Страхът от младите подхрани истерията на „хартиената коалиция“
Евгений Дайнов
Страхът, че няма да ги има, че ще се разпаднат на прахуляк, подхрани нервността на „ хартиената коалиция “. И сподели до каква степен страхът от младите може да докара някои партии и политици в България.
„ Нещо стана “. Това бе освен моята реакция на прословутата 18-часова сесия в Народното събрание, вследствие на която осъмнахме с връщане към епохата на хартиените бюлетини, на превръщането им в невалидни при броенето и последващото им разнасяне из нощна София в чували.
Нищо не предвещаваше този неочакван изблик на ГЕРБ-ДПС-БСП. Буквално до началото на многочасовия сеанс от същите партии слушахме угриженост за приемането на бюджет, продължаването на обществените политики на държавното управление на Петков, подготовка за зимата, за войната и мира. И внезапно – „ хартиена коалиция ”.
Какво в действителност се случи
Струва ми се, че анализите до този миг подценяват характера на протичащото се. Да, несъмнено, че има явни пояснения, като да вземем за пример порива на партиите от „ хартиената коалиция ” да си вдигнат гласовете на идващите избори посредством активизирането на платен и подвластен избор, както и посредством възобновяване на измами при броенето. Но очевидните пояснения не регистрират спецификата на случката – а точно онази продължаваща и до през днешния ден атмосфера на нервност, демонстрирането на брутално незнание, на викове, улични обиди и всеобщо лъготене (дори за най-лесно проверимите неща), в която битуват забърканите.
Можеха да си сглобят „ хартиената коалиция ” и без сходни нервности. Но сглобката бе потопена в казан от невротични прояви. А това, единствено по себе си, ни споделя нещо. Онова, което отличава хората от животните, е събитието, че могат да подчинят своето държание на разсъдъка, а не на инстинкти, страсти или нагони. В избрани обстановки, обаче, хората си изключват функционалността на разсъдъка и стават неотличими от животните. Както, да вземем за пример, уплашеното улично куче лае по всички, тъй като го е боязън от всички, по този начин и мощно уплашените хора, чийто разсъдък е блокирал под тежестта на нерешителност, атакуват всички, тъй като ги е обзел някакъв голям, всеобхващащ боязън – от нещо.
Крещящо-заекващо-обърканите викове на представителите на „ хартиената коалиция ” разкриват съществуването на боязън – толкоз огромен, че е съумял да изключи функционалността на разсъдъка. Въпросът е – боязън от какво? В случая можем да отчленим два типа вероятен боязън. Единият е съответен боязън – някой някого е заплашил с нещо съответно по съответен мотив. Другият е екзистенциалният боязън, т.е. страхът, че можеш да престанеш да съществуваш. В обществено-политическите каузи нещата нормално се демонстрират не в чисти, а в смесени форми. Вероятно е това да важи и за представителите на „ хартиената коалиция ”, т.е. те да са жертва и на двата типа боязън.
От какво го е боязън Борисов
В обстановката може да има съответен боязън. Най-истеричните представители на „ хартиената коалиция ” са от ГЕРБ, по тази причина дано се фокусираме върху ГЕРБ, т.е. върху Бойко Борисов (все още не се е появил някакъв ГЕРБ, който да е обособен от тялото Борисово и да може да бъде оценен като настрана от него явление).
За Борисов знаем, че го е боязън от доста неща, само че най-много – от руснаците и от американците. Голяма е, затова, вероятността сега или едните, или другите да са му съобщили нещо съответно, от което той да се е вцепенил. Вероятно не са руснаците, защото техните благоприятни условия да всяват боязън са много лимитирани в последно време. Докато американците, в противен случай, считат себе си във война и са мобилизирани по този начин, както не са били даже по време на войната във Виетнам. И показват съответното държание, както на очевидно, по този начин и на невидимо ниво. Неотдавна, да вземем за пример, оповестиха на Владимир Путин по един изключително явен и понятен метод какво тъкмо ще му се случи – на флотата му, на армията му и на самия него – в случай че посмее да удари Украйна с нуклеарно оръжие.
Какво ли са могли да кажат на Борисов? Може би нещо от рода: „ Ще гоним Путин и всички негови помагачи до края на света. А ти не беше ли там нещо забъркан в някаква негова газова тръба, която заобиколи Украйна и приготви нахлуването? ”. Ако такова известие е имало, това би обяснило неочакваното пребоядисване на Борисов от „ другар с всички ” в най-големия „ евроатлантик ”. Би обяснило и многоседмичното истерично търсене на „ индулгенция ” персонално от Христо Иванов – нещо, което инак остава напълно необяснимо: по какъв начин по този начин търсиш помилван на греховете си от шестата по величина партия в Народното събрание, откакто ти самият си първа мощ?
Конкретният боязън, обаче, сякаш е концентриран върху Борисов и ГЕРБ и не изяснява идентичното държание на Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Явно си имаме работа и с екзистенциален боязън. Тук към този момент виждаме по какъв начин войната в Украйна в действителност трансформира, пренарежда, прекатурва всичко. Там – дребна и млада Украйна побеждава голяма Русия, водена от старци, някак останали на сцената като ръждиви парчета от 1990-те години. Тук – дребните партии, представляващи новите генерации, а точно Политическа партия и Демократична България, са аналогична опасност за ГЕРБ-ДПС-БСП – партии-отломъци от 1990-те години, предвождани от застаряващи и несигурни в себе си хора. Ако младите надделеят, то старите няма просто да правят отстъпка – те ще изчезнат. Ще се разпаднат на прахуляк като вампири на слънце.
Страхът стимулира нервността
Този боязън от раздробяване на прахуляк, мисля, стимулира нервността на „ хартиената коалиция ”. Ако те още веднъж изгубят изборите и младите още веднъж се окажат на власт, старите няма просто да минат в съпротива. Ще престанат да съществуват – е, не както Путин ще престане да съществува, само че може би като Ахмед Доган, гледащ света през пролуките на розовите шубраци, зад които се е скрил. Затова успеха на младите би трябвало да бъде предотвратена непременно. „ За ценой не постоим ”, както споделят другари на „ хартиената коалиция ”.
Остава цялостна тайнственост, що дири в тази компания Българска социалистическа партия. Все отново бе част от ръководство на младите и – за пръв път от генерации – се показа обичайно. Защо да не продължи в същия дух? Но – не. Именно Българска социалистическа партия инициира истеричната „ хартиена коалиция ” освен със законопроекта, който внесе, само че и преди този момент – с внасянето на кандидатурата на ГЕРБ за ръководител на Народното събрание.
Явно и в техния случай страхът от не-съществуване е толкоз неизпълним, че функционалността на разсъдъка е изцяло изключена.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на „ ДЕБАТИ.БГ.
Страхът, че няма да ги има, че ще се разпаднат на прахуляк, подхрани нервността на „ хартиената коалиция “. И сподели до каква степен страхът от младите може да докара някои партии и политици в България.
„ Нещо стана “. Това бе освен моята реакция на прословутата 18-часова сесия в Народното събрание, вследствие на която осъмнахме с връщане към епохата на хартиените бюлетини, на превръщането им в невалидни при броенето и последващото им разнасяне из нощна София в чували.
Нищо не предвещаваше този неочакван изблик на ГЕРБ-ДПС-БСП. Буквално до началото на многочасовия сеанс от същите партии слушахме угриженост за приемането на бюджет, продължаването на обществените политики на държавното управление на Петков, подготовка за зимата, за войната и мира. И внезапно – „ хартиена коалиция ”.
Какво в действителност се случи
Струва ми се, че анализите до този миг подценяват характера на протичащото се. Да, несъмнено, че има явни пояснения, като да вземем за пример порива на партиите от „ хартиената коалиция ” да си вдигнат гласовете на идващите избори посредством активизирането на платен и подвластен избор, както и посредством възобновяване на измами при броенето. Но очевидните пояснения не регистрират спецификата на случката – а точно онази продължаваща и до през днешния ден атмосфера на нервност, демонстрирането на брутално незнание, на викове, улични обиди и всеобщо лъготене (дори за най-лесно проверимите неща), в която битуват забърканите.
Можеха да си сглобят „ хартиената коалиция ” и без сходни нервности. Но сглобката бе потопена в казан от невротични прояви. А това, единствено по себе си, ни споделя нещо. Онова, което отличава хората от животните, е събитието, че могат да подчинят своето държание на разсъдъка, а не на инстинкти, страсти или нагони. В избрани обстановки, обаче, хората си изключват функционалността на разсъдъка и стават неотличими от животните. Както, да вземем за пример, уплашеното улично куче лае по всички, тъй като го е боязън от всички, по този начин и мощно уплашените хора, чийто разсъдък е блокирал под тежестта на нерешителност, атакуват всички, тъй като ги е обзел някакъв голям, всеобхващащ боязън – от нещо.
Крещящо-заекващо-обърканите викове на представителите на „ хартиената коалиция ” разкриват съществуването на боязън – толкоз огромен, че е съумял да изключи функционалността на разсъдъка. Въпросът е – боязън от какво? В случая можем да отчленим два типа вероятен боязън. Единият е съответен боязън – някой някого е заплашил с нещо съответно по съответен мотив. Другият е екзистенциалният боязън, т.е. страхът, че можеш да престанеш да съществуваш. В обществено-политическите каузи нещата нормално се демонстрират не в чисти, а в смесени форми. Вероятно е това да важи и за представителите на „ хартиената коалиция ”, т.е. те да са жертва и на двата типа боязън.
От какво го е боязън Борисов
В обстановката може да има съответен боязън. Най-истеричните представители на „ хартиената коалиция ” са от ГЕРБ, по тази причина дано се фокусираме върху ГЕРБ, т.е. върху Бойко Борисов (все още не се е появил някакъв ГЕРБ, който да е обособен от тялото Борисово и да може да бъде оценен като настрана от него явление).
За Борисов знаем, че го е боязън от доста неща, само че най-много – от руснаците и от американците. Голяма е, затова, вероятността сега или едните, или другите да са му съобщили нещо съответно, от което той да се е вцепенил. Вероятно не са руснаците, защото техните благоприятни условия да всяват боязън са много лимитирани в последно време. Докато американците, в противен случай, считат себе си във война и са мобилизирани по този начин, както не са били даже по време на войната във Виетнам. И показват съответното държание, както на очевидно, по този начин и на невидимо ниво. Неотдавна, да вземем за пример, оповестиха на Владимир Путин по един изключително явен и понятен метод какво тъкмо ще му се случи – на флотата му, на армията му и на самия него – в случай че посмее да удари Украйна с нуклеарно оръжие.
Какво ли са могли да кажат на Борисов? Може би нещо от рода: „ Ще гоним Путин и всички негови помагачи до края на света. А ти не беше ли там нещо забъркан в някаква негова газова тръба, която заобиколи Украйна и приготви нахлуването? ”. Ако такова известие е имало, това би обяснило неочакваното пребоядисване на Борисов от „ другар с всички ” в най-големия „ евроатлантик ”. Би обяснило и многоседмичното истерично търсене на „ индулгенция ” персонално от Христо Иванов – нещо, което инак остава напълно необяснимо: по какъв начин по този начин търсиш помилван на греховете си от шестата по величина партия в Народното събрание, откакто ти самият си първа мощ?
Конкретният боязън, обаче, сякаш е концентриран върху Борисов и ГЕРБ и не изяснява идентичното държание на Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Явно си имаме работа и с екзистенциален боязън. Тук към този момент виждаме по какъв начин войната в Украйна в действителност трансформира, пренарежда, прекатурва всичко. Там – дребна и млада Украйна побеждава голяма Русия, водена от старци, някак останали на сцената като ръждиви парчета от 1990-те години. Тук – дребните партии, представляващи новите генерации, а точно Политическа партия и Демократична България, са аналогична опасност за ГЕРБ-ДПС-БСП – партии-отломъци от 1990-те години, предвождани от застаряващи и несигурни в себе си хора. Ако младите надделеят, то старите няма просто да правят отстъпка – те ще изчезнат. Ще се разпаднат на прахуляк като вампири на слънце.
Страхът стимулира нервността
Този боязън от раздробяване на прахуляк, мисля, стимулира нервността на „ хартиената коалиция ”. Ако те още веднъж изгубят изборите и младите още веднъж се окажат на власт, старите няма просто да минат в съпротива. Ще престанат да съществуват – е, не както Путин ще престане да съществува, само че може би като Ахмед Доган, гледащ света през пролуките на розовите шубраци, зад които се е скрил. Затова успеха на младите би трябвало да бъде предотвратена непременно. „ За ценой не постоим ”, както споделят другари на „ хартиената коалиция ”.
Остава цялостна тайнственост, що дири в тази компания Българска социалистическа партия. Все отново бе част от ръководство на младите и – за пръв път от генерации – се показа обичайно. Защо да не продължи в същия дух? Но – не. Именно Българска социалистическа партия инициира истеричната „ хартиена коалиция ” освен със законопроекта, който внесе, само че и преди този момент – с внасянето на кандидатурата на ГЕРБ за ръководител на Народното събрание.
Явно и в техния случай страхът от не-съществуване е толкоз неизпълним, че функционалността на разсъдъка е изцяло изключена.
Текстът е оповестен в „ Дойче Веле “, заглавието е на „ ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ