвързван със ориста на своя народ. Брат на Христо Георгиев.
Биография
Роден е на 3 октомври 1819 в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а по-късно в Пловдив, като след привършване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 отпътува за Галац, където двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев – имат компания за търговия с ориз. На 1 март 1839 година тримата подписват общ протокол за комерсиална активност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000. Скоро в Галац идва и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята стартират съдействие с гръцката компания „ Теолого “ в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. В 1852 година равносметката на съдружниците е: Хр. Пулиев – 445 386 гроша, Н. Пулиев – 222 482, Ев. и Хр. Георгиеви – 613 671, Стефан Василев – 42 390, Иван Пулиев – 30 785. Братята откриват и тайните на банкерството – наблюдават лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 година 90% от приходите им са от банкерски интервенции. Ако съпоставим капиталите на компанията през 1839 година (145 000) и 1878 година (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то нарастването е над 95 пъти. При гибелта на Евлоги положението му е 23 милиона.
През 1880 година Евлоги Георгиев е определен за народен представител във II Обикновено национално заседание, само че изборът му е касиран, защото не е български, а съветски жител.
Благотворителност
Той и брат му Христо Георгиев вземат участие в голям брой благотворителни начинания със обилни суми. В продължение на доста години Евлоги Георгиев подкрепя издръжката на небогати възпитаници в чужбина, разнообразни сдружения, читалища, народополезни придвижвания, учебни заведения и други Сред по-крупните негови дарения са:
на болничното заведение в Галац – 100 000 лева
на университета " Карол I” – 200 000 лева
на Българско девическо учебно заведение в Солун – 50 000. лева
на Българска болница в Цариград – 120 000 лева
Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лева
Венец на филантропската му активност е постройката на Софийския университет. Откритото през 1888 първо и само Висше учебно заведение в Княжеството се нуждае от личен дом. През 1896 той подарява на българската страна 800 хиляди лева за изграждане постройка на университета и дава имот от 10 134 m2 в центъра на София (на стойност 200 хиляди лв).
С дарени от него средства е издигнато и приблизително техническо учебно заведение и фабрика в родния му град Карлово.
Евлоги и Христо Георгиеви са заровени в гробището Белу в Букурещ, Румъния, а гробницата им е приета за архитектурен монумент от румънската страна.
Завещание
Завещанието на Евлоги Георгиев е отворено на 9 юли, два дни след гибелта му през 1897, в Илфовския областен съд в Букурещ. Близките му, изключително наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, само че откакто юристът им прочита наследството, излиза наяве, че Евлоги Георгиев подарява:
На българската църква в Букурещ 20 000 лв..
" Да се поддържа учебното заведение „ Кирил и Методий “ – 200 000 лв. пък са предопределени за Букурещкия университет, „ с цел да се устоят бедните, само че прилежни студенти. “
На общината в Галац са завещани 30 000 лв..
6 000 000 лв. подарява за изграждане на Висше учебно заведение в България.
20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
За приюта „ Елена “ и букурещкото ръководство на лечебните заведения.
Три години преди гибелта си той е купил постройка в Солун за българска община.
На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лв., които по-късно трансформира на 40 000.
Още по 4000 лв. дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
На вуйна си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ дружно с покъщнината, конете и недвижимите парцели към тях.
За повсеместен реализатор на наследството на Евлоги Георгиев е избран Иван Евстратиев Гешов.
В наследството си той написа: „ Само вярата ми, че ще мога и аз да вземам участие в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра умерено “. С прагматизма на настоятелен човек той знае, че просперитетът на българското общество е невъобразим без висше учебно заведение, в което да се преподават предмети „ преди всичко от позитивните науки с приложение към промишлеността ". За тази цел той дава 6 млн. лева от цялото му положение и с прихода от тях да се основе и поддържа такова учебно заведение.
Оспорване
Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев (сменил дребното си име на Горан) оспорва наследството и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 умира, само че делата не престават синовете Богдан, Христо и Драган и щерка му Елисавета Караминкова. Процесът се политизира. Министърът на правораздаването Панайодов внася първата искова молба за подправяне наследството на Евлоги Георгиев. На 2 март 1907 министърът на финансите Лазар Паяков внася различен иск за 16 000 000 лв.. Тези пари Евлоги Георгиев сякаш заречен за освободителната битка в Македония, които пък от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър обаче те принадлежали на България.
Правителството, в което петима министри са адвокати – Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е Иван Евстратиев Гешов. Макар да е страна в разногласието, министър-председателят Д. Петков резервира сдържаност: „ Правителството няма да завоюва пари и чест в това дело. “ То губи процеса макар разпита на многочислени очевидци. Според очевидеца Н. Бакърджиев още приживе Евлоги Георгиев споделил: „ Аз ще постъпя по подобен метод, щото никой да не може да нападна наследството и да посегне на парцела ми. “ Не съумява и българското държавно управление.
Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Вайс. Те се произнасят: „ Как е допустима сходна полуда от едно държавно управление? “
Съдебният развой забавя основаването на Висше учебно заведение, каквото планува член 13 от наследството на Евлоги Георгиев. През 1896 той е дарил 800 хиляди лева и място от 10,5 дка на улиците „ Дондуков “ и „ Цариградско шосе “. Желанието му било учебното заведение да се споделя „ Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово “.
Решение на съда
През 1911 се взема решение с парите, които към този момент са станали над 13 млн, да се строи и университет, и висше техническо учебно заведение, библиотека, музей и техническо учебно заведение в Карлово. Това опонира на волята на донора, взема решение обаче Народното събрание през 1915.
Едва през 1934 от основания от Евлоги Георгиев фонд на първо време е издигнат днешният ректорат на Софийски университет, а по-късно се построяват и другите 2 крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ