Още една илюстрация на културните ни разлики със западните общества
Евгений Кънев е лекар по стопанска система. Коментарът е от профила му във " Facebook ".
ХорАта на Богоявление развихриха пикантен спор кое е национализъм и кое не. И то на плоскостта кое е остаряла традиция и кое " иновация " на празника, която да го направи по- радостен и забавен с леко алкохолен привкус. Някои евентуално към този момент са забелязали, че за Пророка Йоан и Бог даже дума не се отваря.
Всъщност и този празник е единствено още една илюстрация на културните ни разлики със западните общества и към момента доминантните там полезности, произлизащи от католическа или протестантска деноминация на християнството.
Знаците, знаците, ритуалите са водещите в нашата празнична културна традиция, вероятно завещани ни от предхристиянските исторически времена и надълбоко проникнали в православието.
И по този начин – да си родолюбец е не да полагаш грижи за своята татковина
да стане по-добро място за живеене, самият ти да бъдеш образец на другите за бъдещето; а да викнеш, да се удариш в гърдите, да напсуваш съседите, да живееш със славното минало преди епохи.
Да си християнин не е да познаваш делото и идващ заветите на Исус; а да вървиш по празници в черква да запалиш свещ, да познаваш ритуала, да отбележиш на трапеза религиозния празник и така нататък
Така и да си добър политик не е да работиш 4 години за осъществяване на обещанията, с които си определен. А да стоиш пред камера, с цел да откриеш обект, да направиш " подаяние " с обществени пари, да размахаш пръст на някой комшия или велика мощ, след което да я умилостивиш с някой мегапроект. И да получиш не толкоз публично почитание, колкото
благоговение за насъбраните запаси от политическата кариера.
И да станеш известен или народен воин не е нужно да даваш непрекъснато резултати, които те вършат международно или най-малко районно важен. Достатъчен е един искра, един момент на различност, еднократен фойерверк, който да вдигне националното самочувствие, че сме естествено по-добри от другите.
И по този начин живота ни го владеят знаците на ориста вместо вярата в нашите лични сили; ритуалите вместо духовните ценности; триумфът като шанс вместо като персонални усилия; формата вместо наличието.
И вярата за облага от търкането на талончета, вместо систематичният труд за по-добър живот.
ХорАта на Богоявление развихриха пикантен спор кое е национализъм и кое не. И то на плоскостта кое е остаряла традиция и кое " иновация " на празника, която да го направи по- радостен и забавен с леко алкохолен привкус. Някои евентуално към този момент са забелязали, че за Пророка Йоан и Бог даже дума не се отваря.
Всъщност и този празник е единствено още една илюстрация на културните ни разлики със западните общества и към момента доминантните там полезности, произлизащи от католическа или протестантска деноминация на християнството.
Знаците, знаците, ритуалите са водещите в нашата празнична културна традиция, вероятно завещани ни от предхристиянските исторически времена и надълбоко проникнали в православието.
И по този начин – да си родолюбец е не да полагаш грижи за своята татковина
да стане по-добро място за живеене, самият ти да бъдеш образец на другите за бъдещето; а да викнеш, да се удариш в гърдите, да напсуваш съседите, да живееш със славното минало преди епохи.
Да си християнин не е да познаваш делото и идващ заветите на Исус; а да вървиш по празници в черква да запалиш свещ, да познаваш ритуала, да отбележиш на трапеза религиозния празник и така нататък
Така и да си добър политик не е да работиш 4 години за осъществяване на обещанията, с които си определен. А да стоиш пред камера, с цел да откриеш обект, да направиш " подаяние " с обществени пари, да размахаш пръст на някой комшия или велика мощ, след което да я умилостивиш с някой мегапроект. И да получиш не толкоз публично почитание, колкото
благоговение за насъбраните запаси от политическата кариера.
И да станеш известен или народен воин не е нужно да даваш непрекъснато резултати, които те вършат международно или най-малко районно важен. Достатъчен е един искра, един момент на различност, еднократен фойерверк, който да вдигне националното самочувствие, че сме естествено по-добри от другите.
И по този начин живота ни го владеят знаците на ориста вместо вярата в нашите лични сили; ритуалите вместо духовните ценности; триумфът като шанс вместо като персонални усилия; формата вместо наличието.
И вярата за облага от търкането на талончета, вместо систематичният труд за по-добър живот.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ