Български професор прави протези, които граничат с фантастиката
Евгени Дюкенджиев оказа помощ на дете, родено без ръце и крайници, да върви и да написа. А жена, тежко ранена при злополука, към този момент има ръка
Със брачната половинка си Татяна създават нов способ за рехабилитация на хора с церебрална парализа
В фамилията всеки е шеф-готвач - той на баницата и гювеча, Таня - на европейските предписания
Никога протезата не може да замести живия крак, само че с нея животът става различен, споделя професорът по биомеханика и протезиране Евгени Дюкенджиев. Ученият, който четвърт век работил в Латвия, от две години се е върнал в унаследен парцел в Горна Оряховица и е отворил лаборатория за атипично протезиране.
За себе си споделя,
че не е доктор, а
функционален
експерт
Със брачната половинка си Татяна, която е доцент в Техническия университет в Рига, решили да се открият в България, с цел да оказват помощ на хората, приковани към леглото или в инвалидни колички в резултат на тежки контузии от произшествия или вродени малформации.
Преди три месеца проф. Дюкенджиев нашумя с неповторим протезен комплект - знамение за 9-годишната Еля от Разград, родена без ръце и крайници. Подобни случаи в света са познати единствено в Япония и Съединени американски щати, а с помощта на създаването момичето написа, рисува и върви. Еля се оказва най-сложният случай в 40-годишната процедура на учения.
“Чуваме се постоянно със фамилията. Еля е доста щастлива, тъй като към този момент вижда и възприема света по друг метод ”, изяснява Дюкенджиев. Признава, че има особена уязвимост към детското протезиране и даже сега работи върху бионична рехабилитация на деца с церебрална парализа. Втори месец ползва революционния си способ, само че желае да го приключи и тогава да го оповести обществено.
“Това е безусловно фантастично за български условия, а там има доста огромни вероятности ”, загатва професорът. Според него работата му сега е извънредно настояща поради многото произшествия по пътищата, които като се изключи че убиват, инвалидизират стотици хора.
“Имаме прелестни български лекари. За материалната база в медицината ще премълча, само че имаме вълшебни лекари, които напряко сглобяват от мръвки и от елементи хората след тези произшествия. Настъпва въпросът с раздвижването на новосъбрания човек. Ето тук влизаме ние, последните във веригата, които можем този човек да го сложим на крайници и да му възстановим манипулативните благоприятни условия, да го дарим с придвижване ”, изяснява професорът.
За разлика от няколкото си сътрудници в София, които вършат типични протези, техните системи би трябвало да се конструират, проектират и изработят самостоятелно за всеки съответен пациент. Такъв е казусът с неповторима раменна протеза, с която се снабди преди дни жена, изгубила ръката си в злополука. Служителката на кметството в лясковското село Джулюница Румяна Гинова пострада тежко при кърваво меле с рейс на 22 декември 2016 година Тогава тя и още 37 лясковски общинари пътуваха към Вършец за обмяна на опит. На основния път София - Варна край с. Микре в рейса се врязва челно кола и го прекатурва.
9-годишната Еля от Разград и създателите на протезите проф. Дюкенджиев и брачната половинка му.
Загинаха трима - двамата водачи и пасажер от автобуса, а Румяна бе най-тежко ранена. При случая тя е влачена по пътното платно под обърнатия рейс и по този начин се стига до тотална ампутация на дясната ръка. Жената бе лекувана в университетската болница в Плевен, а по-късно и във Велико Търново. Претърпява няколко интервенции и единственото решение за нея е слагането на протеза.
“Животът ми
се прекатурна
на 360 градуса,
само че съм признателна, че въпреки всичко оживях. Научих за детето от Разград, на което професорът е оказал помощ. Лабораторията в Горна Оряховица е единствено на 15- 20 км от моето село и неведнъж съм минавала край нея, само че не се престрашавах да вляза. Преди два месеца го направих и в този момент освен че ръкавът ми не се вее празен, само че и мога да пипвам с изкуствената ръка ”, описа пред “24 часа ” Румяна.
Професорът и брачната половинка му създават специфична раменна протеза. “Най-трудният миг беше по какъв начин да се задвижи тази китка, тъй като би трябвало мускулна двигателна сила. Решихме и този въпрос - посредством придвижването сред лопатките ”, изяснява следващото си знамение професорът. Той добавя, че жестоките контузии в доста случаи водят до едно тотално обездвижване и първата реакция е инвалидна количка.
Румяна Гинова от Джулюница, която тежко пострада при злополука.
“Инвалидната количка е тип инквизиционен апарат, който довършва пациента ”, уверен е Дюкенджиев. Затова създава и функционални ортезни системи за цялото тяло - нагледно казано, дълбоководолазни костюми за сложни случаи.
“Те са изобщо непознати в България, само че при нас са действителност, в Латвия имаме доста такива случаи. Нищо ново няма в XXI век в нашата област, новото е, че в България за първи път се оферират такива сложни механически средства ”, споделя Дюкенджиев.
Ученият обаче не стопира да работи върху нови хрумвания и биомеханични решения, с които да оказва помощ на хората да се усещат пълноценни. И предава опита си на студентите. Казва, че по този начин си почива.
В Техническия университет в София чете лекции по компетентност “Медицинска техника ”, модул “Протезиране ”. В Педагогическия факултет на Шуменския университет пък води курс лекции по бионика само че индивида.
Професорът и половинката му Татяна са дружно към този момент 21 година, а щерка им Ани е на 18 години.
Чаровната латвийка
Таня е била
студентка на Евгени
Дюкенджиев в Техническия университет в Рига.
“В нашия институт по бионика бяхме дали публикация, че търсим лаборант, явиха се разнообразни претенденти и Таня бе сред тях. Назначихме я, по това време беше студентка в Авиационния университет. След това при нас стана помощник, основен помощник, доцент и отбрани докторска дисертация по бионика и протезиране. Постепенно някак се ускори връзката ни ”, споделя професорът.
Тъй като нещата не всеки път се развиват по този начин, както ги планираш, 4 година поддържат любовта си от разстояние. “Първо аз се прибрах с Ани в България преди 5 година, с цел да може да учи български и да свикне с климата, тя беше в VII клас. Таня остана още 4 година, до момента в който завърши договорът ѝ с Латвийския университет. Бе шеф на Клиниката по протезиране в Рига ”, добавя главата на фамилията.
Миналата година фамилният съвет взема решение доцентката да не възобновява контракта си в Рига и да се открият трайно в спокойната Горна Оряховица. Вече са дружно, а Таня е получила жителство и натъртва на българския.
“Климатът тук е доста добър ”, изяснява тя. Любимото им занятие вкъщи е дружно да вършат скара. Шеф-готвач на барбекюто в двора е щерка им. Още в Рига тя приготвяла шашлици, а тук пече кебапчета. Професорът прецизира, че всеки е началник на обещано ястие - негов специалитет са баницата и гювечът. Таня се вихри с по-европейски предписания. /24chasa.bg
Със брачната половинка си Татяна създават нов способ за рехабилитация на хора с церебрална парализа
В фамилията всеки е шеф-готвач - той на баницата и гювеча, Таня - на европейските предписания
Никога протезата не може да замести живия крак, само че с нея животът става различен, споделя професорът по биомеханика и протезиране Евгени Дюкенджиев. Ученият, който четвърт век работил в Латвия, от две години се е върнал в унаследен парцел в Горна Оряховица и е отворил лаборатория за атипично протезиране.
За себе си споделя,
че не е доктор, а
функционален
експерт
Със брачната половинка си Татяна, която е доцент в Техническия университет в Рига, решили да се открият в България, с цел да оказват помощ на хората, приковани към леглото или в инвалидни колички в резултат на тежки контузии от произшествия или вродени малформации.
Преди три месеца проф. Дюкенджиев нашумя с неповторим протезен комплект - знамение за 9-годишната Еля от Разград, родена без ръце и крайници. Подобни случаи в света са познати единствено в Япония и Съединени американски щати, а с помощта на създаването момичето написа, рисува и върви. Еля се оказва най-сложният случай в 40-годишната процедура на учения.
“Чуваме се постоянно със фамилията. Еля е доста щастлива, тъй като към този момент вижда и възприема света по друг метод ”, изяснява Дюкенджиев. Признава, че има особена уязвимост към детското протезиране и даже сега работи върху бионична рехабилитация на деца с церебрална парализа. Втори месец ползва революционния си способ, само че желае да го приключи и тогава да го оповести обществено.
“Това е безусловно фантастично за български условия, а там има доста огромни вероятности ”, загатва професорът. Според него работата му сега е извънредно настояща поради многото произшествия по пътищата, които като се изключи че убиват, инвалидизират стотици хора.
“Имаме прелестни български лекари. За материалната база в медицината ще премълча, само че имаме вълшебни лекари, които напряко сглобяват от мръвки и от елементи хората след тези произшествия. Настъпва въпросът с раздвижването на новосъбрания човек. Ето тук влизаме ние, последните във веригата, които можем този човек да го сложим на крайници и да му възстановим манипулативните благоприятни условия, да го дарим с придвижване ”, изяснява професорът.
За разлика от няколкото си сътрудници в София, които вършат типични протези, техните системи би трябвало да се конструират, проектират и изработят самостоятелно за всеки съответен пациент. Такъв е казусът с неповторима раменна протеза, с която се снабди преди дни жена, изгубила ръката си в злополука. Служителката на кметството в лясковското село Джулюница Румяна Гинова пострада тежко при кърваво меле с рейс на 22 декември 2016 година Тогава тя и още 37 лясковски общинари пътуваха към Вършец за обмяна на опит. На основния път София - Варна край с. Микре в рейса се врязва челно кола и го прекатурва.
9-годишната Еля от Разград и създателите на протезите проф. Дюкенджиев и брачната половинка му.
Загинаха трима - двамата водачи и пасажер от автобуса, а Румяна бе най-тежко ранена. При случая тя е влачена по пътното платно под обърнатия рейс и по този начин се стига до тотална ампутация на дясната ръка. Жената бе лекувана в университетската болница в Плевен, а по-късно и във Велико Търново. Претърпява няколко интервенции и единственото решение за нея е слагането на протеза.
“Животът ми
се прекатурна
на 360 градуса,
само че съм признателна, че въпреки всичко оживях. Научих за детето от Разград, на което професорът е оказал помощ. Лабораторията в Горна Оряховица е единствено на 15- 20 км от моето село и неведнъж съм минавала край нея, само че не се престрашавах да вляза. Преди два месеца го направих и в този момент освен че ръкавът ми не се вее празен, само че и мога да пипвам с изкуствената ръка ”, описа пред “24 часа ” Румяна.
Професорът и брачната половинка му създават специфична раменна протеза. “Най-трудният миг беше по какъв начин да се задвижи тази китка, тъй като би трябвало мускулна двигателна сила. Решихме и този въпрос - посредством придвижването сред лопатките ”, изяснява следващото си знамение професорът. Той добавя, че жестоките контузии в доста случаи водят до едно тотално обездвижване и първата реакция е инвалидна количка.
Румяна Гинова от Джулюница, която тежко пострада при злополука.
“Инвалидната количка е тип инквизиционен апарат, който довършва пациента ”, уверен е Дюкенджиев. Затова създава и функционални ортезни системи за цялото тяло - нагледно казано, дълбоководолазни костюми за сложни случаи.
“Те са изобщо непознати в България, само че при нас са действителност, в Латвия имаме доста такива случаи. Нищо ново няма в XXI век в нашата област, новото е, че в България за първи път се оферират такива сложни механически средства ”, споделя Дюкенджиев.
Ученият обаче не стопира да работи върху нови хрумвания и биомеханични решения, с които да оказва помощ на хората да се усещат пълноценни. И предава опита си на студентите. Казва, че по този начин си почива.
В Техническия университет в София чете лекции по компетентност “Медицинска техника ”, модул “Протезиране ”. В Педагогическия факултет на Шуменския университет пък води курс лекции по бионика само че индивида.
Професорът и половинката му Татяна са дружно към този момент 21 година, а щерка им Ани е на 18 години.
Чаровната латвийка
Таня е била
студентка на Евгени
Дюкенджиев в Техническия университет в Рига.
“В нашия институт по бионика бяхме дали публикация, че търсим лаборант, явиха се разнообразни претенденти и Таня бе сред тях. Назначихме я, по това време беше студентка в Авиационния университет. След това при нас стана помощник, основен помощник, доцент и отбрани докторска дисертация по бионика и протезиране. Постепенно някак се ускори връзката ни ”, споделя професорът.
Тъй като нещата не всеки път се развиват по този начин, както ги планираш, 4 година поддържат любовта си от разстояние. “Първо аз се прибрах с Ани в България преди 5 година, с цел да може да учи български и да свикне с климата, тя беше в VII клас. Таня остана още 4 година, до момента в който завърши договорът ѝ с Латвийския университет. Бе шеф на Клиниката по протезиране в Рига ”, добавя главата на фамилията.
Миналата година фамилният съвет взема решение доцентката да не възобновява контракта си в Рига и да се открият трайно в спокойната Горна Оряховица. Вече са дружно, а Таня е получила жителство и натъртва на българския.
“Климатът тук е доста добър ”, изяснява тя. Любимото им занятие вкъщи е дружно да вършат скара. Шеф-готвач на барбекюто в двора е щерка им. Още в Рига тя приготвяла шашлици, а тук пече кебапчета. Професорът прецизира, че всеки е началник на обещано ястие - негов специалитет са баницата и гювечът. Таня се вихри с по-европейски предписания. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ