Oтносно национализаторската носталгия обзела "Борисов-3"
Евгений Кънев е лекар по стопанска система. Коментарът е от профила му във " Facebook ".
Преди да се проучват тежненията по одържавяване на частна благосъстоятелност, следва да се прави разлика сред национализация и реквизиция. В първия случай страната купува частна благосъстоятелност по пазарна оценка; във втория непосредствено лишава благосъстоятелност, както стана през 1947 година
Да напомним, че преди случаите ВиК и хазарт, това държавно управление национализира военния цех " Авионамс " против 30 млн. лева и за малко да успее с " Дунарит " посредством придобиване на частно взимане, който опит беше осуетен с ненадейно погасяване на вземането от притежателя на " Дунарит ".
Анонсираните в общественото пространство хрумвания за държавната интервенция в секторите ВиК и хазарта
не дават ясна визия по какъв начин тъкмо ще рефлектират върху присъединяване на частния бранш.
Единственият ясно артикулиран обществено мотив за Холдинг ВиК е за обезпечаване на опция страната да влага в сигурността и подобряването на мрежата, за което преобладаващо общинските оператори нямат потенциал. Поне на мен не ми е ясно по какъв начин тъкмо страната ще налива вложения в сдружения, където е преобладаваща общинската благосъстоятелност, с изключение на посредством нарастване на техния капитал; ерго – понижаване или лишаване на отговорността на общините за своите водни запаси, което не вещае нищо положително. Нито пък качеството на държавното ръководство, видно от случая " Перник ", успокоява. Но остава фактът за одържавяване на общинска благосъстоятелност.
От друга страна, опциите за присъединяване на частния бранш на концесионен принцип като в София са
лимитирани заради неналичието на мащаб, който да прави концесията атрактивна.
Преди години EBRD беше финансирала изследвания за концесия на обединени ВиК (Варна+ Шумен и Пловдив+Бургас) за постигането на мащаб, само че опитите се провалиха заради отрицателен резултат. Разпространяваните клюки, че държавният холдинг щял да се приватизира са безусловно безпочвени, в случай че не става дума за частно присъединяване на наши олигарси.
Много скъпи обаче могат да излязат проектите за въвличането на софийските водни запаси в спасяването на Перник. Защото договорът за концесия на " Софийска вода " действително трансферира правата за използването на софийската инфраструктура и нейните водоизточници към концесионера. Всяко неодобрено от него пъкъл хок деяние на държавните и общинските управляващи могат да доведат до скъпи за България искове в интернационалните съдилища.
То е същото да дадете апартамент чартърен и да поискате да настаните ваш посетител в една от стаите.
Най-сложен е казусът " хазарт ". От една страна е видно, че хазартните действия получиха мащаб и въздействие, което оказва пагубен резултат върху нацията. Нарицателно стана " търкането на талончета " като метафора за безизходност. Затова доста хора приветстват желанията на властта да национализира хазарта и изгони частните оператори.
От друга страна – с какво тъкмо страната ще е по-добра в директното ръководство на хазарта? Хипотетично понижаване на хазартната взаимозависимост против несъмнено понижаване на приходите в бюджета и оттова – в спорта.
Изключително значимо е дали става дума за национализация или реквизиция. Всяко заместничество на създадените канали за продажба от страната – и преди, и след приключване на лицензите –
без отплата за пропуснати изгоди за десетки, може би и стотици милиони, е реквизиция.
А в случай че няма такова заместничество, то страната следва да остане единствено с държавния състезателен тотализатор. Много хора биха желали реквизиция поради съмнителния метод, по който беше завзето общественото пространство, минималните налози и така нататък Но не трябва да забравяме, че ще бъде ударен освен един олигарх, а и доста други български и непознати оператори и ще бъде премахнат грамаден опит на частния бранш от последните 30 години; ще бъде нарушена конституцията и ще бъде неприятен сигнал за бизнес климата у нас.
Дали опцията с високо данъчно облагане не е по-добра?
Не знам правилния отговор.
Преди да се проучват тежненията по одържавяване на частна благосъстоятелност, следва да се прави разлика сред национализация и реквизиция. В първия случай страната купува частна благосъстоятелност по пазарна оценка; във втория непосредствено лишава благосъстоятелност, както стана през 1947 година
Да напомним, че преди случаите ВиК и хазарт, това държавно управление национализира военния цех " Авионамс " против 30 млн. лева и за малко да успее с " Дунарит " посредством придобиване на частно взимане, който опит беше осуетен с ненадейно погасяване на вземането от притежателя на " Дунарит ".
Анонсираните в общественото пространство хрумвания за държавната интервенция в секторите ВиК и хазарта
не дават ясна визия по какъв начин тъкмо ще рефлектират върху присъединяване на частния бранш.
Единственият ясно артикулиран обществено мотив за Холдинг ВиК е за обезпечаване на опция страната да влага в сигурността и подобряването на мрежата, за което преобладаващо общинските оператори нямат потенциал. Поне на мен не ми е ясно по какъв начин тъкмо страната ще налива вложения в сдружения, където е преобладаваща общинската благосъстоятелност, с изключение на посредством нарастване на техния капитал; ерго – понижаване или лишаване на отговорността на общините за своите водни запаси, което не вещае нищо положително. Нито пък качеството на държавното ръководство, видно от случая " Перник ", успокоява. Но остава фактът за одържавяване на общинска благосъстоятелност.
От друга страна, опциите за присъединяване на частния бранш на концесионен принцип като в София са
лимитирани заради неналичието на мащаб, който да прави концесията атрактивна.
Преди години EBRD беше финансирала изследвания за концесия на обединени ВиК (Варна+ Шумен и Пловдив+Бургас) за постигането на мащаб, само че опитите се провалиха заради отрицателен резултат. Разпространяваните клюки, че държавният холдинг щял да се приватизира са безусловно безпочвени, в случай че не става дума за частно присъединяване на наши олигарси.
Много скъпи обаче могат да излязат проектите за въвличането на софийските водни запаси в спасяването на Перник. Защото договорът за концесия на " Софийска вода " действително трансферира правата за използването на софийската инфраструктура и нейните водоизточници към концесионера. Всяко неодобрено от него пъкъл хок деяние на държавните и общинските управляващи могат да доведат до скъпи за България искове в интернационалните съдилища.
То е същото да дадете апартамент чартърен и да поискате да настаните ваш посетител в една от стаите.
Най-сложен е казусът " хазарт ". От една страна е видно, че хазартните действия получиха мащаб и въздействие, което оказва пагубен резултат върху нацията. Нарицателно стана " търкането на талончета " като метафора за безизходност. Затова доста хора приветстват желанията на властта да национализира хазарта и изгони частните оператори.
От друга страна – с какво тъкмо страната ще е по-добра в директното ръководство на хазарта? Хипотетично понижаване на хазартната взаимозависимост против несъмнено понижаване на приходите в бюджета и оттова – в спорта.
Изключително значимо е дали става дума за национализация или реквизиция. Всяко заместничество на създадените канали за продажба от страната – и преди, и след приключване на лицензите –
без отплата за пропуснати изгоди за десетки, може би и стотици милиони, е реквизиция.
А в случай че няма такова заместничество, то страната следва да остане единствено с държавния състезателен тотализатор. Много хора биха желали реквизиция поради съмнителния метод, по който беше завзето общественото пространство, минималните налози и така нататък Но не трябва да забравяме, че ще бъде ударен освен един олигарх, а и доста други български и непознати оператори и ще бъде премахнат грамаден опит на частния бранш от последните 30 години; ще бъде нарушена конституцията и ще бъде неприятен сигнал за бизнес климата у нас.
Дали опцията с високо данъчно облагане не е по-добра?
Не знам правилния отговор.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ