Винаги срещу фашизма и нацизма
Евгений БЕЛИЙ, ръководител на УС на БАС
Тази година за следващ път се организира Луковмарш. На този фронт не отчитаме нищо ново: все същите рисково дeсни уредници, несполучливо скрити зад патриотизма, все същите групировки, все същото наличие от неонацисти, строева подготовка, факли и нападателна военна визия. Под егидата на един от най-яростните последователи на нацистката и антисемитската идеология - ген. Христо Луков, развявайки нацистки знаци, десетки демонстрираха в поддръжка на религиозната и етническата ненавист. Под подправен претекст, че се пази възраждането на българската страна и нейния разцвет, уредниците на Луковмарш още веднъж поведоха младежи в поддръжка на омразата и ненавистта.
Кой е военачалник Христо Луков? И в действителност ли, както написа в листовката на марша, той е създател на чутовни подвизи - да вземем за пример в края на Първата международна война самичък бил стрелял с четири оръдия, с помощта на което Кюстендил остава в рамките на България?
Това е единствено една от легендите, свързани с военачалник Луков. И тя се поддържа освен от хората, свързани с Луковмарш. Преди петнайсетина години локален журналист от Кюстендил се опита да потвърди, че фюрерът на Третия райх Адолф Хитлер се бил лекувал по време на Първата международна война в Кюстендил, откъдето идвала неговата огромна обич към българите - по тази причина ни дал Добруджа, Беломорска Тракия и Македония.
В това няма нищо правилно. Истината е, че Христо Луков е прочут артилерист, волеви пълководец и боен теоретик, както настояват още приживе неговите биографи. По-късно той поема управлението на Съюза на българските национални легиони. Как да си разбираем този неочакван
фетиш към неговата персона
Началото дават самите легионери. След убийството на генерала на 13 февруари 1943 година те стартират интензивно да го издигат в фетиш. Пускат позиви и листовки в негова чест.
По данни на полицията, в СБНЛ са членували към 15 000 души. Според някои легионери най-малко 150 000 души са минали през легиона. Иван Дочев твърди, че през 30-те години членовете са били към 35 000. Представете си какво вършат 35 000 души, за чиито акции нямаме никакви сведения. Седят си по къщите и четат някаква литература. Трябва да се има поради, че множеството легионери са най-много възпитаници от горните класове на гимназията.
За легионерите се написа доста в историографията, а като се замисли, човек открива, че те не са имали чак толкоз огромна обществена тежест. СБНЛ развива бурна организационна активност - издава вестник, списания. Има няколко мощни провинциални ядра - най-силното е в Пловдив, второто по значение е във Варна. Там разгласяват идеологически текстове, интензивно се изговаря някаква политика. Твърдят, че са завладели пловдивските и варненските гимназии, което подсказва, че би трябвало да погледнем статистиката за броя на гимназистите в тези два града и да забележим каква е вероятната членска маса на легионерите. Но имат съперници в лицето на ратниците, да не приказваме за бранниците, които са публична държавна организация, а властта насърчава и финансира участието на младежите в " Бранник ". Легионерите се бият с бранниците - има доста документи за тези разпри.
От Българския антифашистки съюз сме уверени, че шествие в чест на персона и идеология, която символизира най-мрачните моменти от европейската история през XX век, е голяма неточност. Още през 2010 година Българския антифашистки съюз взаимно с гражданска самодейност " Хора против фашизма " направи
първата протестна акция против Луковмарш
под формата на обществено внасяне на протестно писмо в Столичната община.
От няколко години Българската социалистическа партия, Българският антифашистки съюз, неправителствени и правозащитни организации от страната и чужбина, както и еврейски организации от България, също се пробват да алармират с заявления, позиции, писма за заплахата от разгръщане на неофашизма и нацизма, чийто сборен облик в тази ситуация е Луковмарш.
Новото е, че тази година в съвсем всички медии от разнообразни източници, къде поради пиар, къде поради справедлива смяна в ситуацията, се заприказва за възбрана на марша.
След общественото внасяне на писмо в Столичната Община преди няколко години се образува и друга гражданска самодейност към самия марш, наречена " Не на неонацистките маршове ". С тази самодейност се сложи още едно начало за актуалната българска действителност - митинга анти Луковмарш, който се организира на същата дата, когато и Луковмарш - 12 февруари.
Мероприятието се състоя и тази година под формата на шествие в памет на жертвите на фашизма и против всички модерни проявления.
Провеждането на така наречен Луковмарш е в прорез освен с Конституцията и законите на Република България, само че и с полезностите на българското общество - общество, избавило българските евреи от лагерите на гибелта.
Българските политици се гордеят със спасяването на евреите, само че не помнят, че не всички са били избавени. Забравя се още, че въпреки всичко фашизмът е бил публична политика, признат е бил Закон за отбрана на нацията. В името на този закон са убивани, преследвани, измъчвани хиляди българи. Прилагани са редовно антиеврейски ограничения, евреите са полагали рабски труд, носили са отличителни знаци, имуществото и правата им са били отнети, а политици като ген. Луков са били за усилване на терора и против по този начин изтъкваното избавяне.
Никой не знае какъв брой време щеше да се отсрочва депортацията на евреите от България, както и тяхното изтребване, в случай че войната против Хитлер не беше извоювана. Във връзка с историята на фашизма в България сме длъжни да отбележим, че има жертви освен евреи, убивани са всевъзможни хора, несъгласни с фашизма, в това число етнически българи. Включително деца на хора от Съпротивата против съюза с нацистка Германия, най-известните от които са децата от Ястребино.
Почитателите на Луков, изкарвайки го страдалец, постоянно обичат да споделят, като че ли това е най-важно, че той е погубен от комунисти или от евреи, тъй като Виолета Якова, която убива генерала, е членка на РМС и еврейка. Тя, преди всичко, е младо момиче. Независимо какво е заслужавал Луков като орис, власт, която се разправя с 19-годишната Виолета Якова по метода, по който онази власт - убива я след свиреп изтезания, не може и не би трябвало да бъде гледана с носталгия.
Допреди няколко години за неонацисткия Луковмарш се говореше безрезервно, като за " патриотична " демонстрация. Той към този момент е подложен под въпрос.
И въпреки всичко - гответе се за момента, в който маршът към този момент няма да може да се организира, тъй като
гражданската непоносимост към неонацизма
и расизма пораства. Това крие своя риск. Сега, въпреки и прикрити, тъй като идеологията им е публично неразрешена, посредством марша нацистите са лесни за изобличаване. Вече звучи изтъркано обяснението им за подвига на генерала при Кюстендил. Чудно е дали и те сами си имат вяра... Вярват или не на личната си клевета, те не се свенят да се отхвърлят от идеологията си обществено, само че към момента са транспарантни. Проследими са и връзките им с най-откритите нацисти-биячи, и расизмът им, и техните идоли - ген. Луков и Хитлер.
Но може да пристигна миг, в който неонацистите ще излязат с портрет на Левски и би трябвало да сме способни да ги разпознаем, да разпознаваем неонацистите от патриотите.
Миналата година нацистите се пробваха да сложат знак за тъждество сред личността на Васил Левски и последователя на Хитлер - ген. Луков. Тази година във фейсбук се завъртя агитация за Луковмарш през страница за Васил Левски. Страница, харесана от хиляди, нямащи нищо общо с нацизма, само че и множеството незнаещи доста за ген. Луков и марша. За да спрем елементарните хора да бъдат въвлечени неумишлено на страната на неонацистите, би трябвало да приказваме.
Борбата с неонацизма и Луковмарш занапред ще набира мощ. Защото неонацизмът не се изчерпва единствено с марша. На фона на всеобщите обществени митинги, когато неонацистите атакуват хора там, правят провокации и с обединени сили се пробват дефинитивно да изолират малцинствата от общонародните обществени битки, както и да изместят обществения спор към народен и етнически, виждаме, че събития като Луковмарш не трябва да бъдат подценявани.
Това е освен значим знак, посредством който неонацистите се легитимират. Това е метод за организация, което е изключително рисково. При обстановки на всеобщи митинги нацистите се пробват да бъдат авангард или да окупират с експанзията си митингите. Нека не го позволяваме.
Да не се разделяме на леви, десни
либерали или аполитични, християни, атеисти, мюсюлмани или евреи, когато става дума за антифашизъм. Време е за същински нов Обединен фронт против неонацизма, крайния шовинизъм, ксенофобията и расизма.
Нека всеки прави своите дребни дейности, те значат доста и могат да доведат до огромната смяна... Даже една капка, в случай че капе на едно място - пробива дупка, сподели по отношение на идеята Анжел Вагенщайн.
Българският антифашистки съюз се обръща и към кметa на София Йорданка Фандъкова с апел ясно да съобщи позицията си за Луковмарш и да постави нужните ефикасни старания за възпрепятстване провеждането на този " церемониал на омразата ".
Надяваме се и имаме вяра, че човечността ще спечелва над неонацисткия гнет и нападателната идеология - по този начин, както в предишното бяха победени почитателите на Хитлер и ген. Луков.
Но и да си дадем ясна сметка, че въпреки да се събират на историческо събитие, нацистите не се провеждат за закононарушенията на нацизма от предишното. Те се събират, тъй като имат проекти за бъдещето. Бъдещето не може и не би трябвало да принадлежи на нацисти. От всички нас зависи да не го позволяваме.
Хора, бдете!
Тази година за следващ път се организира Луковмарш. На този фронт не отчитаме нищо ново: все същите рисково дeсни уредници, несполучливо скрити зад патриотизма, все същите групировки, все същото наличие от неонацисти, строева подготовка, факли и нападателна военна визия. Под егидата на един от най-яростните последователи на нацистката и антисемитската идеология - ген. Христо Луков, развявайки нацистки знаци, десетки демонстрираха в поддръжка на религиозната и етническата ненавист. Под подправен претекст, че се пази възраждането на българската страна и нейния разцвет, уредниците на Луковмарш още веднъж поведоха младежи в поддръжка на омразата и ненавистта.
Кой е военачалник Христо Луков? И в действителност ли, както написа в листовката на марша, той е създател на чутовни подвизи - да вземем за пример в края на Първата международна война самичък бил стрелял с четири оръдия, с помощта на което Кюстендил остава в рамките на България?
Това е единствено една от легендите, свързани с военачалник Луков. И тя се поддържа освен от хората, свързани с Луковмарш. Преди петнайсетина години локален журналист от Кюстендил се опита да потвърди, че фюрерът на Третия райх Адолф Хитлер се бил лекувал по време на Първата международна война в Кюстендил, откъдето идвала неговата огромна обич към българите - по тази причина ни дал Добруджа, Беломорска Тракия и Македония.
В това няма нищо правилно. Истината е, че Христо Луков е прочут артилерист, волеви пълководец и боен теоретик, както настояват още приживе неговите биографи. По-късно той поема управлението на Съюза на българските национални легиони. Как да си разбираем този неочакван
фетиш към неговата персона
Началото дават самите легионери. След убийството на генерала на 13 февруари 1943 година те стартират интензивно да го издигат в фетиш. Пускат позиви и листовки в негова чест.
По данни на полицията, в СБНЛ са членували към 15 000 души. Според някои легионери най-малко 150 000 души са минали през легиона. Иван Дочев твърди, че през 30-те години членовете са били към 35 000. Представете си какво вършат 35 000 души, за чиито акции нямаме никакви сведения. Седят си по къщите и четат някаква литература. Трябва да се има поради, че множеството легионери са най-много възпитаници от горните класове на гимназията.
За легионерите се написа доста в историографията, а като се замисли, човек открива, че те не са имали чак толкоз огромна обществена тежест. СБНЛ развива бурна организационна активност - издава вестник, списания. Има няколко мощни провинциални ядра - най-силното е в Пловдив, второто по значение е във Варна. Там разгласяват идеологически текстове, интензивно се изговаря някаква политика. Твърдят, че са завладели пловдивските и варненските гимназии, което подсказва, че би трябвало да погледнем статистиката за броя на гимназистите в тези два града и да забележим каква е вероятната членска маса на легионерите. Но имат съперници в лицето на ратниците, да не приказваме за бранниците, които са публична държавна организация, а властта насърчава и финансира участието на младежите в " Бранник ". Легионерите се бият с бранниците - има доста документи за тези разпри.
От Българския антифашистки съюз сме уверени, че шествие в чест на персона и идеология, която символизира най-мрачните моменти от европейската история през XX век, е голяма неточност. Още през 2010 година Българския антифашистки съюз взаимно с гражданска самодейност " Хора против фашизма " направи
първата протестна акция против Луковмарш
под формата на обществено внасяне на протестно писмо в Столичната община.
От няколко години Българската социалистическа партия, Българският антифашистки съюз, неправителствени и правозащитни организации от страната и чужбина, както и еврейски организации от България, също се пробват да алармират с заявления, позиции, писма за заплахата от разгръщане на неофашизма и нацизма, чийто сборен облик в тази ситуация е Луковмарш.
Новото е, че тази година в съвсем всички медии от разнообразни източници, къде поради пиар, къде поради справедлива смяна в ситуацията, се заприказва за възбрана на марша.
След общественото внасяне на писмо в Столичната Община преди няколко години се образува и друга гражданска самодейност към самия марш, наречена " Не на неонацистките маршове ". С тази самодейност се сложи още едно начало за актуалната българска действителност - митинга анти Луковмарш, който се организира на същата дата, когато и Луковмарш - 12 февруари.
Мероприятието се състоя и тази година под формата на шествие в памет на жертвите на фашизма и против всички модерни проявления.
Провеждането на така наречен Луковмарш е в прорез освен с Конституцията и законите на Република България, само че и с полезностите на българското общество - общество, избавило българските евреи от лагерите на гибелта.
Българските политици се гордеят със спасяването на евреите, само че не помнят, че не всички са били избавени. Забравя се още, че въпреки всичко фашизмът е бил публична политика, признат е бил Закон за отбрана на нацията. В името на този закон са убивани, преследвани, измъчвани хиляди българи. Прилагани са редовно антиеврейски ограничения, евреите са полагали рабски труд, носили са отличителни знаци, имуществото и правата им са били отнети, а политици като ген. Луков са били за усилване на терора и против по този начин изтъкваното избавяне.
Никой не знае какъв брой време щеше да се отсрочва депортацията на евреите от България, както и тяхното изтребване, в случай че войната против Хитлер не беше извоювана. Във връзка с историята на фашизма в България сме длъжни да отбележим, че има жертви освен евреи, убивани са всевъзможни хора, несъгласни с фашизма, в това число етнически българи. Включително деца на хора от Съпротивата против съюза с нацистка Германия, най-известните от които са децата от Ястребино.
Почитателите на Луков, изкарвайки го страдалец, постоянно обичат да споделят, като че ли това е най-важно, че той е погубен от комунисти или от евреи, тъй като Виолета Якова, която убива генерала, е членка на РМС и еврейка. Тя, преди всичко, е младо момиче. Независимо какво е заслужавал Луков като орис, власт, която се разправя с 19-годишната Виолета Якова по метода, по който онази власт - убива я след свиреп изтезания, не може и не би трябвало да бъде гледана с носталгия.
Допреди няколко години за неонацисткия Луковмарш се говореше безрезервно, като за " патриотична " демонстрация. Той към този момент е подложен под въпрос.
И въпреки всичко - гответе се за момента, в който маршът към този момент няма да може да се организира, тъй като
гражданската непоносимост към неонацизма
и расизма пораства. Това крие своя риск. Сега, въпреки и прикрити, тъй като идеологията им е публично неразрешена, посредством марша нацистите са лесни за изобличаване. Вече звучи изтъркано обяснението им за подвига на генерала при Кюстендил. Чудно е дали и те сами си имат вяра... Вярват или не на личната си клевета, те не се свенят да се отхвърлят от идеологията си обществено, само че към момента са транспарантни. Проследими са и връзките им с най-откритите нацисти-биячи, и расизмът им, и техните идоли - ген. Луков и Хитлер.
Но може да пристигна миг, в който неонацистите ще излязат с портрет на Левски и би трябвало да сме способни да ги разпознаем, да разпознаваем неонацистите от патриотите.
Миналата година нацистите се пробваха да сложат знак за тъждество сред личността на Васил Левски и последователя на Хитлер - ген. Луков. Тази година във фейсбук се завъртя агитация за Луковмарш през страница за Васил Левски. Страница, харесана от хиляди, нямащи нищо общо с нацизма, само че и множеството незнаещи доста за ген. Луков и марша. За да спрем елементарните хора да бъдат въвлечени неумишлено на страната на неонацистите, би трябвало да приказваме.
Борбата с неонацизма и Луковмарш занапред ще набира мощ. Защото неонацизмът не се изчерпва единствено с марша. На фона на всеобщите обществени митинги, когато неонацистите атакуват хора там, правят провокации и с обединени сили се пробват дефинитивно да изолират малцинствата от общонародните обществени битки, както и да изместят обществения спор към народен и етнически, виждаме, че събития като Луковмарш не трябва да бъдат подценявани.
Това е освен значим знак, посредством който неонацистите се легитимират. Това е метод за организация, което е изключително рисково. При обстановки на всеобщи митинги нацистите се пробват да бъдат авангард или да окупират с експанзията си митингите. Нека не го позволяваме.
Да не се разделяме на леви, десни
либерали или аполитични, християни, атеисти, мюсюлмани или евреи, когато става дума за антифашизъм. Време е за същински нов Обединен фронт против неонацизма, крайния шовинизъм, ксенофобията и расизма.
Нека всеки прави своите дребни дейности, те значат доста и могат да доведат до огромната смяна... Даже една капка, в случай че капе на едно място - пробива дупка, сподели по отношение на идеята Анжел Вагенщайн.
Българският антифашистки съюз се обръща и към кметa на София Йорданка Фандъкова с апел ясно да съобщи позицията си за Луковмарш и да постави нужните ефикасни старания за възпрепятстване провеждането на този " церемониал на омразата ".
Надяваме се и имаме вяра, че човечността ще спечелва над неонацисткия гнет и нападателната идеология - по този начин, както в предишното бяха победени почитателите на Хитлер и ген. Луков.
Но и да си дадем ясна сметка, че въпреки да се събират на историческо събитие, нацистите не се провеждат за закононарушенията на нацизма от предишното. Те се събират, тъй като имат проекти за бъдещето. Бъдещето не може и не би трябвало да принадлежи на нацисти. От всички нас зависи да не го позволяваме.
Хора, бдете!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ