Евгения Караджова, управител на Есри България © Мария Съботинова Есри

...
Евгения Караджова, управител на Есри България © Мария Съботинова Есри
Коментари Харесай

Данните за вируса трябва да влизат в обща електронна система, а не в хартиени документи

Евгения Караджова, шеф на " Есри България "

© Мария Съботинова " Есри България " е компанията, която сътвори http://arcg.is/1LK1TW " target= " _blank " >интерактивната карта за визуализиране на местоположението на инфектираните с COVID-19 в страната, а компанията майка Esri е направила подобен дашборд за Световната здравна организация по одобрения от университета " Джонс Хопкинс " модел. Управителят на компанията Евгения Караджова изяснява пред " Капитал " по какъв начин се събират данните тук и по света, какви разбори може да се вършат с тях и по какъв начин това е потребно за справяне с епидемията

Г-жо Караджова, има ли разлика в метода, по който се показват и набират данните за развиването на епидемията от ковид в България и по света?

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - При всяка зараза от основно значение е териториалното разпространяване на болестта. Тази информация няма по какъв начин да бъде възприемана и оценена дейно под формата на изредени цифри и местоположения, изключително когато се натрупат повече данни. Ето за какво през цялото време на епидемията светът следи разпространяването на ковид благодарение на динамични карти, които показват образно посредством уеб дашборди съответните цифри, териториалното систематизиране на рисковия вирус, графики с трендове и други Такива дашборди въз основата на Есри Географска информационна система технологията сътвориха Световната здравна организация и редица държавни органи по света. В България също разработихме уеб дашборд, който показва образно развиването на епидемията в страната. Esri изготви и интернационален онлайн хъб, в който са включени карти, приложения, дашборди от редица страни, а също и разнообразни " target= " _blank " >различниhttps://coronavirus-resources.esri.com/ " >различни> осведомителни запаси. Както се вижда и от хъба, методът на показване на информацията в България е сходен на този по целия свят.

Относно набирането на данните има съответни разлики. В редица страни самите държавни органи основават и поддържат обществени уеб дашборди. По този метод в тях импортират информация от своите географски осведомителни системи (ГИС) или други източници по отношение на значими за развиването на епидемията индикатори. Колкото повече данни се подават, в това число в действително време, толкоз по-полезни и информативни са дашбордите, повече разбори могат да бъдат направени и по-ефективно се онагледява обстановката.

За момента в България общественият дашдборд, който ние създадохме, се зарежда с информация от формалните брифинги на Националния действен щаб, както и със статистически данни от Национален статистически институт.

На база на данните, които обработвате, биха ли могли да се разработят модели, които да покажат какво ще е развиването на епидемията?

- Географска информационна система технологиите дават благоприятни условия за моделиране на степента и пространственото разпространяване на процеси и феномени, в това число и вирусни болести. Te интегрират обичайните математически модели, като ги допълват с пространствени такива. За да са оптимално точни обаче, са нужни разнородни данни, които да се зареждат в тях непрестанно. Така да вземем за пример на доста места по света в моделите с изключение на информация за разпространяването на болестта се интегрира демографска информация, в това число данни за подвижността и придвижването на хората чрез клетките на мобилните телефони или други източници. Информация по отношение на прогнозата за времето в другите елементи на страната, температура и така нататък постоянно се взима под внимание и вкарва в модела.

При моделиране кривата на развиване на епидемията Географска информационна система технологиите разрешават също по този начин моделите да бъдат " подготвени " с данни за към този момент минали интервали, прилагайки машинно образование. По този метод епидемиолозите разполагат с принадлежности, посредством които въз основата на експертните медицински знания да се основат пространствено-времеви модели, които да служат за информираност, проиграване на сюжети, разбор на резултата от евентуални ограничения и други Географска информационна система е гъвкава технология, която във всеки миг разрешава бързо надграждане в нужната посока.

Какви разбори биха могли да се вършат и за кого биха били потребни те на база събраната информация и по какъв начин това ще бъде потребно за в бъдеще?

Анализите могат да са, от една страна, за посоката и наклонността на разпространяване, само че също по този начин за подкрепяне оперативните действия, като да вземем за пример осъществяване на така наречен линк разбори за идентифициране на контактни лица. Много добър образец за линк разбор е по този начин нареченият " Пациент 31 " в Южна Корея, открит от епидемиолога Хуанг Сонг-сик точно чрез потребление на Географска информационна система технологии. Прилагайки опциите за линк разбор, той открива, че човек, прочут по-късно в медиите като " Пациент 31 ", се явява суперразпространител на ковид в страната, като заразява редица хора в локалната черква. Заразяване, което след това довежда до огромния растеж на регистрирани случаи в страната. Именно поради този и още няколко такива случая излиза наяве и основното значение на общественото разграничаване, с цел да се подсигурява, че хора без признаци, само че носители на вируса няма да разпространят толкоз всеобщо болестта, в това число на по-уязвимите рискови групи.

Това е единствено един от образците за приложението на анализите, които Географска информационна система технологиите разрешават. Има и доста други, като да вземем за пример разбор на наличната леглова база, здравна техника и лекари в обособените обитаеми места за навременно и дейно алокиране; мобилни приложения за въвеждане на информация от здравните служащи от терен непосредствено в база данни и доста други.

Има ли интерес от страна на управляващите за включване на спомагателни данни в приложението - да вземем за пример места, които са били посетени от носители на болестта?

- Геопространствените технологии дават редица благоприятни условия и ние към този момент изпратихме писма, с които показваме подготвеност да подпомогнем активността на щаба и институциите посредством средствата на Географска информационна система технологиите за оперативни действия и разбор. Надяваме се в най-скоро време те да се възползват от новаторските решения, които им предлагаме, с цел да покачат успеваемостта на битката против ковид и всички да излезем от това състояние по-силни и по-обединени.

Какви други данни биха могли да бъдат включени, тъй че да бъде надградено приложението?

- В момента приложението е обществено, само че може да бъде основан и модул за вътрешно прилагане, което оптимално да подкрепи ръководството и щаба. В такова вътрешно Географска информационна система основано приложение, от една страна, би трябвало да се наблюдават пациентите, действителни и евентуални. От друга страна - съответната обезпеченост с лечебни заведения, личен състав, нужното съоръжение, наличия, аптеки и доста друга информация. Още от граничния пункт данните би трябвало да се вкарват непосредствено в системата, а не да се попълнят на хартия. Следва да се вкарват и данни за сложени хора под карантина, демографски данни, включително възраст, адресни данни на заболелите и на популацията изобщо, информация за подхванатите ограничения - обитаеми места под карантина и така нататък

Само в Географска информационна система система може да се следи тази информация образно, а чрез функционалните благоприятни условия за пространствени разбори бързо и елементарно, единствено с няколко клика, да се демонстрира къде има дефицит, къде какво би трябвало да се алокира, къде има риск и би трябвало да се подхващат дейности. Информация, която в случай че не бъде показна пространствено, остава скрита или по-трудно разпозната.

Публичното приложение от своя страна също може да се надгради с подаване на сигнали при осъществяване на нарушавания като нарушение на карантина, скупчване на доста хора на едно място и така нататък Може да се развие и в посока подкрепяне на общинските предприятия " Социален патронаж ", съгласуване на доброволци или в отговор на друга социална нужда в тази обстановка.

Правени ли са сходни принадлежности за следене на други епидемии като ебола, свински грип, морбили и така нататък и в случай че да, какви заключения биха могли да се създадат от тази информация?

- В изискванията, в които заболяването може да се популяризира бързо, информацията би трябвало да доближава до хората още по-бързо, с цел да се сведат до най-малко суматохата, опциите за комплициране и далавера. Затова следеното на епидемии чрез уеб дашборди с интерактивни карти и осъществяването на пространствени разбори се е трансформирало освен в добра процедура, само че и в нужда. С такива Есри дашборди се следеше разпространяването на ебола, зика и редица други болести през последните години, като СЗО интензивно употребява Географска информационна система освен за визуализация на разпространяването, само че и за оперативните дейности за битка с епидемиите.

Не знам до каква степен е прочут фактът, само че сходна процедура датира от доста от дълго време - под друга форма, несъмнено. През 1854 година върху хартиена карта лекарят Джон Сноу картографира на ръка къде се намират случаите на холера в Сохо, Лондон, както и водопроводите в квартала. В резултат на това той съумява да открие, че нови огнища на холера се появяват измежду хора, които употребяват еднакъв тръбопровод, и намира източника - инфектирана дръжка на водна помпа. На база това изобретение Джон Сноу оказва помощ за преодоляване разпространяването на инфекцията там.

И в случай че би трябвало най-после да се върна още веднъж към България, интерактивни карти и приложения се употребяват през годините и у нас за задачите на стратегиите за предварителна защита на туберкулозата в страната, анти-СПИН акцията по стратегия " Превенция и надзор на ХИВ/СПИН " към Министерство на здравеопазването и редица други.

Въпросите зададе Ивайло Станчев
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР